№ 132
гр. Благоевград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100311 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. В. П.,
ЕГН **********, против Агенция „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 3.
Навежда се в молбата, че рано сутринта на 09.05.2016 г. В. П., баща на
ищеца, тръгва с личния си лек автомобил в посока с. К. от гр. П.. Твърди се,
че преминал покрай автобусна спирка в гр. П. около 05,30 ч., където случайно
забелязал познат, който също пътувал за К. и го качил в автомобила си - л.а.
„Мерцедес” 250 Д с рег.номер Е **** КТ. Твърди се, че пътникът седнал на
предната седалка до водача, пътували по път III-108 за с. К.. Твърди се, че
участък от км. 0+000 до км. 9+675 следвало да бъде в ремонт, като
фактически строителните работи, според изходяща от настоящия ответник
документация, следвало да започват едва след км. 0+400/ съгласно писмо на
АПИ по водено за случая досъдебно производство/. Твърди се, че точно този
ден следвало по документация да се полага неплътна асфалтова смес от км.
0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса
от км. 0+400 до км.0+ 800/ пак по данни от същото писмо/. В него АПИ
потвърждавало, че от км. 0,000 до км. 0,400, представляващ пътна връзка
1
Автомагистрала Струма — ЛОТ -4, понеже „ същата е в гаранция, в този
участък не се извършват ремонтни дейности “. Твърди се, че участъкът от
пътя след разклона за с. Рибник в посока към гр. М. бил с изрязан асфалт,
като между старата настилка и новата имало разлика във височината
приблизително 5 см. Навежда се, че приближавайки към пътния възел за
автомагистрала „Струма”/ „Детелината“ към магистрала Струма - Лот 4/, в
протокола за оглед се сочи км 0 +250/, в момента на достигане на мястото с
денивелация на пътя и явно отскачане на автомобила и навеждане на
предната му част/ вероятно и при наличие на остър ръб/, се счупил картерът
на МПС. Бързо потекло масло, което се разтекло от двигателя към гумите и
колата станала неуправляема при предприетото спиране. Навежда се, че
поради намаленото сцепление на предните гуми с платното, колата излязла от
пътя и паднала в намиращия се в ляво по посока на движението си скат, като
автомобилът се преобърнал. Твърди се, че пътникът успял да излезе на
пътното платно, а В. П. починал на място, като смъртта на водача е в
причинна връзка с автомобилна травма — в движещ се автомобил с
преобръщане на същия, изпадане и притискане от него / гръдна травма-
контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс,
счупване на бедрена кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка,
множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/.
Навежда се, че смъртта се дължи на остро настъпила сърдечно - съдова и
дихателна недостатъчност от гръдната травма / на бял дроб и сърце/, съчетано
с механична асфиксия на дихателните пътища от притискане на снагата -
гръдния кош от автомобила, което е ограничило дихателните движения.
Навежда се, че способствали настъпването на смъртта са и останалите
травматични увреждания - напр. счупване на бедрена кост, която са довели до
травматичен шок. Твърди се, че при аутопсията не са установени болестни
увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение към
причината за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да не
могат да бъдат обяснени с ПТП. Твърди се, че пробите на трупа за алкохол,
упойващи и наркотичнти вещества, са отрицателни.
Твърди се, че за случая е водено досъдебно производство № 288/ 2016 г.
по описа на РУ - Сандански, пр. пр № 2036/ 2016 г на ОП - Благоевград,
което е прекратено окончателно с постановление на прокуратурата от
09.01.2020 г, връчено на наследниците на починалия. Изводът на прокурора е,
2
че смъртта на водача се намира в причинна връзка само с несъобразена с
пътната обстановка скорост на движение. Според мотивите на прокуратурата
ограничението на скоростта на място е следвало да бъде 50 км/ ч, но на
практика знак за ограничение, / до 60 км/ ч/, не е имало по посоката на
движение на водача на лекия автомобил, а само и единествено в обратната
посока. Прекратителното постановление на прокурора не е било предмет на
съдебен контрол и е влязло в сила.
Твърди се, че след запознаване с материалите от ДП, както и след личен
оглед на процесното място непосредствено след инцидента, ищците
установили, че на мястото на ПТП в посоката на движение на водача има
само един относим пътен знак за ремонт, А 23, на разклона за с. Рибник,
повече от два километра преди участъка с изрязан асфалт и преди няколко
кръстовища с пътища за села по протежението на път III-108./ знак,
ограничаващ скоростта има само в обратната посока на движение на
катастрофиралото МПС/.
Навежда се, че на местопроизшествието, след като се извършва ремонт,
при това в двете платна, е следвало да има одобрена, поставена и действаща
към датата на ремонта временна организация на движението и сигнализация
на тази организация, както и на самата ремонтна дейност съгласно Наредба №
3/16.08.2010 г за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Работният проект за ВОБД се съгласува най-малко 15 дни преди започване на
работите, предвид класа на пътя - със съответното областно пътно управление
и със службите за контрол на МВР. Органите, с изключение на службите за
контрол на МВР, издават заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с
която се указват временният режим на движение, срокът на действие на
ВОБД и съставът на комисията за приемането на временната организация и за
нейното премахване
Твърди с, че на местопроизшествието, в посоката на движение на
водача, преди мястото на ПТП не е бил наличен знак за ограничаване на
скоростта. Съгласно чл. 44 от ППЗДвП извън населените места
предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от 100
до 150 м преди началото на опасния участък. При необходимост знаците се
поставят на друго разстояние, което се указва с допълнителна табела Т1. При
3
необходимост от предупреждаване за опасност по дълъг пътен участък
разстоянието до края на участъка се означава с допълнителна табела Т2.
Съгласно чл. 2 от Наредбата СМР по пътищата, които създават
затруднения и опасност за движението, като намаляване на широчината или
нарушаване на целостта на пътната (уличната) настилка, както и рязко
влошаване на състоянието на тяхната повърхност и др., се сигнализират.
Сигнализацията за въвеждане на ВОБД в пътен участък, в който се извършват
СМР, има за цел да информира участниците в пътното движение за
особеностите и опасностите, възникнали в пътния участък, и за изменените
пътни условия;да указва границите на пътния участък с изменени пътни
условия, да въвежда режим на движение, който осигурява безопасно
преминаване през пътния участък. Сигнализацията на СМР в обхвата на пътя
или улицата трябва да е ясно видима и разбираема от участниците в
движението по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични
условия и да дава навременна и достатъчна информация за изменените пътни
условия./ чл.30/. Съгласно чл. 41 от Наредбата допустимата максимална
скорост на движение се ограничава за пътни участъци с двупосочно движение
или при режим с последователна смяна на посоката на движение е 50 km/h.
Навежда се, че изрязаният участък от пътя, при което се създава
разлика във височината / денивелация/ поне 5 см, евентуално - и режещ ръб в
началото и края на изрязания участък при изрязването на пласт от
асфалтовото покритие/ представлява препятствие на платното за движение и
създава опасност за участниците.
Твърди се, че произшествието е в причинна връзка с възникналото
внезапно препятствие - извършващия се ремонт/ фрезоване на пътната
настилка, обуславящо денивелация между нов и стар асфалт/, както и с
непоставяне на обозначителни знаци, съобразно изискванията и отстоянията
по Наредбата, както и на знаци за ограничения на скоростта в участъка на
пътя, който е бил в ремонт. В участъка преди ПТП / до км 0+250 м /, на датата
на ПТП явно не е била налична на практика временна организация на
движението, изискуема по Наредбата, със съответните обозначителни,
ограничителни и обезопасителни знаци в пълен обем. Пътният участък с
денивелация заради нарязания асфалт не е бил обезопасен.
Навежда се, че път III-108 е част от републиканската пътна мрежа.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
"****", която е юридическо лице - второстепен разпоредител с бюджетни
кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и организацията
на работа на Агенция "****"/. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗП
Фонд АПИ поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както
и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътшца. Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от пар. 1 от
ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е
вменено на лицата, които стопанисват пътя, да го под държат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. В същия смисъл е и чл. 165, ал. 1
т. 8 от ЗДвП/ относно задължението на собственика на пътя и на
администрацията, стопанисваща пътя да обезпечи временна организация на
движението при СМР/.Несъмнено установената неравност на пътното платно
/ изрязан участък, фрезован асфалт/ представлява „препятствие на пътя” по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението.
Навежда се, че материалната легитимация на АПИ като ответник е
налице, както в качеството й на държавен орган на изпълнителна власт,
упражняващ правата на държавата като собственик на републиканската пътна
мрежа, на когото е възложено управлението на републиканските пътища (чл.
19, ал. 1 ЗП), така и в качеството й на възложител на ремонтните работи и
временна организация на движението в района. По силата на разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 ЗП именно ответната АПИ осъществява дейностите по
5
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Твърди се, че между починалия водач и всеки от ищците съществува
трайна семейна връзка на искрена обич и дълбока съпружеска, респ. синовна
привързаност. Става дума за здраво и сплотено семейство, основано на
доверие, безусловна подкрепа, взаимопомощ.
Твърди се, че съпругата на ищеца е загубила завинаги своя любим
човек, след няколко десетилетия съвместно брачно съжителство, тази липса
ще трае до края на живота й и няма как да бъде поправена. С починалия са
живели в общо домакинство и са споделяли радостите и несгодите на
ежедневието, като са си оказвали взаимна подкрепа, плановете им за
бъдещето и функционирането им в настоящето са били общи и
взаимосвързани. Изчезнала е опората в живота й във всеки един смисъл.
Твърди се, че двете деца на починалия, макар и пълнолетни, са запазили
дълбоката и искрена връзка със своя родител, като са поддържали и
ежедневен контакт със своя баща приживе. Изградили са от раждането си
отношения на близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие,
уважение. Става въпрос за тежък случай на внезапна загуба на изключително
близък човек с последица - непоправима и безвъзвратно загубена близост,
както и душевна травма и за тримата ищци.
Навежда се, че съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики- характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет. След преценка на всички обстоятелства по случая,
претенцията си първият ищец/ преживялата съпруга Б. П.а/ оценява на 80 хил.
лв., а всяко от двете деца - по 60 хил. лв.
Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на обезщетението от
6
датата на събитието, поради което от тогава дължи законна лихва като
мораторно обезщетение за несвоевременно репариране на вредите.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати на Д. В. П.,
сумата в размер на 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на В.Д. П., баща на ищеца,
която смърт е настъпила при ПТП на 09.05.2016 г по път Ш-108 I-1-П. в
посока с. К., с л.а. Мерцедес 250 Д с per. № Е **** КТ, управляван от
починалия, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да
обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически
на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за
препятствията и опасностите на пътя, като вкл.постави изискуемите пътни
знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението към
същия момент / 09.05.2016 г / в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците в качеството си на
лице, което е собственик на пътя и на което е възложено управлението на
пътя по Закона за пътищата, ведно с мораторна лихва върху тази сума от
09.05.2016 до окончателното плащане, както и претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че оспорва иска по основание и
размер. Твърди се, че основната причина за настъпилите вреди е единствено
виновното поведения на водача на автомобила - В. П.. Изключителната вина
на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ, като изцяло
противоправното поведение на водача се установява от Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 09.01.2020 г. на Окръжна
прокуратура - Благоевград.
Навежда се, че освен оспорвайки изцяло предявената искова претенция
с настоящия писмен отговор се прави възражение за прекомерност на
претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция,
размерът на исканите щети следва да бъде намален.
Оспорват се изложените м исковата молба обстоятелства за
непоставянето на обозначителни знаци, както и че не е била налична на
практика временна организация на движението на пътния участък, на който е
7
настъпило процесното ПТП.
Оспорва се причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
твърдяната неизправност на пътя, като се навежда, че не съществува
причинна връзка между пътния инцидент и попадането на автомобила върху
участъци от пътното платно с изрязан асфалт, тъй като в района на
процесното ПТП не е имало участъци от пътното платно с изрязан асфалт.
Отговорността на АПИ следва да бъде изключена поради правилността на
изградената организация на движението, като единствената причина за ПТП-
то са незаконните действия на водача на автомобила.
Поддържа се, че основната причина за настъпване на пътния инцидент е
единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията
му представляват нарушение на ЗДвП и са основание за непокриване на
настъпили щети - изключителната вина на водача е основание за изключване
на отговорността на АПИ.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм за реализиране на
процесното ПТП, както и се оспорва изложеното в исковата молба твърдение
за наличие на изрязан асфалт на участъка от пътя, на който се твърди, че е
реализирано процесното ПТП, като и че тези участъци с изрязан асфалт са
причина за настъпилите щети.
Оспорва се и твърдението в исковата молба, че от удара в „остър ръб се
е счупил картерът на автомобила“, също и че „бързо потекло масло, което се е
разтекло от двигателя към гумите и колата е станала неуправляема при
предприетото спиране“.
Навежда се, че от исковата молба и доказателствата към нея се
установява, че местонахождение на процесното ПТП е на км 0+250 на път III -
108, а участъците с изрязан асфалт са започвали от км 0+400, като с фреза е
фрезован асфалта след км 0+400 в посока на гр. П., поради което се прави
довод, че на мястото на ПТП не е имало изрязани участъци от асфалтовото
покритие на пътя.
Поддържа се, че от Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 09.01.2020 г. на Окръжна прокуратура – Благоевград се
установява, че водачът П. е управлявал автомобила със скорост от 106 км/ч.
като прокурорът е достигнал до извод, че причината за ПТП, при което е
настъпила смъртта на П. е управление на МПС с превишена скорост, като ако
8
скоростта на движение е била по-ниска от 84, 67 км/ч. то автомобилът би
спрял и не би паднал в ската.
Поддържа се, че по делото липсва представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, който представлява официален удостоверителен
документ и има обвързваща материална доказателствена сила, относно
прякото възприетите от длъжностното лице обстоятелства. В случая
съставянето на констативен протокол за ПТП има обвързваща материална
доказателствена сила по отношение на обстоятелствата и причините за
настъпването на транспортното произшествие, защото е издаден от
длъжностно лице в обхвата на неговите служебни задължения.
Навежда се, че в случая единствено безспорно установена е причинната
зависимост между противоправното деяние, извършено от водачът на
автомобила, управлявайки с превишена скорост, несъобразена с правилата за
движение и пътните условия - и настъпилия вредоносен резултат. Не са
налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на АПИ за
причинените на ищеца неимуществени вреди. Описана е скоростта, с която се
е движел водачът от 106 км/ч на прав участък от пътя, като е имал добра
видимост и е бил длъжен да възприеме пътната обстановка и да реагира
правилно. Прави се довод, че е невъзможно при попадане на автомобила във
фрезована пътна настилка с разлика във височината от 5 см, да настъпи
счупване на картера на автомобила.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите, на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Съществува наличие на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на водача на автомобила, което е в противоречие на
нормативните разпоредби на ЗДвП, ППЗДвП. По този начин, осъществявайки
от водача на елементите на фактическия състав на съпричиняването по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.
Съпричиняването на водача е доказано по категоричен начин от приложеното
Постановление за прекратяване на Окръжна прокуратура и другите
доказателства по делото.
Третото лице помагач - „****“ ЕООД, ЕИК ****, като част от ДЗЗД
„Пътно поддържане Благоевград“, управлявано от В.В., с адрес на управление
с. ****, община Благоевград, производствена база „****“, на страната на
ответника, оспорва исковете.
9
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален
представител, взема становище по иска.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегират процесуален
представител, взема становище по иска.
Ответникът делегира процесуален представител, който изразява
становище, като оспорва иска, представя доказателства.
Третото лице помагач, оспорва исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Установява се от писмените доказателства, по което не се и спори от
страните, че рано сутринта на 09.05.2016 г. В. П., баща на ищеца, пътувал с
личния си лек автомобил в посока с. К. от гр. П., като преминал покрай
автобусна спирка в гр. П. около 05,30 ч., качил познат в автомобила си - л.а.
„Мерцедес” 250 Д с рег.номер Е **** КТ. Не е спорно по делото, че път III-
108 за с. К., участък от км. 0+000 до км. 9+675 е бил в ремонт. По
документация следвало този ден да се полага неплътна асфалтова смес от км.
0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса
от км. 0+400 до км.0+ 800. В писмо АПИ потвърждава, че от км. 0,000 до км.
0,400, представляващ пътна връзка Автомагистрала Струма — ЛОТ -4,
понеже „ същата е в гаранция, в този участък не се извършват ремонтни
дейности “. Не е спорно по делото, че участъкът от пътя след разклона за с.
Рибник в посока към гр. М. бил с изрязан асфалт, като спорно е между
страните дали между старата настилка и новата имало разлика във височината
приблизително 5 см. От протокола за оглед се установява, че приближавайки
към пътния възел за автомагистрала „Струма”/ „Детелината“ към магистрала
Струма - Лот 4/, водача на автомобила, на км 0 +250/, в момента на достигане
на мястото с денивелация на пътя и явно е отскочил автомобила и се е
получило навеждане на предната му част, се счупил картерът на МПС.
Потекло масло, което се разтекло от двигателя към гумите и колата станала
неуправляема при предприетото спиране. Не е спорно, че колата излязла от
пътя и паднала в намиращия се в ляво по посока на движението си скат, като
автомобилът се преобърнал, като пътникът успял да излезе на пътното
10
платно, а В. П. починал на място, като смъртта на водача е в причинна връзка
с автомобилна травма — в движещ се автомобил с преобръщане на същия,
изпадане и притискане от него / гръдна травма- контузия на ляв бял дроб,
контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс, счупване на бедрена кост, оток
на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и
кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/. Смъртта се дължи на остро
настъпила сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност от гръдната травма /
на бял дроб и сърце/, съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища
от притискане на снагата - гръдния кош от автомобила, което е ограничило
дихателните движения. Способствали за настъпването на смъртта са и
останалите травматични увреждания - напр. счупване на бедрена кост, която
са довела до травматичен шок, като при аутопсията не са установени
болестни увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение
към причината за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да
не могат да бъдат обяснени с ПТП. Не е спорно, че пробите на трупа за
алкохол, упойващи и наркотичнти вещества, са отрицателни.
Установява се от материалите по досъдебното производство, че
досъдебно производство № 288/ 2016 г. по описа на РУ - Сандански, пр. пр №
2036/ 2016 г на ОП - Благоевград, е прекратено окончателно с постановление
на прокуратурата от 09.01.2020 г, връчено на наследниците на починалия.
Изводът на прокурора е, че смъртта на водача се намира в причинна връзка
само с несъобразена с пътната обстановка скорост на движение. Според
мотивите на прокуратурата ограничението на скоростта на място е следвало
да бъде 50 км/ ч, но на практика знак за ограничение, / до 60 км/ ч/, не е имало
по посоката на движение на водача на лекия автомобил, а само и единествено
в обратната посока. Прекратителното постановление на прокурора не е било
предмет на съдебен контрол и е влязло в сила.
Не е спорно по делото, че път III-108 е част от републиканската пътна
мрежа.
В настоящото съдебно производство е приета съдебно – автотехническа
експертиза, от която се установява, че траекторията на движение на лек
автомобил „мерцедес“, преди произшествието е била дясната лента за
движение в посока от гр. П. към гр. Сандански, като след удара в
нефрезования асфалт, автомобила продължава косо на пътя и след 94 метра
11
напуска пътното платно, пада в скат с височина 3,3 м. и се установява на
121,9 м. в надмъжна координата и напречна на 16,00 м. от отправната страна.
Установява се, че скоростта на движение на лекия автомобил при напускане
на пътното платно е била 64.2 км/ч, като при задействане на спирачната
система, в края на фрезования участък, поради преразпределението на масите,
тежестта на предния мост се увеличава за сметка на задния мост, при което
разстоянието между пътя и най-ниската част на автомобила – картера, се
намалява и се е получило удар в картера от последващия нефрезован асфалт.
След напускане на пътното платно, автомобила се обръща странично на
дясната страна и са нанесени значителни щети по него. Били са поставени три
знака едни над друг – „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено е
изпреварването на МРС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и
„Опасен завой надясно“, като ремонта е на двете платна, като е поставен
пътен знак „Ограничителна табела/правоъгълни знаци с бяла и червена
диагонална маркировка“. В посока гр. М. – гр. П. са поставени следните знаци
– „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено движението със скорост по висока
от 60 км/ч“ и “Път с предимство“.
Началото на изрязания асфалт не е отвесно, а е част от дъга, при което
денивелацията е била 5 см. Знак, ограничаващ скоростта не е имало, като
максимално разрешената скорост е била 90 км/ч.
Установява се, че скоростта на автомобила преди произшествието е
била 108 км/ч, а в момента на напускане на пътното платно е била 64.2 км/ч.
Водачът на автомобила е задействал спирачната система, като имало следи от
гуми до началото на ската. Водачът е управлявал със скорост 108км/ч, по-
висока от технически безопасната при ремонт, като при скорост по-малка от
85.3 км/ч, произшествието е предотвратимо. Само скорост, по-висока от тази
и рязко задействане на спирачната система, би довела до удар на картера в
асфалта.
Водачът на автомобила не е бил с предпазен колан.
От допълнителната съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че скоростта на движение на автомобила е била 92 км/ч преди задействане на
спирачната система, и 64.2 км/ч при напускане на пътното платно.
По делото е разпитан свидетелят Д., от показанията на който се
установява, че познава мястото на ПТП, всеки ден минава оттам, тъй като
12
прави разнос в една фирма и всеки ден минавам оттам, отива до Сандански.
Установява свидетеля, че на 09.05.2016 година – времето на трагичния
инцидент – пътя бил като черен път, фрезован път. Не асфалтът е бил
фрезован, асфалтът го нямало въобще, а там, където започвал асфалтът, имало
ръб от около поне 15 см най-малко. Пътен знак имало на моста на Рибник,
преди моста откъм П. в посока на движение Сандански, там имало, с
указание, че пътят е в ремонт. Установява свидетеля, че специфична
сигнализация за временна организация по безопасността на движението на
самото място на ПТП е нямало, пътят бил чист, там нямало нито знаци, нито
светлинни регулатори, които да посочат, че има нещо в ремонт. Минал е по
пътя и след катастрофата, преди това минавал ден оттам, предния ден пак.
Този ръб го имало много време там, поне 15-20 дни още преди катастрофата.
Когато пристигнал на мястото на ПТП-то, се виждали следи от гумите. След
ръба имало следи от гуми и масло имало по пътя. Установява свидетеля, че
познава добре семейството на починалия – бил зет там и ги познавал, били
задружно семейство, сплотени. Даже тъстът на свидетеля - починалият, не
искал да прави далечни курсове, той бил тираджия и пътувал само до Гърция,
за да може през почивните дни да си е вкъщи, гледал децата – внуците ги
взимал с колата всяка събота и неделя. Семейството било много задружно.
Гордеел се с това, че синът му учи за доктор, бил много щастлив, той затова
станал и тираджия, за да може да го издържа. Б. и В. са женени от началото
на 80-те години, от 1982 година може би. Разбирали се, обичали се, грижели
се за порасналите си деца. Свидетелят има две деца, значи двама внука имал
починалият. След смъртта – след такава травма, след като здрав и прав човек
почине изведнъж, предната вечер били на кафе, видяли се, но на другия ден го
няма човекът, нормално е, много голяма травма, даже съпругата на свителя с
майка й като се събират, като са далеч от децата, започват да си плачат, мъка
им е. Установява, че тъщата кръвно има много високо и оттогава си го
поддържа с хапчета. Имало голям стрес – и при съпругата на свидетеля, и при
нейния брат. Като при всяко едно семейство, като стане такъв инцидент
изневиделица, е нещо напълно нормално. Въпреки че е изминало толкова
време от инцидента – вече повече от 5 години, мъката си е мъка.
Установява свидетеля, че В. П. работел във фирма в с. Л. – тя е много
близо до инцидента, където стана, като тираджия. Минавал често по този път,
той е международен шофьор, целият живот му е минал като шофьор. Няма
13
данни В. П. В. П. да е боледувал от някакви болести и да е приемал хапчета –
аутопсията показала, че е бил напълно здрав, без никакви заболявания. Сочи
свидетеля, че до с. Рибник има ограничение 50 км/ч. След моста няма
ограничение, като този знак обслужва отбивката за Рибник, защото там има и
борса.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля Р. се установява, че познава мястото на ПТП-
то. Сочи свидетеля, че на 09.05.2016 година пътя при инцидента е бил лош.
Имало ремонт, имало много дупки, но имало и фрезован асфалт. Фрезован, то
бил изкопан направо, като отпадъците от фрезоването не са били почистени.
Отпадъците от фрезоването – това са частиците от асфалта. Самият асфалт,
който е фрезован, не е изчистен, то има и малки, има и ситни и едри частици,
той не може да бъде махнат. Сочи свидетеля, че имало ръб над 15 см. между
фрезования и истинския асфалт. Сочи свидетеля, че е шофьор на камион и
същото нещо извършва, така че знае какво са 5 см, плюс това е бил преди това
майстор – знам какво са 5 и 15 см. със сигурност. На самото произшествие
има знак, този знак стои много отдавна на разклона за Рибник. Знакът е
„Ремонт на пътя“, но той стоял там от 10 години. В момента не знае дали
пътят е в ремонт. Преди година за последно минал оттам. Сочи свидетеля, че
не е имало сигнализация на ремонта непосредствено преди него в посоката на
водача. Имало ръб като се завие вляво по посока от гр. Сандански – гр. П.,
като се слезе от магистрала Струма. Платното цялото било черно. Цялото
платно след този отрязан ръб натам. Черно, като масло. Имало масло по пътя,
не е виждал следи от гуми. Сочи, че е първи братовчед на семейството на
починалия, като установява, че Б., Вили и Митко вестта за смъртта на В. П. –
не са я приели нормално. Сочи, че Б., Митко и Вили се срещат често, ходят си
на гости, били са страшно сплотено семейство. Бащата се гордеел с Митко, че
ще стане доктор един ден. Правел всичко за него, за него най-вече тичал.
Починалият бил международен шофьор на тир. Не поемал дълги курсове, за
да е по-близко до семейството. Близки курсове, за да си е тук постоянно,
защото те се виждали всяка събота и неделя почти. Димитър е имал външни
14
проявление, емоционални, след сполетялата го скръб, както и някакви
здравословни имал, след този случай има високо кръвно. Това е вследствие на
това нещо, със сигурност го знае, защото е покрай него постоянно в София.
