Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Радомир, 12.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Радомирски районен съд,
гражданска колегия, IV – ти състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С.Х.
при секретаря И.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 252 по описа за 2015 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове иск за заплащане от страна на възложител на
работа на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно
основание чл.49 във вр.с чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът К.А.Д. твърди, че на 11.12.2011
г. около 20,30 часа в гр.Радомир, излизайки от входа на спешна помощ на „МБАЛ –
гр.Р.“ ЕООД, започнал да завива наляво плътно покрай стената на сградата на
болницата и пропаднал в необезопасена шахта без капак. Движел се плътно до
стената на болницата и подпирайки се на стената вляво, започнал да завива
наляво, за да излезе на главния път, в който момент пропаднал в необезопасена
шахта без капак. Инцидентът се случил на излизане от изхода на болницата от ищеца,
пред който нямало никакво осветление. Нямало осветление никъде около входовете
и изходите на болницата и ищецът не можел да види къде стъпва. След инцидента
било установено, че изцяло покрай стената на болницата била изградена дълбока
шахта, която в останалия участък /с изключение на мястото на падането/ към
момента на инцидента била покрита с метални решетки. След инцидента бил
поставен и липсващия капак върху шахтата. При инцидента ищецът почувствал силна
болка в дясното бедро и под коляното на десния крак. Останал неподвижен и
започнал да вика за помощ, на което се отзовали служители от болницата. При
инцидента ищецът получил следното травматично увреждане: диафизарна
фрактура на дясна бедрена кост. Непосредствено след инцидента на ищеца била
оказана медицинска помощ във Военномедицинска академия – МБАЛ С.. Там бил приет
със силна болка в областта на дясно бедро и дясно коляно, с деформация, оточност с патологична подвижност в средна трета, външно ротирана подбедрица и коляно. Били
му проведени изследвания и консултативни прегледи със специалисти и му била
поставена диагнозата: „диафизарна фрактура на дясна
бедрена кост; ст.пост РС ет ОМ“. Това наложило
провеждането на оперативно лечение под спинална
анестезия и поставяне на остеосинтезни средства на
13.12.2011 г. Било му проведено и медикаментозно лечение. Възстановяването на
ищеца продължило в домашни условия, като за ищеца се грижела съпругата му.
Първоначално той бил предимно на постелен режим, тъй
като изпитвал силна болка и не трябвало да натоварва увредените места. Имал
нужда от чужда помощ за тоалет, за изправяне, за лягане, за елементарни битови
нужди. Постепенно започнал да се раздвижва, но първоначално само с проходилка и патерици. След третия месец след инцидента,
ищецът започнал да ползва бастун при придвижване, но продължавал да изпитва
болка в увредените места, поради което придвижването му било затруднено,
движенията му били силно ограничени. Към настоящия момент ищецът все още
чувствал болки при натоварване, при продължително ходене или стоене, както и
при промяна на времето. Посочва, че собственик на шахтата е „МБАЛ – гр.Р.“
ЕООД, което като такъв не е положила дължимата грижа, която е следвало да
упражнява и да я държи в изправно състояние. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД да й заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на телесната повреда, получена при падането му в необезопасена шахта
в размер на 1 500 лв., като част от общо дължимо обезщетение в размер на
50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2011
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Твърди, че районът на болницата е осветен, както във вечерните, така и
в нощните часове, както и, че процесната шахта била
обезопасена. Оспорва посочения от ищеца механизъм на получаване на процесните травматични увреждания. Прави възражения, че
прилежащият терен към сградата, където е настъпил процесният
инцидент е част от имуществото, включено в балансовата стойност на „М.ц.- Р.“
ЕООД. Моли да бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
В с.з. ищецът се явява лично, представлява се представител
по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК - адв.Е.К.,
която поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Съобразно
изискванията на чл.228, ал.3 от ГПК в хода на производството с молба на ищеца/л.95
и л.124 от делото/по делото е привлечен, нов евентуален ответник – „М.ц.- Р.“
ЕООД, като се моли в случай, че не бъде осъден главния ответник, да бъде осъден
евентуалния такъв да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесните повреди,
получени при падането му в необезопасена шахта в размер на 1 500 лв., като
част от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата. Обосновава правния си интерес от насочване на иска срещу
новия евентуален ответник с обстоятелството, че теренът на който е настъпил
инцидента се стопанисва и ползва от това юридическо лице.
Ответните дружества, редовно призовани, в с.з. се
представляват от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32,
т.1 от ГПК - адв.Д.Д.,
който оспорва предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето
им.
