Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 288
гр.Бургас, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5655
по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ж.к.
„*“, бл. 60, ет. 9, ап. 49, против Наказателно постановление № */07.08.2018г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
С
жалбата се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв.
Вяра Видова, която поддържа жалбата, като посочва, че чл. 33, ал. 2 от
наредбата е отменен.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева,
която заявява, че предоставя на съда за преценката за приложението на чл. 3 от ЗАНН.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 13.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 18.11.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че към 27.02.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – ключарски щанд магазин „Практикер“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 8.
На 27.02.2018г., около 15.40 часа, св. Т.М.- инспектор по приходите в НАП при
ЦУ на НАП, осъществил контрол за спазване на данъчното законодателство в
посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към
проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало
устройство за отчитане на продажбите, което не притежава функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Била разчетената касова наличност по устройството 35.80
лв., както и въвеждане на начална сума в книгата в размер на 100 лв. След
преброяване на средствата се установила фактическа касова наличност в размер на
355,30 лева. Т.е., при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 219,50
лева, за които липсва отбелязване в книгата за дневните финансови отчети с
точност до минута.
За
извършената проверка и констатациите от него Т.М. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0225790 от 27.02.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 06.03.2018 г. На 11.04.2018 г. бил
съставен АУАН с № F380321.
Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 27.02.2018 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство
притежава не функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така
описаното деяние М. квалифицирал едновременно като нарушение на чл. 33 ал.2 и чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето
му срещу подпис. Управителят на дружеството не записал възражения.
Впоследствие,
на 07.08.2018 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС дружеството било санкционирано
с имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Съставът обаче намира, че е налице
нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй като не става ясно какво нарушение се вменява
във вина на жалбоподателя. Във фактическото изложение на НП се описват факти,
които са относими към разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Наредбата, която също е посочена, но в заключение е посочено, че е извършено
нарушение на чл. 25, ал. 2 от наредбата, съгласно който при разносна търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. Посоченото разминаване
накърнява правото на защита на дружеството, като създава неяснота относно
предмета на доказване и само това нарушение е достатъчно за отмяна на
атакуваното постановление.
Дори и да се приеме, че липсва процесуално нарушение, съдът изцяло споделя
тезата на защитата, че е настъпило последващо изменение
в законодателството, с което е отпаднала възможността за извършване на
нарушение по чл.33,ал.2 от Наредбата. Прегледът на визираната като нарушена в
АУАН и НП правна норма показва, че същата е била действаща към датата на
нарушението - 27.02.2018 г., но е била отменена изцяло с ДВ, бр.26/2019 г., в
сила от 29.03.2019 г., поради което за съда, разглеждащ делото съществува
задължение по чл.3,ал.2 от ЗАНН да извърши преценка за по-благоприятния за
нарушителя закон.
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е издадена на основание чл.118,ал.2 от и ал.4
от ЗДДС и несъмнено представлява подзаконов акт по приложението на горната
разпоредба. Нормата на чл.118,ал.4 ,т.1-т.8 от ЗДДС именно посредством
Наредбата детайлно определя изискванията, условията и реда за въвеждане в
експлоатация, регистрация и т.н. на фискалните устройства. Към момента на
извършване на проверката, действащата материалноправна
норма на чл.33,ал.2 от Наредбата е предвиждала, че за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал. 1 /каквото безспорно е било и монтираното
ФУ в проверявания обект/, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Тъй
като в НП АНО е посочил, че фискалното устройство в обекта конструктивно не
притежава функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми и това установяване на е оспорено, съответно - оборено,
правилно като нарушена е била посочена нормата именно нормата на чл.33,ал.2 от
Наредбата. Санкционната разпоредба на чл.185,ал.2 ЗДДС гласи, че "Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба
...". В разглежданият случай посочената Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е
именно този подзаконов нормативен акт, който конкретизира задължението на ДЗЛ
във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС. Следователно, бланкетната
диспозиция на разпоредбата на чл.185,ал.2 от ЗДДС трябва задължително да се
посочи в (което е сторено), а чак след това тя да бъде попълвана посредством
разпоредби от подзаконовия нормативен акт (допълнителни аргументи в тази насока
могат да бъдат намерени и в т.4.1 от задължителното за съдилищата ТР №2/2002 г.
на ОСНК на ВКС). Както вече се посочи по-горе, посочената разпоредба на
чл.33,ал.2 от Наредбата е била отменена изцяло, в сила от 29.03.2019 г. , т.е.
преди влизане в сила на издаденото НП /съдът не дължи произнасяне и анализ за
причините мотивирали Министерство на финансите да отмени този текст от
Наредбата/, като не е предвидена друга разпоредба, която да въвежда задължение
към ДЗЛ за отразяване в книгата за дневни финансови отчети всяка промяна в
касовата наличност.
Съгласно разпоредбата на чл.3,ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Следователно към
настоящия момент жалбоподателят не следва да бъде наказан за процесното нарушение, тъй като неотразяването на промяна в
касовата наличност в книгата за финансови отчети понастоящем не съставлява
нарушение. По тази причина обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */07.08.2018г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 25, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 60, ет. 9,
ап. 49, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.