Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Габрово, 04.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА, и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ
к.а.н.д. № 78 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Н.И.Н. ***, чрез пълномощник адвокат Р.Б., против
решение № 61 от 28.03.2023 г. по АНД №763/2022г. на Районен съд -
Габрово.
С обжалваното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление /НП/ №22-0892-000750 от 07.10.2022 г. на Началника
на Сектор «Пътна полиция» /ПП/ при ОД МВР Габрово, с което на касационния
жалбоподател, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се твърди, че решението на РС Габрово е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и в нарушение
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдебният акт е немотивиран, тъй
като не съдържа отговор на всички наведени с жалбата срещу потвърденото НП
възражения. По-конкретно, касационният жалбоподател счита, че съдът не се е
произнесъл по възражението за нарушаване на законовата форма на наказателното
постановление, а именно липсата на реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т.8 и т.9
от ЗАНН. Не било посочено защо се приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. В мотивите на обжалваното решение липсвало и произнасяне относно наличието
на нарушение на нормата на чл.53 от ЗАНН, изтъкнато от жалбоподателя. Във връзка с твърдението, че е нарушено правото на защита,
посочено в т.4 от жалбата, първоинстанцинният съд не е коментирал този наведен
довод по отношение нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Поради изложеното се прави искане
за отмяна на решението на РС Габрово и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание адвокат Б. поддържа подадената жалба и аргументира
доводите си за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответната страна, Началник сектор ПП при ОД МВР
Габрово, не е представил отговор на касационната жалба. Призован редовно, в
с.з. се представлява от юрисконсулт И.С., която моли съда да отхвърли
касационната жалба и потвърди решението на РС Габрово, като излага подробни
съображения за това. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът изразява становище за неоснователност и недоказаност на
касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Габрово, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на касационния жалбоподател на 07.04.2023 г.,
а жалбата срещу него е подадена на 11.04.2023 г., с оглед на което е спазен
14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба изхожда от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК /чрез редовно упълномощен адвокат/ и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието
на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
РС Габрово е изяснил правилно
фактическата обстановка по делото. На 26.08.2022 г., около 04,40 ч., жалбоподателят Н.И.Н. *** управлявал МПС
- товарен автомобил марка "ИФА В 50 Л" с рег.№ ***АМ, собственост на
ЕТ "***". Бил забелязан от полицейски екип на РУ Габрово, служителите
от който констатирали, че товарният автомобил се движел без включени светлини.
Със светлинен и звуков сигнал спрели автомобила и извършили проверка на водача
- Н.Н., който имал мирис на алкохол. Извършили му проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, инвентарен
номер 0025, дисплеят на който отчел 0,92 промила в издишания въздух. Издаден
бил талон за медицинско изследване №070476, като Н. не дал кръв за химически
анализ. Съставен бил АУАН серия GA №572186 от 26.08.2022 г., който водачът подписал без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните в производството пред него и
подробно описани в решението писмени доказателства от административната
преписка, на допълнително представени от или по искане на страните документи,
както и на показанията на свидетелите Д.С. Д., П. В. П. и М. Е. С.
/актосъставител/.
В производството пред ГРС санкционираното лице е навело
доводи за издаване на наказателното постановление в противоречие с нормата на
чл. 53 от ЗАНН, т.е. оспорило е факта на извършеното административно нарушение,
с твърдения, че същото е недоказано от обективна и субективна страна и не са
взети предвид направените в тази връзка негови възражения, а именно:че пие
лекарство, което може да повлияе на резултатите от проверката за употреба на
алкохол, както и че проверката е извършена с негодно /некалибровано/ техническо
средство.
В мотивите на решението тези твърдения и възражения са
конкретно обсъдени и отхвърлени, като въззивният съд се е позовал на приложения
по делото протокол от "Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери", от който е установено, че техническото
средство Алкотест Дрегер с инв№0025 е преминало периодична проверка на 27.04.2022 г.