Той не се затворил напълно, но доста. Имало е много особености в
поведението и затова са му и помагали, затова са били до него. Имало е
моменти, в които не е той все едно, стои и гледа в една точка, като все едно не
е нормален. Сочи, че лелята – съпругата на починалия, също е с кръвно от
тогава, и то с високо кръвно. Не знае починалото лице да е боледувало, този
човек бил за пример в родата. И като шофьор, това са си и говорили, че той
цял живот е шофьор, той и децата е научил да шофират, винаги е бил пример
в семейството.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От показанията на свидетеля С. се установява, че е главен специалист
към Районна пътна служба към Областно пътно управление – Благоевград.
Сочи, че 2016 година се извършвал превантивен ремонт на път III-108 – Ново
Делчево-П.. Преди започване на превантивния ремонт се осъществило
въвеждане на временната организация за предстоящите строителни дейности.
Самият път е с дължина 13.5 км и ремонтните дейности били разпределени на
два етапа. С това нещо била съобразена и временната организация, като
първият етап от временната организация е от нулевия километър до 9+500
грубо казано, 9+675, и вторият етап е от 9+675 до 13+870, като във
временната организация били заложени краткосрочни и дългосрочни
дейности. Въвеждането на организацията била направена от свидетеля,
представител на фирмата изпълнител и представител на КАТ – П.. На датата,
когато било произшествието, бил в участъка за подготвяне на предстоящите
за деня дейности. Намирал се на 2 км от мястото на възникналото
произшествие. Когато отишъл на място на произшествието, там вече били
позиционирани пожарна, линейката я нямало, било явно транспортирала
ранените, които били в колата. Не е свидетел на произшествието, но към този
момент в този участък от с. Рибник до точката, където възникнало
15
произшествието, а това е участък от нулевия километър до втори километър –
разклонът за Рибник, пътят бил в състояния – етап рециклиране и подготвен
за полагане на първи слой асфалтова смес – биндер. Биндер – това е първият
слой, който се полага. Той бил уплътнен с валяци и самата рециклация на
пътя била извършена една седмица преди деня, в който било установено
произшествието. Строителни дейности през тази една седмица се извършвали
извън пътното платно, а самият участък бил пуснат за движение,
осъществявало се движение на МПС. Самата манипулация – това е студено
рециклиране, не е фрезоване, участъкът бил изпълнен със студено
рециклиране. Студеното рециклиране – това е вече фрезоване, заедно с
циментова смес, която разбърква определен слой от пътното тяло, веднага
след това влизат валяците, които уплътняват извършената манипулация. При
това положение се получава един слой отгоре на пътя, като бетонирано, и
вече това пътно тяло го извършили една седмица преди ПТП-то, което било
възникнало. То трябва да престои, за да уплътни самият слой, има един
порядък около седмица, за да може после да полагат асфалтовите покрития,
така че пътят към този момент не е фрезован с коловози, а е студено
рециклиран и уплътнен с валяци. В тоя участък от Рибник до нулевия
километър дупки или копки не е имало. Имало дейности извън габарита на
пътя. Извън габарита на пътя, тия 6.5 метра които са, вече имали отнемане на
банкетите и извършване на дейности. Към този момент временната
организация за движение, била дългосрочна – за дългосрочни строителни
работи, и краткосрочни строителни работи. Целият път бил разделен на
участъци, да се работи. Към този момент в този участък от нулевия до втори
километър по пътното платно били приключили строителните дейности,
които чакали само полагане на асфалтовите покрития. При това положение
движението било пуснато да се движи в този участък. Извън габарита на пътя
дейностите, които се извършвали – пътят бил ограничен с бализи и едни
стрелки, които указват габарита на пътя, за да не може колите да ползват
банкета, който вече бил изкопан и подготвен за отводняването на пътя. При
нулевия километър, от който започва ремонтът на пътя, при нулевия
километър от едната страна имало асфалт, защото пътят, който е III-108, той
продължава с друг път – 109, и границата, откъдето започва превантивния
ремонт, от едната страна има асфалт, от другата страна започва ремонтът, и
където започва това рециклиране, което е. При рециклацията – това са едни
16
барабани, които като фреза изрязват земната маса, и когато стигне вече
крайната точка до асфалта, се получава едно задигане с височина. Когато
направили рециклацията, защото са я направили една седмица преди
полагането на асфалтовите смеси, тази разлика я посипват вече наново със
земна маса и правят едно заостяване, за да може колите да преминават от
неремонтирания към ремонтирания път, защото този участък е бил и входът
на целия път – оттам де факто преминавало цялото движение, и това нещо са
го извършили още седмица-седмица и половина преди самия ден на
произшествието, когато се случило. Нямало ръб между двете платна - ръб,
който да е висок и да бъде под прав ъгъл, такъв ръб, под прав ъгъл, който да
бъде висок, не е имало. Имало зануляване от горната част на ръба.
Денивелацията между по-ниската и по-високата част е била от 3 до 5
сантиметра, не повече. Трябва да се има предвид, че тази денивелация ако я
има, нея я има от ръба навътре към ремонтирания участък 3-4 метра. Тя не е
50 см и веднага, тя се спуска 3-4 метра. Този участък са го подготвяли за този
ръб, защото го ползвали цяла седмица за пускането на движението към П..
Нямало тогава отбиване на движението към П., движението се пускало през
този участък. Обикновено когато има течност по пътя, получават сигнал за
тези течности или замърсявания на пътното платно. След получаването на
сигнала отиват на място, обработват самия участък, правят снимки преди
обработването, правят снимки след обработването и подават на центъра. Сочи
се, че път – III-108 е в зоната на Районно пътно управление – П., когато има
ПТП по републиканската пътна мрежа и е в този район, получават веднага от
112, след като бъде регистрирано на 112 самото ПТП, получават за вида ПТП
и мястото, където е станало. Оттам се отива на място, координира се с
полицията, правят снимки на самия участък, как е станало ПТП-то, в помощ
са на полицията по отцепване самата зона на ПТП, и след като полицейските
служители си свършат тяхната работа, почистват участъка и вече предават
по-нататък самия участък. За конкретното ПТП – в зоната на възникване на
ПТП нямало замърсяване на пътното платно от типа масла, вода и т.н., поради
причината, че в същия ден този участък го подготвяли за полагане на
асфалтова смес. Следи от масло имало след възникване на ПТП, като е
обработен участъка с пясък, за попиване на изтеклите масла. Обработването
станало след като приключили криминалистите. Към – 7:00-7:30 часа,
започнали да се позиционират и хората от фирмата, имали техника на
17
разклона за Рибник, имали техника и хора по средата в този участък, който е
от нула до втория километър – местността Рибарниците, а също така имало
техника и на нулевия километър, където станало ПТП-то. Отстрани пътят бил
позициониран с бализи. Бализите ограничават пътя, те са в бяло и червено.
Към 7:00 часа е видимо, че пътят се работи и се ремонтира, защото отстрани
имало строителна техника – багери, валяци, почнали да пристигат и
камионите с асфалт - гондолите. Знаците, които били поставени, били
съобразени с временната организация на движение, която е. Трябва да се
предвид, че тези 5-6 метра, които са занулени, естествено вече преди
започването на полагането на асфалтовите дейности и приключването, те се
махат на момента. Това махане се осъществи някъде към 16:00 часа на същия
ден. Не се прави геодезия при махането, самите асфалтополагачи машини – те
си имат компютри, които залагат нивото. Временната организация на пътя
била на два етапа – първи етап, от нулевия километър до 9-и километър, и
втори етап – от 9-и до 13-и километър, като временната организация вътре е
разпределена по краткосрочни и дългосрочни дейности, които се извършват.
Преди да настъпи ПТП-то, освен бализи, пътното тяло било годно за
движение. Ограничение на скоростта и ограничения на габарита на пътя с
тези бализи, за да не излязат колите извън банкета. От двете страни имало
поставен триъгълния знак за ремонтни дейности и ограничение на скоростта,
която е. Знакът бил и от двете страни – и откъм Рибник, и от другата страна.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля А. установява, че си спомня за въпросното
ПТП с пострадал, като всичко което е възприел, е описано в протоколите по
досъдебното производство.
От разпита на свидетеля Г., се установява, че няма спомен за
процесното ПТП.
От правна страна, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т.нар. генерален деликт,
установявайки обща забрана, изискваща да не се причиняват вреди другиму.
18
Съществуват и специални състави на деликтна отговорност, отчитащи
спецификата на субектите в правоотношението или на някой от елементите на
фактическия състав, какъвто е състава на чл. 49 ЗЗД, разпоредбата на който
гласи, че „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”.
За да е налице специалния състав на деликтната отговорност, следва да са
налице общите елементи от фактическия състав на общия състав на
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Общият деликтен състав включва
обективни /деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни
/вина/ елементи.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Възприето е в
практиката разбирането, че в някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането и
затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение
на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата.
За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
Разглежданият иск ще бъде основателен, ако ищеца докаже фактите,
които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили
вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
19
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е
предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-
обезпечителна функция, поради което вината като субективен елемент следва
да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето,
на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ). Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника, при условията на пълно обратно
доказване.
Воден от тези принципни постановки, съдът намира, че неизпълнението
на вменените от закона задължения при извършване ремонт, при това в двете
платна, да се одобри, постави и действа към датата на ремонта временна
организация на движението и сигнализация на тази организация, както и на
самата ремонтна дейност съгласно Наредба № 3/16.08.2010 г за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, е бездействие, реализирано от АПИ
или нейни или наети от нея работници и служители, обуславя основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на
закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на
гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е
този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани. Напротив, от събраните гласни доказателства се установява
несъмнено бездействие от страна на АПИ – до настъпване на процесното
20
ПТП, на процесния участък да е била изградена организация на движението и
поставена сигнализация, обозначаваща ремонтна дейност, както и да е
поставен знак, ограничаващ скоростта на движение. Неоснователни са
доводите на ответника в насока че процесното ПТП не е от технически
характер, а е от субективен характер, като причината за смъртта е в резултат
на превишената скорост на водача на автомобила. Както се установява от
доказателствата по делото, което не е и спорно, смъртта е настъпила
вследствие на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност от гръдна травма,
поради преобръщане на автомобил, изпадане на същия и притискане на
шофьора, което преобръщане е следствие на денивилация на пътя и явно
отскачане на автомобила. Липсват каквито и да е други категорични
доказателства, които биха могли да поставят под съмнение изложеното.
Анализирайки събраните по делото доказателства-писмени и гласни,
както и заключението на автотехническа експертиза, съдът намира, че по
делото безспорно е установено наличието на причинно-следствената връзка
между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице състава на чл. 49 ЗЗД,
поради което и за ответника възниква задължение да обезщети ищеца за
понесените неимуществени вреди. Установеното в огледния протокол сочи,
че няма знак за ограничение на скоростта, има неравности по пътя,
денивелация и изразян асфалт, което обосновава горните изводи.
По отношение на неимуществените вреди, причинени на ищците и
дължимото обезщетение, във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредата поради шофиране на водача – В. П., с несъобразена
с пътните условия скорост, следва да се отбележи, че не е установено по
делото В. П. да е шофирал със скорост, над разрешената в случая от 90 км/ч. –
скорост извън населено място. Не се установи и ответникът - като задължено
лице да поддържа пътя, по който се е движел В. П. при настъпване на
процесния инцидент, да е поставил предупредителен пътен знак А12
"Неравности по платното за движение", или друг предупредителен знак за
опасност, или друг знак за ограничаване на скоростта под 90 км/ч, което би
било основание водачът да съобрази скоростта си на движение с такива
предупреждения или ограничения. Ето защо възражението на ответника за
съпричиняване поради движение с неразрешена или с несъобразена скорост с
пътните условия, е неоснователно.
21
Оплакването на ответника за липсата на основание да се ангажира
отговорността му, съдът намира за неоснователно и неподкрепено от
събраните по делото доказателства и от закона. Ответникът АПИ съгласно
Закона за пътищата и ППЗП, е задължен да поддържа републиканската пътна
мрежа, част от която се счита и участъка от пътя, където е станало
процесното ПТП, както и да въвежда необходимата организация на
движението в ремонтирани участици. В този смисъл, длъжностни лица при
ответника са допуснали противоправно бездействие, от което е причинена
вреда.
От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия баща,
които се изразяват в болката от загубата му.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищците неимуществени вреди, възрастта, здравословното им
състояние, интензитета на болките и страданията.
От страна на третото лице помагач на ответника е постъпило
възражение за наличие на съпричиняване, поради непоставен предпазен
колан. Съдът намира същото за основателно по следните съображения:
За да е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да
докаже, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
В настоящата хипотеза тези твърдения са доказани.
На първо място, в конкретния случай се установи, че пострадалият е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е управлявал автомобил
без предпазен колан. По време на произшествието пострадалият В. П. е бил
без поставен предпазен колан. Съдът намира, че поставянето на
обезопасителен колан би предотвратило получаването на телесни повреди
при обръщане на автомобила и евентуално би могло да предотврати
затисване от автомобила на гръден кош. Поставянето на предпазен колан би
предпазило водача от получаването на някои от фактически получените
травми, като е могло същите да са били по-леки. Съдът намира, че при
поставен колан В. П. може да е получил евентуално по-леки травми, които да
са съвместими със живота.
Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за
22
поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието
на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна
връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът
трябва да е следствие и на нарушаването."/Решение № 444 от 31.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова/. В
случая, е налице непоставяне на колан, който при обръщане на автомобил е
поставил в голям риск водача, поради което е налице причинна връзка между
непоставянето на колан и смъртта на водача, като това съпричиняване съдът
определя на 30 %.
С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението
следва да се намали с оглед приетия процент на принос.
Претърпените от ищецът Д.П. – син на В. П., неимуществени вреди,
съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв. От събраните гласни
доказателства безспорно се установи, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща си, които се изразяват в болката от
загубата му. Безспорно е, че вреди от смъртта на баща си търпи синът -
душевни болки и страдания от внезапната загуба на своя баща.
Съобразявайки тези обстоятелства – загуба на баща, с когото има силна
връзка, обуславят висок интензитет на болките и страданията на сина, които
обуславят, предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критерия за справедливост,
размер на вредите от 100 000 лв.. Отчитайки уврежданията на ищеца,
претърпените от него притеснения, стрес и душевни страдания,
продължителността и интензивността на вредите, отчитайки и социално-
икономическите условия към момента на деликта и към настоящия момент,
съдът намира, че посочения размер е справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Това обезщетение, съобразено
с процента на съпричиняване, следва да се намали на 70 000 лв. С оглед
обстоятелството, че се претендират вреди в размер на 60 000 лв., следва да се
присъди претендирания размер.
Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК, разноските, направени от ответника,
следва да останат за него както са направени. Ответникът трябва да заплати
на същото основание и 1072 лв. на съда за изплатените от бюджета му
възнаграждения за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
23
сумата от 300 лв. – възнаграждение за адвокат и сумата в размер на 2400 лв. -
държавна такса по иска.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 3, да заплати на Д. В. П., ЕГН
**********, сумата от 60 000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Д. П.,
негов син, която смърт е настъпила при ПТП на 09.05.2016 г по път Ш-108 I-
1-П. в посока с. К., с л.а. Мерцедес 250 Д с per. № Е **** КТ, управляван от
починалия, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да
обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически
на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за
препятствията и опасностите на пътя, като вкл.постави изискуемите пътни
знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението към
същия момент / 09.05.2016 г / в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците в качеството си на
лице, което е собственик на пътя и на което е възложено управлението на
пътя по Закона за пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 09.05.2016 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 3, да заплати на Д. В. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляващи
разноски за адвокат.
ОСЪЖДА Агенция „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 3, да заплати на Д. В. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 2400.00 лв. (две хиляди и четиристотин лева),
представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Агенция „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 3, да заплати по сметка на Окръжен съд
24
– Благоевград, сумата в размер на 1072.00 лв. (хиляда седемдесет и два лева),
представляващи възнаграждения за вещи лица.
Решението е постановено при участието на третото лице - „****“
ЕООД, ЕИК ****, помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
25