№ 69
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900354 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане са предявени при обективно съединяване искове с правно
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Ф.К.“ ООД, представляван от адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково,
твърди с ответника „С.Е.“ ЕАД на 28.06.2019 г. да е сключил договор № СE-79 за
почистване и хигиенизиране на превозните средства (трамваи и тролейбуси) и обособените
трасета на "С.Е." ЕАД.в трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно депо „Искър“. За периода
16.12.2020 г. – 30.06.2021 г. ищецът изпълнил надлежно задълженията си като работата била
приета от представители на ответника без забележки, но ответникът не изпълнил
задължението си да плаща договореното месечно възнаграждение в общ размер от 114
323,40 лв., която сума се претендира.
Ищецът твърди възнаграждението да е било платимо до 30 дни след представяне на
разходооправдателен документ – данъчна фактура. Ищецът периодично издавал
договорените фактури и за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2022 г., включително твърди да
е формирано задължение в размер на 8814,26 лв., която сума претендира. По реда на чл. 214
ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателно изплащане на главницата.
В отговор ответникът, представляван от юрк. Д.Г. потвърждава, че ищецът е
извършил дължимото почистване, периодично отчитаната работа е приемана без забележки,
а издадените фактури отразяват стойността на услугата, но изразява позиция за отхвърляне
на предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. А., поддържа
1
исковете. Претендират се и разноски като е представен списък.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Г., иска претенцията да бъде
отхвърлена като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна намира
следното:
Страните не спорят, а и от представения договор за обществена поръчка № СЕ-79 се
установява, че на 28.06.2019 г. писмено е изразено съгласие от представители на страните за
срок от две години, считано от 01.07.2019 г. ищецът да извърши 1.1. Ежедневно почистване
на транспортните средства (трамваи/тролейбуси) и гаражните площи за обособена позиция
3) почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно депо
„Искър“ при описани дейности, 1.2. Основно почистване на транспортните средства при
конкретизирани в договора дейности по съставен от ответника график и предоставен на
ищеца до 25 число на предния месец. Договорено е и почистване при необходимост и
допълнително възлагане. Договорено е възнаграждението да се определя за един месец при
посочени единични цени и да се заплаща до 30 дни след представяне на
разходооправдателен документ – данъчна фактура с приложен към нея двустранно подписан
приемо-предавателен протокол с уговорено съдържание.
По делото не се спори, а и представените доказателства сочат на издадени от ищеца
фактури както следва:
1. Фактура № 132/12.01.21 г. на стойност 5067.36 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.12.2020 г. -
31.12.2020 г.
2. Фактура № 133/12.01.21 г. на стойност 3493.20 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.12.2020 г. -
31.12.2020 г.
3. Фактура № 135/08.02.21 г. на стойност 5373.90 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.01.2021 г.- 15.01.2021
г.
4. Фактура № 136/08.02.21 г. на стойност 3615.36 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.01.2021 г. -
15.01.2021 г.
5. Фактура № 137/08.02.21 г. на стойност 5097.72 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.01.2021 г. -
31.01.2021 г.
6. Фактура № 138/08.02.21г. на стойност 3566.76 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.01.2021' г. -
31.01.2021 г.
2
7. Фактура № 140/09.03.21 г. на стойност 5468.10 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.02.202 г г. -
15.02.2021 г.
8. Фактура № 141/09.03.21 г. на стойност 3663.84 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.02.2021 г. -
15.02.2021 г.
9. Фактура № 142/09.0321 г. на стойност 4777.20 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.02.2021 г. -
28.02.2021 г.
10. Фактура № 143/09.03.21г. на стойност 3470.16 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.02.2021 г. -
28.02.2021 г.
11. Фактура № 146/07.04.21 г. на стойност 3590.40 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.03.2021 г. -
15.03.2021 г.
12. Фактура № 147/07.04.21 г. на стойност 5453.64 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.03.2021 г. -15.03.2021
г.