Конституираният в производството допълнителен ответник, в
срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2011 г. около 20,30 часа ищецът К.А.Д.
на излизане от спешна помощ на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, започнал да завива наляво
плътно покрай стената на сградата на болницата и пропаднал в необезопасена
шахта без капак. Шахтата се намирала под първия прозорец в лявата част на
сградата на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, непосредствено до стената на сградата, точно
преди завоя за входа на Бърза помощ. Шахтата нямала капак, била дълбока и
необезопасена, липсвало осветление и обозначение за непоставен капак върху нея.
От показанията на свидетелите И. М. и О. А.
се установява, че към датата на процесното събитие –
11.12.2011 г., те са работили в РУП – Радомир и са били на нощна смяна. След
20.30 ч. получили сигнал от дежурния за човек в безпомощно състояние пред
болницата в гр.Р.. Когато пристигнали на място установили, че човекът е паднал
в шахтата, но било тъмно и отнело известно време докато го открият, след което го
извадили от шахтата. Пострадалият имал фрактура, кракът му бил счупен горе
високо. Участъкът бил тъмен, неосветен и необезопасен. Дали фенерчета на
служителите на Бърза помощ, които им помагали като осветявали мястото, докато
извадят пострадалия. Поставили лента за обезопасяване на мястото, едва след
като извадили пострадалия от шахтата. Самата шахта се намирала на приземния
етаж на сградата, в лявата й част.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Фиш за спешна медицинска
помощ от 11.12.2011 г., Епикриза ЛИЗ № 3195/2011 г.,
както и от изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се установява,
че на 11.12.2011 г. при падане в шахта, ищецът получава счупване на дясната
бедрена кост в средната трета. Първа помощ му била оказана в ЦСМП – Р.,
откъдето бил транспортиран за ВМА – С., където бил приет в Клиниката по
ортопедия и травматология. Вещото лице посочва, че полученото увреждане е в
причинна връзка с описания инцидент, като на ищеца било проведено оперативно
лечение със закрито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интерамедуларен пирон. Периодът на възстановяване от такъв
вид травми бил около 6 месеца, при нормално протичане на възстановителния
процес. По време на лечението ищецът търпял болки и страдания, по – силни в
първите 30 дни от травмата. При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 04.09.2015
г. не се установили отклонения от костно – двигателната и ортопедична активност.
От разпита на свидетеля Д. Д. се
установява, че след инцидента ищецът бил на носилка, превивал се от силна
болка. Откарали го с линейка до гр.София, където се наложила операция на крака,
след която бил 10 дни на болнично лечение, изцяло неподвижен, с продължаваща
болка в десния крак. Лечението му продължило в домашни условия, като през
първите три месеца бил изцяло на постелен режим. За
елементарните му битови нужди се грижели съпругата му и свидетелят Д.. Едва
след третия месец започнал да се изправя и да става, но само с помощни средства
– патерици и бастун. Възстановяването му продължило общо около 6 – 7 месеца.
Дълго време след инцидента не излизал от вкъщи, станал затворен, не искал да
контактува с други хора, отклонявал предложения да излиза с близки и приятели.
Към настоящия момент ищецът все още не бил преодолял напълно травмата, оплаквал
се от болки в травмираните места и избягвал контакти с други хора.
От представените и приети по делото
болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност общо 180 дни от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г. с диагноза:
счупване на дясно бедро.
От показанията на свидетелката К. Д. –
Стоянова се установява, че същата работи на длъжност главен счетоводител в „МБАЛ
– гр.Радомир“ ЕООД. Заявява, че лявата част на сградата, където се е случил
инцидента се стопанисва от „М.ц.- Р.“ ЕООД, който стопанисвали и прилежащия й
терен.
От изслушаните и приети по делото съдебно –
техническа и комплексна техническо – икономическа експертиза се установява, че процесната шахта представлява неразделна част от сградата
на УПИ I, отреден „за болница“ по рег.план на гр.Радомир.
Шахтата е т.нар. „английски двор“ – бетонна ограждаща конструкция на нивото на
прозорците на сутеренния етаж за влизане на светлина, чиято метална решетка е
липсвала по време на инцидента и видно от съдебно – техническата експертиза
изслушана по делото към настоящия момент е поставена нова метална решетка.
Сградата обект „Поликлиника“ при Общинска болница е общинска собственост.
Вещите лица, изготвили комплексната експертиза заявяват, че частта от сградата,
където е станал инцидента на 11.12.2011 г. и където се намира процесната шахта, към датата на събитието е ползвана от „М.ц.-
Р.“ ЕООД и е заприходена при него на база на
записания протокол. Със Заповед РД – 19 – 194 от 18.12.2000 г. на министерство
на здравеопазването на основание чл.4, ал.3 от ПМС № 16 от 15.02.2000 г. за
преобразуване на здравните заведения в системата на здравеопазването във връзка
с Устройствения правилник на МЗ за изготвяне на
разделителен протокол, с който да се определят активите и пасивите, преминаващи
към преобразуваните амбулаторно – поликлинично здравно заведение и общинската
болница. Изготвен е Разделителен протокол от 21.02.2000 г. от комисия, с която
са определени преминаването на активите и пасивите от ОБ Р. и СД Р. към
амбулаторно – поликлинично здравно заведение гр.Р.. Съгласно описа по т.1, част
от поликлиниката, която остава в сградния фонд на „М.ц.-
Р.“ ЕООД е както 1 –вия етаж на югозападното крило, така и мазетата, намиращи
се в югозападното крило. „М.ц.- Р.“ ЕООД ползвал югозападната част от
помещенията на бившата поликлиника от мазетата, 1 – ви етаж и 3 – ти етаж и
целия втори етаж, с изключение на 2 бр. кабинета от 2 – ри етаж на югозападното
крило. Тези обстоятелства са непроменени от 21.02.2000 г. и към настоящия
момент. Сметка 203 съдържала информация за дълготрайните материални активи,
като в нея се записвала сградата в цялост, без конкретизация на отделните й
обекти.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. По делото са приети
и неотносими към правния спор писмени доказателства,
които съдът не намира за необходимо да коментира. Съдът прецени събраните по
делото гласни доказателства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно
допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
кредитира заключенията на допуснатите и изслушани по делото съдебно – медицинска,
съдебно – техническа и комплексна техническо – икономическа експертиза, като
неоспорени от страните и дадени от вещите лица, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане,
причинено от служители на ответното дружество „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД с правно
основание чл.49 от ЗЗД е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. В
тази насока основателно и доказано се явява възражението на ответника, за липса
на пасивна процесуална легитимация от негова страна, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че теренът
на който е настъпил инцидента не е част от имуществото на това дружество. При
тези обстоятелства неоснователен се явява иска с правно основание чл.49 от ЗЗД
предявен срещу „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, тъй като за това дружество към датата на
инцидента не е било налице задължение за поддържане и обезопасяване на този
терен, респ. негови служители да поддържат пространството пред него. Поради
изложеното искът с правно основание чл.49 от ЗЗД предявен от К.А.Д. *** ЕООД,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След извършеното изменение на иска
по реда на чл.228, ал.3 от ГПК ищецът в производството е извършил последващо субективно пасивно евентуално съединяване два
иска - спрямо първия ответник „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД и спрямо втория ответник „М.ц.-
Р.“ ЕООД, по който е поискал съдът да се произнесе само в случай, че бъде отхвърлен
иска спрямо главния ответник. С оглед сбъдване на вътрешно процесуалното
условие, обуславящо произнасянето по втория евентуално съединен иск, съдът
следва да се произнесе и по неговата основателност.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е
отговорност на юридическите лица за противоправни и
виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна,
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа.
По делото се установи, че на 11.12.2011 г.
около 20,30 часа ищецът К.А.Д. на излизане от спешна помощ на „МБАЛ – гр.Р.“
ЕООД, започнал да завива наляво плътно покрай стената на сградата на болницата
и пропаднал в необезопасена шахта без капак. Шахтата се намирала под първия
прозорец в лявата част на сградата на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, непосредствено до
стената на сградата, точно преди завоя за входа на Бърза помощ. Шахтата нямала
капак, била дълбока и необезопасена, липсвало осветление и обозначение за
непоставен капак върху нея.
Установи се обстоятелството, че въпросната шахта, като част от имуществото на общинската болница е предоставена за
ползване на „М.ц.- Р.“ ЕООД. Това обстоятелство не
се е оспорвало от страна на ответника „М.ц.- Р.“ ЕООД. Съгласно чл.17 от ЗОС „М.ц.-
Р.“ ЕООД, като ползвател на тази част от сградата, ведно с процесната
шахта, която се явява прилежаща площ към сградата, има задължение да я поддържа
и да извършва всички текущи ремонти. Поддържането на шахтата, общинска собственост се осъществява
от съответния ползвател на терена,
към който същата е прилежаща площ. В случая задължение
на „М.ц.- Р.“ ЕООД е поддържането и текущия ремонт на шахтите, които са
прилежаща площ към сградата, предоставена им за ползване. Посочените изисквания
следва да се осигурят
от ползавтеля чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че на 11.12.2011
г. около 20,30 часа върху шахтата не била поставена решетка, нито е имало съответно обозначение
за липсата на такава, като това обстоятелство е станало причина за падането на
ищеца в необезопасената шахта. По този начин е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество за поддържането на предоставеният му за ползване
имот, осигуряващо безопасното му ползване по предназначение. За ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка
на процесния терен. Не
е необходимо да се установи
точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице
виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината
на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.
От събраните по делото доказателства /свидетелски показания и заключението на
съдебно - медицинската експертиза/ безспорно се установява причинната
връзка между противоправното бездействие на служителите на ответното дружество и вредоносния резултат – падането на ищеца, довело до счупване на дясната бедрена кост в средната трета. По безспорен начин е установено, че причината за падането на ищеца е бездействието на ответното дружество, по повод вмененото му от закона
задължение, като ползвател на тази част от сградата, ведно с процесната шахта, която се явява прилежаща площ към нея, да
я поддържа и да извършва всички текущи ремонти, необходими за обезопасяването
й.
Основният
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори
за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От съдебно - медицинската експертиза
се установи, че в резултат на падането ищецът е получил
счупване на дясната бедрена кост в средната трета. По
този начин се установява безспорното наличие на вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и наличието причинна връзка между противоправното поведение на служителите на ответното дружество/бездействие –
необезопасяване на процесната шахта/ и вредата.
С оглед изложеното съдът е мотивиран
и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на ответното
дружество „М.ц.- Р.“ ЕООД по чл.49 от ЗЗД.
За него възниква задължение да обезщети причинените вреди. На
обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, в случая -
неимуществени.
Обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във
всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно претърпените
телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото
лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на
страданието във времето, интензитета на проявлението им. Следва да се има
предвид и възрастта на увредения, както и цялостното отражение на увреждащото
събитие върху неговия социален живот. Целта на законовата разпоредба е да се
репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства,
които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в
случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че счупване
на дясната бедрена кост в средната трета е свързано с много силни болки,
особено в началото. Видно от кредитираните свидетелски показания ищецът е бил
на носилка и се е превивал от силна
болка. През първите три месеца е бил на постелен режим, като пред този период той не е могъл да се
обслужва сам за най – елементарни битови нужди. Бил напълно зависим от близките
си при задоволяване на личните си ежедневни нужди – обличане, баня, тоалетна и
др. От заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза се
установи, че периодът на възстановяване от такъв вид травми е около 6 месеца,
при нормално протичане на възстановителния процес. По време на лечението ищецът
търпял болки и страдания, по – силни в първите 30 дни от травмата. При
извършения от вещото лице преглед на ищеца на 04.09.2015 г. не се установили
отклонения от костно – двигателната и ортопедична активност. Съдът съобрази
факта, че се касае за мъж на средна възраст, при която възстановяването е
протекло сравнително по - бавно и е възможно болките при движение на крака да
бъдат изпитвани още продължителен период от време.
Съобразявайки всички тези обстоятелства,
оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените увреждания, т.е. неимуществени вреди, възлиза на сумата от 1 500 лв., т.е. искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като се
отчита и обстоятелство, че искът е предявен като частичен.
С
оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 11.12.2011 г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото
разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
следва да му бъдат присъдени такива в размер на
1085,00 лв. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и предвид
факта, че предявеният спрямо „МБАЛ – гр.Р.“
ЕООД, следва да се отхвърли като неоснователен, на този
ответник се дължат направените по делото разноски в общ размер на 580,00 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против
„МБАЛ
– гр.Р.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:.
*** искове за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесната повреда,
получена при падането му в необезопасена шахта на 11.12.2011 г. в размер на 1 500 лв., като част от
общо дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 11.12.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„М.ц.- Р.“ ЕООД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лв., като част от общо дължимо
обезщетение в размер на 50 000/петдесет
хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесната повреда, получена
при падането му в необезопасена шахта на 11.12.2011 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 11.12.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:*** сумата от 580,00 лв./петстотин и осемдесет лева /, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„М.ц.- Р.“ ЕООД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1085,00 лв./хиляда осемдесет и пет лева /, представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./