Р Е Ш Е Н И Е
№
326
гр.
Велико Търново, 17.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети октомври
двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 223/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.
чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба на „Риъл Естейт Ентърпрайсис„ АД гр. София, ул. “Оборище“ № 18 Б, ет. 3,
ап. 13, представлявано от изпълнителния директор М.Й., против Решение № 953 по
протокол № 39 от заседание на Великотърновски общински съвет от 28.04.2022 г.,
публикувано на 05.05.2022 г., с което последният отказва одобряването на
задание и не дава разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата
на ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново, местност „Дервеня“
с цел отстраняване на фактическа грешка в предвижданията на плана.
В жалбата и в съдебно
заседание от оспорващото дружество, чрез процесуалния му представител, се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, постановяването при липса на мотиви
и материална незаконосъобразност, поради неправилност на извода за липса на ЯФГ
в одобрения общ устройствен план на Община Велико Търново (ОУПО). В тази връзка
се излагат се доводи, че Великотърновският общински съвет (ВТОС) многократно
отлага произнасянето по същество и въпреки наличието на множество предходни
съдебни решения по казуса, (Решение № 262/20.07.2021 г. по адм. д. № 353/2021
г. и Решение № 351/15.12.2020 г. по адм. дело № 560/2020 г., и двете по описа
на Административен съд Велико Търново, и двете потвърдени от ВАС). Оспорващото
дружество сочи, че притежаваният от него ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по
КККР на гр. Велико Търново не попада в границите на защитена територия по
смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и не попада в границите на
защитена зона от мрежата Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР), за същия има действащ и понастощем ПУП за промяна на
предназначението на този имот, в сила и при приемането на ОУПО, който има
съвсем различни предвиждания за него – а именно свободно застрояване на жилищни
сгради, като този действащ и понастоящем ПУП е бил зачетен при изготвяне на
проекта на ОУП в съответната част, с предвижданото за него предназначени и
устройствена зона Ж2. Счита, че на заседанието за приемане на ОУП, от ВТОС е
извършено изменение на предвижданията за същия имот формално на основание чл.
103а от ЗУТ, а реално без да спази процедурата по тази норма и без да изложи
никакви относими към приетото изменение мотиви, поради което по същество ответникът
е произвел ОУП с ЯФГ в частта за този имот, която се налага да бъде поправена
на основание чл. 134, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. В тази връзка моли да се отмени
обжалвания административен акт като при частично изменение на ОУПО, поради явна
фактическа грешка (ЯФГ) да се отрази влезлия в сила ПУП със Заповед № РД
22-1353/04.07.2007 г. на кмета на община Велико Търново за процесния имот.
Претендира за присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Ответникът –
Общински съвет – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Сочи, че като орган на местното самоуправление, общинският съвет бил
призван преди всичко да защитава интересите на жителите на общината и
общественият интерес, което оправдава предвиденото изменение на проекта за ОУП,
като липсва ЯФГ, доколкото диспозитива на решението съответства на целта и
мотивите на общинските съветници.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
„Риъл Естейт
Ентърпрайсис“ АД, гр. София е легитимирано като собственик на поземлен имот с
идентификатор № 10447.140.4 по Кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на град Велико Търново, местността Дервеня, целият с площ от
38 439 кв. м, по силата на Нотариален акт №1531, том 8, рег. №11075, дело
№937 от 28.08.2009 г. на нотариус № 283 в района на ВТРС.
Не е спорно, че за същия
имот (който има номер по КВС 140004, със същата площ) е одобрен ПУП – ПЗ със
Заповед № РД- 22-1353/04.07.2007 г., с който е одобрена промяна на предназначението
на имота – за жилищни нужди и обществено обслужване с широко озеленени площи,
като се предвижда свободно застрояване на жилищни сгради при максимална
височина на застройката до 10 метра. Също така не е спорно, а се потвърждава и
от вещото лице по делото, че същият ПУП е в сила и действа и понастоящем.
Съобразно това, в
изготвения проект за ОУП процесният имот е бил отразен с предназначение Жм2 –
жилищна зона с малка височина и по този начин проектът е бил подложен на обществено
обсъждане (което се установява например от приложения като част от преписката
по приемане на ОУП Протокол от обществено обсъждане от 18.07.2011 г., лист 2 от
него), а и на гласуване от ВТОС. В хода на обсъжданията на проекта от самия
ВТОС обаче е предложена корекция на проекта в тази му част, като е предложено:
„на основание чл. 103а да се ограничи обхватът на зоните Жм1 и Жм2 само за
имоти със сменено предназначение и одобрени ПУП преди влизането в сила на новия
ОУП, а за всички останали територии да придобият статута на Оз2.“ Без конкретни
разисквания и конкретни мотиви в тази насока, с Решение № 507 по Протокол №34
от 31.01.2013 г. Общински съвет – Велико Търново е одобрил Общ устройствен план
(ОУП) на Община – Велико Търново, според който процесният имот е отразен с
предназначение Оз2, което съгласно чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правила и нормативи за
прилагане на ОУП на Община – Велико Търново е разновидност на рекреационна
устройствена зона и представлява горски
паркове в територии с особена териториалноустройствена защита.
От дружеството-жалбоподател
е подадено до Община – Велико Търново Заявление вх. № 5300-11670-1/16.05.2018
г., с което се иска изменение на ОУП по отношение предназначението на имота от
Оз2 на Оз1 – горски паркове, поради допусната явна фактическа грешка в ОУП. За
обосноваване наличието на явна фактическа грешка към заявлението е приложено Писмо
№ 111/29.01.2018 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, според което
поземленият имот не попада в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ и
не попада в границите на защитена зона от мрежата „Натура 2000“ по смисъла на ЗБР,
а само граничи с такава. Поради липсата на яснота за инвестиционните намерения
на „Риъл естейт ентърпрайсис“ АД от общинската администрация им е изпратено
Писмо №5300-11670-1#/28.06.2018 г. за представяне на определена документация:
заявление за одобряване на задание и за разрешаване изработването на ЧИ на ОУП,
приходни квитанции, задание за изработване на проект на ЧИ на ОУП, графично
предложение за изработване на ЧИ на ПУП, допълнително графично предложение по
чл. 62, ал. 1 от ЗУТ за доказване възможността за устройство и застрояване на
ПИ съобразно изискванията за Оз1 и писмено произнасяне на директора на РИОСВ –
велико Търново по чл. 125, ал. 7 от ЗУТ за необходимостта от прилагане на
процедури по ЗООС и ЗБР.
От дружеството е
възложено изготвянето на Техническо задание по чл. 125 от ЗУТ за ЧИ на ПУП,
ведно с графична част от 25.11.2018 г. От РИОСВ – Велико Търново е взето
становище № 3478/7/22.01.2019 г., че ЧИ на ОУП подлежи на екологична оценка по
ЗООС и на оценка по ЗБР. Попълнено е Заявление вх. №5300-11670-1/04.02.2019 г.
да бъде разрешено изработване на ЧИ на ОУП. Междувременно от общината е
предприето служебно съгласуване с „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД,
„Електроразпределение Север“ АД, „Овергаз мрежи“ АД, „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „Топлофикация – ВТ“ АД.
Въз основа на така комплектуваната
преписка кметът на Община – Велико Търново е изготвил Предложение за одобряване
на задание и даване на разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУП в
обхвата на ПИ №10447.14.4 по КККР на гр. Велико Търново до Общински съвет –
Велико Търново вх. № 672/14.08.2020 г. Същото е подложено на обсъждане на
заседания на Постоянна комисия по устройство на територията, транспорт и
паркиране и на Постоянна комисия по земеделие, гори и околна среда. Видно от
Протокол №10/19.08.2020 г. на ПКУТТП и Протокол №10/19.08.2020 г. на ПКЗГОС
след проведени разисквания и двете комисии не са приели предложението.
Кметското
предложение е включено под т. 41 в дневния ред за заседание на Общински съвет –
Велико Търново на 27.08.2020 г. Видно от Протокол №12 от заседанието от
27.08.2020 г. същото е предизвикало широко обсъждане, включително е имало
изказвания на граждани по реда на чл. 93, ал. 1 от Правилника. След разисквания
и дебати е проведено гласуване, в което са участвали 24-ма от общо
присъствалите 35 общински съветника. Като резултат от гласуването е отразено,
че предложението не е прието с 0 „за“, 11 „против“ и 13 „въздържал се“.
Последвали са нови коментари и работата на Общинския съвет е преминала към
разглеждането на следващата точка от дневния ред без да е обективирано решение
в нарочен диспозитив. Протоколът е подписан от председателя,
заместник-председателите и протоколистът и е публикуван на интернет страницата
на Община – Велико Търново, в категория Информационна система на
Великотърновски общински съвет. Няма данни кога се е случило това.
На 15.09.2020 г. в
Административен съд – Велико Търново от „Риъл Естейт Ентърпрайсис“ АД е
входирана жалба против Решение по т. 41 по Протокол №12 от заседание на ВТОС от
27.08.2020 г., публикувано на 04.09.2020 г., като е образувано адм. дело №
560/2020г. по описа на АСВТ. С Решение № 351/15.12.2020 г. по адм. д. №
560/2020 г. по описа на АСВТ е отменено Решение по т. 41 по Протокол №12 от
заседание на ВТОС от 27.08.2020 г., с което не се приема Предложение на кмета
на Община – Велико Търново вх. № 672/14.08.2020 г. относно одобряването на
задание и даване на разрешение за изработване на ЧИ на ОУП на Община – Велико
Търново в обхвата на ПИ с идентификатор №10447.14.4 по КККР на гр. Велико
Търново, местност Дервеня и съдът е изпратил преписката на ВТОС за произнасяне,
при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на
закона. Решение № 351/15.12.2020 г. по АХД № 560/2020г. по описа на АСВТ е било
предмет на касационен контрол пред Върховния административен съд по КАД №
1013/2021 г. на ВАС. С Решение № 5374/27.04.2021 г. на ВАС решението на АСВТ е
оставено в сила.
