РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Монтана 16 октомври
2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в
публично заседание на 29 09 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и в
присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 546 по описа на АдмС – Монтана
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Й.Х.Д., чрез адв.
И.Р. *** против Решение от № 172 от 15.06.2023 г. по АНД № 414/2023 г. по описа
на Районен съд – Монтана.
С решение № 172
от 16.06.2023 г. по АНД № 414/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0996- 002810/09.01.2023 г. на Началник Сектор ПП
при ОД МВР - Монтана, с което на Й.Х.Д. *** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изцяло като законосъобразно.
Наказателно постановление №
22-0996-002810/09.01.2023 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана е
издадено въз основа на съставен АУАН серия GA № 745291, затова че на 16.12.2022
г., в 00:53 часа, в с. Студено
буче, ул. „Георги Д.“, с посока на движение към гр. Видин, управлява Влекач Волво с рег.№ СВ7046ТЕ с прикачено полуремарке с рег. № РВ3563ЕВ, като при наличие на
въведена временна забрана за движение на МПС над 12 тона с пътен знак В4 и
Заповед на АПИ номер РД-11-584 от 05.07.2022 г., същият я нарушава, като навлиза и продължава движението си
след пътния знак В4 „Забранено влизането на товарни автомобили“, с което виновно е нарушил чл.
6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, видно от
извършеното отбелязване.
С
касационната жалба се иска отмяна на решение № 172 от 16.06.2023 г. по АНД № 414/2023
г. по описа на Районен съд – Монтана, като неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
- касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3, т. 2 НПК. Излагат се съображения, че обжалваният съдебен акт е немотивиран, като първоинстанционният
съд е изложил бланкетни съображения, доколкото в съдебния акт липсва
обсъждане на доказателствата относно релевантните факти и преценката досежно тяхното осъществяване и установяване в хода на
производството с допустими по закон доказателствени
средства. Твърди, че районният съд не се е произнесъл по поддържаните в хода на
съдебното следствие възражения за липса на компетентност на
издателя на санкционния акт, обуславящи неговата нищожност. Твърди се, че обжалваният санкционен акт е издаден при
делегирана компетентност за АНО, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи /м-р Бойко Рашков/, приета като доказателство по
делото. От справката извършена на интернет страницата на МВР - общодостъпна за
всички и приобщена към доказателствения материал за
сведение на съда, се установява, че Бойко Рашков е заемал тази длъжност в
периода от 12.05.2021 г. до 02.08.2022 г. Към момента на издаване на упълномощителната заповед - 02.12.2021 г., заемайки
длъжност на горестоящ орган, по силата на закона - арг. на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, и с нарочно волеизявление,
той е могъл да делегира другиму законовите си правомощия, каквото действие е
извършил. От 02.08.2022 г. за министър на вътрешните
работи в служебното правителство на Р България е назначен Иван Демерджиев, който от своя страна, нито е издал нова заповед,
делегираща законовоопределените му правомощия на
длъжностни лица в системата на МВР, нито е потвърдил изрично упълномощаването
на подчинения нему орган. Развити са подробни съображения от касатора, че при смяната на министър Рашков с министър Демерджиев отпада оправомощаването,
извършено от първия и непотвърдено от втория с нарочен акт. Аргумент в тази
насока твърди, че се съдържа и в самата Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с
която се отменят предходно издадени заповеди на министър на МВР относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят АУАН, както и да издават НП. Развиват се съображения, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че деянието е несъставомерно от
обективна страна, доколкото Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на АПИ към
16.12.2022 г. не е била влязла в сила. Разпореденото
с нея ограничение, доколкото е било въведено с „правилно“ поставени пътни
знаци, не е въведено по установения със заповедта ред. Приемането на протокола
за организация на движението от непълен състав на разпоредената
със заповедта комисия, обуславя извод за незавършен фактически състав на OAА,
поради което неспазването й не осъществява елементите от обективния състав на
административно нарушение. Отделно от това, счита че съдът е приел, че
ремонтните дейности, като основание за въвеждане на забраната и в изпълнение,
на които същата е постановена, са приключили до 17.11.2022 г. - 1 месец преди
нарушението, поради което отпада необходимостта от временна забрана. Ако обаче
целта на заповедта е друга, то би следвало да се въведе постоянна забрана, която в по-пълна
степен и обем ще осигури запазване имуществото на живеещите в населените места,
през които минава път III-112, както и ще намали броя на тежките ПТП. Твърди, че доколкото в
производство по ЗАНН съдът не може да извършва преценка на законосъобразността
на общия административен акт на основанията по чл. 146 АПК, но може и е длъжен
да извърши преценка за наличие на материалноправните
предпоставки по приложението на чл.
28 ЗАНН. В този смисъл неправилни са
изводите на районния съд, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима с оглед
целта в мотивите на издадения ОАА, квалифициращи деянието с висока степен на
обществена опасност. Намаляването на тежките ПТП и предотвратяване
разрушаването на имуществото на живущите може да бъде постигната с постоянна
забрана за движение на тежки ППС, нарушаването на която влече след себе си
обаче по-леко наказание по чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП, досежно размера на глобата, като не се предвижда и отнемане
на СУМПС, което от своя страна обуславя случая да бъде квалифициран като маловажен.
Приемайки обратното първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт в нарушение на материалния закон. Касаторът твърди още, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, като районният съд
не е обсъдил възраженията, че пътните знаци са ситуирани
в нарушение на изискването по чл. 73, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г.,
въвеждащо изискване освен в началото на пътния участък, в който трябва да се
въведе забраната, пътния знак В4 да бъде поставен и предварително на
предходното кръстовище, като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната
се указва с допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището - с
допълнителна табела Т11. Такива допълнителни табели не са посочени във схемата,
а и тяхното наличие не е установено по друг законово установен ред. В тази
връзка съдът безкритично е приел събраните в хода на съдебното следствие
свидетелски показания, което от своя страна поражда много въпроси как
свидетелите по един и същи начин и с едни и същи изразни средства и твърдения
описват времето, мястото и начина на установяване на нарушението. От друга
страна, в мотивите на съдебния акт PC е приел, че от свидетелските показания
проверката е извършена в началото на път III-112, Е-79, на 3 км от с. Студено
буче, малко по-надолу приема, че водачът е навлязъл повече от 3 км в
забранителната зона, като в същото време както в АУАН, така и в НП като място
на нарушението е описано с. Студено буче, на ул. „Г. Д.“, т.е. в границите на
населеното място. Не е обсъдил и обстоятелството, установено от свидетелите, че
поради малката ширина на пътя - около 7 метра и големите габарити на ПС - 18
метра, навлизайки в процесния участък водачът не е
могъл да извърши безопасно маневра и да обърне, за да не наруши забраната.
Самите свидетели установяват, че дори и в с. Студено буче, площадът е на завой,
заема цялото платно и е невъзможно извършването на маневра безопасно. И
доколкото преди проверката - на единственото уширение
на пътя, водачът е бил в обективна
невъзможност безопасно да предприеме каквато и да е маневра, то
произволни са свидетелските показания, че неговото намерение е било да
продължи, което не кореспондира със събраните писмени доказателства, в т.ч.
разпечатката от GPS устройството. Същите не знаят и със свидетелски показания
не може да се установява намерението на субекта, щом същото не е приело външно
проявление. Касаторът не отрича факта, че е спрян за
проверка в центъра на с. Студено буче, но твърди, че поради неправилно
поставени пътни знаци е бил въведен в заблуждение и не е навлязъл умишлено в
забранения участък, поради което липсва елемент от субективния състав на нарушението -
вина. Твърди още неправилност на обжалваното НП поради неправилна правна
квалификация на деянието. Бланкетният характер на
нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, счита че задължава административнонаказващия
орган да посочи конкретно кои задължения водачът на МПС не е изпълнил или е
нарушил, вменени му със закона или подзаконовите актове по неговото прилагане,
осъществяващи елементите от обективния състав на административно нарушение.
Неточната правна квалификация на деянието, както и фактическото му описание, досежно конкретните правила за поведение на водачите на ППС
представлява порок във формата по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, обуславящо
процесуално нарушение на НП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДВП не посочва при
какви конкретни пътни знаци, какви действия следва да извършат участниците в
пътното движение и в частност - водачите на МПС, поради което неправилна е и
правната квалификация, водеща до материална незаконосъобразност на санкционния
акт. Моли касационната инстанция да отмени Решение № 172/15.06.2023 г. на PC - Монтана, постановено по
НАХД № 414/2023 г. по описа на съда и след като разгледа спора по същество да прогласи нищожността на Наказателно
постановление № № 22-0996-002810/09.01.2023 г. на Началник сектор при ОДМВР -
Монтана, Сектор Пътна полиция - Монтана, като издадено от материално
некомпетентен орган или алтернативно да
отмени Наказателно постановление № № 22-0996- 002810/09.01.2023 г. на
Началник сектор при ОДМВР - Монтана, Сектор Пътна полиция - Монтана като
неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон и при условията на евентуалност да приложи чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски
по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната
страна Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, чрез началника, не взема
становище по жалбата. В с.з., редовно призован, се представлява от юрк. Димитрова, която оспорва касационната жалба. Развива
съображения, че НП е издадено от компетентен орган, който е посочен в заповедта
на министъра – началника на сектор „Пътна полиция“ и смяната на едно или друго
лице като министър на вътрешните работи не прави тази заповед нищожна, както и оправомощаването на длъжностните лица до издаването на нова
заповед. Поради това моли касационната инстанция да приеме, че НП е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съдържа всички реквизити,
които са изброени, задължителни в чл. 57 от ЗАНН и по никакъв начин не може да
се иска прогласяване на нищожност на това НП. Моли да се приеме, че АНО не е
допуснал съществени нарушения при издаването на това НП, наложеният размер на
наказанията са в минималния, предвиден в нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Освен
това, актът е подписан без възражение от наказаното лице след това, като в
самия акт той е заявил, че е видял знаците, които са забранявали навлизането в
участъка, но тъй като е знаел, че другият път, който е отворен за такива пътни
превозни средства над 12 тона, е с много движение от турски тирове, затова е
решил да си продължи въпреки забраната. Въззивният съд
е обсъдил и защо случаят не е маловажен, тъй като деянието представлява висока
степен на обществена опасност и след като пътя е забранен, има висока опасност
от настъпване на ПТП. Всичко това се съдържа в мотивите на оспореното решението,
като моли като правилно, обосновано и законосъобразно това решение на районния
съд да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Алтернативно моли, ако касационната инстанция уважи жалбата, то да
намали адвокатския хонорар, който се претендира общо в размер на 650 лв. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Издаденото НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Възраженията, направени с касационната жалба,
са правени и пред районния съд, който ги
е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
Въззивният съд, за да потвърди
спорното НП е приел за установено, че жалбоподателят е нарушил забраната за
движение след поставения знак В4, забраняващ движение на МПС над 12 тона,
поставен на две места заедно с указателна табела, преди участъка, на който е
спрян за проверка. За този участък от пътя е налице и влязла в сила Заповед №
РД-11-584 от 05.07.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и съставения на
основание т. 5 от същата Протокол за въвеждане на временна организация на
движението. Видно от писмо на АПИ, ОПУ Монтана, че в периода след въвеждане с
ВОБД с горецитираната заповед на АПИ, са извършени
ремонтни дейности, които към момента са приключили, съставен е Констативен
протокол на 17.11.2022 г., от което се извежда извода, че заповедта не е
обвързана с извършените ремонтни дейности, а същата важи и към настоящия
момент. Районният съд възприема, че административнонаказаното
лице е възприело поставения забранителен знак и указателна табела, че има
забрана за движение на МПС над 12 тона и въпреки това е продължило движението
си по забранения пътен участък. С това действие е осъществил виновно състава на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не съобразил при
управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се
движи по този пътен участък. Деянието е осъществено както от обективна, така и
от субективна страна. Развиват се мотиви, че Актът за административно нарушение
е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като
по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени
правата на последния. Районният съд счита, че по категоричен начин се
установява нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на оспорващия,
като за това свидетелстват и разпитаните свидетели, очевидци при констатиране
на нарушението. Съставен е АУАН, с който нарушителят се е запознал, също и с
неговото съдържание, описано е точно и конкретно нарушението, мястото където е
извършено същото, предоставена е възможност да направи обяснения и възражения
при съставянето му, каквито не е направил, при подписване на акта. В
обстоятелствената част на AУAH са описани извършените от нарушителя фактически
действия, а именно, че при въведена забрана за движение на МПС над 12 тона,
същият я нарушава и продължава движението си след пътния знак В4. АУАН съдържа
изискващите се, съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и
ясно е описано нарушението и жалбоподателят, запознавайки се с неговото
съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е
нарушил. Относно възражението, че неправилно, както в АУАН, така и в НП, е
отразено, че е управлявал МПС с турски регистрационен номер, въззивният съд намира за неоснователно. Допусната е
техническа грешка в съставения AУAH, за която свидетелите обясняват, че е
останало от предишен акт, която е пренесена и в издаденото НП. В същото време
като рег. № е посочен български такъв, който е действителния на МПС-то,
управлявано от жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
да се издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, каквато се констатира
в настоящия случай, стига да е установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Районният съд приема,
че издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и
съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия
закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от
компетентен орган, съответно началник сектор ПП, съобразно правомощията му по
чл. 189, ал. 12 ЗДвП. Наложеното административно наказание по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и районният
съд намира, че така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на наказанието,
както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в
движението. Относно приложението на чл. 28 ЗАНН, първоинстанционният
съд намира, че настоящия случай не е маловажен по см. на горната разпоредба.
Извършеното нарушение, движение в пътен участък, в който се забранява
движението на МПС-та над 12 тона, предвид и изложените мотиви в издадената
заповед на АПИ от 05.07.2022 г., а именно разрушения по имуществото на живущите
в населените места, през които преминава път III-112, станалите от началото на
2022 г. 12 броя тежки ПТП със 7 ранени лица и 3 смъртни случая, извежда извод
за висока степен на обществена опасност на деянието, а предвид наложените на
жалбоподателя до този момент наказания с влезли в сила НП за други нарушения на
ЗДвП, вкл. и такова за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е извод и за
високата степен на обществена опасност и на дееца.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е
съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд,
без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Видно от АУАН административнонаказаното
лице е подписало този акт без възражения. Отделно от това не отрича факта на
извършеното от него нарушение. По делото по същество липсва спор, че на
посочената в АУАН и НП дата и място е имало поставен пътен знак, който
забранява влизането на товарни ППС поради наличието на въведена временна забрана,
както и че административнонаказаното лице е навлязло
след така поставения пътен знак, указващ забраната. Именно тази забрана, въведена с пътен знак В4 (Забранено е
влизането на товарни автомобили) е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност. С оглед на това и
първоинстанционният съд правилно е възприел
извършеното нарушение, което по безспорен начин се установява, както от
вписаното в АУАН и НП, така и от свидетелските показания. Доколко и дали
ремонтните действия са били окончателно приключили към момента на установяване
на нарушението, респ. какво е наложило поставеният пътен знак за ограничение да
не бъде премахнат, са обстоятелства, които нямат правно значение, след като
такъв пътен знак, указващ на съответната забрана, не е премахнат. В тази връзка
неоснователни са възраженията на касатора по отношение на Заповедта за ВОБД, която същият е
нарушил, тъй като видно от посоченото на стр. 2, т. 1 от Заповед №
РД-11-584/05.07.2022 г. за временната организация и безопасност на движението
за ограничаване на движението на моторни превозни средства, предназначени за
превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона по път III-112
от км 0+000 до км 47+650 забраната за движение на посочените МПС по визирания
пътен участък важи до 30.06.2023 г., съответно установеното нарушение от страна
на касатора е извършено в срока на действие на
същата. Този факт се потвърждава и от писмо от АПИ, ОПУ – Монтана, на лист. 44
от въззивното дело, с която се потвърждава, че
заповедта важи към момента на изготвяне на писмото – 14.04.2023 г.
