Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2153
01.06.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети
май хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 189 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с член 328, ал. 1, т.
2 от КТ.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Г.Г.Я., с ЕГН **********,*** срещу СУ “*********“ с адрес на управление: гр.
*****, представлявано от ***Д.Р..
Предявени са обективно съединени искове да
бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед №
***/07.11.2017г. на работодателя, с която ТПО между страните било прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване в щата, и като такова да се
отмени, да се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***” и
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 07.11.2017г.
– 07.05.2018г. в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Твърди се, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като ищецът заемал длъжността „***” при ответника. Със заповед №
***/07.11.2017г. на работодателя, с която ТПО между страните било прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване в щата. Твърди се
уволнението да е незаконно, поради следното:
Да няма реално съкращаване на щата и да не е
извършен подбор. Към датата на връчване на уволнителната заповед ищецът е бил
член на синдикалната организация на КК „**“ при СУ “********“ и че не е искано
предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Че страда от
***и ******, като е бил уволнен, без да бъде искано предварителното разрешение
на инспекцията по труда.
Че е останал без работа поради незаконното му
уволнение за периода 07.11.2017г. – 07.05.2018г. Твърди, че последното
получено брутно ТВ за пълен работен
месец преди уволнението е в размер на 500 лева. Ето защо моли исковете да се
уважат. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете
се оспорват по основание и размер. Признава се, че ищецът е работил при
ответника на посочената длъжност, като е бил уволнен поради съкращаване на
щата. Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, като да е било налице реално съкращаване в щата,
да е бил извършен подбор по критериите
на член 329, ал. 1 от КТ. Твърди се, че
е искано предварително съгласие от съответния синдикален орган на КТ „**“, на
което само *** на съответния синдикален орган е изразил несъгласие, което
според ответника означавало злоупотреба със синдикални права от **на синд. орган, поради което следва да се
счита, че е била преодоляна. Твърди се, че ищецът не страда от заболяванията –
***и **болест, тъй като в приложените от него експертни решения се касае за
заболявания, за които предварителната защита е неприложима. Твърди се, че след
уволнението ищецът е започнал работа при друг работодател, поради което не е
търпял имуществени вреди и няма право на обезщетение за оставането му без
работа.
Прави се
възражение за прихващане предявено при условията на евентуалност на платеното
от ответника на ищеца обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ с обезщетението по
член 225, ал. 2 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда и член 328, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът
при условията на пълно и главно доказване следва да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено с оспорената
заповед, размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец,
предхождащ месеца на уволнението и обстоятелството, че е останал без работа за
посочения в исковата молба шестмесечен период, че се е ползвал от посочената
предварителна закрила при уволнение на посочените основания по чл. 333, ал. 1,
т. 3 от КТ и чл. 333, ал. 4 от КТ. От своя страна ответникът следва да проведе
доказване на следните факти: че уволнението е законосъобразно извършено, че
заповедта е била издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата
притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в нея
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, че е налице надлежно
взето от компетентен орган решение за съкращаване в щата, че съкращаването е
било извършено към датата на уволнението на ищеца, че е извършен подбор, че
същият е извършен в съответствие с изискванията на чл. 329 от Кодекса на труда,
както и че са спазени всички императивни разпоредби, от които зависи
законосъобразността на уволнението, че е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4
от КТ и да опровергае твърденията на ищеца, че последният се е ползвал от
закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ; да докаже основателността и размера на
предявеното възражение за прихващане, както и опровергае твърденията на ищеца
за дължимост на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, в случай, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бъде уважен.
Не се спори между страните, а и е признато с
доклада по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „***”, което е било
прекратено с оспорената заповед на посоченото в нея основание.
Спорът е относно проведената процедура на
подбор сред участниците в подбора за съкращаването на половин щатна бройка,
дали е искано от работодателя и съответно дали
е било дадено предварително съгласие от съответния синдикален орган за
съкращаването на ищеца, в качеството му на член в КТ „Подкрепа“, боледувал ли е
ищеца от заболяванията ***и ***на сърцето и ако е боледувал дали е искано и
дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда гр. * за съкращаването
на ищеца.
От приетите по делото писмени
доказателства – заповед № **от 04.10.2017г. на **на СУ „******“ град ****, с
която на осн. 259, ал. 1 от ЗПУО е наредено поради липсата на достатъчно
нормативни часове за учебната */* година да се намали щатната бройка на
учителите с основен предмет „****“ с една бройка и назначаване на членове на комисията, която да
извърши подбора и протокол от 17.10.2017г. на комисията по подбора, в който са
отразени в таблица критериите, учителите и точките, които е получил всеки
учител.
Въз основа на
заложените критерии – квалификацията и това, кой работи по –добре комисията е
класирала ищеца на последното пето място с двадесет и една точки. По делото са
разпитани свидетелките на ответника М.К.и Д.С., които са участвали в
сформираната от работодателя комисия, които с показанията си установяват, че
ищецът не е имал само прогимназиален етап
професионална квалификация по
***, за което е получил по-малко точки, а относно критерия кой работи по-добре
е взето предвид това, че е липсвала ритмичност при оценката на учениците,
отказът на ищеца да довърши започнат проект „***“, което наложила довършването
му от друг колега и липсата на съпричастност към организираните от училището
събития.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите на ответника, доколкото същите са
обективни, логични и последователни, понеже
свидетелите са колеги на ищеца и като такива имат необходимите възприятия и
поглед върху работата на ищеца, като освен това същите са били запознати с
документацията на участниците в подбора
относно тяхната професионална квалификация и образование. Ищецът не е оспорил конкретиката на подбора, като
единствено се е задоволил с формално
оспорване на подбора, ето защо съдът приема, че извършения от работодателя
подбор не страда от нарушения.
Относно
предвидената предварителна закрила. Ищецът е член на синдикалната секция на КТ
„**“, което обстоятелство страните не оспорват. Съгласно представения по делото
колективен трудов договор от 01.09.2017г., подписан между ******, ***********,
********* като работодатели и общинските организации на *********, ************,
*********, наричани синдикати, в който член 11, т. 8 е записано, че
прекратяването на ТПО по член 328, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда с
работници и служители става след предварително съгласие на синд. организация за
всеки отделен случай. В член 333, ал. 4 от КТ е разписано, че когато това е
предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване в
щата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието.
Видно е от
уведомление с изх. № ***/28.08.2017г. на **на СУ „****“, че има отправено до
**на СО на КТ „******“ госпожа Р.С.с оглед предстоящо съкращаване на щат
предварително съгласие за съкращаването на ищеца и още двама учители. Видно е
от приложеното становище с вх. № **/23.01.2017г. на **на СО към УС на КТ „*“ ,
че СО не дава съгласие за съкращаването на тримата учители, подписано само от
***. Съдът намира, че с оглед на установените факти по случая не е дадено
валидно съгласие от синд. орган за съкращаване на ищеца, т.к. то не е подадено
от името на синд. орган и въз основа на решение на този орган. Освен това е
било подписано само от **му.
Ето защо на
това основание заповедта, с която ТПО с ищеца е прекратено на осн. член 328,
ал. 1, т. 2 от КТ е незаконосъобразно и следва да се отмени, като ищецът се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.
По предявения
иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3000
лева.
След
прекратяване на ТПО с ответника ищецът е започнал работа като ***в училище
„*******“, като съгласно изслушаното заключение на вещото лице З.М., което е
прието без възражения от страните, се установява, че за процесния период
07.11.2017г.-07.05.2018г. дължимото обезщетение е в размер на 313,21 лева. Ответникът
е направил възражение за прихващане между изплатеното на ищеца обезщетение в
размер на 481,46 лева по член 220, ал. 1 от КТ с обезщетението за оставане без
работа, което възражение е било прието
за разглеждане. Възражението е основателно, т.к. са налице писмени
доказателства за заплащането на сумата от 481,467 лева на ищеца и за която сума
няма забрана за прихващане с дължимото обезщетение за оставане без работа, с
оглед на което уважено възражение искът за присъждане на обезщетение по член
225, ал. 2 от КТ ще се остави без уважение.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
направените разноски съразмерно уважените искове, които са в размер на 307 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на
ответната страна.
С оглед
изхода на спора ответникът има право на направените разноски съразмерно
отхвърлените искове, които са в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение
и 83,33 лева за разноски за СМЕ и ССЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 120 лева,
от които 60 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 60 лева ДТ за иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на Г.Г.Я., с ЕГН **********,*** ,
извършено със Заповед № № ***/07.11.2017г.,
с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 07.11.2017г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Г.Г.Я., с
ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност „***” в СУ
„********“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Я., с ЕГН
**********,*** против СУ “*******“ с адрес на управление: гр. *******,
представлявано от ***Д.Р. иск за осъждането му да заплати обезщетение за
оставане без работа за периода 07.11.2017г. до 07.05.2018г. в размер на 3000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2018г. до окончателното
плащане на дължимите суми, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
СУ
“*******“ с адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***Д.Р. да заплати
на Г.Г.Я., с ЕГН **********,*** разноски по съразмерност от 307 лева.
ОСЪЖДА
Г.Г.Я., с
ЕГН **********,*** да заплати на СУ
“*******“ с адрес на управление: гр. **, представлявано от ***Д.Р. разноски по
съразмерност от 483,33 лева.
ОСЪЖДА
СУ “******“
с адрес на управление: гр. **, представлявано от ***Д.Р. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 120 лева държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 12.06.2018 г., на осн.
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.