На това основание, с
писма с вх. № 1302/12.05.2021 г. и № 1342/24.05.2021 г. до ВТОС, дружеството е
поискало при разглеждане на въпроса, и изработване на частичното изменение на
ОУП, да се има предвид Заповед № РД-22-1353/04.072007 г. на кмета на Община
Велико Търново е одобрен ПУП – ПЗ на ПИ № 140004, местност „Дервеня“,
представляващ ПИ с идентификатор №10447.140.4, с която се предвижда свободно
застрояване на жилищни сгради при максимална височина на застройката до 10 м.
В изпълнение на
решението на ВТАС и ВАС е издадено ново Решение № 602 по протокол № 25 от
заседание на ВТОС от 27.05.2021г., публикувано на 04.06.2021г., с което
внесеното Предложение на Кмета на Община В. Търново вх. № 672/14.08.2020г.
относно одобряването на задание и даване на разрешение за изработване на проект
за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по КККР на гр. В.
Търново, местност „Дервеня“ е върнато за повторно разглеждане по реда на чл.
127, ал. 9 от ЗУТ с ежегодния доклад и при наличие на явна фактическа грешка,
да се внесе предложение до Великотърновския общински съвет. Указано е, кметът
на Община Велико Търново при изготвяне на проекта за решение да се съобрази с
решение № 507/31.01.2013г. на Великотърновски общински съвет и приетите с него
правила и нормативи за прилагането на ОУП на община Велико Търново. Да се
представи информация за смененото предназначение на имота преди 29.06.2007 г.
Това решение на ВТОС
отново е оспорено по съдебен ред, като за проверка на неговата валидност и законосъобразност
е образувано адм. д. № 353/2021 г. на АСВТ. С Решение № 262/20.07.2021 г. съдът
е отменил това решение на ВТОС с мотива, че същото не съобразява предходното влязло
в сила съдебно решение, което изисква произнасяне по същество – има или не
фактическа грешка в ОУП, която да се отстрани. Произнасяне в този смисъл не е
било налице и в оспорваното в това производство решение, а въпросът по същество
е отложен за пореден път вземането на решение с изчакване на ежегодния доклад
на кмета по чл. 127, ал. 9 от ЗУТ. Съдът е посочил, че действително, като орган
на местното самоуправление, общинският съвет е призван да защитава интересите
на жителите на общината и да защитава общественият интерес, но това не
оправдава избягването да бъде взето решение, което на практика е направено с
оспорения акт.
Това решение на АСВТ
също е било подложено на касационна проверка и е потвърдено като правилно с
Решение № 2553/18.03.2022 г. по адм. д. № 10015/2021 г. на ВАС. В посоченото
решение изрично е указано от ВАС, че при произнасянето си по същество ВТОС следва
да съобрази разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ във връзка с представените
доказателства във връзка с хипотезата по тази разпоредба, както и чл. 7 ал. 2 и
10 ал. 2 от ЗУТ досежно това дали са налице данни за имота да попада в защитени
територии, определени със закон или територии с особена
териториалноустройствена защита, определени по реда на отделни закони. От
страна на ВАС изрично е указано на ВТОС, че в тези случаи законът допуска
определянето на такива територии за защитени или с особена териториално
устройствена защита, но само ако са определени за такива в отделен закон,
каквито данни в случая липсват.
В изпълнение на това
съдебно решение, въпросът е бил внесен за поредно обсъждане във ВТОС, като
същият е постановил обжалваното в настоящето производство Решение № 953 по
протокол № 39 от заседание на ВТОС от 28.04.2022 г., публикувано на 05.05.2022
г., с което последният отказва одобряването на задание и не дава разрешение за
изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с идентификатор №
10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново, местност „Дервеня“ с цел отстраняване на
ЯФГ в предвижданията на плана. Отречено е наличието на ЯФГ с мотива, че няма несъответствие
между формираната воля от общинския съвет да определи като устройствена зона за
имота „Горски парк в територии с особена териториално – устройствена защита Оз2“
и текстовата и графичната част на ОУП. Няма несъответствие между волята на
общинските съветници и отразеното в ОУП, поради което не е налице
претендираното основание за изменение.
Недоволно от това
решение дружеството го е оспорило пред съда, като е образувано настоящето дело.