Във връзка с твърдението, че жалбоподателят употребява медикаменти, които могат
да повлияят на резултата от тестването с техническо средство,
съдът е изтъкнал, че нарушителят не се е възползвал от законовата възможност да
даде кръв за химичен анализ, при който би могло да се отчете влиянието на
странични фактори върху концентрацията на алкохол в кръвта. ГРС е анализирал
свидетелските показания на полицейските служители и тези на разпитания по
искане на касационния жалбоподател свидетел Петров, като е заключил, че по
категоричен начин се установяват обстоятелствата, при които е извършена
проверката, концентрацията, отчетена от техническото средство, както и че
водачът е имал мирис на алкохол, което потвърждава извода за извършеното
нарушение. Посочил е, че свидетелските показания на П. не водят до промяна на
този извод, доколкото същият е заявил, че жалбоподателят видимо не е бил
повлиян от алкохола, без това да опровергава фактът на употребяването му.
Въз основа на извършената съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, РС Габрово е приел, че се потвърждават констатациите и
изводите, изложени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Чрез извеждането на това заключение и чрез обсъждането и
отхвърлянето на наведените от санкционираното лице доводи решаващият съдебен състав
е приел за осъществен фактическият състав на административното нарушение по чл.
174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, което означава, че е достигнал до извод и за наличието
на виновно поведение на дееца, което е описано в издаденото НП. Поради това
възражението за липса на мотиви в тази насока е неоснователно, като в
касационната жалба липсват каквито и да било възражения срещу установената от
РС Габрово фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод и за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Посочил е, че
не се установяват пороците в проведеното административно-наказателно
производство, твърдени от жалбоподателя и неговия повереник. Обсъдил е
конкретните възражения, наведени в жалбата, с която е сезиран. Отхвърлил е
възражението, че е нарушено правото на защита на наказаното лице чрез изписване
в наказателното постановление на пълния текст на чл.5 ал.3 т. 1 от ЗДвП, без
изрично посочване коя от алтернативите се визира в конкретния случай. Този
извод напълно се споделя от настоящият състав, тъй като съответства на
нормативно установения строеж на нормативните актове, а именно членове, алинеи,
точки и букви /чл. 26 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове/.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
необсъждане на довода за неспазена форма на наказателното постановление, като
се споделя направения от РС Габрово извод, че всички реквизити на издаденото
НП, предвидени в чл. 57 ал.1 от ЗАНН,
фигурират в същото, като в достатъчна степен описват обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и дават възможност за преценка на неговата
съставомерност. Предвиденото за извършеното нарушение административно наказание
е лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.,
т.е. фиксирано е по своя размер, поради което не е необходимо да се обсъждат
обстоятелства, влияещи върху размера на наказанието, както и дължимото приспадане
от момента на отнемане на СУМПС, което се извършва службено от органите на МВР,
а пропускът да се посочи в НП не представлява съществено процесуално нарушение.
Като правилен следва да бъде споделен извода на въззивния
съд за неоснователност на възражението за неспазен срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН,
който е инструктивен, а при издаване на процесното НП са взети предвид
направените от нарушителя възражения. Споделят се и изложените от ГРС нарочни
мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с което е даден отговор на това направено с жалбата
възражение.
Неоснователно е възражението за неаргументираност на
извода за издаване на наказателното постановление от компетентен орган, като
съдът е посочил на кои доказателства основава този свой извод и не се твърди
тези доказателства да установяват противното.
Поради всичко изложено настоящият касационен състав
намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения
на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите обстоятелства по делото, както и всички наведени от страните доводи и
възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. В тази връзка съдът е
изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването
на допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното решение са
посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези
факти доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Касационната инстанция възприема изводите на районния съд
за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, липса на съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, и правилна
правна квалификация на нарушението. След като на посочените в НП дата и място
касационният жалбоподател е управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,92
промила, установено по надлежния ред чрез проверка с изправно техническо
средство, същият е нарушил законовата забрана по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
правилно същият е санкциониран с предвидените в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП административни наказания. Налице е пълно съответствие между описанието
на нарушението от фактическа страна и посочената като нарушена законова
разпоредба, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Това формално нарушение не се отличава с
някаква по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид,
поради което и няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен,
а наложените административни наказания са в предвидения от закона абсолютен
размер, т. е. следва да се приеме, че отговарят на тежестта на нарушението,
както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
По изложените съображения съдът намира касационната жалба
за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, без
нарушения на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е искането на
касатора за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 28.03.2023 г. по АНД №763/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово,
с което е потвърдено наказателно постановление №22-0892-000750 от 07.10.2022
г., издадено от Началник сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Габрово.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати
на ОД на
МВР Габрово сумата 80,00 /осемдесет/
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/