Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти първоинстанционен състав, в открито съдебно заседание на
21.03.2019г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
с
участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 464 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „С.” АД срещу О.С.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №
466 с площ 15863 кв.м. в землището на с. В. Т., ведно с построените в него
сгради. Поддържа, че, по силата на заповед на Министерството на строежите и
архитектурата от 1976г., имотът е бил предоставен на праводателя
на ищеца – Научно- производствено предприятие за М. – който го е придобил
безвъзмездно. Сочи, че „С.“ АД е било държавно дружество, чиито акции са
придобити през 1997г. от физически и юридически лица в резултат от
приватизационна сделка. Поддържа, че в рамките на гореописания поземлен имот
попада УПИ VІ- ДПМ „И.“ и УПИ ІІІ- Детска градина в кв. 42, като за тези части
е издаден Акт за частна общинска собственост № 1003/17.01.2005г. Имотът бил актуван
по скица № 544/17.05.1996г. изготвена от предложение за частично изменение на
дворищната регулация между УПИ VІ- ДПМ „И.“ и УПИ ІІІ- Детска градина, което,
обаче, не било влязло в сила и не било реализирано. Ищецът твърди, че от
момента, в който имотът му е бил предоставен, той го е третирал като собствен,
както и го е владял непрекъснато и необезпокоявано, и го е включил в активите
си, а за издаване на цитирания АЧОС нямало правно основание. Предявява иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника,
че е собственик на целия ПИ № 466 – така, както е предоставен със заповед №
3951/13.07.1976г. на министерството на строежите и архитектурата. Впоследствие,
с молба от 14.12.2018г., ищецът е индивидуализирал процесния
имот като УПИ ІІІ „Детска градина“, в кв. 42 по ПУП на с. В. Т., целият с площ
2200 кв.м., ведно с построената в него масивна сграда със застроена площ 120
кв.м., при граници и съседи на имота: изток и югоизток - улица с осови точки №№ 220, 225, 226 и 227; югозапад – УПИ VІ- ДПМ
„И.“; запад – имот пл. № 466; север – УПИ ІІ-578, а съгласно скица – улица, УПИ
VІ, имот пл. № 466 и УПИ ІІ-587. С последващо
уточнение, направено в открито съдебно заседание на 28.01.2019г., ищецът е
заявил, че така посоченият недвижим имот съставлява част от ПИ 466, която е
включена в издадения АЧОС № 1003/17.01.2005г.
На ответника е бил връчен препис от
исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил
писмен отговор по чл. 131 от ГПК, с който се изразява становище за нередовност
на исковата молба поради непосочване на придобивното
основание, на което се позовава ищецът. Не били посочени и недвижимите имоти
съобразно актуалната им номерация по влязлата в сила кадастрална карта. Освен
това, ответникът оспорва предявения иск и по същество, като твърди, че ищецът
не е правоприемник на Научно- производствено предприятие за М.. Оспорва относимостта на заповедта от 1976г., на която се позовава
ищецът, като изтъква, че по делото не била представена описаната в нея скица.
Счита, че активите и пасивите на това предприятие не били включени в
образуваното през 1989г. дружество с държавно имущество „М.“. Сочи, че
последното е било прекратено през 1991г., като неговите активи и пасиви били
поети от новообразувани фирми (една от които е „С.“ – Н. И.) по баланс от
31.03.1991г. съгласно разделителен протокол. Изтъква, че по делото няма
доказателства за този баланс, нито за разделителния протокол, от които да е
видно, точно какво имущество е получено от ищеца и дали в него е включен и процесният имот. Прави извод, че ищецът не е правоприемник
на Научно- производствено предприятие за М., както и че процесният
имот не е бил сред активите по баланси и разделителни протоколи. Намира, че с
АДС № 2571/17.05.1996г. имотът е бил предоставен на ищеца за оперативно
управление, но това не създава вещни права в негова полза. Оспорва верността на
акта и подчертава, че към него не е представена скица. Прави изводи въз основа
на изисквания за регистрация по Наредбата за държавните имоти. Оспорва
твърдението на ищеца, че е владял имота непрекъснато и необезпокоявано. Счита,
че оспореният от ищеца АЧОС е официален документ с обвързваща доказателствена сила, който легитимира общината като
собственик. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв.
И., която поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли
съда да уважи предявения иск на едно от евентуалните основания за това. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
насрещната страна. Представя писмени бележки, с които поддържа, че дружеството
е придобило процесния имот по давност. Сочи, че през
1976г. на праводателя на дружеството е бил
предоставен безвъзмездно недвижим имот, като актът за предоставяне и скицата
към него са дали основание на ръководните органи на дружеството да го считат за
собственик на имота и да установят владение върху последния. В подкрепа на
намерението за своене на имота се позовава на
представените декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, като твърди, че това
намерение е обективирано по отношение на ответника, а
той е събирал данъци във връзка с този имот. Изтъква, че процесният
поземлен имот и сградите в него били заведени в баланса на дружеството още от
1993г. Позовава се на показанията на св. А.. Счита, че сочената от св. К.сграда
е различна от процесната. Подчертава, че не е
реализирано мероприятието, за което е бил отреден процесният
имот, а заповедта за изменение на ПУП в този смисъл не е влязла в сила. Сочи,
че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо
действие, а по делото останало недоказано, че имотът е бил предоставен на
общината със закон.
В открито съдебно заседание ответната
община се представлява от адв. Цветкова, която моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК. Развива съображения, че ищецът „С.” АД не е правоприемник на
Научно- производствено предприятие за М. към Министерството на електрониката и
електротехниката. Счита, че Научно- производствено предприятие за М. - С. не
попада сред организациите, които се прекратяват по силата на Решение № 50 от
30.03.1989 г. на МС и приложение 161 към него. Намира за недоказано, че активи
и пасиви на прекратената организация по баланса към 31.03.1989 г. са преминали
към ищеца, както и за съдържанието на самия баланс (респ. разделителен
протокол). Оспорва доказателствената стойност и легитимиращата
функция на Акт за държавна собственост № 2571, на който се позовава ищецът.
Анализира заключението по съдебно- техническата експертиза и акцентира върху
частта му, според която процесният имот не е отразен
в скицата - приложение към Заповед № 39511/13.07.1976 г. Намира, че от гласните
доказателства се установява, че О.С. е била постоянен владелец на процесния имот. Представя писмена защита, с която оспорва
както главното, така и евентуалното придобивно
основание, изтъкнати от ищеца. Аргументира, че предоставеният през 1976г. терен
с площ 15 дка. не обхваща процесния имот. Освен това
счита, че ищецът не е правоприемник на Научно- производствено предприятие за М.
към МЕЕ, което е получател на така описания терен. Сочи, че ищецът е
правоприемник на ДФ „М.“, прекратена през 1991г., но тя не е поемала активите и
пасивите на Научно- производствено предприятие за М., тъй като същото не е било
прекратено към момента на образуване на ДФ „М.“ през 1989г. На последно място,
счита за недоказан обема права и задължения, който ищецът е придобил при
прекратяването на ДФ „М.“. Счита, че показанията на св. А. са противоречиви.
Анализира съотношението между Заповед № 3951/13.07.1976г. и АДС № 2571/17.05.1996г.
Оспорва и посоченото от ищеца евентуално придобивно
основание, а именно – давностно владение, като се
позовава на показанията на разпитаната свидетелка и на заключението по СТЕ.
Сочи, че планираното ЧИЗРП не е било реализирано, и прави извод, че общината е
владяла непрекъснато процесния имот. Позовава се на
забраната за придобиване на държавни и общински имоти по давност, която, според
него, изключва възможността, ищецът да придобие процесния
имот по давност. Черпи аргументи от регламентираната в чл. 5, ал. 2 от ЗОС доказателствена сила на актовете за общинска собственост.
Цитира ПМС № 201/25.101993г. и намира, че не са налице регламентираните с него
предпоставки по отношение на процесния имот. Моли
съда да отхвърли иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка.
Със заповед № 39511/13.07.1976г. (л. 10 от делото),
издадена на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организация на стопанската
дейност и, и чл. 94, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти, министърът на
строежите и архитектурата е наредил на Промишлен клон „Кариерни материали“ да
предаде безвъзмездно на Научно- производствено предприятие по М. към
министерството на електрониката и електротехниката застроено място с площ 15
дка. заедно със съществуващите в него стопански сгради в с. В. Т., съгласно
скица № 137/17.05.1976г., издадена от Народния свет – с. Р.. Част от скицата е
приложена на л. 97 – 98 от делото, а заверено копие от същата в нейната цялост
се намира на л. 131 от делото.
С Решение № 50/30.03.1989г. на Министерския съвет на
НРБ са прекратени стопански обединения и
предприятия, и са образувани фирми с държавно имущество, съгласно приложенията
към него. Съгласно приложение № 161, се образува фирма с държавно имущество „М.“,
чийто уставен фонд в размер на 39510000 лв. се състои от държавно имущество,
което й се предоставя в качеството на правоприемник на петнадесетте прекратени
организации, посочени в т. 2 от приложението.
Със Заповед № РД 17-24/07.06.1991г. на министъра на
индустрията, търговията и услугите (л. 12 – 16 от делото) е прекратена, считано
от 10.06.1991г., фирма „М.“ – С., и са образувани тринадесет фирми с държавно
имущество, сред които – „С.“ – Н. И.. В Приложение № 5 към заповедта е
посочено, че фирма „С.“ – Н. И. поема съответна част от активите и пасивите,
както и другите права и задължения на фирма „М.“ – С. по баланса към
31.03.1991г. съгласно разделителен протокол, както и че за неин уставен фонд се
предоставя държавно имущество в размер на 3169000лв.
Видно от приложените на л. 17 – 25 от делото решения
на СГС – ФО, на 25.10.1991г. е било регистрирано еднолично дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество с фирма „С.“ ООД и с капитал
3169000лв., което през 1996г. е било преобразувано в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество, а през 1999г. – в акционерно дружество.
На 17.05.1996г. е съставен Акт за държавна собственост
№ 2571 за поземлен имот, намиращ се в землището на с. В. Т. съгласно скица №
544/17.05.1996г. и състоящ се от имот извън строителните граници с площ 9610
кв.м. и имот в регулация с площ 5390 кв.м., и застроен с десет сгради. В поле №
21 на акта е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на
държавната организация „С.“ ООД Н. И. със заповед № 3951/13.7.1976г. на
министерството на строежите и архитектурата (бивше Научно- производствено
предприятие за М. – С.). Описаната в акта скица № 544/17.05.1996г. е приложена
на л. 9 от първоинстанционното дело, като в нея се
съдържат данни за частите от имоти по кадастрален план, които се включват в
посочения в акта имот.
С Акт за частна общинска собственост № 1003/17.01.2005г.
е актуван като общински УПИ ІІІ – „Детска градина“, целият с площ 2200 кв.м. в
кв. 42 по ПУП на с. В. Т., ведно с построената в него масивна сграда със
застроена площ от 120 кв.м. Като граници на имота са посочени: от изток и
югоизток - улица с осови точки №№ 220, 225, 226 и
227; от югозапад – УПИ VІ- ДПМ „И.“; от запад – имот пл. № 466; от север – УПИ
ІІ-588, а като правно основание за съставяне на акта – чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС.
На 16.09.2011г. „С.“ АД е подало молба вх. № 26-00-459
до кмета на общ. С. за отписване от актовите книги за общинска собственост на
имотите, описани в Акт за държавна собственост № 2571/17.05.1996г., с
аргумента, че същите били придобити по приватизационна сделка от дружеството –
молител.
С определение от 13.03.2019г. съдът е приел като
писмени доказателства по делото представените от ищеца в открито съдебно
заседание на 28.01.2019г. документи – Извадка от
счетоводен амортизационен план с отразена земя и сгради; Удостоверение за липса
на задължения за местни данъци и такси, заедно с приложение – хронология на
плащането; Декларация № 1407/30.06.2010г. по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ;
Удостоверение за декларирани данни; Оценка на имуществото на „С.“ АД заедно с
приложени карти за оценки към м. май 1997г.; Скица № 137/17.05.1976г.
(частично); Платежни нареждания за данък сгради и ТБО – 2 бр.; Протокол №
7/06.04.200г. от заседание на съвета на директорите на „С.“ АД.
В открито съдебно заседание на 21.03.2019г. са били
приети заверено копие от скица № 137 от 17.05.1976 г. (в цялост), приложено към
молба вх. № 1952 от 11.03.2019 г., представено от ответника, както и Акт за
установяване на задължения по декларация № 073 от 21.11.2011 г., Акт за
установяване на задължения по декларация № 073 – 1 от същата дата, и писмо на о.С.
изх. № 26-00-559 от 25.11.2011 г., представени от ищеца.
Съгласно т. 1 от заключението по допуснатата СТЕ (л.
120 – 128 от делото), процесният УПИ ІІІ – „Детска
градина“ в кв. 42 по ПУП на с. В. Т. с площ 2200 кв.м., е останал извън терена,
предоставен със Заповед № 3951 от 1976г. на Министъра на строежите и
архитектурата и приложена скица № 137 от 17.05.1976 г., като граничи
непосредствено с този терен от източна посока. За онагледяване на този извод е
изготвена комбинирана скица.
Съгласно т. 2 от същото заключение, процесният УПИ ІІІ – „Детска градина“ е обектът, за който е
издаден АЧОС № 1003/17.01.2005г. От друга страна, същият този имот се включва в
територията с площ 15000 кв.м., отразена в скица № 544/17.05.1996г. и издадения
за същата територия АДС № 2571/17.05.1996г.
На последно място, вещото лице е констатирало, че към
настоящия момент няма влязло в сила изменение на дворищната регулация, засягащо
процесния имот, а сега действащият ПУП за кадастър и
регулация на с. В. Т. е одобреният със Заповед № 1684/22.06.1965г. на Окръжен
народен съвет – С..
Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице е
заявило, че представеното и - впоследствие - прието заверено копие от скица №
137 от 17.05.1976 г. не променя направените изводи. Посочило е, че северната
граница на процесния УПИ ІІІ – „Детска градина“
съвпада с кадастралната граница между имоти № 587 и № 588. Уточнило е, че
съществува минимално припокриване между имота по скица № 137 и процесния УПИ ІІІ в северозападната част на последния.
Изразило е становище, че регулационните кадастралните линии се пресичат в една
точка, очертавайки триъгълна зона на припокриване. Конкретизирало е връзката
между изображенията от снимковия материал и отразените в комбинираната скица
сгради.
Разпитан е свидетелят Н. А., който заявява, че е бил директор
и управител на ищцовото дружество от 1982 г., а
изпълнителен директор - до 2009 г., когато
се пенсионирал. Счита, че процесният имот е
собственост на ищеца. Твърди, че два пъти му е правена оценка - през 1993 г. и
през 1996 г. (при масовата приватизация), като имотът е бил включен в активите
на завода за металокерамични материали. Конкретизира,
че става въпрос за едноетажна къща, долният етаж на която е от зидан с камък.
От завода направили ремонт и я ползвали като столова през периода от 1983
година до 1995г. – 1996 г. Твърди, че къщата се намира на равната част до
трафопоста. Същата е едноетажна, а за столова е ползвано само мазето й. Отстояла
на 100 – 150 м. от крайната къща на селото. С помощта на скица № 544/17.05.1996
г., намираща се на л. 9 от делото, свидетелят е индивидуализирал сградата като намираща
се в имот с кадастрален номер 588 (в горната част на скицата). Върху същата
скица посочва разположението на улици, стопански постройки и гара, като твърди,
че всички отразени на скицата имоти са ползвани от „С.” и са включени в баланса
на завода, без други лица да са имали претенции към тях и без някой да им е
пречил да ги ползват, вкл. къщата - столова. Всички имоти били декларирани в
данъчната служба в С. и са плащани данъци за тях, вкл. и къщата, ползвана като
столова. Около къщата имало ограда. До 1994 година имало охрана на имотите, а след
това – с преминаване на работа на три смени – нуждата от охрана отпаднала. След
1995 г. къщата била срината. Първоначално имотът бил кариера на „И.“. След това
бил прехвърлен на Института по М., а той го прехвърлил на завода, който го ползвал.
Свидетелят заявява, че работи там от 1978 г. и знае за извършените преобразувания.
Не си спомня, в съседство на процесия имот или в самия него да е имало училище,
детска градина или здравна служба.
Разпитана е и св. К., която заявява, че е от гр. С.,
но е работила в с. В. Т. като учител в основното училище от 1984 до1988 г.
Познава имота, за който се води делото, от момента, в който отишла на работа
там. Преподавала на първи клас - първия експериментален първи клас от
шестгодишни деца. За него трябвало да има и спалня, в която да спят децата след
обяд. Затова в същата сграда бил направен ремонт и тя била обзаведена според
изискванията. След експеримента, продължил три години, сградата останала
неизползваема. Преди него в сградата се помещавала детската градина, която
впоследствие била изместена в една стая в основната сграда, за да се освободи
място за експерименталния клас. За времето, през което работила там,
свидетелката не знае, някой друг да е владял имота. Знае за наличие на
предприятие, но то не било в съседство до сградата, а ниско долу до река Искър.
Сградата била горе, и - според свидетелката - винаги е била част от основното
училище, тъй като била в един общ двор с него. След края на експеримента, покривът
на сградата се пробил и тя започнала да се саморазрушава.
Десет години била необитаема и кметът на селото я е разрушил през 2003г. - 2004
г., защото станала опасна за учениците. Локализира местоположението на
въпросната сграда на 10 – 20 м. спрямо централната сграда на училището. През
периода, за който свидетелства, нямало път между сградата и училището. Според
свидетелката, самото училище е голямата сграда, продълговата, на два етажа. Малката
сграда, за която става въпрос, била в нейния край, в същия двор, на един етаж,
с мазета. Входът бил откъм двора на училището, а мазетата – от задната й страна.
Тогава нямало път, а дворът за малките първокласници и училището бил общ. Пътят
бил до самото училище и се спускал отгоре до двора му. Идвал точно между
училището и малката сграда, като влизал в двора. Според свидетелката, този път
съществува и сега, като се спуска покрай училището и влиза в двора на училището
и малката сграда. Входът на училището бил в средата на дългата част срещу ЖП-
линията. Сградата се намирала в същия двор, вляво от централния вход, където идвал
пътят отгоре. Спрямо входа на училището, малката сграда се намирала от лявата
му страна, перпендикулярно и в същия двор, а пътят идвал отгоре и спирал в
двора на училището. Самата сграда била едноетажна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
С оглед направеното в първото открито съдебно заседание уточнение на заявените от ищеца придобивни основания, както и на съотношението, в което се изтъкват, следва да се приеме, че по делото са предявени два установителни иска - главен и евентуален. И двата иска са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, с едни и същи страни („С.” АД и О.С. и с един и същ петитум - да се установи спрямо ответника съществуването на претендирано от ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот – УПИ ІІІ - „Детска градина“. Единствената разлика между тях е основанието за претендираното от ищеца право на собственост.
1.
По
главния иск
Изтъкнатото от ищеца придобивно основание по този иск е приватизационна сделка, по силата на която той е придобил активите и пасивите на неговия праводател, сред които – и процесния имот, предоставен на праводателя му по силата на административен акт с вещноправни последици – Заповед № 39511/13.07.1976г. на министъра на строежите и архитектурата.
Както е указано с доклада на делото, в тежест на ищеца е било доказване на претендираното от него право на собственост въз основа на така посоченото придобивно основание.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не доказват придобиване на процесния имот по така посочения начин, поради следните съображения.
- На първо място, посочената Заповед № 39511/13.07.1976г. на министъра на строежите и архитектурата е издадена на основание чл. 94, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти. В редакцията си към момента на издаване на заповедта, тази разпоредба касае единствено начина на предаване на държавни имоти за оперативно управление от една държавна организация на друга държавна организация, но няма отношение към правото на собственост върху тях. Следователно, заповедта има за предмет не това право върху описания в нея имот, а само оперативното управление на последния. В сходен смисъл е и разпоредбата на чл. 7 от ЗС (понастоящем – отменена), съгласно която държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Следователно, предоставянето (или „предаването“ по смисъла на процесната заповед) има за предмет само управлението и стопанисването на имотите, без това да води до промяна на собствеността върху тях. Поради това съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че тази заповед е прехвърлила правото на собственост върху описания в нея имот на Научно- производственото предприятие за М. С. към Министерството на електрониката и електротехниката.
- Видно от Приложение № 161 към Решение № 50/30.03.1989г. на Министерския съвет на НРБ, с него е била образувана фирма с държавно имущество „М.“. Същата поема активите и пасивите на петнадесетте прекратени организации, посочени в т. 2 от приложението, и получава уставен фонд в размер на 39510000 лв. - държавно имущество, предоставено й в качеството на правоприемник на прекратените организации, сред които е и Научно- производственото предприятие „М.“ – С., от СО „М.“. Дори да се приеме, че това предприятие е идентично с посоченото в заповедта Научно- производственото предприятие за М. - С. към Министерството на електрониката и електротехниката, единственият извод, който може да се направи от цитираното по- горе Решение на МС на НРБ, е, че предоставеното на предприятието имущество е станало част от общия уставен фонд на новообразуваната държавна фирма „М.“. И в този случай, обаче, имуществото на този етап е останало държавно (а не фирмено), както изрично е отбелязано в приложението (л. 30 от делото).
Впоследствие, със Заповед № РД 17-24/07.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, ДФ „М.“ е прекратена, считано от 10.06.1991г., като са образувани тринадесет фирми с държавно имущество, сред които е и „С.“ - Н. И.. В Приложение № 5 към заповедта е посочено, че фирма „С.“ - Н. И. поема съответна част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма „М.“ – С. по баланса към 31.03.1991г. съгласно разделителен протокол, както и че за неин уставен фонд се предоставя държавно имущество в размер на 3169000лв. По делото, обаче, не са представени нито балансът към 31.03.1991г., нито разделителният протокол, а и няма доказателства за тяхното съдържание. Поради това не може да се направи извод, каква част и кои конкретни обекти от имуществото, предоставено на тази фирма, се предава на новообразуваната фирма „С.“ - Н. И.. Отделно от това, предоставеното на тази фирма имущество е било все още държавно. В подкрепа на този извод е и решението за нейното преобразуване на л. 17 от делото, съгласно което в по- късен момент - на 25.10.1991г. - правноорганизационната форма на „С.“ - Н. И. е променена на „еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество“. Едва от този момент предоставеното за стопанисване или управление имущество е станало собственост на преобразуващото се дружество (арг. от чл. 17а от ЗППДОП – отм.). От приложените на л. 18 – 25 от делото решения на СГС – ФО, може да се направи извод, че през 1999г. същото е било приватизирано, тъй като е вписана промяна в правноорганизационната му форма: от еднолично акционерно дружество с държавно имущество - в акционерно дружество. Липсват данни, обаче, за условията на приватизационната сделка, както и за конкретното имущество по баланса към момента на приватизацията, което в резултат от нея преминава в патримониума на акционерното дружество. С оглед гореизложеното, съдът намира за недоказано твърдяното правоприемство между Научно- производственото предприятие за М. С. към Министерството на електрониката и електротехниката от една страна, и ищеца – от друга страна. Както се обоснова по- горе, не може да се направи несъмнен извод нито за прекратяване на научно- производственото предприятие (т.е. за правоприемство между него и новообразуваната ДФ „М.“), нито за вида и обема на правата, които - след прекратяването на последната - са били предоставени на ищцовата държавна фирма, а впоследствие са станали обект на приватизация. Поради съдът намира за недоказано, че част от тях е и правото на собственост върху имота, описан в посочената Заповед № 39511/13.07.1976г. на министъра на строежите и архитектурата.- Съгласно заключението на в.л. Г. и направеното от нея уточнение в открито съдебно заседание, процесният УПИ ІІІ – „Детска градина“ в кв. 42 по ПУП на с. В. Т. с площ 2200 кв.м., почти изцяло е разположен извън терена, предоставен със Заповед № 3951 от 1976г. на Министъра на строежите и архитектурата и приложена скица № 137 от 17.05.1976 г., като е налице минимално припокриване между двата имота в северозападната част на процесния УПИ. Следователно, дори хипотетично да се приеме, че с обсъдената по- горе заповед и в резултат от преобразуванията на дружеството му е прехвърлена собствеността върху описания в нея имот, това би обосновало претенциите на ищеца единствено по отношение на площта в северозападната част на процесния имот с форма на тъпоъгълен триъгълник, първият от върховете на който съвпада с точката на пресичане на кадастралните граници между имоти № 466, № 588 и 589, вторият връх съвпада с точката на пресичане на кадастралните граници между имоти № 466, № 587 и 588, а третият връх съвпада с пресечната точка между западната регулационна линия на процесния УПИ и западната кадастрална граница на имот № 589.
По така изложените съображения за липса на вещен ефект на изтъкнатия от ищеца административен акт, липса на идентичност между посочения в него имот и по- голямата част от процесния имот, както и за липса на правоприемство между визирания в акта правен субект и ищеца по делото, следва да се приеме, че посоченото придобивно основание не легитимира последния като собственик на процесния УПИ ІІІ – „Детска градина“ в кв. 42 по ПУП за кадастър и регулация на с. В. Т..
Не обосновават обратен извод представеният от ищеца АДС № 2571/17.05.1996г. (л. 7 – 8 от делото) и приложената към него скица № 544/17.05.1996г. (л. 9 от делото), поради следните съображения:
- На първо място, този акт третира описаните в него имоти като държавни към датата на съставянето му, като, съгласно записа в поле № 21 от него, само оперативното им управление е предоставено на „С.“ ООД. Наистина, по силата на чл. 17а от ЗППДОП, те са станали собственост на това държавно дружество, но няма данни за включването им в предмета на последващата приватизационна сделка (липсва баланс към момента на приватизацията), поради което не може да се приеме, че същите са станали изключителна собственост на приватизираното търговско дружество и ищец в настоящото производство „С.“ АД. Освен това, актът няма конститутивно действие, а само отразява определени обстоятелства. В случая такова обстоятелство е предоставянето на имота за оперативно управление на „С.“ ООД със Заповед № 3951/13.07.1976г. на министерство на строежите и архитектурата, но, с оглед изложените по- горе съображения, съдът го намира за недостоверно.
- На второ място, видно от неразделната от акта скица, както и от заключението по т. 2 от СТЕ, актуваният поземлен имот представлява обединение на имоти и части от тях (вкл. процесния), но нито фигурира като обособен имот от кадастралната основа, нито съответства на регулационните предвиждания по актуалния към момента на съставянето му кадастрален и регулационен план от 1965г. Същевременно, в отговора на третия въпрос към СТЕ, в.л. Г. е заявила, че към настоящия момент няма влязло в сила изменение на плана, засягащо процесния имот. Следователно, актуваният с АДС № 2571/17.05.1996г. имот не съществува, и поради това не е (и не е бил) самостоятелен обект на правото на собственост, а издаденият за него акт не може да го легитимира като такъв.
- На трето място, с оглед т. 1 от заключението на в.л. Г., е невярно отразеното в АДС № 2571/17.05.1996г., че всички части от актувания с него имот (т.е. вкл. и процесния такъв) са били предоставени за оперативно управление със Заповед № 39511/13.07.1976г. (ако се приеме, че посочването й с номер 3951 се дължи на техническа грешка). Ако пък се приеме, че действително е съществувала Заповед № 3951/13.07.1976г., същата не е представена по делото, което препятства проверката на достоверността на акта в тази му част.
С оглед гореизложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2.
По
евентуалния иск
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да бъде разгледан евентуалният такъв с посочено придобивно основание - давностно владение.
2.1 По отношение
на северозападната част от процесния имот
Както се посочи по- горе, имотът, предоставен със
Заповед № 39511/13.07.1976г. на министъра на строежите и архитектурата, включва
само малка площ от северозападната част на процесния недвижим
имот УПИ ІІІ – „Детска градина“. Поради това, ако ищецът действително е
упражнявал владение върху предоставения със заповедта имот, той би могъл да
придобие по давност единствено северозападната част от процесния
имот, в която двата имота се застъпват.
За такова владение на ищеца върху описания в заповедта
имот, обаче, няма данни, тъй като Научно- производственото предприятие за М. С.
към Министерството на електрониката и електротехниката не е пряк праводател на ищцовото дружество
(виж. по- горе). Също така, по делото няма данни, какви части от активите на
предприятието са формирали уставния фонд на ДФ „С.“, който, след приватизацията
й, вероятно е станал собственост на новообразуваното частно акционерно
дружеството. Поради това, дори Научно- производственото предприятие за М. да е
владяло предоставения му през 1976г. имот като свой, вкл. процесната
част от него, това не доказва, че владението върху нея е продължило в лицето на
ищеца след поредицата преобразувания, за параметрите и обема на които няма
никакви данни.
На последно място, следва да се има предвид, че предоставеният
през 1976г. имот е бил държавен, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 86
от ЗС и § 1 от ЗР към Закона за допълнение на закона за собствеността, не е било възможно
придобиването му изцяло или отчасти по давност до момента на приватизацията на
дружеството. След този момент придобиването му по давност би било възможно, ако
той действително е бил включен в активите на това дружество. За такова
включване, обаче, по делото няма данни, както вече се изтъкна.
С оглед съвкупността от горните съображения, съдът намира за недоказано,
че ищцовото дружество е владяло и придобило по
давност релевантната за настоящия процес площ от предоставения със Заповед № 39511/13.07.1976г. имот, която съставлява
северозападната триъгълна част на процесния УПИ.
2.2 По
отношение на останалата - основната - част от процесния
имот
В случая, по делото не се твърди и не се доказва
наличието на юридически акт, довел до установяване на владение върху тази част
от имота от страна на ищеца или негов праводател – за
разлика от Заповед № 39511/13.07.1976г., която беше обсъдена по- горе във
връзка със северозападната част от имота.
За установяване на фактическа власт с едностранни
действия на Научно- производственото предприятие за М. (а впоследствие – и на
ищеца) свидетелства единствено св. А.. Неговите показания, обаче, не са
достатъчни за доказване на изтъкнатото от ищеца придобивно
основание, поради следните съображения:
-
С оглед обстоятелството,
че ищецът е юридическо лице, двата елемента на упражнявано от него владение е
следвало да бъдат обективирани в актове и действия на
неговите управителни и представителни органи или на упълномощени от тях лица. В
случая св. А. твърди (а и от приложените по делото регистърни
решения на СГС се установява), че самият той е бил управител, директор и
изпълнителен директор на ищцовото дружество, респ. на
правния субект, който то сочи за свой праводател. Следователно,
предмет на показанията на свидетеля са не обективно съществували и сетивно възпринимаеми действия на трети лица, а собствените му
действия от името на ищцовото дружество, както и
формираното от самия него намерение за своене в
качеството му на управител на това дружество. Това поставя под съмнение
достоверността на показанията му.
-
Отделно от това, свидетелят
не посочва конкретни обекти (в частност – процесния
имот), върху които ищцовото дружество е осъществявало
владение. Наистина, той твърди, че всички имоти, изобразени на скица № 544/17.05.1996
г., са били ползвани от „С.” и са включени в баланса му, без други лица да са
имали претенции към тях и без някой да му е пречил да ги ползва. Както се
посочи по- горе, обаче, тази скица отразява несъществуващ имот, т.е. такъв,
какъвто не е обособен с влязло в сила изменение на плана. Освен това,
свидетелят не конкретизира, в какво се е изразявало ползването на имотите, вкл.
на процесния такъв. Вместо това, от показанията му
може да се направи извод, че през последния е минавал път, който бил неудобен,
и затова не се използвал.
-
По- конкретните
показания на св. А. се отнасят само до едноетажна къща в рамките на процесния УПИ, която била ремонтирана от завода и ползвана
като столова през периода от 1983 година до 1995г. – 1996г., като до 1994г.
била оградена и охранявана, а през 1995г. била срината и така отпаднала
необходимостта от охрана. От тези показания се налага извод, че към настоящия
момент тази къща не съществува като обект на собственост поради разрушаването й.
Доколкото в.л. Г. е констатирала обект от същия вид на същото място, следва да
се приеме, че същият е изграден впоследствие, но за упражнявано върху него
владение няма данни.
-
Показанията на
този свидетел не сочат действия по установяване на фактическа власт върху поземления
имот, в който е разположена къщата, но без връзка с нея. Поради това съдът
приема, че след разрушаването на последната през 1995г. е била преустановена и
фактическата власт на праводателя на ищеца (ДФ „С.“)
върху прилежащия терен, а за самостоятелно владение на самия ищец не са събрани
доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че показанията
на св. А. са недостатъчни да обосноват извод за упражнявана фактическа власт
върху процесния имот от страна на ищеца.
Не може да се правят изводи в тази насока, нито изводи
за наличие на субективия елемент на владението, и от
приетите по делото данъчни декларации и актове, както следва:
-
Декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ (л. 81 от делото) е неотносима към
спора, тъй като касае съседен недвижим имот, а именно – парцел VІ- ДПМ „И.“ в
кв. 42 по ЗРП от 1963г.
-
Спорно е, дали
декларацията по чл. 17 от ЗМДТ (л. 84 – 89) касае процесния
имот, доколкото записаните в нея данни я свързват имот с кадастрален номер 466
в кв. 42 по плана на с. В. Т., както и с парцел VІ- ДПМ „И.“, които, съгласно
заключението по СТЕ, са различни от процесния, макар
и съседни на него. Единствените описани в декларацията имоти, които попадат
(изцяло или частично) в процесния такъв, са имотите с
кадастрални номера 588, 589 и 590. От друга страна, обаче, в декларацията се
съдържа таблица, в която сградите в имота са декларирани като публична
собственост. С оглед обстоятелството, че тази декларация е подадена през 2000
г., т.е. след приватизацията на дружеството - ищец, декларирането на сградите
като публична собственост изключва намерението му да ги счита за свои.
-
Приетите в
последното открито съдебно заседание данъчни документи - Акт за установяване на
задължение по декларация № 073 от 21.11.2011 г., Акт за установяване на
задължение по декларация № 073 – 1 от същата дата, и писмо на о.С. изх. №
26-00-559 от 25.11.2011 г., съдържат обобщена информация за данъчни задължения
на ищеца във връзка с притежаван от него недвижим имот на територията на общ. С.,
но не индивидуализират този имот по несъмнен начин, поради което относимостта им към предмета на настоящия правен спор е
останала недоказана.
При тези данни, съдът намира, че обсъдените по- горе
данъчни документи не доказват намерението на ищеца да счита именно процесния имот (или част от него) за свой. Поради това,
както и с оглед липсата на други доказателства за това, субективният елемент на
владението е останал недоказан.
Аналогични аргументи може да се
изтъкнат и във връзка с представените от ищеца документи на л. 71 – 104 от
делото:
-
Извадката от
амортизационен план не конкретизира отразения в нея поземлен имот. С оглед
посочената му площ от 15000 кв.м., може да се направи извод, че това е имотът,
предоставен Заповед № 39511/13.07.1976г., но, както се посочи по- горе, той
включва само минимална част от процесния имот.
Отделно от това, едностранно съставеният от страна по делото амортизационен
план не е доказателство за притежавано от нея право на собственост върху този
имот. Той може да бъде доказателство единствено за намерението й да счита имота
за свой, но не и за обективирането му по отношение на
трети лица.
