№ 338
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900096 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 2871/15.02.2021 г., уточнена с
молба вх. № 4357/09.03.2021 г., на Р. АЛ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Х., ул.
„****“, № 25, с която е предявен иск за приемане за установено, че не съществува вземане на
взискателя „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ген. Гурко“, № 52, ет. 2, ап. 4 от длъжника „ГИВ ГРУП“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, №
112, ет. 3, офис 12, в размер общо на 253912.44 лв., по изп. д. № 20198000400144 на ЧСИ №
800, с район на действие ОС – Бургас, на осн. чл. 464, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е взискател по изп. д. № 20198000400144 на ЧСИ № 800 като
вземането му е основано на изпълнителен лист № 392/11.12.2018 г., издаден по т.д. № 6/2018
г., по описа на БОС и възлиза на 67000.00 лв., незаплатена цена на дружествени дялове,
12909.53 лв., мораторна лихва върху главницата, законна лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане и 9693.00 лв., разноски по делото. Сочи, че след образуването на
изпълнителното дело срещу първия ответник – длъжника, с Разпореждане от 24.09.2019 г.
по делото бил присъединен взискателя „Доорс Логистик“ ЕООД, чрез управителя Г.Н.. Този
взискател се легитимирал като кредитор по силата на Договор за продажба на вземания от
01.08.2019 г., с който е придобило вземанията на Г.Н. към длъжника „ГИВ Груп“ АД,
възлизащи на сумата 253912.44 лв., основани на четири броя Заповеди за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г.,
5137/2019 г. и 5138/2019 г., всички на БРС. С ново разпореждане от 08.07.2020 г. по
1
изпълнителното дело, на мястото на „Доорс Логистик“ ЕООД, бил присъединен като
взискател втория ответник – „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД, който се легитимирал с Договор
за продажба на вземане от 01.07.2020 г., по силата на който придобил вземането на „Доорс
Логистик“ ЕООД срещу длъжника „ГИВ Груп“ АД.
Ищецът оспорва съществуването на цедираните вземания и качеството кредитор,
както на настоящият взискател, така и на предходния такъв. Твърди, че ценните книги с дати
на издаване 01.01.2015 г., 12.01.2015 г., 01.08.2016 г. и 18.08.2016 г., обективиращи
цедираните вземания са антидатирани, не са издадени на посочените в тях дати и в този
смисъл нямат достоверни дати и не могат да бъдат противопоставени на ищеца. Счита, че
най-ранната достоверна дата е депозирането на записите на заповед пред РС – Бургас като
приложение към всяко от заявленията за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК. Сочи, че всяка
от тези дати е последваща по отношение датата на получаване на ПДИ – 17.01.2019 г. и
датата на получаване на призовката за принудително изпълнение – 22.03.2019 г. Във връзка
с твърденията за антидатираност на ценните книги сочи, че при издаването им, поемателят
се е легитимирал с документ за самоличност, който е бил издаден три години по-късно.
Твърди, че при издаване на записите длъжникът е действал недобросъвестно, тъй
като издаването им е след узнаване за образуваното изпълнително дело и се цели създаване
на привидни задължения, чието последващо цедиране и изпълнение да увреди интересите на
ищеца и да намали процента на удовлетворяването му. Още сочи, че свързаността между
длъжника, поемателя по записите на заповед и последващите цесионери, осъществена чрез
лицата Г.Н., Д.М., Г.П., Т.К. и М.К. – първите трима майка, баща и син, а последните двама
- съпрузи, води до извода, че ценните книги като привидни, са нищожни в хипотезата на чл.
26, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че за поемане на задълженията, които по размер надхвърлят половината
от активите на дружеството, обективирани в ценните книги, не е налице решение на ОСА,
каквото ограничение е налице в чл. 38, ал. 2, т. 3 от Устава на дружеството, от което се
извежда тяхната нищожност като сключени при липса на съгласие от задължилото се лице.
Още излага, че доколкото не е участвал в производствата по издаване на Заповедите по чл.
417 ГПК, то същите нямат сила на присъдено нещо спрямо него и не препятстват
възможността му да повдигне спор досежно съществуването на вземанията обективирани в
тях. Сочи, че след като не съществуват вземанията обективирани в ценните книги, то не
съществуват и вземанията цедирани с процесните договори, което води до тяхната
нищожност в хипотезата на липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения
иск.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГИВ ГРУП“ АД не депозира
писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“
2
ЕООД, не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становищата на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
За оспорване на вземането на присъединен взискател, на първоначалния взискател е
предоставен отрицателния установителен иск по реда на чл. 464 ГПК. Предметът на спора
по този иск е отричаното от ищеца съществуване на правото на вземане на присъединения
кредитор спрямо длъжника. Чрез предявяването на иска се препятства разпределението на
средствата набрани в резултат на изпълнението и предназначени да бъдат предадени от
съдебния изпълнител на кредитора с оспорено вземане. Поначало не съществува пречка
искът за оспорване на вземането на присъединен взискател да бъде предявен и преди
извършване на разпределение като най-ранния момент за това е присъединяването новия
взискател. Това е така, защото присъединения взискател има същите права в изпълнението,
каквито има и първоначалния такъв и извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и новия взискател, поради което всеки един от първоначалните взискатели
има интерес да оспори вземането, доколкото удовлетворяването му би се отразило на
процента на удовлетворяване на първоначалните взискатели. Реализирането на защитата по
чл. 464, ал. 1 ГПК преди да е започнал да тече едномесечния срок не се отразява на
допустимостта на иска. Установения едномесечен срок е преклузивен и има значение с
оглед вида на предявявания иск, който до изтичане на 1-месечния срок от разпределението
следва да бъде установителен, а след изтичането му – осъдителен, тъй като след изтичането
на този срок съдебния изпълнител изплаща сумата, предназначена за удовлетворяване на
присъединения взискател. (така О № 159/31.03.2009 г., ч.гр.д. № 1930/2008 г., на ВКС, О №
498/19.11.2019 г., ч.т.д. № 2437/2019 г., на ВКС, О № 756/22.12.2011 г., ч.гр.д. № 641/2011 г.
на ВКС и О № 350/07.05.2012 г., ч.гр.д. № 270/2012 г., на ВКС).
В случая, видно от материалите, съдържащи се в изисканата по служебен път
преписка от изп.д. № 20198000400144, на ЧСИ рег. № 800 е, че е изготвено Разпределение
от 19.03.3021 г. и Протокол за предявяване на разпределението от 19.03.2021 г. Видно от
материалите по делото е, че искът е предявен на 15.02.2021 г., поради което същият се явява
допустим.
Активната материалноправна легитимацията на ищеца се установява от
представените по делото Решение № 148/30.04.2018 г., по т.д. № 6/2018 г., на ОС – Бургас,
влязло в законна сила на 30.11.2018 г., по силата на което длъжникът „ГИВ Груп“ АД е
осъден да заплати на ищеца сумата 67000.00 лв., незаплатена цена на дружествени дялове,
сумата 12909.53 лв., общ размер на обезщетение за забава, законна лихва върху главницата
от предявяване на иска и разноски в размер на 9693.00 лв. За тези суми е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който на 17.12.2018 г. е образувано изпълнителното дело.
3
Налага се извода, че ищецът е взискател по изпълнителното дело. Установява се и пасивната
материалноправна легитимация на длъжника на ответника „ГИВ Груп“ АД.
Към настоящото дело са приобщени и ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г.,
5137/2019 г. и 5138/2019 г., всички на Бургаски Районен Съд. По тези дела в полза на Г.А.Н.,
ЕГН ********** са издадени Заповеди по чл. 417 ГПК, по силата на които е разпоредено
длъжникът „ГИВ Груп“ АД, ЕИК *********, представляван от Д.П.М., да заплати сумите
30000.00 лв., 94761.00 лв., 94761.00 лв. и 30000.00 лв. Всяко от вземанията произтича от
поето задължение на длъжника по 4 бр. Записи на заповед са дати на издаване, съответно:
01.01.2015 г., 01.08.2016 г., 18.08.2016 г. и 12.01.2015 г. В резултат на допуснатото
незабавно изпълнение на издадените Заповеди, на кредитора са издадени изпълнителни
листи. По нито едно от делата длъжникът не е упражнил правото си на възражение по чл.
414 ГПК.
От материалите по изп.д. № 20198000400144 се установява, че с молба от 10.09.2019
г. „Доорс Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Н. е отправило искане за
конституирането му като взискател по делото. Искането е обосновано с придобиване по
силата на Договор за продажба на вземане от 01.08.2019 г., на вземанията на Г.Н. от „ГИВ
Груп“ АД, предмет на издадените Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи. Към
молбата са приложени Договор за цесия от 01.08.2019 г. и 4 бр. изпълнителни листи. С
Разпореждане от 24.09.2019 г. вземането на кредитора „Доорс Логистик“ ЕООД е
присъединето за принудително събиране към изпълнителното дело.
С молба от 02.07.2020 г. „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от М.Р.К. е отправило искане за конституирането му като взискател по
делото. Искането е обосновано с придобиване по силата на Договор за продажба на вземане
от 01.07.2020 г., на вземанията на „Доорс Логистик“ ЕООД от „ГИВ Груп“ АД, предмет на
издадените Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи. Към молбата е приложен
Договор за цесия от 01.07.2020 г. С Разпореждане от 08.07.2020 г., цесионерът „Сетта
Ингридиънтс“ ЕООД е конституиран като взискател на мястото на взискателя „Доорс
Логистик“ ЕООД.
Изложените обстоятелства водят до извода, че и материалноправната легитимация на
присъединен взискател на ответника „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД е установена.
Процесуалната и материалноправната позиция на ищеца е, че създаденото качество
на кредитор на ответника „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД е привидно, тъй като е привидно
качеството кредитор на Г.Н. спрямо длъжника „ГИВ Груп“ АД и е с цел да увреди
действителния взискател – ищеца. Доказването на твърдяната абсолютна симулативност на
поетите задължения е в тежест на страната, която иска да се освободи от симулативната
сделка, в случая – ищеца.
Съдът намира, че доколкото в нито едно от цитираните по-горе заповедни
производства на БРС, длъжникът „ГИВ Груп“ АД не е упражнил правото си на възражение,
4
процесните ценни книги не са били предмет на производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
то преценката за тяхната валидност следва да бъде извършена в настоящото производство.
Видно е от приложените към всяко от сезиращите заявления, ценни книги е, че най-ранно
издадената от тях е на 01.01.2015 г. и е с падеж 31.12.2017 г., втората по време е от
12.01.2015 г., отново с падеж 31.12.2017 г., третата е от 01.08.2016 г., с падеж 31.12.2018 г. и
последната е от 18.08.2016 г., с падеж отново на 31.12.2018 г. Автентичността на ценните
книги не се оспорва от ищеца, а се оспорва достоверността на техните дати. Макар и
записите на заповед да съдържат всички изискуеми реквизити, видно от съдържанието им е,
че задължението по всеки един от тях е поето в полза на Г.Н., индивидуализирана с
документ за самоличност – лична карта, която към датите на подписване на всяка една от
ценните книги, не би следвало да е издадена, тъй като обозначената дата на издаване е -
22.03.2018 г., т.е. бъдещ момент.
Видно от материалите по изпълнителното производство е, че покана за доброволно
изпълнение на длъжника „ГИВ Груп“ АД не е връчвана, а на 22.03.2019 г. е връчена
призовка за принудително изпълнение. От материалите по заповедните производства се
установява, че две от заявленията са постъпили в БРС на 29.03.2019 г., а третото и
четвъртото на 27.06.2019 г.
От описаната хронология се налага извода, че ценните книги не са създадени на
посочените в тях дати на издаване, т.е. същите са с недостоверна дата и не могат да бъдат
противопоставени на ищеца.
При извършване на служебна справка в ТР по партидата на длъжника „ГИВ Груп“
АД е, че за периода 08.10.2014 г. – 19.10.2019 г. Д.П.М. е бил представляващ дружеството и
член на Съвета на директорите. Установява се още, че за периода от регистрацията на
длъжника - 08.10.2014 г. до 03.04.2020 г. Г.Н. е била член на СД. За периода 29.10.2019 г. –
03.04.2020 г. член на СД е било и дружеството „Доорс Логистик“ ЕООД.
Видно от вписванията по партидата на цесионера „Доорс Логистик“ ЕООД, е че
дружеството е регистрирано на 28.01.2019 г. и за периода до 12.05.2021 г., Г.Н. е била
последователно едноличен собственик на капитала и Управител, а впоследствие и
съдружник.
От вписванията по партидата на цесионера „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД, за периода
01.06.2020 г. – 31.08.2021 г. едноличен собственик на капитала е била Г.Н..
От извършена справка в НБД се установява, че Г.Н. и Д.М. са били съпрузи.
Нито един от посочените факти не е бил предмет на спор между страните. От страна
на ответниците не са били оспорени и твърденията за привидност на създадените
задължения с цел да увредят действителния взискател по делото и да намалят възможността
му за удовлетворяване.
5
По делото е назначена ССЕ, чието заключение неоспорено от страните е приобщено
към доказателствата по делото и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно
дадено. От него се установява, че от страна на ответника „ГИВ Груп“ АД не е бил
предоставен хронологичен регистър на счетоводните записвания през отчетните периоди
предхождащи 2019 г. Поради което вещото лице посочва, че по счетоводни данни не може
да установи дали и как са осчетоводени процесните записи на заповед, с издател
изпълнителния директор на дружеството. Експертът е извършил проверка на обявените по
партидата на длъжника счетоводни баланси за периода 2014 – 2017 г. и сочи, че от тях не се
установява в пояснителните бележки към публикуваните отчети да е оповестено
обстоятелството, че дружеството е поело безусловен ангажимент за изплащане на суми по
запис на заповед. Експертът сочи още, че по данни от дружеството през 2019 г. била
извършена корекция и записите на заповед били отразени в ГФО за 2019 г., в раздел „Б“ от
Баланса, Статия „Други задължения“, което според вещото лице е неправилно и не отговаря
на счетоводните стандарти. В с.з. експертът пояснява, че записите на заповед представляват
от счетоводна гледна точка условен пасив, който е следвало да бъде отразен задбалансово,
не в счетоводния баланс на дружеството, но задължително този пасив следва да бъде
оповестен в пояснителните бележки към ГФО. Останалите установени обстоятелства от
страна на експерта няма да бъдат коментирани, доколкото в процеса от страна на
ответниците не са навеждани подобни твърдения.
Съдът намира, че събраните доказателства, в т.ч. специални знания, ценени
поотделно и в съвкупност, и коментираните по-горе факти, правят възможен извода, че
ищецът в чиято тежест бе, успя при условията на пълно и главно доказване да установи
абсолютната симулативност на създадените задължения на длъжника „ГИВ Груп“ АД, поети
чрез неговия изпълнителен директор към лицето Г.Н., негова съпруга и член на Съвета на
директорите.
В хода на процеса от страна на ответниците не са навеждани твърдения за
обезпечителна роля на ценните книги, нито са навеждани твърдения индивидуализиращи
обезпечените правоотношения с техните съществени признаци.
При това положение се налага извода, че вземането на ответника-взискател „Сетта
Ингридиънтс“ ЕООД, основано на Договор за цесия от 01.07.2020 г. спрямо ответника-
длъжник „ГИВ Груп“ АД, възлизащо на 253912.44 лв., обективирано в издадени Заповеди по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г., 5137/2019 г. и 5138/2019 г., всички на
Бургаски Районен Съд, не съществува. Предявения иск като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват направените
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизащи общо на
сумата 17476.50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. АЛ. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Х., ул. „****“, № 25 срещу „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Гурко“, № 52, ет. 2, ап.
4 и „ГИВ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик“, № 112, ет. 3, офис 12 , че не съществува вземане на взискателя „СЕТТА
ИНГРИДИЪНТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Ген. Гурко“, № 52, ет. 2, ап. 4 от длъжника „ГИВ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 112, ет. 3, офис 12, в
размер общо на 253912.44 лв. (двеста петдесет и три хиляди деветстотин и дванадесет
лева и 44 ст.), основано на Договор за цесия от 01.07.2020 г., обективирано в издадени
Заповеди по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г., 5137/2019 г. и 5138/2019
г., всички на Бургаски Районен Съд, по изп. д. № 20198000400144 на ЧСИ № 800, с район
на действие ОС – Бургас, на осн. чл. 464, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Ген. Гурко“, № 52, ет. 2, ап. 4 и „ГИВ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 112, ет.
3, офис 12 да заплатят на Р. АЛ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Х., ул. „****“,
№ 25, сумата 17476.50 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 50
ст.), сторени разноски, на осн чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7