В хода на същото като доказателства са приети и вложени предходните 2 адм. дела,
касаещи исканата промяна на основание фактическа грешка в предвижданията на ОУП
за процесния имот. По искане на жалбоподателя е назначена СТЕ, вещото лице по
която е посочило, че ОУП съдържа категорично съдържа техническа грешка от вида на
претендираната от страната, доколкото същия не
кореспондира с влезлия в сила и действащ и понастоящем ПУП, като никоя част от
съдържанието на ОУП не кореспондира с приетото изменение за предвижданията с
ОУП за имота. В тази връзка вещото лице сочи, че ако действителната воля на
общинските съветници е било да променят устройствената зона за процесния имот е
следвало или да процедират по реда на чл. 103а от ЗУТ, което не е сторено
реално, тъй като нито са налице основанията визирани в тази хипотеза, нито е
изпълнена процедурата по същата или да изменят действащия ПУП за имота, който реално
няма как да се отрече като съществуване и правно действие, дори и при наличието
на ОУП. В този смисъл вещото лице и в съдебно заседание е посочило, че
действително е налице хипотеза на ЯФГ по смисъла на урбанистичните правила,
която може да се отстрани само по начина, процедиран от жалбоподателят по делото.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира жалбата
за допустима. Оспорването е извършено
от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на административния
акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Правният
интерес на оспорващото дружество е легитимиран въз основа на доказателствата за
собственост на юридическото лице, чийто недвижим имот попада в обхвата на ОУПО,
за който се иска частично изменение.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, с оглед следното:
Предмет на оспорване
в настоящото производство е решението на ВТОС по протокол № 39 от 28.04.2022
г., с което последният отказва одобряването на задание и не дава разрешение за
изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с идентификатор №
10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново, местност „Дервеня“ с цел отстраняване на
ЯФГ в предвижданията на плана с мотива, че такава грешка няма.
Това решение е
минало през постоянните комисии на ВТОС, вкл. в „Постоянна комисия по устройство
на територията, транспорта и паркиране“ на 20.04.2022 г., където гласуваното
предложение е отхвърлено с десет гласа „за“. Видно от обсъжданията в комисията арх.
Малаков е посочил първо, че „фирмата е обжалвала ОУП и съдът е отхвърлил
жалбата“ и второ – че няма фактическа грешка, защото няма несъответствие между
гласуваното решение за приемане на ОУП и предвижданията на самия план в
неговата текстова и графична част. Първото от тези две твърдения е фактическо и
категорично не е вярно: ОУП вкл. в частта за процесния имот никога не е бил
предмет на съдебен контрол пред АСВТ и не е бил оспорван нито от дружеството жалбоподател,
нито от праводателя му и дело с такъв предмет в АСВТ не съществува. През 2013
г. в АСВТ е заведено дело с правно основание чл. 257 от АПК, приключило с
решение, осъждащо кмета на Община Велико Тръново да предприеме действия по
графичното отразяване на устройствените параметри за процесния поземления имот.
Същото съдебно решение обаче е обезсилено от ВАС, с мотива, че „ … отразяването
на данни за НИ върху графичната част на влязъл в сила Общ устройствен план по
същество представлява изменение на плана, който е единство на текстова и
графична част. …. няма задължение на кмета на общината, произтичащо пряко от
нормативен акт, за исканото „отразяване” в ОУП. Съгласно посочената от
решаващия състав норма на чл. 19, ал.3 от Наредба № 8/2001г., графичните
материали към окончателния проект на ОУПО, към които има препоръки и бележки,
се изработват наново. Касае се за преработване на окончателен проект на ОУП, а
не за корекции или допълнително отразяване върху графичната част на одобрен и
влязъл в сила ОУП. В този смисъл кметът на общината не е имал задължение за
издаване на административен акт с исканото от заявителя съдържание, поради
което произнасянето по заявлението не представлява акт подлежащ на съдебно
оспорване и жалбата срещу отказа е недопустима, като производството по нея
подлежи на прекратяване.“ Тоест посоченото решение по никакъв начин не касае производство
по оспорване на ОУП и не съдържа извод за неговата законосъобразност или незаконсъобразност.
Вторият извод на главния архитект, изложен пред Комисията – за липсата на ЯФГ е
именно предмет на настоящия спор.
Същото предложение е
разгледано и от ПК по земеделие, гори и околна среда на 26.04.2022 г. и също е
отхвърлено единодушно с аналогични мотиви.
Същото е внесено на заседание
на ВТОС на 28.04.2022 г. където е отхвърлено отново единодушно с мотивите, с
които е внесено - за липсата на ЯФГ. Както вече се посочи, по същество мотивите
се свеждат до това, че волята на ВТОС да измени устойствената зона за процесния
имот (която в проекта е била отразена при съобразяване с предвижданията за
същия имот на действащия за него ПУП) кореспондира точно с графичната и текстовата
част на ОУП поради което няма ЯФГ. От обсъжданията на заседанието е видно, че
от председателят на ВТОС – Венцислав Спиридонов е посочено, че такава фактическа
грешка няма, защото с решението за приемане на ОУП изрично е предвидено да се
ограничи обхвата на зоните ЖМ1 и ЖМ2 само за имоти със сменено предназначение и
одобрен ПУП преди влизане в сила на новия ОУП, а процесния не е такава, защото
за него има само влязъл в сила ПУП, но не и сменено предназначение. Ето защо
волята на ВТОС е била за него да се предвиди зона Оз2 – Устройствена зона „Горски
парк в територия с особена териториално – устройствена защита Оз2“ и няма
несъответствие между волята, обективирана във взетото решение за приемане на
ОУП и неговото графично и текстово съдържание.
Очевидна техническа
грешка в един акт и налице при разминаване между формираната воля и изрично
изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при
изготвяне на акта и изразяването на волята. Очевидна фактическа грешка ще
налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съветниците,
видна от мотивите към приетия ОУП и нейното външно изразяване в текста на самия
ОУП. Както вече се посочи, проектът на ОУП е отчитал действащия ПУП за
процесния имот и е отредил за него зона Жм2. При обсъждането на проекта се е водила
оживена дискусия, която касае общи въпроси – исторически, екологични, урбанистични
и прочие, но няма никаква конкретика за процесния имот. Всъщност от страна на присъстващата
на заседанието г-жа Марияна Иванова (която не е общински съветник, а
представител на екосдружение) е било формулирано виждането, че „горите трябва
да останат гори и да се включат с Оз2“, но мотиви за това от страна на ВТОС няма.
Друг е въпросът за това представлява ли „гора“ процесния имот, съобразно
предвижданията за него. Всъщност единствените релевантни мотиви за предложеното
решение, касаещо процесния имот се съдържат в направеното предложение за
изменение на проекта на ОУПО от г-н Тюфекчиев – общински съветник, гласувано
след това, което буквално е посочило, че корекция на зоните ЖМ1 и ЖМ2 се
мотивира правно с разпоредбата на чл. 103а от неназован в акт (вж. стр. 24 от Протокола
от заседанието за приемането на ОУП, в прозрачна отделна папка към настоящето
дело, именувана така), а фактически - със заявения като фактическо твърдение,
но иначе също правен извод, че обхватът на тези зони (ЖМ1 и ЖМ2) се ограничавал
само за имоти със сменено предназначение и одобрени ПУП, преди влизане в сила
на ОУП. Всъщност, именно в тези две по същество и двете правни твърдения се
корени допусната фактическа грешка при приемането на плана, която представлява
пълна липса на кореспонденция на приетия ОУП с мотивите му. Както се посочи,
мотивите на ОУП се съдържат в представения проект за този ОУП, който съвсем
логично е отчитал действащите ПУП за имотите предмет и на ОУП, вкл. за процесния.
Че това е така се установява категорично от проведените обществени обсъждания,
на които от страна на проектантите е отречена възможността ПУП за конкретния
процесен имот да не се зачете (въпросът за промяната на предназначението на
имотите не е обсъждан, но това е логично, защото самото производство по промяната
следва плана, а не го предшества, за да се съобразява плана с него. В този смисъл
са и мотивите на Решение № 2553/18.03.2022 г. по адм. д. № 10015/2021 г. на ВАС).
Реално при приемане на ОУП общинските съветници не са формирали никакви
фактически основания за изменение на предложения проект – не просто са се позовали
на една правна норма – вероятно на чл. 103а от
ЗУТ (въпреки че име на нормативен акт липсва) и явно са счели, че
съдържанието на тази норма се свежда до възможност да не зачетат действащия ПУП
за процесния имот с твърдението, че след него не е извършена и промяна на
предназначението на имота. Чл. 103а от ЗУТ, в редакцията си към 31.01.2013 г. обаче
няма такова съдържание, още по-малко поставя условия, като цитираните във
внесеното и гласувано предложение за промяна на обхвата на зоните ЖМ1 и ЖМ2. Всъщност
цитираната като основание за промяна на проекта на ОУП правна норма на чл. 103а
(Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), ал. 1 от ЗУТ в
редакцията си до изменението си с ДВ, бр. 101 от 2015 г. гласи: „Подробните
устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план
или на негово изменение, запазват
действието си.“. Очевидно е, че цитираната иначе като правно основание
норма не съдържа никакви условия за незачитане на ПУП от ОУП, още по-малко
предложените като мотиви за изменение на проекта на ОУПО и – влязъл в сила ПУП и сменено предназначение. Навсякъде в
протоколите, където сред общите политически изказвания могат да се намерят
същински мотиви за приетото изменение на ОУП всъщност се сочи, че едва ли не
цитираната правна норма изисква да се зачетат само тези ПУП за имоти, за които
освен това е било налице и смяна предназначението им, но това не е така и не
кореспондира фактически със съдържанието на цитираната разпоредба. В този
смисъл може да се приеме, че позоваването на самата норма е грешно.
Всъщност нормата на
чл. 103 от ЗУТ е изменена едва през 2015 г. в смисъл, че е дадена минимална,
много ограничена възможност при проектирането с ОУП да не се зачете заверен действащ
ПУП. Според изменението на разпоредбата на ал. 1 от чл. 103а от ЗУТ, което
обаче е влязло в сила доста след приемане на процесния ОУПО (през 2015г.), промяна
на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за
които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти –
публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси
– опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски,
горски и защитени територии и защитени зони (бел. моя). Само за прецизност следва
да се посочи, че ЗУТ реално понастоящем позволява проектът на ОУП да не зачете
заверен ОУП, именно с цел защита на обществени интереси – опазване на околната
среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени
територии и защитени зони, но това означава и изисква да се посочи именно тази
конкретна цел – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и
защитени територии и защитени зони, и тя да се мотивира, както и да се
представят доказателства, че процесния имот попада в такива зони. В този смисъл
е било и Решение № 2553/18.03.2022 г. по адм. д. № 10015/2021 г. на ВАС, което
е поводът за приемане на оспорваното в настоящето производство решение на ВТОС.
В посоченото решение изрично е указано от ВАС, че при произнасянето си по
същество ВТОС следва да съобрази разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ във
връзка с представените доказателства във връзка с хипотезата по тази
разпоредба, както и чл. 7 ал. 2 и 10 ал. 2 от ЗУТ досежно това дали са налице
данни за имота да попада в защитени територии, определени със закон или
територии с особена териториалноустройствена защита, определени по реда на
отделни закони. Като се държи сметка, че в тези случаи законът допуска
определянето на такива територии за защитени или с особена териториално
устройствена защита, но само ако са определени за такива в отделен закон,
каквито данни в случая липсват. Липсват каквито и да е реални, конкретни и
относими към конкретния имот и конкретните предвиждания на действащия ПУП за
него мотиви, което да могат да обосноват опазване на околната среда и на
човешкото здраве, опазване на
земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Същевременно не е
спорно и се доказва категорично от всички събрани по делото доказателства, че
същият не се включва в никоя защитена зона.
Както вече се посочи
многократно обаче, към дата на приемане на ОУП дори тази ограничена възможност
за незачитане на ПУП не е съществувала. Чл. 103а (от ЗУТ), сочен като правно
основание за приемане на ОУП с променено съдържание – намаляващ обхвата на зоните
ЖМ1 и ЖП2, няма изобщо съдържание като цитираното в предложението: съобразяване
на ОУП само с ПУП за имоти, за които е налице и сменено предназначение. Напротив,
нормата, цитирана като основание за коригиране на проекта на ОУП, в редакцията
си към датата на приемане на решението за одобряване на ОУПО, гласи точно
обратното – задължение за зачитане на ПУП от ОУП. В този смисъл е налице именно
ярко несъответствие между цитираното правно основание и съдържанието на
нормата, което иначе се сочи като мотиви и фактически основания за изменението,
в резултат на което реално е налице грешката в ОУП при неговото приемане.
В този смисъл е
приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ. Преди всичко следва да се
посочи, че заключението на вещото лице арх. Л. не цитира съвсем разпоредбите на
ЗУТ със съдържанието, което те имат към момента на приемане на ОУП на Община
Велико Търново. ОУПО е приет на 31.01.2013 г. и към този момент нормата на чл.
103а от ЗУТ има следното съдържание:
„Чл. 103а. (Нов -
ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
(1) Подробните
устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план
или на негово изменение, запазват
действието си.
(2) Проектите за
подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на този
закон, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен
план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия
устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.
(3) С влизането в
сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на
заварените подробни устройствени планове в
частите, в които с общия устройствен план се предвижда изграждането на обекти
публична общинска или публична държавна собственост. В 6-месечен срок от
влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават
предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по
реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1.
(4) При отчуждаване
за изграждане на обектите по ал. 3 равностойното обезщетение на собствениците и
носителите на ограничени вещни права се определя съобразно предвижданията на
заварените подробни устройствени планове.“
В случая относима е
само нормата на ал. 1, доколкото няма спор, че за процесния имот има влязъл в
сила ПУП (т.е. одобрен и влязъл вила, е не в процес на изработка, както
предвижда ал. 2). Не може да се приеме и че идеята на общинските съветници е
било да се предвиди изграждането на обект публична общинска или публична
държавна собственост като горски парк, защото безспроно липсва предписание за
служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, предвидено и в ал. 3 от същата норма.
Независимо от тези уточнения
съдът кредитира заключението на вещото лице, че в случая се касае за една техническа
грешка на плана, защото без каквито и да е фактически и правни основания
процесният имот е изключен от жилищната територия и включен като Оз2, при
положение че и тогава и сега не е спорно, че той не попада в никакви защитени
зони по смисъла на закона. Ясно е, че грешката е била целенасочена, но това не
заличава характера й на такава. Реално, както сочи и вещото лице, в актовете на
ВТОС, свързани с изготвянето, обсъждането, процедирането и одобряването на ОУП
няма нито едно изрично решение или документ, които да касаят процесния имот и
промяна на статута му. Широк коментар е предизвикала цялата зона, известна на
обществеността като „Боровата гора“ в гр. Велико Търново, в която влиза и процесния
имот, като дискусии (особено с участието на граждани и представители на
неправителствени еко-организации) са повлияли на вземане на решението за
изменението на проекта на ОУП, който не зачита действащия ПУП за този имот.
Същественото в случая е обаче не каква е била крайната цел, а как е реализирана
тя и реално доколко е възможно да се постигне целения резултат с обективираното
решение по начина, по който е процедирано, при позоваване на съответните
фактически и правни основания. По същество целта на обществеността и на общинските
съветници е да запазят горските територии – т.е „горите да останат гори“. В случая
имотът и понастоящем е горски такъв, но за него има влязъл в сила преди ОУП
ПУП, променящ предназначението му и отреждащ го за жилищно застрояване. Както
се каза ОУП не можи да не зачете този ПУП и такова е съдържанието на цитираната
в предложението, като основание за приемане на ОУП с атакуваното съдържание
норма на чл. 103а от ЗУТ. Ето защо приемане на точно обратното на това
представлява грешка. Вещото лице сочи, че процесният имот изобщо не може бъде
включен в Оз2, защото не е горски парк в територии с особена териториално устройствена
защита, доколкото не е част от защитената местност в близост – Търновски височини.
Същевременно, вещото лице акцентира и в съдебно заседание, че след като не е
процедирано по реда на ал. 3 от чл. 103а от ЗУТ, реално и до сега не е изменен действащия
ПУП за процесния имот не е възможно изобщо на основание чл. 103а от ЗУТ да се
приеме ОУП със съдържанието, което ограничава обхвата на зоните ЖМ1и ЖМ2, вкл.
за процесния имот, защото това е в ярко противоречие с бездействието на общината
да измени ПУП или да даде предписания по реда на чл. 103а, ал. 3 от ЗУТ в
приложимата му редакция. В този смисъл, налице е именно грешка, свъртана с
неразбирането, изработването, прилагането и анализирането на техническата
информация, която води първо до фактологичната неточност (че чл. 103а от ЗУТ
дава право за незачитане на ПУП, при липса на смяна на предназначението на имота,
последваща влизането в сила на ПУП и предшестващи ОУП), а от там – и грешка при
приемането на самия ОУП с корекцията, която някак „в движение“ ВТОС е извършил
на заседанието си на 31.01.2012 г.).
Ето защо съдът
намира, че е налице фактическа и техническа грешка в ОУПО за процесния имот,
която следа да се изправи именно по искания от жалбоподателя начин – чрез процедиране
на изменение на ОУП в посока привеждане на последния в съответствие с заварения
ПУП на основание чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото това изменение ще се
реализира при действието на актуалните норми на ЗУТ, съдът кредитира заключението
на вещото лице, което анализира изменението при действието на сега действащите
разпоредби, като потвърждава, че и тогава и сега приетото представлява техническа
грешка и в този случай, доколкото от една страна е налице действащ ПУП, който
нито е променен, нито е инициирано такова изменение от общината, от друга
страна - не е посочена конкретна хипотеза от изразените в закона като основания
за незачитане на ПУП от ОУП - опазване на околната среда и на човешкото здраве,
опазване на земеделски, горски и защитени територии, тъй като е неясно как
предвижданията на ОУП застрашават тези цели изобщо и как се реализират те, ако
изобщо се претендират и кои са нормативните актове, които дават съответната
защита. Ето защо е наложително изменение на ОУП за отстранявана на ЯФГ в
предвижданията за процесния имот, който да зачете действащия ПУП за него.
Промяната на предназначението на земята е едно последващо действие и
производство, което няма връзка с ОУП и същото няма отношение към
предвижданията на този план.
На края, следва да се
посочи, че ОУП е най-общата рамка и идея за урбанистичното развитие на Община
Велико Търново. Да се очаква, че с него декларативно могат да се решат
десетилетни правни спорове от различен характер във връзка с какъвто и да е
имот (вкл. част от т. нар. Борова гора) е неоправдано, особено ако не се следва
закона в неговата цялост. Ако Община Велико Търново, в лицето на главния архитект,
кмета, обществеността или общинските съветници имат действителното намерение
„да запазят гората“ следва да процедират това си намерение по законовия ред,
последователно и по начин, водещ до решение в този смисъл, а не политически или
правни декларации с безмотивни и декларативно отречени иначе стабилни предходни
актове.
На края, по същество,
постановеното поредно решение на ВТОС не отчита и не изпълнява Решение № 2553 от 18.03.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 10015/2021, което формално изпълнява. В мотивите на това решение на
ответника по настоящето дело е било указано изрично (с оглед евентуалното „изменение
на ОУП поради допусната ЯФГ) следното: „При произнасянето ОбС – гр. Велико
Търново следва да постанови обосновано и мотивирано решение по съществото на
искането, с което е бил сезиран, а именно за допускане на изменението на ОУП в
частта на ПИ идентификатор № 10447.140.4 по КК на гр. Велико Търново на
основание чл. 134 ал. 1 т. 5 ЗУТ, поради допусната явна фактическа грешка. При
разглеждане на случая административният орган следва да съобрази разпоредбата
на чл. 103а ал. 1 ЗУТ във връзка с представени доказателства във връзка с
хипотезата по тази разпоредба, както и чл. 7 ал. 2 и 10 ал. 2 ЗУТ досежно това
дали са налице данни за имота за попадане в защитени територии, определени със
закон или територии с особена териториалноустройствена защита, определени по
реда на отделни закони, като в тези случай законът допуска определянето на
такива територии за защитени или с особена териториално устройствена защита
само ако са определени за такива в отделен закон, каквито данни в случая
липсват. При произнасянето административният орган следва да се въздържа и от
неправомерно поведение, а именно такова на неизпълнение на съдебно решение.“
Тоест изрично е било указано, че релевантното обстоятелство в случая не е това
дали за имота има смяна предназначението след ПУП и преди ОУП, а дали има данни
имота да попада в защитени територии, определени със закон или територии с
особена териториалноустройствена защита, определени по реда на отделни закони.
Нищо от тези указания не е изпълнено, но реално по делото е доказано, че тези условия
са отречени от РИОСВ. Процесният имот не попада в нито една защитена зона, а
същият не попада и в територии с особена териториалноустройствена защита,
определени по реда на отделни закони. В тази връзка следва да се отбележи, че
принципно законът допуска определянето на такива територии за защитени или с
особена териториално устройствена защита, само ако са определени за такива в
отделен закон, каквито данни в случая нито се твърдят, нито се доказват – напротив
и СТЕ отрича това обстоятелство. След като това е така то оспорваното решение
на ВТОС е неправилно и се налага отмяната му и на основание противоречието му с
влязло в сила отменително решение по предходното дело, което е задължително за
всички, по аргумент от чл. 170 от АПК.
По изложението
мотиви, съдът приеме, че одобрявайки изменението в проекта на ОУП за процесния
имот ВТОС е допуснал грешка – целена, но налична като юридически факт такава, представляваща
одобрение на ОУП, мотивирано право с нормата на чл. 103а от ЗУТ, посочена с некоректно
и невярно съдържание и в абсолютно противоречие с действителното съдържание на
тази норма към дата на приемането на ОУП, а и понастоящем. Това налага отмяна
на оспорваното решение и връщането на преписката на ВТОС за това произнасяне съобразно
мотивите на това решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК
юридическото лице, в чиято структура се намира
ответника, и което има самостоятелен бюджет – Община – Велико
Търново, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващото дружество
претендираните и доказано направени по делото разноски, които възлизат на 50
лева – платена държавна такса и заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1 000
лв. по договор за правна защита и съдействие № 8704 от 12.06.2022 г. с
договорено възнаграждението и отбелязване, че същото е платено авансово в брой.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
|
ОТМЕНЯ по жалба на „Риъл Естейт
Ентърпрайсис„ АД гр. София Решение № 953 по протокол № 39 от заседание на
Великотърновски общински съвет от 28.04.2022 г., публикувано на 05.05.2022
г., с което последният отказва одобряването на задание и не дава разрешение
за изработване на проект за ЧИ на ОУПО в обхвата на ПИ с идентификатор №
10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново, местност „Дервеня“ с цел отстраняване
на ЯФГ в предвижданията на плана. |
ИЗПРАЩА преписката на Общинския съвет – Велико
Търново за произнасяне в законоустановените срокове по искането за изменение на
ОУП в частта за процесния имот, поради наличие на ЯФГ при спазване на дадените
от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община – Велико Търново да заплати на „Риъл
Естейт Ентърпрайсис“ АД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор М.Й. сумата от 1 050,00 лева (хиляда и петдесет лева),
представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: