Р Е Ш Е Н И Е
№ 2253
гр. В., 18.05.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 9582 по описа на ВРС за 2014-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове на М.Д.А., ЕГН********** и С.И.А., ЕГН**********, с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията им с К.М.К., ЕГН**********, че ищците са собственици на ½ ид.ч.
от УПИ №**** по актуалния РП на
гр.В., с.о. П., при граници по същия РП - УПИ №****, УПИ №****, УПИ №****,
УПИ №**** и път, както и на цялата
изградена в имота полумасивна едноетажна жилищна
сграда с РЗП 52.87кв.м., ведно с избено помещение с площ 32.68кв.м.,
при твърдения за придобИ.е в
резултат на добросъвестно своително владение в периода 27.08.2002г. – 03.07.2008г. (с присъединяване владението на
предходните собственици К. и С. С.), евентуално по давност в периода 27.08.2002г.
– 23.07.2014г. (с присъединяване владението на предходните собственици К. и
С. С.).
Ищците
твърдят, че на 20.08.2003г. сключили с К. и С. С.
договор за покупко – продажба на целия спорен терен,
ведно със съществуващата към този момент в него едноетажна жилищна сграда.
Продавачите С. от своя страна придобили собствеността с договор за покупко – продажба от 27.08.2002г.
На 02.09.2010г. влязло в
законна сила решение по гр.д. №10460/2007г. на ВРС, по исковете на М.К.
(наследодател на ответника) срещу М. и С. А.. С решението договорът от
27.08.2002г., по силата на който М.К. (наследодател на ответника) продал на К.
и С. С. ½ ид.ч. от терен с площ 1000кв.м.,
съставляващ ПИ №**** и ПИ№****, бил прогласен за нищожен. Със същото решение М.К.
(наследодател на ответника) бил признат за собственик на процесната тогава
½ ид.ч. от терен с площ 1000кв.м., съставляващ
ПИ №**** и ПИ№****. Със същото решение бил отхвърлен искът на М.К. за осъждане
на М. и С. А. за предаване владението върху тази част от терена, поради липса
на фактическа власт у тях.
Ищците твърдят още, че
техните праводатели – от закупуването на 27.08.2002г.
до продажбата на 20.08.2003г., респективно
ищците лично – от закпупването на 20.08.2003г. до предявяването на настоящия иск,
упражнявали трайно, несмутено и явно своително
владение върху процесната част от земята и върху постройката, ситуирана върху нея.
Поради
изложеното и поради липсата на СПН досежно ½ от спорния терен и досежно
сградата върху него, ищците считат, че придобили собствеността върху тях, в
резултат на кратка давност от 27.08.2002г. до
03.07.2008г., като добросъвестни владелци, евентуално в периода 27.08.2002г. –
23.07.2014г., като недобросъвестни – и в двата случая – с присъединяване
владението на праводателите им.
Същевременно заявяват, че
ответникът оспорва правата им, като се легитимира като собственик на целия
парцел и сграда, съгласно договор за доброволна делба от 03.09.2013г.
По същество молят за уважаване на исковете и присъждане
на разноски, а в о.с.з. поддържат становището си.
В срока по чл.131
ответникът депозира писмен отговор, в който излага довод за недопустимост на
производството, поради СПН за спора. Евентуално възразява срещу основателността
на исковете. В тази връзка оспорва, че ищците са осъществявали фактическа власт
върху имотите в заявените периоди, евентуално оспорва ползването да е било със своително намерение, евентуално оспорва, че владението е
било добросъвестно. От своя страна заявява собственически права върху имотите
по наследяване от М.К.. Твърди също, че през целия спорен период е плащал
местни данъци за имотите.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски, а в о.с.з. поддържа становището си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, а се потвърждава и от НА №***/**.**.****г.,
том 11, н.д. №3688/1995г. на н-с при ВРС, че преди 2002г. М.К. е бил собственик
на спорните имоти.
Не се спори още, а се
потвърждава и от прионщеното удостоверение за
наследници, че отв. К.К. е единствен наследник на М.К..
Безспорно е също, а е видно
и от решението по гр.д. №10460/2007г. на ВРС и последвалото го решение на ВОС,
че договорът от 27.08.2002г., по силата на който М.К. (наследодател на
ответника) продал на К. и С. С. (праводатели на
ищците) ½ ид.ч. от терен с площ 1000кв.м.,
съставляващ ПИ №**** и ПИ№****, е нищожен. Със същото решение М.К.
(наследодател на ответника) бил признат за собственик на процесната тогава
½ ид.ч. от терен с площ 1000кв.м., съставляващ
ПИ №**** и ПИ№****. Със същото решение бил отхвърлен искът на М.К. за осъждане
на М. и С. А. за предаване владението върху тази част от терена, поради липса
на фактическа власт у тях.
На 03.09.2013г. е сключен
договор за доброволна делба между три лица, едно от които К.К., по силата на
който в дял на последния е поставен процесния УПИ №**** по РП на гр.В., с.о. П..
В скицата на имота е вписан
като собственик К.К.
На л.4 и л.5 са представени
титули за собственост на праводателите на ищците,
които нямат пряко значение с оглед първичния характер на наведеното придобивно основание – давност.
От показанията на св. Д. П.,
които съдът кредитира изцяло като обективни и базирани на непосредствени
впечатления, се установява, че ищците М. и С. А. и синът им И. се нанесли през
2003г. в процесната къща, която И. бил закупил тогава. След като заживяли там свидетелят често посещавал имота, във връзка с
което дава подробно описание на пътя до къщата и вътрешното й разположение и
обзавеждане. От нанасянето през 2003г. и досега М. и С. (заедно с И. – до
смъртта му през 2013г.) живели постоянно в къщата, която поддържали, освежавали
и ремонтирали, като освен това обработвали целогодишно и двора пред нея.
Свидетелят не е присъствал на случаи трети лица да са предявявали претенции за
имота. От покойния И. зане единствено за дело през
2008г. по този въпрос, което дело било загубено, но след това А. продължили да
живеят в имота.
От показанията на св. Ст. Б.,
които съдът кредитира по реда на чл.172 ГПК, но и като базирани на
непосредствени впечатления, се изяснява, че ищците М. и С. А. и синът им И. се
нанесли през 2003г. в процесната къща. След като заживяли
там свидетелката често посещавала имота. От нанасянето през 2003г. и досега М.
и С. (заедно с И. – до смъртта му през 2013г.) живели постоянно в къщата, която
поддържали, освежавали и ремонтирали, като освен това обработвали целогодишно и
двора пред нея. Свидетелката не е присъствала на случаи трети лица да са
предявявали претенции за имота. От покойния И. зане
единствено за дело през 2008г. по този въпрос, което дело било загубено, но
след това А. продължили да живеят в имота.
От показанията на св. Б. П., които съдът кредитира като
обективни и в известна част - базирани на непосредствени впечатления, се изяснява,
че през 1995г. бащата на К.К. – М.К. – продал свой имот и закупил процесния
терен. След закупуването бащата и сина построили къщата, която и досега се
намира в мястото, след което заживяли в нея.
Свидетелката не знае докога са живели там, не знае кога К.К. я е напуснал и
кога заминал за чужбина. Преди 2000г. свидетелката не е посещавала мястото. В
периода 2002г. – 2008г. тя го е посетила няколко пъти, като до 2007г. не е
виждала някой да живее или да поддържа къщата и двора. Но през 2008г. вече
имало хора, единият от които я изгонил. При посещенията й присъствал и отв. К.К., който обаче нямал ключ за имота.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: Видно от
влязлото в законна сила решение по гр.д. №10460/2007г. на ВРС,
със същото е признато за установено спрямо С. и М. А., че
К.К. е собственик на „1/2ид.ч. от недижим имот в гр.В.,
м. П.”, представляващ ПИ №**** и ПИ №****, при граници на първия … и на втория
…” (л.103 - гръб). Тъй като с това решение е формирана СПН относно идеална, а
не реална част, така установеното право на собственост няма изрични
пространствени предели в рамките на посочените два имота и следователно не може
да се отъждестви с право на собственост конкретно върху целия процесен ПИ №****. Точно напротив – с решението е
установено правото на собственост върху ½ ид.ч.
от ПИ №**** и върху ½ ид.ч. от ПИ №**** и
следователно досежно останалата по ½ ид.ч. от
всеки от терените СПН не е формирана. Още по малко СПН е налице досежно спорния
в случая самостоятелен обект – жилищна сграда. Ето защо възраженията за
недопустимост на настоящото производство не могат да се споделят.
По основателността: Давността представлява първичен способ за придобИ.е на вещни права, чрез фактическо упражняване на
съдържанието им в определен от закона срок, с намерение за присвояване, манифестирано спрямо
конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за спора
лица.
С решението по гр.д.
№10460/2007г. на ВРС е установено спрямо М. и С. А. правото на собственост на
К. К. върху ½ ид.ч. от спорния терен. Със
същото решение обаче е отхвърлен иска по чл.108 ЗС в частта за предаване
владението върху тази част, поради недоказано осъществяване на фактическа власт
върху нея от А. (л.102 – гръб и л.103 – гръб). С оглед двусъставния
характер на ревандикационния иск силата на пресъдено нещо по него обхваща и двата въпроса - кой е собственик на имота
и дали ответникът упражнява фактическата власт върху него.
Тези два елемента формират
предмета на спора и очертават обективните предели на силата на
присъдено нещо (така и Решение
№128/28.03.2012г. на ВКС по гр.
д. №1085/2011г., 1-ро ГО; Решение №278/17.08.2011г. на
ВКС по гр.д. №1081/2010г., 1-во ГО и др.)
Следователно с горецитираното решение е отречено по окончателен начи обстоятелството, че М. и С. А. са упражнявали
фактическа власт върху ½ ид.ч.
от терена и по този въпрос е налице СПН (чл.298 ГПК), която следва да бъде
зачетена по настоящото дело.
Действително пределите на
СПН не обхващат изрично процесната останала ½ ид.ч.
от терена, което обосновава допустимостта на иска. Същевременно пространствено
неопределения характер на идеалните части собственост в рамките на целия обект
изключва възможността да бъде установявявано
фактическо ползване върху ½ ид.ч. от земята,
при отречена със СПН фактическа власт върху друга идеална част от нея. Поради
това съдът намира за компрометиран обективния елемент на заявената придобивна давност, поне до 2010г. (приключване на
производството по гр.д. №10460/2007г. на ВРС).
Нещо повече – предвид
качеството им на ответници по ревандикационния иск А.
е следвало в цитираното предходно производство да изчерпят всички възражения,
които са можели да противопоставят на тогавашния ищец – сега ответник. И ако не
са го направили, те са загубили възможността да се позовават занапред на тях.
Ето защо на още едно основание следва да се отрече възможността им едва по
настоящото дело да се позовават на придобивна давност
за периода 2002г. – 2010г., след като исковата молба по гр.д. №10460/2007г. на
ВРС е била вписана през 2007г., а решението по делото е влязло в сила през
2010г. (л.104).
По изложените съображения съдът намира за недоказано, в
рамките на завения период, или поне до 2010г., М. и С. А. да са осъществявали
фактическа власт върху процесния терен (1/2 ид.ч. от
него), което налага отвхръляне на иска им досежно
него, без разглеждане на субективния такъв.
Гореизложеното обаче не
следва да бъде отнесено автоматично до процесната жилищна постройка, защото тя не
е била предмет на разглеждане в производството по гр.д. №10460/2007г. на ВРС и
следователно не е обхваната от СПН на решението по него. Иррелевантно
е, че сградата е ситуирана върху парцел с установена
собственост, доколкото сградата има самостоятелен статут и характеристики на
самостоятелен обект на правото на собственост. Ето защо предпоставките на
заявената в настоящото производство придобивна
давност следва да бъдат разгледани в съобразно доказателствения материал по
делото.
От съвкупния анализ на изслушаните
гласни доказателства съдът намира за доказано фактическото ползване на
постройката от семейство А. в рамките на релевирания
период. В тази връзка са ангажирани показанията на двама свидетели, които са
взаимно допълнващи се и непортиворечиви
помежду си. Разказаното от св. П. освен това е напълно обективно и базирано на
продължителни непосредствени впечатления, поради което следва да се кредитира
интензивно. От друга страна показанията на свидетеля на ответника - Б. П. – са
касаят спорадични моменти („2002г. – 2008г. ходихме няколко пъти”),
непоследователни „не знам докога” М. К. е живял в имота, „не знам кога синът му
К. замина за Норвегия” и косвени досежно сградата „гледахме отвън, К. няма ключ
за имота, който е негов”. Ето защо показанията на св. Б. П. не могат да
разколебаят изясненото от другите свидетели и следователно да компрометират
извода за упражнявана фактическа власт от сем. А.
върху спорната постройка от 2003г. и до днес.
Фактическият състав на придобивната давност включва освен установения обективен елемен и субективен такъв – своително
намерение. Съобразно чл.69 ЗС анимусът се презюмира оборимо във всички
случаи, освен при съсобственост, възникнала по силата на наследствено правоприемство. Тъй като в случая не са касае за придобИ.е на права по наследяване не съществува причина
презумпцията да не бъде приложена. Поради това съдът приема, че фактическото
ползване на сградата е било съпроводено със съзнание за собственост у А., което
се потвърждава и от данните за манифестиране на това съзнание и спрямо
съседите, както и за „изгонване” на К. К. от живущите в имота А..
Безспорно владението, основано на договор, впоследствие
обявен за нищожен, следва да се квалифицира като недобросъвестно (ППВС
№6/1974г.; Определение № 902/15.11.2010г.
на ВКС по
гр.д. №349/2010г., 1-во ГО), поне за
след вписане на исковата молба по чл.26 ЗЗД. Дори обаче владението на А. да се приеме за
недобросъвестно, за периода от установяването му (2003г.) до предявяване на
иска (2014г.) е изтекъл срокът по чл.79 ЗЗД, който ги легитимира материално. А доколкото
правото на собственост върху сградата не е било предмет на разглеждане по гр.д.
№10460/2007г. на ВРС, това производствто не е
прекъснало давността досежно постройката (така и Решение
№437/13.05.2009г. на ВКС по
гр. д. №1068/2008г., 1-во ГО) и следователно не
дискредитира легитимиращия ефект на придобивната
давност за сградата, който притежателят на терена ще следва да търпи по арг. от чл.64 ЗС.
В заключение: По
горните групи съображения съдът намира, че искът досежно ½ ид.ч. от спорния терен следва да бъде отвхърлен,
но в частта досежно жилищната сграда – уважен.
По разноските: Разноски на ищците не се следват, тъй като същите са
освободени от заплащане на държавна такса и съвсем логично – не претендират
адвокатски хонорар или други сторени разноски.
На ответника се следват
разноски в размер на платения адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, а именно – 365.29лв.
На осн.
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на БСВ дължимата държавна
такса по иска досежно жилищната сграда, в размер на 109.04лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М.Д.А., ЕГН********** и С.И.А., ЕГН**********, за признаване за установено в отношенията им с К.М.К., ЕГН**********,
че ищците са собственици на ½ ид.ч.
от УПИ №**** по актуалния РП на гр.В., с.о. П., при граници по същия РП
- УПИ №****, УПИ №****, УПИ №1037
УПИ №**** и път, по давност в периода
27.08.2002г. – 03.07.2008г. (с
присъединяване владението на предходните собственици К. и С. С.), евентуално по
давност в периода 27.08.2002г. – 23.07.2014г. (с
присъединяване владението на предходните собственици К. и С. С.), на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията с К.М.К., ЕГН**********, че М.Д.А., ЕГН********** и С.И.А., ЕГН**********,
са собственици на полумасивна едноетажна жилищна сграда с РЗП
52.87кв.м., състояща се от външно стълбище, спалня, дневна, кухня, преддверие,
тоалет, тераса и избено помещение с площ 32.68кв.м., която постройка е изградена
в УПИ №**** по актуалния РП на гр.В., с.о. П., при граници по същия РП -
УПИ №****, УПИ №****, УПИ №****, УПИ №**** и път, по давност
в периода 27.08.2002г. – 23.07.2014г.
(с присъединяване владението на предходните собственици К. и С. С.), на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.А.,
ЕГН********** и С.И.А., ЕГН**********, да
заплатят на К.М.К., ЕГН**********, сумата 365.29лв. – разноски пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.К.,
ЕГН**********, да заплати по сметка на ВРС, с полза на бюджета на съдебната
власт, сумата 109.04лв. – дължима
държавна такса по иска досежно постройката в УПИ №****, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В.,
в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………