13. Фактура № 148/07.04.21 г. е на стойност 3616.68 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.03.2021 г. -
3!.03.2021 г.
14. Фактура № 149/07.04.21 г. на стойност 4954.26 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.03.202Г г. -
31.03.2021 г.
15. Фактура № 150/13.05.21 г. на стойност 5392.02 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.04.2021 г. -
15.04.2021 г.
16. Фактура № 151/13.05.21 г. на стойност 3658.08 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.04.2021 г. -
15.04.2021 г.
17. Фактура № 152/13.05.21 г. на стойност 4996.20 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър*’и отчетен период 16.04.2021 г. -
30.04.2021 г.
18. Фактура № 153/13.05.21 г. на стойност 3578.88 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.04.2021 г. -
30.04.2021 г.
19. Фактура № 156/07.06.21 г. на стойност 5361.00 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.05.2021 г. -
3
15.05.2021 г.
20. Фактура № 157/07.06.21 г. на стойност 3619.32 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.05.2021 г.-
15.05.2021 г.
21. Фактура № 158/07.06.21 г. на стойност 5056.26 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.05.2021 г.-31.05.2021
г.
22. Фактура № 159/07.06.21 г. на стойност 3599.64 лв. с предмет на стопанска
опе])ация: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.05.2021 г. —
31.05.2021 г.
23. Фактура № 163/07.07.21 г. на стойност 5459.40 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.06.2021 г. -
15.06.2021 г.
24. Фактура № 164/07.07.21 г. на стойност 3769.08 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.06.2021 г. -
15.06.2021 г.
25. Фактура № 165/07.07.21 г. на стойност 5080.26 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.06.2021 г. -
30.06.2021 г.
26. Фактура № 166/07.07.21 г. е на стойност 3544.68 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.06.2021 г. -
30.06.2021 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска за главницата
Наведените в исковата молба обстоятелства сочат на довод за възникнало между
страните правоотношение по ненаименован договор за услуга. Доколкото обаче целеният
ефект е постигане на определен по съдържанието си резултат, приложение по аналогия са
правилата на договора за изработка. Страните са договорили механизъм за отчет и приемане
на изпълнената работа. По делото не е въведено твърдение за констатирани недостатъци, а
напротив – процесуалният представител на ответника изрично сочи извършената работа да е
била приета. Следователно, заявения при сключване на договора интерес за ответника от
участие в правоотношението е удовлетворен, което на свой ред го ангажира да заплати
договореното възнаграждение.
Страните не спорят и че фактурираните суми отразяват договорения механизъм за
остойностяване на приетата работа, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 114 323,40 лв..
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът задължава длъжника в правоотношението да изпълни задължението си точно
4
както с оглед неговия предмет – да осъществи дължимата престация, така и във времето.
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД задължава изпадналия в забава длъжник да
изпълни задължението си ведно с обезщетение за закъснението. Текстът на чл. 86 ЗЗД
установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение
поражда вреда като по реда на нормативна делегация е определен и механизъм за нейното
остойностяване. При тези обстоятелства и с оглед достигнатия вече извод за установено в
процеса по основание и размер парично задължение с настъпил падеж на задължението,
ищецът е в правото си да претендира и получи обезщетение в размер на законната лихва.
В процеса не е повдигнат спор нито досежно обстоятелствата, обуславящи
възникването на това акцесорно вземане, нито по отношение на неговия размер, който
определен по реда на чл. 162 ГПК, съответства на предявения. Ето защо и така предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
По отношение акцесорното вземане за лихва процесуалният закон утвърждава
изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по
основание, така и по размер без да регламентира нито предпоставките, при които възниква
то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в
тази насока приложим е материалният закон.
Наличната забава към датата на предявяване на иска обосновава и основателност от
този момент на претенцията за законна лихва върху цялата главница – длъжникът дължи да
плати ведно с натрупаната законна лихва към датата на получаване на главницата.
По разноските
Съобразно изхода от спора ответникът дължи на възстанови направените от ищеца и
доказани в процеса разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че
макар и направени в самостоятелното обезпечително производство, съпътстващите го
разноски подлежат на отчитане в рамките на исковия процес, касаещ обезпеченото право. В
тази насока настоящият състав приема за дължим допълнителният доказан в процеса разход
за ищеца – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Не подлежи на
възстановяване в настоящото производство обаче заплатената държавна такса в
производството по обезпечаване на бъдещ иск. Настоящият състав приема, че с оглед
обезщетителния характер и на отговорността за разноски в съдебно производство
приложима и по отношение на нея е общоутвърдената граница – на възмездяване подлежат
вредите, намиращи се в пряка и непосредствена последица от укоримо поведение. В тази
насока и нормата на чл. 83 ал. 2 ЗЗД изключва отговорността на длъжника за вреди от
принципно укоримото неизпълнение на негово задължение, ако кредиторът е могъл да
избегне, полагайки грижа на добрия стопанин. Нормата на чл. 390 ГПК осигурява
възможност за ищеца да поиска и получи обезпечителна защита и преди да е потърсил
защита на накърненото свое право. По силата на чл. 389 ГПК ищецът е в правото си да
5
поиска обезпечение и във всяка фаза на исковото производство, Оттук следва, че ищецът е
свободен да прецени дали да инициира самостоятелното производство по обезпечаване на
бъдещ иск като заплати и съпътстващата го държавна такса или да упражни това си право в
рамките на съдебния процес без да дължи допълнителна такса. Предпочитанието на ищеца
да използва ресурсоемкия подход определя заплатената държавна такса от 40 лв. като
резултат от контролирана от ищеца причина, поради което и разходът следва да бъде
възложен в негова тежест.
Нормата на чл. 81 ГПК задължава съда да разпредели отговорността за разноски при
приключване на съдебното производство, но не утвърждава задължение за възстановяване
на сторени разноски. В контекста на указаната вече връзка настоящият състав приема, че на
разпределение подлежат разноските, направени в рамките на контролирано от съд
производство. Адвокатска защита е присъщ разход в във всяко съдебно производство, а
следователно и в рамките на обезпечително производство, а при неповдигнато възражение
този доказан разход следва да бъде зачетен изцяло.
Не отговарят на тези критерии заплатените такси в изпълнителното производство.
Освен това, законът предписва нарочни правила за разпределяне на разноските в
изпълнителното производство като дължимостта на сторените разходи произтича от приноса
им за реализацията на изпълняемото право (чл. 79 ГПК). При тези съображения настоящият
състав не намира основание в рамките на настоящото производство да възлага в тежест на
ответника заплатените от ищеца такса за образуване на изпълнително дело за налагане на
обезпечителна мярка и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Сердика“ бул. „******* да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ******* с адрес по
делото: гр. София, район „*******“ бл. ******* както следва:
1. на основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД сумата от 114 323,40 лв. –
задължение по договор № СЕ-79/28.06.2019 г. съгласно фактури с номера: 132/12.01.21
г., 133/12.01.21 г., 135/08.02.21 г., 136/08.02.21 г., 137/08.02.21 г., 138/08.02.21 г.,
140/09.03.21 г., 141/09.03.21 г., 142/09.0321 г., 143/09.03.21г., 146/07.04.21 г.,
147/07.04.21 г., 148/07.04.21 г., 149/07.04.21 г., 150/13.05.21 г., 151/13.05.21 г.,
152/13.05.21 г., 153/13.05.21 г., 156/07.06.21 г., 157/07.06.21 г., 158/07.06.21 г.,
159/07.06.21 г., 163/07.07.21 г., 164/07.07.21 г., 165/07.07.21 г. и 166/07.07.21 г., ведно
със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.02.2022 г. до окончателно
изплащане на главницата.
2. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 8814,26 лв.– законна лихва за периода 12.02.2021 г.
до 18.02.2022 г., включително.
3. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 11725,51 лв. – разноски пред Софийски
6
градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – при условията и по реда
на чл. 248 ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7