№ 4965
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110132651
по описа за 2021 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от ЗД „ф-ма” АД срещу
ЗД „ф-ма“ АД в обстоятелствената част на която се твърди, че на 9.01.2021год., в гр. София,
е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“М.“, с рег.№*****,
собственост на В. Д. Г. и управлявано от същия и л.а.“К М“, с рег.№*****, собственост на С
К и управлявано от М. СТ. П.. Посочват, че съгласно ДКП за ПТП, произшествието се
дължи на неправомерното поведение на водача на л.а.“К М“, с рег.№*****. Заявяват, че
собственикът на лек автомобил “М.“, с рег.№***** е сключил застрахователен договор за
застраховка "Каско" със ЗД „ф-ма” АД и след събитието е заведена щета в
застрахователното дружество, по която е изплатено застрахователно обезщетение, чрез
заплащане на ремонта на автомобила в автосервиз, в размер на 673,63лв. На това основание
ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
увреждането, като дружеството твърди, че има вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и срещу ответника ЗД „ф-ма“ АД, в качеството му на застраховател по договор
за застраховка “Гражданска отговорност” с другия виновен водач. При така изложените
факти ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати дължимото обезщетение в
размер на сумата 688,63лв., в което е включена и сумата от 15лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на
9.06.2021г. до окончателното изплащане и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „ф-ма“ АД оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди се, че вина за процесното ПТП има само и единствено водачът
1
на автомобила, застрахован в ищцовото дружество, който е нарушил разпоредбата на чл.44,
ал.2 от ЗДвП. В условията на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване при
минимум 80% за водача, застрахован при ищеца. Възразяват, че не всички констатирани,
отремонтирани и заплатени щети са в пряка връзка с процесното ПТП. Възразяват, че
размера на заплатените ремонтни дейности е завишен. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за застраховка
„Автокаско”, сключен с полица №Е20990003405, със срок на действие от 27.03.2020г. до
26.03.2021г., събитие, настъпило в срока на застрахователно покритие на 9.01.2021год. -
ПТП в гр. София при което М. СТ. П., като водач на л.а.“К М“, с рег.№***** при движение
по ул.“Д Б“ в стеснен участък при разминаване с л.а.“М.“, с рег.№*****, не изчаква другото
МПС срещу него да премине, а продължава напред като вижда, че пътят пред него е тесен и
няма как да се разминат два автомобила на това място, настъпили вреди по л.а.“М.“, с рег.
№*****, оценени на 673,63лв., изплащане на застрахователното обезщетение чрез
заплащане на стойността на ремонта на автомобила, сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника с предмет гражданската отговорност на водача на
л.а.“К М“, с рег.№*****, вина на последния за настъпване на ПТП, покана до ответника да
репарира платеното обезщетение, неизпълнение от страна на ответника на задължението му
да възстанови платеното от ищеца застрахователно обезщетение в пълен размер.
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица по застраховка Каско на МПС №Е20990003405, със срок на
действие от 27.03.2020г. до 26.03.2021г., че между ищеца и В. Д. Г. е налице сключен
договор за застраховка „Каско” по отношение на л.а.“М.“, с рег.№*****, като ЗД „ф-ма” АД
се е задължило да покрие всички увреди на автомобила до размер на определена
застрахователна сума 26000лв. От страна на ЗД „ф-ма“ АД не е оспорено наличието на
соченото застрахователно правоотношение и не са наведени твърдения за липса на
заплатени вноски по застрахователна премия, поради което независимо, че е представената
застрахователна полица не е подписана и не е доказано заплащането на застрахователната
премия, то с оглед липсата на възражение, следва да се приеме, че договорът е действал
между страните за посочения по-горе срок.
Прието е за ноторно обстоятелството, че към дата 9.01.2021год. МПС л.а.“К М“, с
рег.№***** е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
2
ответника ЗД „ф-ма“ АД.
По делото е представен Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 9.01.2021год.,
от който се установява, че на посочената дата в гр.София, на ул.“Д Б“, е настъпило ПТП,
между л.а.“М.“, с рег.№*****, собственост на В. Д. Г. и управлявано от същия и л.а.“К М“, с
рег.№*****, собственост на С К и управлявано от М. СТ. П.. В ДКП е отбелязано, че ПТП е
настъпило при разминаване на двата автомобила, като на л.а.“М.“ са увредени заден ляв
калник и задна лява броня, а на л.а.“К М“ преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата и заден ляв калник.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият В. Д. Г. е уведомил
ищцовото дружество, където е образувана щета №**********, като в уведомлението е
записано, че при разминаване на автомобила с друг идващ насреща, двете коли са се
разминали близо и са се ожулили, посочва също, че другия водач е видял, че няма място, но
е продължил да кара. Установява се от доказателствата по делото /стр.11-17 от делото/, че
ЗД „ф-ма” АД е заплатило стойността на ремонта на л.а.“М.“, с рег.№***** в размер на
673,63лв. От оферта за ремонт на автомобила е видно, че са отремонтирани само двете
увредени части – задна броня и ляв заден калник, като частите не са подменяни, а само
ремонтирани и боядисани.
От ЗД „ф-ма“ АД е представена декларация от другия водач - М. СТ. П. за участието
на управлявания от нея автомобил в процесното ПТП. От същата се установява, че е имало
обилен снеговалеж и причина за ПТП според този водач е неспазване на предимството от
страна на другия водач. В обясненията на М. СТ. П. дадени пред ЗД „ф-ма“ АД е посочено,
че ул.“Д Б“ е със стеснен участък от страната на другия водач, но на мястото на
разминаването има голямо разширение от неговата страна, но другия водач не влязъл в него
и принудил М.П. да се качи на тротоара от нейната страна. При разминаването двата
автомобила се ожулили.
От ЗД „ф-ма“ АД е представена фактура, от която се установява, че на л.а.“К М“, с
рег.№***** са причинени вреди на стойност 1403,10лв. от писмо на ЗД „ф-ма“ АД до ЗД „ф-
ма” АД се установява, че ответното дружество е предявило регресна претенция за
заплатеното за ремонта на л.а.“К М“, но от ищцовото дружество е постановен отказ с мотив,
че именно М. СТ. П. е виновна за настъпване на ПТП доколкото е нарушила чл.44, ал.1 от
ЗДвП.
По делото са събрани свидетелски показания от В. Д. Г., който посочва, че от двете
страни на улицата имало паркирани автомобили, след като влязъл в по-тясната част на
улицата видял, че отсреща идва кола. Поради това, че колата идваща срещу него, била в
началото на улицата, свидетеля помислил, че тя ще изчака, за да премине той, но колата
продължила. Той стигнал до малко по-голямо разширение на улицата, може би като паркинг
на блок и изчакал там. Автомобила минал покрай него, като се движел по тротоар и някакви
други препятствия и одрал неговия автомобил, като били увредени броня, калник и врата, а
на другия автомобил била издрана цялата лява страна от единя до другия край. След като
3
дошла полиция, разказали какво се е случило и те решили, че вината е на свидетеля.
Показания са събрани и от М. СТ. П., която посочва, че ул.“Д Б“ в кв.“Г Д“ е тясна,
трудно се разминават коли в участъка където е настъпило ПТП, но улицата е разрешена за
движение в двете посоки. Посочва, че имало разширение в което другата кола трябвало да
влезе, за да й направи място, но тръгвайки да се разминават, вместо да влезне в
разширението, другата кола продължила направо – свидетелката спряла, а другия водач
продължил. Ударили се още в началото, но той продължил да жули автомобила на
свидетелката докрай. Предна лява част и цялата лява страна до края на автомобила
пострадала. Обадили се веднага на КАТ, чакали ги около 3 часа и тяхното становище било,
че е виновен другия водач, но им предложили да минат с ДКП и те се съгласили. Посочва, че
другия водач е смятал, че свидетелката е виновна, защото е следвало тя да му направи място,
но тя счита, че в действителност е нямало как, тъй като от дясната й страна имало висок
бордюр. Заявява, че стеснената част не е много къса и поради това го забелязала чак когато
била навлязла в нея. Било невъзможно за нея да отбие преди навлизането в стеснетата част.
В нейната дяснa страна имало отбивка, малка уличка, която е двупосочна и в нея чакали
коли да излязат, така че свидетелката нямало как да отбие в нея.
Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира,
увредите по двата автомобила може да възникнат именно от съприкосновението на двата
автомобила при разминаване. Установено е, че широчината на платното за движение по
ул.“Д Б“ е около 3.5метра, широчината на л.а.“М.“, е около 1,84 метра , а на л.а.“К М“ е
1,81метра, от където може да се направи извод, че двата автомобила не могат да се разминат
без да настъпи съприкосновение между тях. Вещото лице посочва, че и двамата водачи са
могли да избегнат настъпване на процесното ПТП, ако са се изчакали един друг или ако са
оставели достатъчно разстояние между тях, като за целта е следвало единя или и двамата да
преминат през тротоара. Според заключението всички увреждания по л.а.“М.“, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице е определило стойност на ремонт на автомобила по
средни пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер на 793,97лв.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на осъдителен иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на
исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на
причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие
на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на
субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази
вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
вредата.
По делото се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на л.а.“М.“, с рег.№*****, за който се твърди, че е е увреден при
4
настъпило ПТП в срока на действие на застрахователната полица. От изслушаната по делото
САТЕ и от представените доказателства от ищеца, касаещи опис на щетите и такива,
установяващи отстраняването на вреди, се установяват увредите по застрахования при ЗД
„ф-ма” АД автомобил, както и, че са причинени именно при ПТП от 9.01.2021г. По
отношение на това на лице ли са неправомерни действия на застрахования при ответника
водач и те ли са причината за настъпване на ПТП, настоящия състав намира, че от събрания
по делото доказателствен материал, не се установява в цялост и безпротиворечиво
поведението на двамата водачи. От САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП е
обстоятелството, че пътния участък е бил тесен и разминаването на двата автомобила, без
съприкосновение между тях, е било възможно само ако единя или и двамата водачи
използват пространството на тротоара за увеличаване на площта за разминаване или изчакат
другия автомобил да премине стеснения участък. В показанията на двамата свидетели обаче
се наблюдават несъответствия до степен, че не може да се приеме за установено, че някой от
двамата носи изключителна вина за настъпване на ПТП. Свидетелката М.П. е подала
обяснения до ЗД „ф-ма” АД, в които посочва, че ул.“Д Б“ е със стеснен участък от страната
на другия водач, но на мястото на разминаването има голямо разширение от неговата
страна, но другия водач не влязъл в него и принудил М.П. да се качи на тротоара от нейната
страна. В показанията си по делото, противно на обясненията, дадени пред застрахователя,
М.П. сочи, че не е имала възможност да се качи на тротоара защото имало висок бордюр.
Сочи и, че другия водач вместо да отбие в уширение, което е било налично от негова страна,
продължил и я ударил с предната част на автомобила си. По делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване дали е било възможно М.П. да качи автомобила на
тротоар в зоната на съприкосновението. Свидетелката сочи, че водачът на л.а.“М.“ не е
отбил в уширението, въпреки, че е имал възможност. Свидетелят В.Г. обаче посочва, че
стигнал до малко по-голямо разширение на улицата, може би като паркинг на блок и
изчакал там. По делото обаче не са ангажирани доказателства дали това спиране е било
достатъчно като площ, че да предотврати съприкосновението, т.е дали е увеличило площта
за разминаване и дали е било достатъчно за осигуряване на дължимо поведение на водачите
по предотвратяване на ПТП. Следователно по делото не са ангажирани достатъчно
доказателства за това дали някой от водачите е предприел поведение по осигуряване на
достатъчно площ за разминаване на автомобилите.
По отношение на другото дължимо поведение – изчакване на някой от автомобилите,
т.е. пропускане на другия автомобил, по делото отново не са представени безпротиворечиви
доказателства. В показанията си, дадени по настоящето дело М.П. посочва първо, че е имала
добра видимост, а на по-късен етап от показанията си сочи, че поради силния снеговалеж е
възприела другия автомобил едва след като е навлязла в стеснената част, като е намала
възможност да види от единя до другия край на стеснения участък. Св. В.Г. заявява, че
възприел другия автомобил след като бил навлязъл в стеснения учатък и поради това, че
колата идваща срещу него, била в началото на улицата, свидетеля помислил, че тя ще
изчака, за да премине той, но колата продължила. От показанията следва, че и двамата
водачи са се възприели твърде късно, за да може да се изчакат в началото на стеснения
5
участък.
От изслушаната по делото САТЕ се установява, че съприкосновението между двата
автомобила е настъпило между задна лява страна на л.а.“М.“ и предна лява страна на л.а.“К
М“. Свидетелката посочва, че тя е била спряла, а другия автомобил след съприкосновението
продължил и ожулил колата й по цялото протежение. От изготвената от вещото лице скица
обаче е видно, че всъщност л.а.“М.“ би следвало да е спрял, а л.а.“К М“ да е продължил и по
този начин е увредил автомобила по цялото протежение. Показанията на св. В.Г.
съответстват в по-голяма степен на установеното от вещото лице. Същия посочва, че
автомобила минал покрай него, като се движел по тротоар и някакви други препятствия и
одрал неговия автомобил, като били увредени броня, калник и врата, а на другия автомобил
била издрана цялата лява страна от единя до другия край.
Следователно от показанията е на лице противоречие за това кога двата водачи са се
възприели, дали водачът на л.а.“М.“ е отбил автомобила в уширението, дали л.а.“К М“ се е
движел по тротоара, кой от двата автомобила е бил спрял. Поради противоречията следва да
се приеме, че по делото не се доказва изключителна вина на нито един от участниците в
ПТП. Не се установява дали някой от двамата е можел да възприеме другия участник на
етап, че да изчака и да го пропусне преди навлизане в стеснението, т.е. не се установява
дали ПТП е било предотвратимо за някой от двамата чрез изчакване и пропускане, но
въпреки това той или тя не са го направили. Не са ангажирани и достатъчно доказателства,
от които да се установи дали поведението на някой от двамата водачи е могло да осигури
достатъчно място за разминаване на двата автомобила.
Поради липсата на посочените доказателства следва да се приеме, че двамата водачи
са причинили ПТП в еднаква степен, т.е. и двамата носят равна отговорност за настъпване
на ПТП.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013
г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е
прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
6
принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203,
ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по пазарната му стойност.
От вещото лице по САТЕ е установено, че всички увреждания по л.а.“М.“, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, като сумата необходима за отстраняването им надхвърля заплатената
от застрахователя сума от 673,63лв.
Ответното дружество следва да понесе отговорност за половината от заплатената
сума или 336,82лв.
Предявения иск се явява основателен до посочения размер, към който следва да се
прибави и сумата от 15лв. обичайни ликвидационни разноски или искът следва да се уважи
за сумата 351,82лв. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва от депозиране на
исковата молба на 09.06.2021г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца половината от направените по делото разноски -
съразмерно на уважената част от иска, в размер на сумата от 170лв. за заплатена държавна
такса, депозити за работа на вещо лице и призоваване на свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение при поискан минимален размер от 100лв.
От страна на ответника също е поискано присъждане на разноски и на осн. чл.78, ал.3
и ал.8 ГПК му се дължат такива съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 170лв.
за заплатен депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, при
определен минимален размер от 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ф-ма“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Х К“ № да заплати на ЗД „ф-ма” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д Б” № по иск с правно основание чл. 411,
7
ал. 1 КЗ сумата 351,82лв., представляваща претенция за възстановяване на заплатено
обезщетение от ЗД „ф-ма” АД, в полза на собственик на л.а.“М.“, с рег.№*****, предмет
на застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС", увредено при ПТП,
настъпило на 9.01.2021год., в което е участвал и водач на л.а.“К М“, с рег.№*****, чиято
гражданска отговорност е обект на задължителна застраховка, сключена със ЗД „ф-ма“
АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба на 09.06.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК разноските по делото съразмерно на уважената част от иска, в размер на сумата от
170лв. за заплатена държавна такса, депозити за работа на вещо лице и призоваване на
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за сумата над 351,82лв. до пълния предявен размер от 688,63лв.
ОСЪЖДА ЗД „ф-ма” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д Б” № да заплати на ЗД „ф-ма“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Х К“ № на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 170лв. за заплатен депозит за САТЕ, депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8