Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69/10.04. 2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на тринадесети март Година
2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 15 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Турист строй комерс – 99“ АД, представлявано
от К И П, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
бул.“Добруджа“ № 28 против решение №
192/21.11.2017г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 151/2017г., с
което дружеството е осъдено чрез Съвета на
директорите, да извърши вписване в Книгата на акционерите на акционера К.Г.К., ЕГН:**********, с адрес:
***, като притежател на закупените от акционера Й П И 181 броя поименни акции с номинал от 10.00 лв. и от
акционера Т С Т 181 броя акции с номинал от 10.00 лв., или вследствие
горепосоченото придобиване К.Г.К., притежаващ преди прехвърлянето 1 205 броя
поименни акции, да бъде записан в Книгата на акционерите на ответното дружество
като притежател на общо 1 567 броя
поименни акции с номинал 10.00 лв. Със същото решение дружеството е
осъдено да заплати на К.Г.К., ЕГН:**********,
с адрес: *** сторените по т.д.№ 151/2017г.по описа на ДОС съдебни разноски в размер на общата сума от
630.00 лв., от която: 80.00 лв.-внесена държавна такса за образуване на делото;
550.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение на един адвокат. По
съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което са
отхвърли предявения иск с правно основание чл.71 от ТЗ.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.71 ТЗ.
Ищецът К.Г.К.
претендира ответникът да бъде осъден, чрез Съвета на директорите си да го впише в Книгата на акционерите като притежател
на общо 1567 броя поименни акции с номинал 10.00 лв., в резултат на закупуване от
акционера Й П И на 181 броя поименни
акции с номинал от 10.00 лв. и от акционера Т С Т – на 181 броя акции с номинал от 10.00 лв.,
присъединени към притежаваните от него преди прехвърлянето 1 205 броя поименни
акции.
От
събраните по делото доказателства се установява, че по реда на чл.22 от устава
на ответното дружество двама от акционерите са отправили предложения за закупуване
на собствените им акции, притежавани по силата на временни удостоверения -
акционерът Й П И – предложение № 8/29.03.2017г. за 181 броя поименни акции и акционерът
Т С Т - предложение № 11/18.04.2017г.
също за 181 броя поименни акции. В деня на отправеното предложение от Й И - 29.03.2017г. и на отправеното предложение от
акционера Т Т – 18.04.2017г. ищецът е направил
волеизявление за закупуването им до Съвета на директорите съгласно условията и
цената, предложени от прехвърлителите.
Притежаваните
от акционера Т Т 181 броя акции, съгласно временно удостоверение №
13/10.01.2003г. и временно удостоверение № 3/02.06.1999г. са прехвърлени чрез
джиро на 28.04.2017 г. на ищеца К.. Притежаваните от акционера Йовка Иванова
също 181 броя акции, съгласно временно удостоверение № 14/10.01.2003г. и
временно удостоверение № 4/02.06.1999г. са прехвърлени чрез джиро на
02.05.2017г. на ищеца К.. Във връзка с осъщественото второ прехвърляне на акции
във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд,
че джирата имат изискуемата от закона в чл.468 ал.1 от ТЗ форма, тъй като
джирото не е визуализирано на гърба на временните удостоверения, а на отделни листи, прикрепени към временните
удостоверения – алонж с положени нотариално заверени подписи на джиранта, като
на мястото на закрепването в горния ляв ъгъл са положени подписите на двете
страни по прехвърлянето. Тъй като по дефиниция според въззивника алонжът
представлява прикрепен към менителницата
лист, продължение на самия ефект, който се използва единствено и само когато
документът е запълнен с отбелязаните прехвърляния, а в случая такива
отбелязвания изобщо липсват, то необходимостта от ползването на алонж не е
доказана, поради което извършеното джиро
се явява в нарушение на императивното изискване за форма, установено в чл.484
ал.1 ТЗ, като последицата от това е невалидност на самото прехвърляне.
Настоящият
състав намира това оплакване за неоснователно по следните съображения :
Разпоредбата на чл.484 ал.1 ТЗ предвижда, че поръчителството се дава върху
менителницата или върху алонжа. Съгласно чл.468 ал.1 ТЗ алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т.е. част
/продължение/ на самия ефект. Алонжът е свързан с джиросването на ефекта и
необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания.
Съобразно разрешенията, дадени в съдебната практика, когато липсват данни и
твърдения за извършени отбелязвания на джира или поръчителства върху ценната
книга съществуването на алонж като отделен от ефекта лист е законово
неоправдано. В случая обаче макар и да липсва отбелязване на предходни джира,
алонжът не се възприема като отделен от временното удостоверение лист, доколкото същият е прикрепен към него с
полагането на подписите на двете страни по прехвърлянето в мястото на
закрепването в горния ляв ъгъл. Съдът
съобразява и обстоятелството, че релевираното възражение не се разглежда в
контекста на конкуренция между няколко осъществени джира, както и това, че евентуалната невалидност на осъщественото
джиро не е сред основанията, на които
дружеството е отказало вписване на извършеното прехвърляне на процесните акции.
С писмо изх.№ 18/05.05.2017г. ищецът е
уведомен, че на свое заседание от 04.05.2017г. Съветът на директорите на
ответното дружество отказва да впише по
партидата му прехвърлените с джиро 181 броя поименни акции от Й П И, тъй като е
нарушена уредената в чл.22,ал.2 от Устава на дружеството процедура по
прехвърлянето им, както и че е постъпило заявление от 16.03.05.2017г.от инж.К И
П с предложение за закупуване в пакет на предложените от Т С Т 181 броя
поименни акции или съразмерно на участието й в капитала на акционерното
дружество при желание от други акционери да закупят акции.
В тази
връзка един от основните спорни въпроси по делото е свързан със спазването на
процедурата по прехвърляне на акции, установена в чл.22 ал.2 от устава на
дружеството. Съгласно посоченият текст прехвърлянето на обикновени поименни
акции се извършва след писмена покана на продавача до другите акционери, подадена
чрез Съвета на директорите. Поканата се излага на видно място в централата на
дружеството в продължение на един месец. Съобразно ал.3 на същия текст
акционерите имат право да изкупят предложените за продажба акции по продажната или определената от Съвета на
директорите цена в срок от един месец от поканата.
Във връзка
с така установената процедура по прехвърляне на акции във въззивната жалба се
поддържа възражението, че в чл.22 ал.2 от устава са въведени специални условия
относно разпоредителните сделки с акции на дружеството, ограничаващи
договорната свобода при прехвърлянето им. Според изложеното разбиране акционерът не разполага с правото да продаде акциите си само на един от
всички акционери, заявили готовност да ги закупят. В тази връзка неправилно
съдът е изтълкувал множественото число на употребеното понятие „акционери“. Ако
акционерът имаше право да продаде всички акции само на един от желаещите да ги
закупят, би било излишно да се определя срок от поканата за приемане на
предложението за изкупуване и не би било нужно поканата за изкупуване да се
отправя чрез Съвета на директорите, който да гарантира нейното оповестяване. Поддържа
се виждането, че в процесната хипотеза следва да намери приложение по аналогия
разрешението, дадено в чл.194 от ТЗ, като съответстващо в най-пълна степен на
фактическото положение – повече от едно лице да имат право да придобият
определен брой акции. Неправилно съдът е тълкувал и определения едномесечен
срок за упражняване на правото на изкупуване. До изтичането му, вкл и в
последния ден, продавачът не е имал правото да извърши продажбата.
Изложената
теза не може да бъде споделена. Минимално изискуемите условия за валидно
разпореждане с поименни акции са посочени в нормата на чл.185 ал.2 ТЗ и те
включват акциите да бъдат прехвърлени чрез джиро и това прехвърляне да бъде
вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството.
Законът дава възможност в устава да бъдат предвидени допълнителни условия,
които обаче следва да имат изричен и недвусмислен характер, тъй като
представляват ограничаване на принципа на договорна свобода. Ето защо
релевантните уставни норми в тази насока подлежат на стриктно, а не на
разширително тълкуване. На посоченото основание съдът приема следното :
Преди
всичко въззивният състав не възприема тезата на въззивника, че уредената в
чл.22 от устава процедура по прехвърлянето на акциите предполага тяхната винкулираност. Още повече, че акциите
са прехвърлени на друг акционер, а не на трети лица. Всички елементи от така
установената процедура по изкупуване имат
за цел да осигурят максимална гласност и прозрачност, както и еднакви
възможности за изкупуване на всички акционери. Ето защо разгласяването на
намерението на акционера да предостави акциите си за изкупуване се извършва от
Съвета на директорите, на видно място в централата на дружеството и то за
продължителен период от време от един
месец. Не намира опора в закона и устава тезата, че когато желаещите да закупят
акции са повече от един, изкупуването следва да бъде извършено по аналогия на
чл.194 ТЗ пропорционално на
дотогава притежаваните от акционерите
части от капитала на дружеството. Освен че двата института – на увеличаването
на капитала и разпореждането с акции са много различни, правоприложението по
аналогия в случая би било проява на разширително тълкуване на устава, което по
изложените по-горе съображения настоящият състав счита за неприложимо. При липсата на изрична регламентация в устава,
употребата на множествено число на понятието „акционери“, които имат право да
изкупят предложените за продажба акции не може да бъде отнесена единствено до
хипотезата, в която повече от един акционер желае да придобие акциите. Липсва
ограничение в устава едни акционер да придобие всички продавани акции. Липсва и
основание за подобно ограничително тълкуване, поради което и с оглед носената
доказателствена тежест от страните съдът намира, че възражението за неспазена
процедура по чл.22 от устава се явява недоказано.
Спазено е
и изискването на устава акциите да бъдат изкупени в срок от един месец от
поканата, а не след неговото изтичане. Самото предоставяне на такъв срок в
устава съдът цени като ограничение в темпорално отношение на действието на
поканата за изкупуване на акциите. Ако в рамките на един месец от поканата
никой не изяви желание за закупуване или сделката не бъде осъществена, поканата
губи своето действие. Липсва основание
да се приеме, че съществуването на такъв срок предпоставя невъзможността всички
предложени за изкупуване акции да бъдат закупени от един акционер.
Като
неоснователно се преценява и поддържаното в жалбата оплакване, че прехвърлянето
на акциите е неправомерно, тъй като към заявленията си до Съвета на
директорите ищецът не бил представил и
джирата за прехвърляне на временните удостоверения. Освен, че подобен мотив за
отказ от вписване в книгата на акционерите не е обективиран, от доказателствата
по делото е видно, че джирата са приети и приобщени по делото.
Оплакването
в жалбата, че съдът не е установил и спазването на друг елемент от състава на
чл.22 ал.2 от устава – предложените акции да се изкупят по продажна или
определена от Съвета на директорите цена се преценява като процесуално
недопустимо, релевирано извън установените за това преклузивни срокове, поради
което съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед на
горното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния
акт, като ги прави част от настоящото решение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 192/21.11.2017г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. №
151/2017г.
ОСЪЖДА
„Турист-строй-комерс – 99“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.“Добруджа“ № 18, представлявано от К И П да заплати
на К.Г.К., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 550лв – разноски за водене на
делото в настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :