РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503013 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх.№15778/22.11.2021г депозирана от
„Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., в
качеството си на взискател в изпълнителното производство против Постановление
№2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.
№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.. Жалбоподателят излага оплаквания за
незаконосъобразност на прекратяването, по съображения подробно изложени в жалбата,
иска неговата отмяна.
Постъпило е становище от длъжника в изпълнителното производство С. Л. А. за
неоснователност на жалбата.
Длъжникът в изпълнителното производство П. Г. А. не взема становище по жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Мариана Кирова,
в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно
нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на взискател в
изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител - Постановление
1
№2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.
№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид
на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално
допустима.
По отношение на нейната основателност:
Изпълнителното дело изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с
рег.№823 с район на действие ПОС е образувано въз основа на изпълнителен лист от
27.12.2012г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№21455/2012г. по описа на Районен съд Пловдив в полза на кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД ЕИК ********* против длъжниците С. Л. А. и П. Г. А..
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК ал. 1, т. 8, производството се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка, като постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК
основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с
разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства,
взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от
събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ :насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящият случай изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т.2 ГПК –
по искане на взискателя, обективирано в молба с вх.№05506/11.06.2013г./ л.200 изп.д./, като
същото е възобновено с Постановление №2501/31.08.2021г. / л.284 от изп.д./ Действително,
основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с
изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни
действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от
продължаване на процеса. Естествено, перемпцията е изключена в случаите когато
взискателят не може да предприема действия, поради наличието на процесуална пречка,
обусловила спирането на производството. Когато обаче самото спиране е резултат от волята
2
на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на указания преклузивен срок
взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие,
съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на
основанието за прекратяване.
В конкретният случай обаче, не би могъл да се направи такъв извод. След спиране на
изпълнителното производство, взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че с длъжника
С.А. има сключено споразумение от 27.03.2013г. за предоговаряне на кредитното
задължение.
С последваща молба от 06.01.2016г., взискателят е уведомил съдебния изпълнител,
че сключеното със длъжника С.А. споразумение се изпълнява точно от последния, като
постъпват редовни месечни вноски за погасяване на кредитното задължение.
С молба от 05.12.2016г. / л.215 от изп.д./ взискателят е уведомил съдебния изпълнител,
че на 01.11.2016г. с длъжникът С.А. и П. Г. А. е сключено ново споразумение за
предоговаряне задължението на длъжниците за разсрочено плащане на остатъка от
кредитното задължение като съгласно споразумението, последната изравнителна вноски
следва да бъде платена на 22.10.2018г.
На 20.09.2018г. е постъпила молба от взискателя делото да бъде прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Горчев. Такова не е извършено,
доколкото ЧСИ Кирова към 13.03.2019г. е констатирала, че има дължими такси по
изпълнителното дело.
На 26.03.2019г. е постъпила молба от длъжника С.А. с искане да бъде прекратено
изпълнителното производство, поради заплащане на всички задължение към банката.
Длъжникът признава, че на основание сключено с кредитора споразумение, е извършвал
редовни плащания по сметка на взискателя за погасяване на задължението си към него, като
твърди, че последно плащане е направено на 21.08.2018г.
Във взетото от взискателя становище от 21.06.2019г по повод на молбата от
длъжника, е посочено, че е налице остатъчно задължение, което не е погасено.
С последваща молба от 21.11.2019г., взискателят е поискал налагане на запори на
банковите сметки на длъжниците, върху трудовите им възнаграждение и налагане на
възбрани върху недвижими имоти са събиране на остатъка от задълженията. С оглед
постъпилата молба, съдебният изпълнител е предприел действия по извършване на
актуални справки на длъжниците, като изрично е уведомил взискателя, че делото е спряно
и следва да поиска възобновяването му.
С последваща молба от взискателя от 26.08.2021г. е поискано насрочване на
публична продан, актуална справка относно трудовите договори на длъжника, налагане на
запори върху банковите сметки на длъжниците. С молба от 27.08.2021г. взискателят е
поискал възобновяване на изпълнителното производство.
С Постановление №2501/31.08.2021г. на ЧСИ Кирова е възобновено изпълнителното
3
производство.
Като съобрази гореизложеното, съдът направи следните правни изводи:
В Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на незадължителна, но константа
съдебна практика на ВКС, се приема, че молбата на взискателя по чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за
спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране
на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането,
защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не
предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на
обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало
изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на
който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да
зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с
които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.
В конкретния случай, е налице молбата на взискателя по чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за
спиране на изпълнителното производство и съответно акт на съдебния изпълнител за
спиране на принудителното изпълнение, но през целият период, през който принудителното
изпълнение е било спряно, длъжникът е извършвал редовни плащания по сметка на
взискателя за погасяване на задължението си към него по основание сключени помежду им
споразумения, с които е извършено предоговаряне на кредитното задължение. Към момента
, в който длъжникът е спрял да погасява задължението си/ на 21.08.2018г. / , а кредиторът е
констатирал, че е налице остатъчно задължение, което не е погасено, взискателят е поискал
от съдебния изпълнител предприемането на изпълнителни действия, с цел удовлетворяване
на остатъка от вземането му. /21.11.2019г./ .Доколкото взискателят с последователни молби
към ноември 2019г. е поискал от съдебния изпълнител извършването на конкретни
изпълнителни действия, настоящият съдебен състав приема, че макар изпълнителното
производство да е било спряно, то е налице активност от страна на взискателят, която
активност възобновява изпълнителното производство, макар изричен акт на ЧСИ Кирова в
този смисъл да е постановен едва към 31.08.2021г.
Гореизложеното обосновава извода, че не е налице 2 годишен период, в който
взискателят да е бездействал, поради което съдебният изпълнител незаконосъоразно е
констатирал с обжалваното Постановление №2759/04.10.2021г. осъществяването на
фактически състав на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Ето защо жалбата като основателна следва да
бъде уважена, а обжалваното Постановление №2759/04.10.2021г за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана
Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, отменено
като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление №2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с
район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК., като незаконосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5