№ 1081
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202699 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК *, чрез *
(ликвидатор), против Наказателно постановление № 02-2200099 от 04.07.2022 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 275, ал. 1
КТ, вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (Наредбата), на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ,
на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че липсват годни доказателства, че дружеството не е изпълнило задълженията си да осигури
здравословни и безопасни условия на труд по отношение на пострадалия работник – *.
Изразява се позиция за това, че вина за инцидента имат конкретни работници от
дружеството, включително и самият пострадал, а не работодателят, за който се застъпва
позиция, че е изпълнил всички свои задължения. Посочва се, че него ден работниците
въобще не е трябвало да работят по касетата, доколкото това не е било включено в наряда.
На второ място се застъпва, че дори да се докаже, че процесната касета е била без предпазна
планка, то това не трябва да се вменява на дружеството-жалбоподател, доколкото то не е
собственик на касетата. Допълва се и че в случая работникът е решил да притегне болтовите
съединения, поради което и дори планката да е била на място, той е щял да я свали, за да
изпълни намисленото.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от * (ликвидатор),
1
който поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Акцентира, че главен виновник
за инцидента е С. Н., както и че процесната предпазна планка не е имала отношение към
инцидента. Посочва, че инцидентът е настъпил заради сериозни нарушения от страна на
работниците, за които работодателят няма вина, поради което и иска цялостна отмяна на
НП. Моли се за срок за писмени бележки.
В предоставения от съда срок са постъпили писмени бележки от жалбоподателя, в
които той още веднъж изразява позицията си за незаконосъобразност на санкционния акт.
Счита, че виновници за инцидента са работниците, като работодателят не е допуснал
никакви нарушения, свързани с безопасността на труда. Излагат подробни съображения в
тази насока, като се иска отмяна на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, а
материалният закон е приложен правилно. Пледира за потвърждаване на НП. Моли за
предоставяне на възможност за депозиране на писмени бележки, но въпреки това не
предоставя такива в рамките на предоставения срок (до 17.11.2022 г.). На 21.11.2022 г. в
съда постъпват писмени бележки от АНО, в които се застъпва позиция за законосъобразност
и правилност на санкционния акт, поради което и се пледира за неговото потвърждаване
изцяло. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по ЗАНН, като видно от известието за доставяне (л. 24) НП е връчено на
жалбоподателя на 08.07.2022 г., а жалбата е депозирана чрез куриер с дата на предаване –
20.07.2022 г (товарителница на л. 25). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Няма спор, а и от приложените по делото писмени материали се установява, че към
дата 02.02.2022 г. между жалбоподателя, в качеството му на работодател, и *, в качеството
му на работник (ел. монтьор), е бил в сила безсрочен трудов договор. Установява се също
така, че „* – *“ е имало сключен договор за технически работи с „*“ АД по силата на който
жалбоподателят е изпълзявал редица дейности (включително и техническо и оперативно
обслужване и т.н.) по електрически съоръжения, част от електроенергийната система на „*“
АД. В изпълнение на тези дейности на 02.02.2022 г. * /енергетик към дружеството –
жалбоподател/ издал Наряд за работа в електрически уредби № 339, по силата на който било
наредено да се извърши техническо обслужване на електрическо табло ЕР 1316, находящо
се в подстанция 176/177 в комплекс „*“, част от структурата на „*“ АД, МСС 4, секция В.
Допускащ до работа (т.нар. „дежурен“) бил К. Т., а като изпълнители на наряда били
определени С. Н. и *. Нарядът бил попълнен от издаващия и връчен на допускащия, който
2
нанесъл съответните отбелязвания в него, инструктирал изпълнителите и ги допуснал до
работа до електрическото табло. Устно св. Т. дал указания на изпълняващите след като
приключат с електрическото табло, да „ погледнат“ и електрическата касета, като дори им я
показал. Понеже изпълнителите Н. и * и друг път били извършвали такъв вид дейност, те не
се възпротивили да извършат нещо, което не е вписано в наряда, а след като свършили
работата си по таблото, пристъпили към обслужване и на електрическата касета.Св. Н.
развил трите болтчета, с които била захваната вратичката на касетата, след което забърсал с
парцал праха от там. След това към касетата пристъпил *, който започнал да пристяга
болтовите съединения с ключ /гидория/, без касетата да бъде извадена от релсите в т.нар.
„работно положение“. Въпреки че прекъсвачът на касетата бил изключен, по тоководещите
части все още имало напрежение. Липсвала и предпазната планка, която би трябвало да
бъде налична пред тези тоководещи части и болтови съединения и която да препятства
достъпа до частите, които са под напрежение, когато касетата не е извадена от релсите.
Поради това когато * започнал да затяга болтовете настъпила волтова дъга, която го
поразила и в последствие той починал. На помощ се притекъл С. Н., който обаче не успял да
спаси колегата си. Малко след това на място дошъл и допускащият – К. Т., който издърпал
касетата навън от мястото й /в т.нар. „работно положение“/, където я заварила св. К. С.
/началник отдел „БТКД“ в Дирекция/, която пристигнала на място във връзка с настъпилия
трудов инцидент.
В хода на проверката св. К. С. изискала от дружеството-работодател редица
документи. Било образувано и следствено дело за евентуално извършено престъпление от
общ характер, в рамките на което също били приобщени множество документи, били
проведени разпити и били назначени експертизи.
Свидетелката К. С. преценила, че горните факти представляват административно
нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредбата, поради което и на
06.04.2022 г. съставила срещу дружеството АУАН № 02-2200099/06.04.2022 г. Актът бил
предявен на пълномощник, който го подписал и получил препис от него, посочвайки че ще
направи възражения в последствие. Такива възражения постъпили на 12.04.2022 г. и в тях
дружеството-жалбоподател посочило, че не е съгласно с констатациите на длъжностните
лица, както и че не е извършило административно нарушение, поради което и моли за
отмяна на АУАН и прекратяване на производството.
Въз основа на АУАН-а на 04.07.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на доводите, изложени във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредбата,
поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 3 от КТ, наложил на
жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът си дава ясна сметка за възможното желание на някои от
3
свидетелите (св. Т. и св. Н.) да представят фактите в максимално изгодна за тях светлина, с
цел отбягване на евентуална лична отговорност, но не счита, че това е причина за
цялостното дискредитиране на заявеното от тях.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ въвежда общото задължение на работодателите
да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като конкретните мерки,
осигуряващи изпълнението на това задължения, са предвидени в редица нормативни актове,
в зависимост и от конкретните видове работа /Решение № 321 от 22.02.2019 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 56/2019 г./. Изпълнителното деяние за което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя представлява
правнорелевантно бездействие, което се изразява в неосигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Втората част на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ пояснява
какъв е очакваният от законодателя резултат, който се явява критерий за това спазил ли е
работодателя това свое задължение. От нея става ясно това, че винаги когато е допуснато
бездействие, което е довело до ситуация, в която опасностите за живота и здравето на
работника или служителя не са били отстранени, ограничени или намалени, е налично
именно визираното в диспозицията на чл. 275, ал. 1 КТ бездействие /Решение № 1555 от
30.09.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1499/2019 г./
4
В случая няма спор, че дружеството-жалбоподател е било „работодател“ на
починалия * по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Установява се също така, че процесния ден
допускащият до работа (също служител на дружеството) е указал устно на изпълняващите,
сред които и *, да извършат работа, източник на повишена опасност, която не е била
включена в издадения наряд (в нарушение на чл. 46 и чл. 51 от Правилника за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи) – да „погледнат“ и електрическата касета, а не само таблото.
Установява се също така, че касетата, по която им е било указано устно да работят, не е
била преди това изтеглена от допускащия в „работно положение“, както и че не е имала
предпазна планка, която да гарантира, че няма как да се достигне до тоководещите части.
Същевременно съгласно чл. 173, ал. 1 от Наредбата - не се допуска експлоатация на
работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда, а съгласно чл. 197 от същата Наредба -
работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу
риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Именно тези две разпоредби
на Наредбата са посочени от АНО, като нарушени от работодателя, с което той не е
изпълнил общото си задължение, уредено в чл. 275, ал. 1 КТ.
По мнение на съда изводите на АНО са правилни и следва да се подкрепят. Няма
спор, че процесната електрическа касета не е била надлежно защитена срещу риск от
директен или индиректен контакт с електрически ток, доколкото предпазната планка, която
е следвало да бъде монтирана именно с тази цел, е липсвала. Няма значение, чия
собственост е въпросната касета, щом като дружеството-жалбоподател е това, което реално
е възложило на работника да работи по нея (чрез устното нареждане на допускащия – св.
Т.). То е следвало да се убеди, че оборудването е надлежно защитено и едва тогава да
допуска работника до него. Още повече, че самото допускане до работа по това незащитено
оборудване също е извършено в нарушения на правилата – устно, извън записаното в
Наряда, без самата касета да бъде извадена в „работно положение“. Това са все груби
нарушения на правилата за безопасност, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат.
Доводите на работодателя, че не следва да понася отговорност, защото не той, а
неговите служители са допуснали нарушения, не се споделя от настоящия състав.
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
Работодателят отговаря за действията и бездействията на служителите си, които самият той
е назначил и чиито действия/бездействия, следва да контролира непрекъснато. В случая той
е бездействал и не е упражнил достатъчен контрол върху своите служители, което е довело
до там, че те са нарушили редица правила за безопасност, което пък е довело до трагичния
резултат. Това, че те евентуално също носят отговорност за инцидента (включително и
самият починал), не отменя и отговорността, която работодателя носи, поради което и съдът
не споделя доводите на жалбоподателя в обратна посока.
Хипотетичните подозрения, че дори ако на място е имало предпазна планка, то
5
работникът * отново би я махнал – т.е. че отново би се достигнало до един и същи краен
резултат, както и че такава планка може и да е имало, но някой да я е скрил - не се споделят
от съда, доколкото се касае за предположения, за които не са събрани никакви
доказателства. Целта на планката е да не се допусне досег на работещия с електрически ток.
Същата е и целта на изваждането на касетата в „работно положение“, преди да се започне да
се работи по нея. Всички разпитани свидетели са категорични, че ако планката е била на
място, то * е нямало как да допре тоководещите части – т.е. наличието на такава планка би
изпълнявало задължението по чл. 197 от Наредбата, респективно – липсата й води до извод
за осъществен състав на административно нарушение.
На последно място съдът счита, че в случая не е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН или КТ, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид, поради което и не е налице цитираната хипотеза. Не следва да се
забравя и че процесното нарушение реално засяга обществените отношения свързани със
здравето и безопасните условия на труд на работещите, които се ползват със засилена
защита и реално е довело до смъртен резултат. От друга страна АНО е преценил, че това е
първо нарушение на жалбоподателя, поради което е наложил санкция в минимален размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в случая правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството-работодател, в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
материалният закон е приложен правилно, а определената санкция е справедлива.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед на изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО.
В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото обаче, представителят
на АНО не направи искане за присъждане на разноски. Искане в тази насока е депозирано
едва с писмените бележки по делото, които от своя страна са подадени и извън определения
от съда срок. Съгласно задължителните указанията, дадени в т. 11 на Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Изрично върховната инстанция
приема, че „с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер“, поради което и в
6
конкретния случай искането се явява просрочено, а от там и претенцията за присъждане на
разноски е неоснователна.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2200099 от 04.07.2022 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 275, ал. 1
КТ, вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ, на „*” ЕООД с ЕИК * е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас за присъждане на разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7