В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е
регламентирал определени и конкретни задължения на
участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. За нарушение на така вменените задължения е предвидена административнонаказателна отговорност, съгласно нормата на
чл. 183, ал. 7 от ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от един месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение. Безспорно, както от обективна, така и от субективна
страна е, че административнонаказаното лице е
нарушило забраната предвидена, както в чл. 6, т. 1, така и на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
Относно наведеното от касатора
съображение за нищожност на НП поради липса на компетентност на издателя му,
настоящият касационен състав намира същото за неоснователно. Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. е издадена от компетентен орган – Министъра на МВР, в
съответствие със законовите изисквания на ЗМВР и ЗДвП, в нормативно
определената форма и съдържание. Същата се издава от законово овластеният компетентен орган, именно министъра и има
действие до нарочната ѝ отмяна с друга заповед от същият овластен орган. Законодателят никъде не е заложил изискване
при смяна на физическото лице, заемащо поста Министър на МВР да бъдат
преиздавани или потвърждавани действащи заповеди, издадени въз основа на
законови разпоредби на ЗДвП и ЗМВР.
Касационната инстанция намира за неоснователни и
твърденията на касатора, че деянието е несъставомерно от
обективна страна, доколкото Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на АПИ съм
16.12.2022 г. не е била влязла в сила, тъй като разпореденото
с нея ограничение, не е въведено по установения със заповедта ред. По въззивното дело на лист 43 е представен Протокол за
въвеждане на ВОД в изпълнение на Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на АПИ е от
дата 07.07.2022 г. – преди установеното нарушение от
страна на касатора, и е саморъчно подписан от пълния
състав на комисията по приема на ВОД в пътния участък.
Изложените от касатора твърдения
за липса на виновно поведение не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, напротив същият не отрича, че е навлязъл съзнателно и е продължил
движението си след поставения пътен знак до мястото на извършената проверка от
органите на МВР. Следователно забраната е възприета от него, от което може да
се направи обоснован извод за наличието на субективната страна на вмененото му
административно нарушение.
Относно развитите от касатора
мотиви за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, настоящата касационна
инстанция намира следното: ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк.
н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административнонаказателна
отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай” и критериите за определяне
на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат
извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК, т.е. извършеното нарушение с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Настоящият
състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на
деянието и дееца, съдът приема, че административното нарушение по чл. чл. 6, ал.
1 от ЗДвП, за което е санкциониран касаторът, не
следва да се квалифицира като „маловажен случай“, т.к. не е с по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от този вид, ето
защо обществената опасност на деянието според настоящия състав е висока, поради
повишен риск от пътно транспортно произшествие, нарушение по инфраструктурата в
пътния участък, както и застрашаване имуществото на живущите в населените места.
Обществената опасност на касатора също е висока,
поради множеството му наложени административни наказания за нарушения на
ЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При
съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид
разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размера на
същото и административнонаказващият орган не
разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният
съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и
в съответствие с материалния закон.
С оглед горното основателна се явява и претенцията за
разноски на ответника съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 172 от 16.06.2023 г. по АНД № 414/2023 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Й.Х.Д.,
адрес ***, да заплати на ОД на МВР – Монтана сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: