ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 902
Пловдив,
18.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
II състав, в закрито заседание на
осемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа административно
дело № 1566/ 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.П.Д.
***, в качеството му на „представител на живущите в ЖСК-Жил.блок 38А, к-с
„Хр.Смирненски“ гр.Пловдив /по имотни спорове/, с адрес „ул.Явор“ входове № 1,
№ 3, № 5 и № 7 гр.Пловдив.“
Административен съд – Пловдив, II състав, намира че делото му е неподсъдно, поради
следното:
От текста на молбата, приложените към същата
доказателства, цитирани правни норми /чл.113 от ППЗДС, чл.97 от ГПК, чл.108 от
ЗС/, както и от искането става ясно, че в случая става въпрос за спор за материално право
върху имот, понастоящем частна общинска собственост, върху който с отстъпено
право на строеж е бил построен жилищен блок, в който очевидно живее и подателят на исковата молба, който също
така очевидно смята, че имотът не е общинска собственост, съответно че е
собственост на живущите в блока, които според твърденията го били заплатили.
При така изложеното приложимата разпоредба а тази на чл.64, ал.2 от ЗОС, съгласно която Споровете за материално право
се решават по съдебен ред.“ Този ред е общият исков ред, тъй като в
правоотношения от вида на процесното участват не Кмета на общината в качеството
му на административен орган, нито други административни органи, а участва
общината в качеството и на ЮЛ, съответно на собственик на имота. Това вероятно
е ясно и на подателят на исковата молба, който формулира първото си искане като
„ревандикационен иск за възстановяване по чл.108 от Закона за собствеността.“
На следващо място – изводът за неподсъдност на делото не се променя и от
второто искане на жалбодателя – да се задължи общината „да раздържави имота“,
което следва да се разглежда не като самостоятелно искане, а като последица от
евентуалното уважаване на вещния иск. От друга страна, освен че съдът не
разполага с такива правомощия, следва да се отбележи, че дори обжалването на
заповед за отказ от отписване от актовите книги /ако такава евентуално беше
издадена/ е изключено, отново по
аргумент от ал. 2 на чл. 64 ЗОбС, като в
този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика на ВАС.
Що се отнася до искането за присъждане на
обезщетение за морални и имуществени вреди в размер на 1500 лв., същото е
безпредметно да бъде обсъждано в смисъла на гореизложеното, тъй като доколкото
не е налице административна дейност, съответно липсват акт, действие или
бездействие, които да подлежат на отмяна по реда на АПК, това претендирано
обезщетение също не може да бъде разгледано по реда на АПК.
Поради изложеното следва да бъде постановено
определение, с което да бъде прекратено производството по делото, а последното
да бъде изпратено по подсъдност на РС – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1566/ 2021 г. по
описа на Административен Съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/