Решение по дело №1624/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 45
Дата: 22 януари 2023 г. (в сила от 22 януари 2023 г.)
Съдия: Асен Воденичаров
Дело: 20221000501624
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501624 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260008 от 16.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 86/2021 год. по описа на
СОС, ТО, 6-ти състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на К. П. А. сумата от 90 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
21.03.2020 год. при което е причинена смъртта на съпруга й К. Д. А., ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2020 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до
пълния размер от 180 000 лева. С решението са разпределени и разноските в
производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс” АД в частта с която иска за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 40 000 лева до присъдения размер от 90 000
лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е завишен с оглед претърпените душевни болки и страдания от ищеца. Отделно от
това обезщетението не е съобразено с лимитите на отговорност за релевантния период,
както и със съдебната практика по сходни случаи. Оспорват се изводите на съда по приетия
процент на съпричиняване, като се твърди, че пострадалия е управлявал автомобила без
поставен колан и е бил неправоспособен, което значително е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен над сумата от 40
1
000 лева. Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца К. П. А. в отхвърлителната част, като се излагат доводи
отново за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна
степен преживените болки и страдания от загубата на нейния съпруг, с който били в
изключително близки отношения. Оспорва изводите на съда по приетото съпричиняване,
като твърди, че процента е силно завишен. Моли иска да бъде уважен в пълния размер от
180 000 лева, като се претиндират разноски.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насращната страна, като молят да бъде оставена
без уважение.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 40 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината
на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осаК.вания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от субективните
възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно
2
съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен
деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и
отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели. Единия
свидетел – Е. П., сестра на ищцата, чийто показания съдът прецевява съобразно чл.172 от
ГПК установява, че след като научила за настъпилото произшествие ищцата много тежко
приела вестта за смъртта на съпруга си, постоянно плачела, нямала сили да стане от леглото
и да се храни. Двамата със съпруга ѝ се обичали много, заедно заминали да работят в
Боливия, в САЩ, после в Канада с двете деца и през тези периоди не се били разделяли. И
към момента на ищцата ѝ било трудно да преодолее мъката, през ден-два се обаждала на
свидетелката и плачела. Преди загубата на съпруга си ищцата била весела, засмяна, често се
събирали семейно да празнуват, но сега не била същата, била по-различна, по-тъжна, трудно
говорела за случилото се. Свидетеля Н. Т. пък установява, че ищцата била много разстроена,
когато разбрала за катастрофата, плачела по телефона, била неадекватна, имала нужда от
нечие присъствие, затова отишъл да я види в дома ѝ и останал там три дни. През цялото
време ищцата била притеснена и плачела. Двамата със съпруга ѝ били задружно семейство,
а сега, когато останала сама, тя била отчаяна и още не била превъзмогнала случилото се.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта на смъртта на
съпруг, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - март 2020 г.,
лимитите на отговорност, възрастта на починалия /72 год./, както и съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумата от по 180 000 лева, адекватно ще обезщети причинените
на ищцата неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото не се устаниви, при доказателствена тежест на ответната
страна, че починалия е управлявал автомобила без предпазен колан, но даже и това да бе
така, то при страничен удар, какъвто е настоящия, то каланът няма своята превантивна рола.
3
Не се установи също така, че пострадалния водач е бил неправоспособен, тъй като същия е
имал издадено валидно свидетество за правоуправление ат Канада. Установи се обаче от
приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира, че пострадалия водач
А. е предприел излизане на път от крайпътната територия, като не е пропуснал да премине
лек автомобил БМВ, който се е движил по този път, с предимство. В случай, че А. бе спрял
и изчакал преминаването на автомобила, то нямаше да настъпи произшествието. С това си
поведение пострадалият е поставил себе си и останалите участници в движението в риск и
съществено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като настоящия състав
определя 50 % принос на съпричиняване. С оглед на така възприетия принос за настъпване
на вредите в размер на 50 % ще следва да се редуцира определеното обезщетение от 180 000
лева на 90 000 лева, за която сума исковата претенция на ищеца е основателна.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжаланите части. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
При този изход на спора страните не си дължат разноски и такива не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 16.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 86/2021
год. по описа на СОС, ТО, 6-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4