-
Удостоверението
за липса на задължения, удостоверението за декларирани данни и платежните
нареждания също не конкретизират имота, за който са издадени, поради което
съдът ги намира за неотносими към спора.
-
Оценката на
имуществото на „С.“ ООД от 1992г. с приложени към нея карти за оценка не касае
поземлени имоти, а и е изходящ от страна по делото документ, едностранно
съставен от нея.
-
Протокол № 7 от
06.04.2000г. също е изходящ от страна по делото документ, а и няма отношение
към поземлени имоти на дружеството, доколкото в него са обсъждани само
финансови и трудовоправни въпроси, както и
преместване на оборудване от производствената площадка в с. В. Т., без, обаче,
да се очертават нейните граници.
Ищецът навежда довод, че процесният поземлен имот и сградите в него били заведени в
баланса на дружеството още от 1993г. По аналогия с разрешението, дадено в т. 2Г
от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК,
завеждането на процесния
имот в баланса на държавно предприятие може да бъде индиция
за намерението на предприятието да го свои. Поради това този довод е по принцип
релевантен. Той, обаче е изтъкнат за първи път едва в писмените бележки на
ищеца, поради което съдът го намира за несвоевременен и не го обсъжда.
Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не е
представен такъв баланс, а показанията на св. А. по този въпрос не следва да се
ценят по изложените по- горе съображения.
С оглед гореизложеното, съдът намира за недоказано претендираното от ищеца давностно
владение върху процесния имот. Искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат изтъкнатите от
ответника конкуриращи права, чието евентуално наличие би изключило претендираното от ищеца спорно право в настоящия процес.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски
в производството. Такива се установяват в размер на 2230 лв. – адвокатско
възнаграждение, но съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна възражение за неговата прекомерност, поради
следните съображения.
В резултат от уточнението на исковете, предприето в
първото открито съдебно заседание по делото, техен предмет се оказва имот, за
който не е представена данъчна оценка. На л. 6 от делото се открива такава за друг
имот с по- голяма площ в същия квартал и съставляващ УПИ VІ (който първоначално
е бил част от предмета на делото). Въз основа на последната, и при липса на
други данни, съдът приема, че стойността на 1 кв.м. урегулирана площ в този
квартал може да бъде изчислена като 16687,40/5390=3,10лв. Следователно, оценката
на процесния УПИ ІІІ „Детска градина“ с площ 2200 кв.
м. следва да се определи като 2200*3,10=6820лв.
С оглед така определената стойност на
защитавания материален интерес, минималният размер на адвокатското
възнаграждение би бил 671лв. съгласно чл. 7, ал. 5, вр.
ал. 2, т. 3 от НМРАВ. От друга страна, обаче, всяка страна има право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по
най- добър начин би защитил интересите й, като не може да се очаква,
предпочетеният адвокат задължително да оценява труда си по минималните цени от
Наредбата. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални
възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по-
горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ.
уникална квалификация на адвоката. Поради това възнаграждението следва да бъде
намалено до размер от 1006,50лв.
Съдът констатира, че по
делото не е заплатена държавна такса. Поради това и с оглед направените по-
горе изводи за данъчната оценка на процесния имот,
както и на основание чл. 69, ал. 1, т. 2, вр. чл. 71,
ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, държавната такса е в
размер на 68,20лв. С оглед изхода на делото, заплащането на същата следва да
бъде възложено в тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С.”
АД с ЕИК **** срещу О.С. за признаване за
установено, че ищецът е собственик на основание административен акт с вещноправни последици и приватизационна сделка на УПИ ІІІ
„Детска градина“, в кв. 42 по ПУП на с. В. Т., целият с площ 2200 кв.м., ведно
с построената в него масивна сграда със застроена площ 120 кв.м., при граници и
съседи на имота: изток и югоизток - улица с осови
точки №№ 220, 225, 226 и 227; югозапад – УПИ VІ- ДПМ „И.“; запад – имот пл. №
466; север – УПИ ІІ-587, а съгласно скица – улица, УПИ VІ, имот пл. № 466 и УПИ
ІІ-587.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С.”
АД с ЕИК *** срещу О.С. за признаване за
установено, че ищецът е собственик по давност на УПИ ІІІ „Детска
градина“, в кв. 42 по ПУП на с. В. Т., целият с площ 2200 кв.м., ведно с
построената в него масивна сграда със застроена площ 120 кв.м., при граници и
съседи на имота: изток и югоизток - улица с осови
точки №№ 220, 225, 226 и 227; югозапад – УПИ VІ- ДПМ „И.“; запад – имот пл. №
466; север – УПИ ІІ-588, а съгласно скица – улица, УПИ VІ, имот пл. № 466 и УПИ
ІІ-587.
ОСЪЖДА „С.”
АД с ЕИК **** и адрес *** 1280, да заплати на О.С. с
адрес ***, разноски по делото в размер на 1006,50 лв.
ОСЪЖДА „С.”
АД с ЕИК **** и адрес *** 1280, да заплати на Софийския окръжен съд с адрес гр.
С., бул. „В.“ № 2, държавна такса в размер на 68,20 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: