Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от „ВСП [държава]“ ЕООД [населено място], представлявано от В. П., чрез адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП /ПАМ/ № 24-0373-000091/06.06.2024 г., издадена от Началник РУ –Ч. към ОД на МВР –[област].

Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразна, същата не е мотивирана, липсва изрично сочене на относимата хипотеза чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП, при което допуснато нарушение на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Излага доводи и че липсват обстоятелства с оглед позоваване и на разпоредбата на чл. 150 и чл. 162 от ЗДвП, която е основание за налагане на ПАМ, като в случая в АУАН са цитирани и двете норми, без да е ясно, какво точно е извършеното нарушение. Водачът притежава СУМПС, издадено от В., което надлежно удостоверява правоспособността му с оглед разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП и чл. 41 от Конвенцията за пътното движение, като не е отчетена причината за неприложимост на конвенцията.

Сочи се, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е приложима във вр. с разпоредбата на чл. 161, уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на РБ. На следващо място се твърди, че не е посочена и конкретната хипотеза на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП на основание, на която е издадена оспорената заповед. По тези съображения моли съда да отмени оспорената ЗПАМ. Претендира разноски съгласно приложения списък.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът по жалбата, Началник РУ - Ч. с представено писмено становище, оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди съвкупно събраните писмени и гласни доказателства, провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, установи следното:

От доказателствата в приложената по делото, административна преписка се установява, че при полицейска проверка на 05.06.2024 г. около 10.30 часа в [населено място], [община] e установено, че В. С. П. управлява собствения на жалбоподателя, лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер], с чуждестранно СУМПС, издадено от В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизане на територията на РБ.

За нарушение по чл.150 във вр. с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на водача е съставен АУАН, в който е отразено, че свидетелството е издадено на 22.03.2020 г. и валидно до 07.04.2027 г. и водача П. е влезнал за последен път на 20.11.2023 г. Посочено е, че считано от 31.12.2020 г. В. вече не е страна на ЕС, както и че водача има възражения. На собственика на автомобила, който е управител и представляващ търговеца и същевременно водач е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП, с която регистрацията на посоченото МПС е прекратена за срок от 6 месеца. В изпълнение са отнети СРМПС № * и 2 бр. табели с посочения регистрационен номер.

При така установените факти, съдът прие следното: Жалбата е допустима, подадена в срок и от страна, за която е налице правен интерес, против акт подлежащ на съдебен контрол.

По съществото на същата, съдът направи следните изводи: Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Законът за движение по пътищата /ЗДвП/, който е приложимият материален такъв. Преценката за съответствието на ИАА с материалния закон е към момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, като в тази връзка са представени Заповед на министъра на МВР № 8121з-1632/02.12.2021 г., с която Директорите на ОД на МВР са определени като служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165 от ЗДвП /л. 24/. Представена е и Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР – [област], с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, началниците на РУ са оправомощени да налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП /л. 23/. Тази делегация е предвидена в закон /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ и определя териториалната компетентност на АО.

При извършената проверка, съдът установи, че при постановяване на процесната Заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган не е изпълнил задължението си произтичащо от общата разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, във вр. със специалната разпоредба на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и не е изложил мотиви по повод на датата, на която приема, че е изтекъл тримесечния срок, след който СУМПС на П. е невалидно.

Такива констатации липсват, както в оспорената заповед, така и в съпровождащите преписката по издаването й документи. Липсват мотиви и изводи на наказващия орган за причините, въз основа на които АО в тази ситуация, приема, че лицето е следвало да подмени свидетелството си за правоуправление, като не е положил необходимите усилия и не е извършил следващият се анализ на доказателствата в преписката, във връзка с напускането на В. на ЕС. Такива мотиви не се съдържат и в приложения АУАН и същите в случая не могат да бъдат установени за първи път и заместени от съда.

Относно съответствието на оспорената заповед за ПАМ с материалния закон, съдът прие следното: Съгласно чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП, принудителната административна мярка "Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; Оспореният акт е мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че П. е управлявал автомобил, собственост на жалбоподателя, без да притежава СУМПС, валидно на територията на [държава], т.е. водачът не притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, една от хипотезите, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката на 05.06.2024 г., водачът П. е представил СУМПС, издадено във В.. В случая не се спори, че СУМПС на водача на автомобила, собственост на жалбоподателя е издадено на 22.03.2020 г. от [държава] В. и е със срок на валидност – 07.04.2027 г., както и, че същото отговаря на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, както и на Приложение № 6 към Конвенцията. Към момента на издаването му, не е влязло в сила Споразумението за оттегляне на В. /в сила от 31.01.2020 г./, поради което държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във [държава] В. до края на преходния период - 31.12.2020 г.

От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и [държава] В. взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във В. на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както [държава], така и [държава] В.. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от [държава] В. СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата, като не се спори, че СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, както и на Приложение № 6 към Конвенцията. По този повод, макар и различаващи се визуално, СУМПС и включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от [държава] В. преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и О. к. след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: *

В т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от О. к., които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на [държава], в раздел Б./ https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в [държава] СУМПС, издадено от О. к., ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

[държава] в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от [държава] В. СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Об. к. след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. /Решение № 261 от 29.11.2021 г. на АдмС - [област] по адм. д. № 445/2021 г./

В настоящия случай, не се спори, че свидетелството за управление на МПС на П. е издадено от [държава] В. на 22.03.2020 г. и е със срок на валидност 07.04.2027 г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и О. к. от след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на [държава].

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя претендираните в размер на 10 (десет) лева платена държавна такса, като с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като се има предвид фактическата сложност на делото следва да се присъди адвокатското възнаграждение в неговия минимален размер от 1000 (хиляда) лева, вместо претендираното 1200 лв. определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „ВСП [държава]“ ЕООД [населено място], представлявано от В. П., чрез адв. К. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП /ПАМ/ № 24-0373-000091/06.06.2024 г., издадена от Началника на РУ – Ч. към ОД на МВР – [област].

ОСЪЖДА ОД на МВР – [област] да заплати на „ВСП [държава]“ ЕООД [населено място], представлявано от В. П. разноски за производството в размер на 10,00 /десет/ лева ДТ и 1000,00 /хиляда/ лева адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ.

Решението е окончателно, на основание чл. 172, ал. 5, изреч. 2-ро от ЗДвП.