Р Е
Ш Е Н
И Е № 103
гр. Силистра, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при
секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 57 по
описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268 от данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на В.М.И. *** против
Решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна, потвърждаващо
Постановление за налагане на обезпечителна мярка /запор върху суми в две
банкови учреждения/ с изх. № С190019-22-76070 от 27.08.2019 г. Постановлението,издадено от гл. публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна, е връчено на 03.02.2020 г. В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. П.. Поддържа се оплакване за
незаконосъобразност на оспорения акт по отношение на два вида изпълнителни
основания:
- Правото на принудително изпълнение на
взискателя е погасено по давност в частта, касаеща вземането по фиш, влязъл в
сила на 05.09.2009 г. Трите години абсолютна давност по влезли в сила
санкционни актове, налагащи санкция от вида „глоба“, изтича на 05.09.2012 г. – чл.
82, ал. 3 от ЗАНН, а изпълнителното производство, образувано през 2014 г. и
висящо понастоящем, включва и това вземане;
-Правото на принудително изпълнение на
взискателя не е възниквало поради липса на изпълнително основание спрямо
задълженията за:
- вноски за ДОО;
- вноски за ДЗПУ - Универсален пенсионен
фонд;
- ВЗО/вноски за здравно осигуряване/ -
относими за периода след 01.05.2013 г., /с поправка за началната
дата на периода като вместо 01.03.2013 г., както е поддържано първоначално, се
счита 01.05.2013 г./ с.з. от 06.08.2020 г./ След този период, жалбоподателката,
в качеството на самоосигуряващо се лице - собственик на 100 процента от
капитала на ЕООД, не е извършвала дейност, респ. дружеството не е извършвало
дейност, и физическото лице не дължи посочените публични задължения, за които
погрешно е подала декларация „образец 6“. Позовава се на липса на изпълнително
основание, тъй като не е налице осигурително правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Ответната страна - директорът на ТД на НАП
- гр. Варна, чрез юрисконсулт О., чрез писмено становище от 09.07.2020 г.
оспорва жалбата по основание и размер. Поддържа мотивите, изложени в
потвърдителния контролен акт, насочени към проследяване на уведомяванияте на
жалбоподателката за извършените действия по принудителното изпълнение.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е
инициирано по жалба на длъжника срещу постановление за налагане на
обезпечителна мярка в изпълнително производство – запор върху суми в банки,
връчено на 03.02.2020 г.
С решение на горестоящия компетентен орган
– Директора на ТД на НАП-Варна, оспореният акт на публичния изпълнител е
потвърден с мотиви, че вноските за ДОО, УПФ и ЗО като публични вземания се
дължат, тъй като самоосигуряващото се лице само ги е декларирало чрез
декларация „образец № 6“.
Изпълнителното производство, по което е
издадена оспорената мярка, е образувано на 12.08.2014 г. за събиране на глоба в
размер на 30 лева по фиш, влязъл в сила на 05.09.2009 г. /л. 12/.
Впоследствие към изпълнителното дело са
присъединени публичните вземания по изп. с изх.№ С160019-105-143754 / 14.10.2016
г. /л. 13/ по три декларации образец № 6 за периода от 01.01.2012 до 31.12.2014
г. включително, касаещи жалбоподателката като самоосигуряващо лице по отношение
на дейността на ЕООД “Дилема комерс“, на което жалбоподателката е собственик на
100 % от дяловете и управител.
Общият размер на вземанията по двете дела към
14.10.2016 г. е възлизал на: неолихвяема главница /глоба/ от 30 лева, ведно с
олихвяема главница /вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода от 2012 г. до 2014 г. включително/
от 2 479,45 лв., ведно с лихва в размер на 531,91 лева, изчислена върху
съответни главници към 14.10.2016 г., ведно със съответната лихва върху
главницата от 2 479,45 лв., считано от 15.10.2016 г. до окончателното
изплащане.
Съответно, към датата на издаване на
оспорената обезпечителна мярка по процесното постановление – 27.08.2019 г., калкулирането
на лихвата е формирало общ размер на публичните задължения – 3 762,55 лева
/л. 10/, която сума е и оспорения в настоящото дело материален интерес.
По делото като допълнителни доказателства
са приложени цитираните в преписката декларации „образец № 6“, фишът за
налагане на глоба, заверени фотокопия на дневници за покупки и продажби на
„Дилема комерс“ ЕООД. От последните е видно, че в периода от 01.05.2013 г. до
31.12.2014 г. в дневниците няма удостоверена нито една търговска операция,
съответно търговският оборот, съгласно посочените дневници, е нулев.
При така установените факти, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, при изчерпана процедура за административно обжалване, съгласно
чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП - гр.Варна. Потвърденото разпореждане е
издадено от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се
включва и процесното разпореждане за налагане на обезпечителна мярка в
изпълнителния процес. Следователно не е налице отменителен порок по чл. 146, т.
1 от АПК - невалидност.
Решението е издадено в писмена форма. В
административната преписка се съдържат данни за фактическите обстоятелства,
послужили за формиране съдържанието на волеизявлението. Следователно не е
налице отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК - липса на мотиви.
В хода на административното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Преценка за материалната законосъобразност
на оспорения акт:
Спорът по делото е правен и е съсредоточен
в отговора на въпроса-налице ли е право
на принудителни изпълнение на взискателя въз основа на процесните изпълнителни
титули – фиш за глоба от 05.09.2009 г. и декларации за дължими вноски за ДОО,
ВЗО и УПФ.
По
отношение на глобата от 30 лева, обективирана в процесния фиш:
Правото на принудително изпълнение на
взискателя е погасено поради изтекла абсолютна давност с продължителност от 3
години, изтекла на 05.09.2012 г./ чл. 82, ал. 3 от Закона за административните
нарушения и наказания/, съгласно който административното наказание не се
изпълнява ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срокът по чл. 82, ал. 1, т.
“а“ от ЗАНН, т.е. 3 години, считано от влизане в сила на санкционния акт. Процесният
фиш е влязъл в сила на 05.09.2009 г. и законът свързва изтичането на
тригодишния срок на 05.09.2012 г. с погасяване на правото на взискателя за
принудително изпълнение. В тази връзка към датата на образуване на
изпълнителното производство през 2014 г. изпълнителният титул не е бил годен да
служи за образуване на принудително изпълнение. Оспорването в тази част се
явява основателно и следва да се уважи.
По отношение на изпълнителни титули –
съответните вноски по процесните декларации:
Публичните задължения за процесните вноски
се дължат при наличие на материални предпоставки, сред които е и осигурително
правоотношение на самоосигуряващо се лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО във връзка с чл. 10 от КСО. С аргумент от чл.
10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от
кодекса. По делото е безспорно установено, че в периода след 01.05.2013 г. до
31.12.2014 г. самоосигуряващото се лице не е осъществявало трудова дейност /чл.
4 от КСО /. Съгласно чл.
6, ал. 8 КСО /в приложимата редакция преди изменението от
01.01.2016 г.) задължението за определяне на окончателен размер на месечния
осигурителен доход е за лицата по чл.
4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4
от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност.
Идентично е задължението и по отношение на здравноосигурителните вноски,
предвидено в чл.
40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл.
157, ал. 6 КСО вноските за ДЗПО се внасят върху доходите,
за които се дължат вноски за ДОО. В случая е установено, че жалбоподателката И.
,в качеството на самоосигуряващо се лице по чл.
4, ал. 3, т. 2 КСО като съдружник в дружество с ограничена
отговорност, не е осъществявавала трудова дейност, на която корелира липса на
осигурително правоотношение/в тази насока Решение № 4425/10.04.2017 г. по адм.
дело № 6265/2016 г. на ВАС, Първо О.; Решение № 5324/2017 г. на ВАС, Първо О.;
Решение № 5161/17 г., ВАС/.Липсата на елемент от фактическия състав на
правоотношението води до липса на изпълнителни титули за процесния период след
01.05.2013 г. до крайната дата на периода - 31.12.2014 г. В тази част
оспорването се явява основателно и следва да се уважи.
Обобщавайки гореизложеното, оспорването се
явява основателно в частта за изпълнителен титул -фиш в размер на 30 лева и в
частта за вноски за ДОО, УПФ и ЗО за процесния период след 01.05.2013 г.
включително до 31.12.2014 г.
В останалата част публичните вземания за вноски за ДОО, УПФ и ЗО за процесния период
от 01.01.2012 г. до 30.04.2013 г. оспорването се явява неоснователно и следва
да се отхвърли.
Поисканите от жалбоподателката разноски
следва да се присъдят съобразно уважената част от оспорването, т.е. в общ
размер на 130 лева/ ½ от 250 лева – заплатен адвокатски хонорар/л.49/,
ведно с ½ от заплатената ДТ от 10 лв./
Преписката следва да се върне за ново
произнасяне с изчисления на главницата и лихвата по отменената, съответно
потвърдената част от оспорения акт, което произнасяне следва де е в рамките на
7-дневен срок от получаване на решението /чл. 174 от АПК/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 42 / 21.02.2020 г. на
директора на ТД на НАП-Варна, потвърждаващо Постановление за налагане на
обезпечителна мярка /запор върху суми в две банкови учреждения/с изх. № С190019-22-76070
от 27.08.2019 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
офис Силистра по жалба на В.М.И., ЕГН:********** ***№ 9 В ЧАСТТА
за 30 лева, представляващо погасено по давност вземане по фиш и В ЧАСТТА
за публичните вземания /главници и лихви/, посочени като дължими от 01.05.2013
г. до 31.12.2014 г.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП - Варна, потвърждаващо
Постановление с изх. № С190019-22-76070 от 27.08.2019 г., издадено от
гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра в останалата му
част за публичните вземания /главници и лихви/, посочени
като дължими до 30.04.2013 г.включително.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на гл. публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис Силистра за изчисляване на сумите по отменената,
съответно потвърдената част от изпълнителното производство в 7-дневен срок от
получаване на решението.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на В.М.И., ЕГН:********** ***№ 9 разноски по
делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: