№ 1153
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260051 от 12.04.2021г., постановено по т. д. № 75/2020 г.
СОС, ТО, 4 състав е отхвърлил предявените от К. Т. П. против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обективно съединени искове за плащане на
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– страдание поради смъртта на сина му Т. К. П., причинена в резултат на
ПТП, настъпило на 12.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното плащане.
Срещу решението е подадената въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, релевира оплаквания за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че
първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на всички
събрани доказателства по делото и не е обсъдил в съвкупност всички
установени факти, което е довело до един несправедлив и незаконосъобразен
по същността си съдебен акт. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство безспорно са установени предпоставките, за да бъде
ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество. Допълва,
че изводът на съда, че процесното произшествие е предизвикано единствено
по вина на Т. К. П., почива на избирателен и превратен анализ на част от
доказателствата по делото. Възразява, че от представените доказателства
1
безспорно е установена вината на застрахования при ответника водач,
участник в процесното ПТП, тъй като последният се е движил с несъобразена
скорост и е навлязъл в насрещната пътна лента. Счита за неправилен извода
на първоинстанционния съд, че пострадалият е пътувал без поставен
обезопасителен колан, тъй като това не е било доказано надлежно от
ответника. Посочва, че не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, тъй като то трябва да е допринесло за настъпването му.
Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове
изцяло. Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатско
възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който
се заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Предявява се претенция за заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я
уважи и да отмени първоинстанционното решение, като уважи изцяло
предявения иск. Ответникът оспорва въззивната жалба на насрещната страна
и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 150 000 за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва
да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение, СОС, ТО, 4 състав е
отхвърлил предявения иск изцяло като неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите в жалбата на ищеца въззивният състав намира от
2
фактическа и правна страна следното:
По делото са събрани показанията на свидетелката И. Й. Н., от които се
установява, че на датата на процесния инцидент последната пътувала от гр.
Монтана за гр. София. Пътят бил чист, било слънчево. ПТП-то настъпило на
отбивката на депото за отпадъци на Костинброд. Настъпило в нейното платно
за движение. Свидетелката не видяла кога другият автомобил навлязъл в
нейното платно за движение, тъй като от лявата й страна имало друго
превозно средство и чак когато се разминали с него, едва тогава го
забелязала. Първата й реакция била да задейства спирачната система на
колата, но отсреща човекът не давал сигнали, че се мъчи да избегне
произшествието. Той бил изцяло в нейното платно за движение. Сблъсъкът
настъпил в дясната част на нейния автомобил. На мястото пътният участък
имал лек завой в посока нейно ляво, а за другия водач – дясно. След удара не
натиснала спирачка, а просто изчакала да спре сам. Движила се с около 50 –
55 км/ч. Другият водач карал бързо, но не можела да определи скоростта му
на движение. Свидетелката е потвърдила, че е задействала спирачната
система преди удара. Сблъсъкът настъпил секунди, след като видяла
навлезлия в нейното платно за движение автомобил. Тя била сама в нейното
платно, а отсреща се движил един автомобил, след който друг – с който
настъпил ударът. Произшествието настъпило след като се разминала с първия
автомобил, движещ се в насрещната пътна лента. Водачът на автомобила,
който навлязъл в нейното платно за движение, не подал никакъв светлинен
сигнал преди настъпването на инцидента. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в частта, в която излага, че скоростта й на движение е била
около 50 км/ч, тъй като противоречат на приетата пред въззивната инстанция
АТЕ, като счита, че в тази част показанията на свидетелката са пристрастни.
От приетата пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че на 12.02.2019 г., към
11:55 часа, в светлата част на денонощието, при сухо асфалтово покритие, по
второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 16+300, пред входа на Регионално депо за отпадъци – гр.
Костинброд, в посока от гр. Монтана към град Костинброд, в дясната пътна
лента, със скорост 50 км/ч, се движил лек автомобил „Фолксваген голф“ с
рег. № ***, управляван от И. Й. Н.. В същото време в обратна посока – от гр.
Костинброд към гр. Монтана, със скорост на движение около 46 км/ч в
дясната си пътна лента се е движил лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***,
управляван от Т. К. П.. Пътният участък в зоната на ПТП бил двупосочен с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга
посредством единична, непрекъсната линия „М1“, в която в зоната пред входа
към депото за отпадъци е била единична прекъсната линия „М3“.
Предвижвайки се по гореописания начин в един момент и двата автомобила
са навлезли в техните ленти за насрещно движение. На база на събраните
доказателства вещото лице – автоексперт е направило извод, че най-вероятно
двата автомобила са навлезели почти едновременно в лентите за насрещно
3
движение, при което двамата водачи са забелязали това навлизане и са
реагирали за аварийно спиране, но независимо от това, удар между челните
им десни части е настъпил, като към момента на удара и двата автомобила са
били частично навлезли в техните ленти за насрещно движение. След удара
между двата автомобила, лек автомобил „Ауди“ е останал почти в мястото на
удара, като следствие силата и направлението на ударния импулс, задната
част на автомобила се е повдигнала и се е завъртяла около вертикалната си ос
в посоката на въртенето на часовниковата стрелка и се е установила в
мястото, където е описана в протокола за оглед на местопроизшествието. Лек
автомобил „Фолксваген Голф“, след приключване на ударния процес, е
започнал ротационно движение около вертикалната си ос в посоката на
въртене на часовниковата стрелка и в същото време транслационно движение
в посока назад и вляво по отношение първоначалната си посока и след като е
ротирал на около 91 – 92 градуса се е установил в мястото, където е описан в
протокола за оглед. Според автоексперта от техническа гледна точка
причините за настъпването на ПТП следва да се търсят в субективните
действия на водачите на двата процесни автомобила, които при движение по
двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока са навлезли и са
се движили в лентата за насрещно движение. От техническа и професионална
гледна точка при възникване на опасност за движението на водача е
нормативно вменено да предприеме действия за намаляване на скоростта на
движение или за спиране. В случая водачите на процесните превозни
средства са предприели действия за спиране, но са навлезли и двамата в
лентите за насрещно движение, което поведени е неправомерно.
Във въззивната инстанция е прието заключението на КСМАТЕ,
изготвена от д-р М. и доц. д-р инж. В.П.. От техническата част на
заключението се установява, че процесното произшествие е настъпило на
пътен участък от Републиканската пътна мрежа на път II-81, км 16+336;
пътната настилка е от дребнозърнест гладък асфалт без нарушения в
покритието в района на инцидента и сух към момента на извършване на
огледа; наличен е наклон „на спускане по посока на огледа, измерен с
нивелир с дължина 0, 8 м., отчитащ денивелация 2 см“, откъдето вещото лице
прави извод, че наклонът в мястото на настъпване на събитието е около 1,4
градуса. Пътният участък е в място на наличие на завой, радиусът на който не
е измерен от компетентните органи и не е документиран в „протокол за оглед
местопроизшествие“. Ширината на пътното платно в района на ПТП е 10 м.
Лентата за движение в посока към гр. Монтана е с ширина 4 м. /лентата за
движение на лек автомобил „Ауди“/, а лентата за движение в посока към гр.
Костинброд /лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“/ е с
ширина 6 м. Двете ленти на път II-81 в района на местопроизшествието са
разделени с временна маркировка М1 от ППЗДВП, като при отбивката за
депото преминава в М3 от ППЗДВП. Произшествието е настъпило в условия
на облачно време, дневна светлина и „нормална видимост“. Липсват данни за
наличие на снеговалеж или дъждовалеж или други метеорологични фактори
4
(мъгла и др.), които да влияят върху видимостта на водачите към пътя и
околната среда. Не са документирани и обекти, които да ограничават
видимостта на водачите (с изключение на факта, че събитието е настъпило в
зоната на равнинна крива – завой). Няма данни за наличие на вертикална
сигнализация, действаща за и към мястото на настъпване на събитието.
Според становището на експерта в момента на удара лекият автомобил
„Фолксваген“ се е движил с около 104,1 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ – с 98,
6 км/ч. Тъй като са налични „спирачни следи“ и от двете превозни средства,
вещото лице изчислява, че преди момента на настъпването на инцидента
автомобилите са се движили с по-висока скорост – лек автомобил
„Фолксваген“ – 113,5 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ – 113,2 км/ч.
Автоекспертът установява, че ударът между двете превозни средства е
настъпил около мислената разделителна ления между лентите за насрещно
движение, като и двата автомобила към този момент са навлезли частично със
своите габарити в насрещната пътна лента. Вещото лице разделя механизма
на настъпване на ПТП на няколко фази: Първа фаза – движение на
автомобилите преди физическия контакт между тях. Превозните средства са
се движели насрещно един срещу друг по криволинеен пътен участък.
Автомобилът „Ауди“ е навлязъл в зоната на равнинна дясна крива с
установената по-горе в експертизата скорост. Поради възможност за
възникване на загуба на устойчивост в напречно направление водачът му е
предприел криволинейно движение с радиус на завоя по-голям от
необходимия, така че да се движи в границите на лентата за „неговата“
посока, започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, като в един
момент автомобилът му се е движел изцяло в обхвата на лентата за насрещно
движение. В същия момент в насрещната лента се е движел лек автомобил
„Фолксваген“. В момента на възприемане на автомобил в лентата за движение
срещу него водачът на автомобил „Фолксваген“ е предприел промяна на
посоката за движение с цел „избягване“ на удара, като целта му е била да
премине в насрещната лента за движение. В същия времеви момент водачът
на автомобил „Ауди“ е предприел също действия за промяна на посоката му
на движение към собствената му лента за движение. Лек автомобил
„Фолксваген“ е навлязъл частично и косо в намиращата се в ляво от него
лента на платното за движение. В същия момент там е бил и автомобилът
„Ауди“. Настъпило е пресичане на траекториите на двата автомобила. Втора
фаза – контакт между двете превозни средства. Реализирал се е челен, кос
удар между двата автомобила. Вещото лице-АТЕ обяснява, че при удара
кинетичната енергия на всеки един от автомобилите се преобразува основно в
енергия за деформация на каросериите като настъпват големи по стойност
пластични деформации, а под действието на ударния импулс возещите се в
автомобилите получават натоварвания многократно по-големи от нормалните
такива (4g – 6g). Трета фаза – движение на автомобилите след контакта
помежду им. Под действието на еластичните и инерционните сили и ударния
импулс деформираните автомобили извършват равнинно движение
5
(ротационно-транслационно) по пътната настилка и частично извън нея
(задния мост на автомобила „Фолксваген“ е бил намерен в бетонна канавка,
разположена в непосредствена близост до местопроизшествието). Под
действието на силите на триене между гумите и пътната настилка се
установяват в покой, така както са документирани към момента на
извършване на огледа на местопроизшествието. Според становището на
автоексперта, причините за настъпване на анализираното събитие не са от
техническо естество. Настъпилото произшествие е вследствие на пресичане
на траекториите на движение на двата автомобила-участници в зоната на
условната разделителна линия между двете ленти за движение на пътното
платно за време и място, довели до възникването на конфликтен момент от
тяхното движение. Вещото лице констатира, че липсват данни за внезапно
възникнала неизправност, както и лоши метеорологични и пътни условия,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Поради което прави категоричен извод, че причината за настъпването на
произшествието е от субективен характер. Вещото лице констатира наличие
на следните деформации върху процесните МПС, върху автомобила „Ауди“:
следи от челен удар, като на-изразената деформация е на 60 см. от левия
габарит на автомобила; увредени са предна броня, фарове, декоративна
решетка, преден капак, предни калници, радиатор, гредите на двигателен
отсек и двигател; счупено челно стъкло, увредено арматурно табло,
деформирано кормилно управление и кормилен кръг. По отношение на лек
автомобил „Фолксваген“ е установена тотална деформация на предната част;
деформирани преден капак, греди на двигателния отсек, двигател, броня,
фарове, пътепоказатели, счупено стъкло на предна дясна врата, деформация
на предна ходова част, сработили предни въздушни възглавници. Експертът
посочва, че липсва „фиксирано място на удара“. Установени са находки,
които въз основа на анализите на кинематичните характеристики на
движението на автомобилите и съвкупно с другите доказателства, могат да
послужат за определяне на мястото на удара между превозните средства –
участници в анализираното събитие. От изготвения анализ вещото лице е
установило, че първи в лентата за насрещно движение е навлязъл лек
автомобил „Ауди“. Експертът изразява становище, че не може да бъде даден
еднозначен отговор на въпроса: дали лекият автомобил „Ауди“ е попадал в
опасната зона на спиране на лек автомобил „Фолксваген“ при скоростта му на
движение в момента на удара, тъй като не е конкретизирано при какви
начални условия следва да се извърши този анализ, а и при запазване на
траекторията на движение на лек автомобил „Фолксваген“ въобще не би се
достигнало до пресичане на коридорите на движение на автомобилите и не би
се достигнало до конфликтна ситуация между тях. Експертът установява, че
видимостта между водачите на автомобилите е била около 160 м. Изчислява,
че разстоянието между разкриването на водачите до мястото на удара е 82 м
или 2,6 сек за лек автомобил „Ауди“ и 83 м или 2,6 сек за лек автомобил
„Фолксваген“. Водачът на лек автомобил „Ауди“ е закъснял с реагирането си
6
с 1,2 сек или с 37 м. Водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е изминал 44 м
или 1,4 сек до началото на спирачната следа, като към този момент
последният се е намирал изцяло в неговата си лента за движение.
В о.с.з. пред настоящата инстанция вещото лице-инженер излага, че
разрешената за пътния участък скорост е 90 км/ч. Потвърждава заключението
си, че причина за настъпването на процесното ПТП е пресичането на
траекториите, като независимо от скоростта, с която се е движил лек
автомобил „Фолксваген“, при ненавлизането му в насрещното движение е
нямало да настъпи конфликтен момент. Сочи, че дори и при движение с
разрешената скорост от 90 км/ч и при конкретната траектория, т.е. навлизане
към лентата за насрещно движение от страна на лек автомобил „Фолксваген“,
произшествието също не би могло да бъде предотвратено при този
механизъм. Потвърждава, че при положение, че лек автомобил „Фолксваген“
не се бе отклонил в ляво, дори при скорост на движение от 113 км/ч, двата
автомобила са щели да се разминат, а при движение на последния с
разрешена скорост това е щяло да се случи при всички случаи. Излага, че е
било възможно произшествието да бъде избегнато при непредприемане на
отклонение от праволинейното движение от водача на лек автомобил
„Фолксваген“ и оставането му в неговата пътна лента, както и ако последният
бе предприел движение на дясно, а не навлизане в лентата за насрещно
движение. Сочи, че не е имало препятствия за него да предприеме движение в
дясно. Обяснява, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е възприел
лекия автомобил „Ауди“ едва, когато се е намирал в неговата лента за
движение, като е предприел маневра в ляво, навлизайки отчасти в насрещната
лента за движение, въпреки че е имал възможност да избегне удара,
предприемайки маневра в дясно. Експертът допълва, че ширината на лентата
за движение на лек автомобил „Фолксваген“ е достатъчно голяма /6 м/, за да
му позволи да се размине с другия автомобил, без да е необходимо да навлиза
в банкета. Водачът на лек автомобил „Ауди“ е предприел действия за
връщане на превозното средство в неговата си лента за движение, чието
време за реакция е приблизително същото, като това за предприемане на
действие за спиране. Експертът е категоричен, че лекият автомобил „Ауди“
се е движил доста дълго разстояние в лентата за насрещно движение, като е
изминал минимум 100 метра. Този извод вещото лице прави на база огледния
протокол и въз основа на кинематични характеристики на криволинейното
движение. Вещото лице сочи, че в случая водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“ е следвало да намали скоростта и да спре, за да избегне
настъпването на сблъсъка.
Съдът кредитира приетото пред настоящата инстанция заключение на
КСМАТЕ – в нейната техническа част, ведно с направените допълнения, тъй
като вещото лице-инженер е отговорило изчерпателно на поставените
въпроси, като е извършило задълбочен анализ на наличния доказателствен
материал. При постановяване на своето решение съдът взема предвид
единствено отговорите на въпросите, които не съдържат предположения и не
7
разглеждат хипотези. Настоящият състав не кредитира първоначалната АТЕ,
тъй като намира, че направените в същата фактически изводи противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал. Анализът не е
задълбочен и изводите не почиват на научни обяснения, както това е
направено в АТЕ приета пред въззивния състав.
От обсъдените поотделно и в съвкупност писмени и гласни
доказателства /при съобразяване с горните изключения/, съдът намира, че по
делото е установена вината на водача на лек автомобил „Фолксваген“ И. Н..
Противоправното й поведение се състои в това, че е предприела отклонение
от праволинейно движение, като е навлязла в насрещната пътна лента -
нарушение на чл. 68 от ППЗДвП, предвиждащ, че на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне. В
настоящия случай, няма данни за предприета маневра изпреварване или
заобикаляне. По делото от приетото заключение, по безспорен начин се
установи, че в случай, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е останал в
своята пътна лента, както и ако бе предприел движение в дясно, /като по
делото е категорично установено, че не е имало препятствия/, то с
категоричност е щял да избегне удара. И на следващо място, водачът е
следвало да намали скоростта и да спре, тъй като ако това беше осъществено,
ударът е щял да бъде избегнат – нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2
ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед приетото, основателно се явява възражението на
жалбоподателя-ищец, че неправилно първостепенният съд е приел липса на
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ – И. Н..
На следващо място, от събрания доказателствен материал безспорно се
установи, че смъртта на Т. К. П. – син на ищеца К. Т. П., е настъпила
вследствие на процесното произшествие.
По делото не се спори, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП.
Поради изложеното, съдът приема за доказани всички елементи на
фактическия състав необходими, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество, а именно: наличие на увреждане от
управляващ застрахован при ответното дружество автомобил,
противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в
претърпени неимуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението, което ответникът следва да
плати на ищеца, въззивният съд приема следното:
8
Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
По делото са събрани свидетелските показания на свидетелката М.
(дъщеря на ищеца), от които се установява, че баща й и брат й живеели в
общо домакинство. Брат й си имал собствено семейство, с което живеел на
квартира, но живеел и на двете места, като съчетавал грижите за семейството
си и грижите около баща им. Помагали си взаимно с работата в
домакинството, заплащането на сметки и др. Свидетелката заявява, че между
брат й и баща й не знае да е имало скандали. Установява, че вечерта след
инцидента посетила баща си, който не искал да повярва на случилото се,
отказвал да приеме новината и казвал, че може би някой се е объркал. След
това започнал да изпада в нервни кризи още преди погребението. Отказал да
върши каквото и да е във връзка с погребалните ритуали, като не бил в
състояние да организира погребението. Започнал да пуши повече, започнал да
плаче, започнал да търси сина си, питал кога ще се прибере от работа, не
можел да повярва, че случващото се е истина. Състоянието на ищеца все още
не било подобрено, а се влошавало. Здравословно също се влошило, вече
имал хипертония, лежал в болница, а скоро отново трябвало да влезе на
лечение. Вкъщи сложил снимки на сина си, като не позволявал на
свидетелката да мести вещите на брат си. Всяка събота ходел на гробищата.
Понастоящем ищецът ходел на работа, когато бил здрав, като единственото
му друго излизане било сутрин до магазина за продукти от битов характер,
след което се затварял и не излизал никъде. Преди инцидента излизал, за да
види внучката си, ходел при съседи, приятели и стари колеги, а в момента не
било така. Свидетелката уточнява, че макар баща й и брат й да са били с
различен адрес, брат й е прекарвал колкото време в квартирата на
семейството си, толкова и при баща си, като често преспивал при него. По
празниците били винаги заедно.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като последните
представят непосредствените впечатления на свидетелката и не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
При така изяснените конкретни обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищецът успя да
проведе пълно и главно доказване на твърдените от него неимуществени
вреди в резултат на смъртта на неговия син.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
9
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето
е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Съдът, като взе предвид горните принципни постановки, както и
установените от свидетелските показания действителни отношения между
ищеца и починалия му син приема, че справедливото обезщетение възлиза на
150 000лв. Починалият и ищецът са били изключително близки, имали са
чудесни взаимоотношения, помагали са си и са се грижили един за друг,
синът е бил финансова опора за своя родител. След смъртта на сина си
животът на ищеца се променил, имал здравословни проблеми, започнал
повече да пуши, затворил се в себе си и вече нямал желание да общува с
близки и приятели. Не можел да приеме загубата на своя син, като дълго
време се надявал това да не е истина и синът му да се прибере вкъщи, не
позволявал нито една вещ на сина му да бъде преместена, което свидетелства
за силната обич помежду им и нежеланието му спомена за сина му да бъде
заличен. Ищецът все още не можел да преодолее трагедията и състоянието му
не се подобрявало, всяка събота ходи на гробища. Безспорно в живота на
един родител загубата на дете е най-тежката загуба и винаги води до загуба на
смисъл и значение на живота за родителите му, а в конкретния случай - на
още по-голямо основание, предвид личността на починалия и
съдържателната, изграждана с години на обич, грижа и внимание връзка
между баща и син. Не се касае за установени единствено общ бит и добри,
подразбиращи се от нормална родствена връзка отношения, а за взаимна
подкрепа и безпрекословна отдаденост. В този смисъл въззивният съд намира
за основателно възражението на жалбоподателя-ищец, че връзката му с
починалия е била много силна, а мъката по загубата му непреодолима.
По отношение на релевираните две възражения на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, които се
поддържат и в отговора на жалбата, съдът намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал /две комплексни АТЕ и
СМЕ/, съдът приема за установено, че починалият Т. К. П. е бил без поставен
предпазен колан по време на настъпването на инцидента. Следователно
10
налице е нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Но, както е посочено в
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл, настоящият
състав намира за неоснователно възражението на ответника, тъй като в
случая, предвид скоростта, с която са се движили двата автомобила и
механизма на настъпване на удара между тях, дори и при наличие на
правилно поставен предпазен колан има голяма вероятност да се достигне до
летален край. Вещите лица, изготвили КСМАТЕ във въззивната инстанция, са
изложили подробно доводи в тази връзка, като изводите им, които се
споделят изцяло в това отношение от съда, са, че поставен предпазен колан
би задържал тялото и би имал ефективно действие по отношение на
предотвратяване на летален изход при движение на автомобила със скорост
до 60 км/ч. В комплексната експертиза /СМЕ и АТЕ/, приета пред първата
инстанция, въпросът, свързан със скоростта на двата автомобила и влиянието
на предпазните колани при толкова висока скорост, въобще на е бил предмет
на коментар. Поради това настоящият съдебен състав кредитира
комплексната СМЕ и АТЕ, изготвена пред въззивната инстанция, тъй като в
същата е направен цялостен и задълбочен анализ на процесното ПТП. От
заключението на вещите лице, изготвили комплексната СМЕ и АТЕ пред
въззивната инстанция, безспорно се установи, че при фиксация на тялото на
пострадалия от предпазния колан и при високата сумарна скорост около 130-
140 км/ч е много вероятно да се получи шийна травма, която би довела до
смъртта на водача, а отделно и редица други контузии и разкъсвания на
вътрешните органи, които могат да доведат до същия летален изход.
С оглед изложеното, въззивният състав намира, че в случая ответникът
не проведе пълно и главно доказване на релевираното от него възражение за
съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан.
Основателно е възражението на ответника, че Т. К. П. е допринесъл за
настъпването на произшествието с поведението си, като е управлявал
автомобила си в нарушение на правилата за движение по пътищата,
поставяйки себе си и останалите водачи в изключителна опасност. Водачът на
лек автомобил „Фолксваген“, застрахован при ответното дружество, се е
движил в лентата си за движение, като неправомерността на действията му
произтича от реакцията му при възникналата опасност. Последният е имал
възможност да предотврати настъпването на инцидента при положение, че бе
намалил скоростта си на движение и бе спрял или бе направил маневра в
дясно, за да избегне удара, но не го е сторил. Вместо това, е предприел
маневра на ляво и навлязъл частично в насрещното платно за движение,
където е настъпил ударът между двата автомобила. Въпреки това,
първопричина за настъпване на произшествието има водачът на лек
автомобил „Ауди“, който пръв е навлязъл в насрещното платно за движение,
където се е предвижвал значително разстояние, на място, където това е
11
забранено. Ето защо, настоящият състав намира, че размерът на
съпричиняване от страна на починалия син на ищеца се равнява на 60%.
При това положение размерът на определеното по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален съразмерно с
размера на приетото съпричиняване от страна на пострадалия, при което
обезщетението, на което има право ищецът се равнява на сумата от 60 000лв.
Върху присъденото обезщетение, считано от 30.05.2019 г. –ответното
дружество дължи законна лихва за забава до окончателното изплащане.
При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с
което да отмени решението на Софийски окръжен съд в частта, в която
исковата претенция е отхвърлена до размера на сумата от 60 000лв. С
въззивното решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019 г. до окончателното
плащане.
По отношение на претенцията за разноски: Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р. М. сумата от 2174.40 лв. /с ДДС/ – адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция и по сметка на СОС сумата от 2400
лв. – държавна такса и 80лв. – за вещи лица за първоинстанционното
производство. Ответникът няма претенция за присъждане на разноски пред
ОС.
Пред въззивната инстанция, с оглед частичната основателност на
жалбата на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
САС сумата от 1200 лв. – държавна такса и 80 лв. – за вещо лице, а на адв. Р.
М. сумата от 2174.40 лв. /с ДДС/- адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция. Въззивникът-ищец дължи на въззиваемия направените
по делото разноски, както следва: за адвокатско възнаграждение сумата от
2718лв. и за вещо лице 120лв. Неоснователно е възражението на ищцовата
страна, релевирано по реда на чл. 78, ал.8 ГПК. Уговореният и платен размер
на адвокатско възнаграждение е съобразен изцяло с разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260051 от 12.04.2021г., постановено по т. д. №
75/2020 г. от СОС, ТО, 4 състав, в частта, в която предявеният от К. Т. П.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №1, ет.4 - адв. Р. М. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, иск по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен до размера на сумата от
60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
12
законната лихва от 30.05.2019г. до окончателното плащане, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на К. Т. П.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие
на ПТП от 12.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260051 от 12.04.2021г., постановено по
т. д. № 75/2020 г. от СОС, ТО, 4 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. Р.
М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 2174.40 лв. /с ДДС/ –
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 2174.40 лв. /с
ДДС/ – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. Т. П. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2718лв. - адвокатско
възнаграждение и сумата от 120 лв. - за вещо лице - разноски направени пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СОС сумата от 2400 лв. – държавна
такса и сумата от 80 лв. – депозит за вещи лица пред първата инстанция и по
сметка на САС сумата от 1200 лв. – държавна такса и 80 лв. за вещи лица за
въззивното производство.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13