О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..
гр. Варна,
26.02.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 21129 по описа на
ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искове на Д.С.Б., с правно основание чл.440 от ГПК за установяване по отношение на С.Ц.Б.
(длъжник по изп. д.), Кристиян К.Б. (първоначален взискател по изп. д.) и А.К.Б.
(присъединен взискател също по изп. д.), че правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от апартамент №98 с адрес гр.Варна,
бул. „Вл. Варненчик“, бл.11, вх.Г, ет.6, с идентификатор по действащи КК и КР
на гр. Варна от 16.05.2008г., не
принадлежи на длъжника по изп. дело №2019/808400/249 на ЧСИ Захари Димитров
– С.Ц.Б..
Искът е мотивиран с това, че
собственик на въпросната 1/3 ид.ч. от имота е именно ищецът по делото, по
дарение, оформено в НА №137/20.07.2015г., том 2, рег. №4403, по н.д.
№300/2015г. на н-с при ВРС. Като самият ищец твърди да няма качеството на
поръчител, съдлъжник или ипотекарен длъжник по изп. дело, но че по него е
насочено изпълнение върху собствената му 1/3 ид.ч. от имота.
При служебната
проверка по чл.130 ГПК съдът намери следното:
Правният
интерес от предявен иск е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на
иска. Правният интерес е различен от житейския и отликата се състои в това,че
при процесуалния интерес следва да са налице както твърдения, така и данни, които индикират притежанието у
ищеца на права, накърнявани без основание от други страни в процеса. Относно
отрицателните искове за вещни права с ТР на ВКС изрично се прие, че спорът за
материално право следва да се не само твърди, но и подкрепи доказателствено –
поне до степен да се индикира, че правата е възможно да са на ищеца и че те се
смущават от ответната страна.
Искът по
чл.440 от ГПК е специален отрицателен установителен за вещни права, поради
което изложеното е относимо към него. Той единствено включва и допълнителната
предпоставка – спорът за материално право да се манифестира чрез насочването на
принудително изпълнение върху обекта, сочен за собствен на ищеца, който да е
трето лице за изпълнителното производство.
В настоящия
случай ищецът сам твърди и се позовава на това,че е получил правото на
собственост върху процесната 1/3 ид.ч. от горепосоченото жилище – обект на
предстоящо принудително изпълнение по горепосоченото изп. дело, по договор за
дарение, оформен в НА №137/20.07.2015г., том 2, рег. №4403, по н.д. №300/2015г.
на н-с при ВРС (с дарител С.Б.). Същевременно видно от изисканото от ЧСИ
заверено копие от цялото изп. дело №2019/808400/249 на ЧСИ Захари Димитров,
делото е образувано след прехвърляне и продължаванена първоначално образуваното
изп.д. №2015/8490400/370 на ЧСИ при СГС, което е с предмет вземания на Кристиян
Б. срещу С.Б.. Точно по това изп. дело от 2015г., видно от заверения препис
(л.29 от изп.д.), а също от данните от АВп (л.161-162 от изп. дело) още на
20.05.2015г. върху процесната 1/3 ид.ч. от горепосоченото жилище е била вписана
изпълнителна възбрана за вземанията на Кристиян Б. срещу С.Б.. Няма спор и че
към този момент само С.Б. е бил собственик на въпросната 1/3 ид.ч. от имота. От
това се следва извода, че дарението от 20.07.2015г., извършено от С.Б. в полза
на Д.Б., е точно два месеца, след като в АВп вече е вписана възбраната по
изпълнителното дело за вземанията на Кристиян Б. срещу С.Б..
С вписването на възбраната на длъжника се забранява да
се разпорежда с вземането или вещта, съгласно чл.451 ГПК. Запорът и възбраната,
наложени в изпълнителното производство /чл. 449 - чл. 450а ГПК/, при насочено
принудително изпълнение, имат за цел да препятстват длъжника да извърши
действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от взискателя.
Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от
длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са
недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и
присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се
позове на чл. 78 ЗС. Според чл. 452, ал. 2 ГПК когато изпълнението
е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след
вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване на посочените
разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са
непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Такива
са първоначалния взискател, така и присъединилите се в изпълнението кредитори
на длъжника. По силата на процесуалния закон тези лица могат да се позоват на
непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо
да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало
качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в изпълнителното
производство. Поради тази непротивопоставимост лицата, в чиято полза е наложен
запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху
възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане.
С оглед така възприетото следва да се приеме, че
липсват доказателства за наличието на процесуален интерес от предявения иск. С
оглед твърдяните начин и момент на придобиване на правата и разпоредбите на чл.452, ал.1 и ал.2 ГПК не може да се приеме за спазено изискването
на ТР на ВКС за наличието поне на доказателствена индикация за възможните права
на ищеца върху имота. Така не е налице и общото изискване за обоснован
извънсъдебен спор между страните по делото на коя от тях принадлежи
материалното право. Ето защо и конкретно в случая процесуалният интерес от иска
по чл.440 ГПК би следвало да се отрече, в който смисъл е налице и съдебна
практика (например Определение №386 от
24.11.2015г. по ч.т.д. №310/2015г. на Апелативен съд – Бургас, недопуснато
до касационно обжалване с Определение №237/16.06.2016г. по ч.гр.д. №950/2016г.
на 3-то ГО на ВКС; аргументи в същия смисъл и в Определение №366 от 6.02.2020 г. на САС по
в.ч.гр.д. №187/2020г., и други).
В заключение
съдът намира, че в конкретиката на случая производството по делото следва да
бъде прекратено, на осн. чл.130 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 21129 по
описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, на
осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………