РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300503426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от в.ф. ***-*** против Решение №
547/28.10.2024г., пост. по гр.д.№ 817/2023, АсРС, с което е осъдено да заплати на Т.
А. Ч. сумата от 7 415,61лв. обезщетение за нанесените му имуществени вреди
представляващи нанесени повреди по собствения му л.а. Хонда Акорд с ДКН *** в
резултат на паднала стена на паркинга на в.ф. ***, ул. „***“ № *** на 07.12.2021г,
ведно със законната лихва от 08.12.2021г, както и разноски по производството в
размер на 2180,96лв.
Жалбоподателят в.ф. *** е останал недоволен от така постановеното решение,
като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Позовава се на
непреодолима сила, а именно силен дъжд в деня на увредата, поради което и
претендира, че не може да бъде ангажирана отговорността на собственика. Счита и че
няма причинна връзка между деянието и вредата, т.к. събитието е случайно и резултат
на форс мажорни обстоятелства. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Т. А. Ч. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно
1
заседание представя бележки по същество, като поддържа, че оспорва жалбата, както и
нововъведените обстоятелства за възникнали форс мажорни обстоятелства. Счита за
недопустимо разглеждането на новите твърдения във възизвното производство.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. Ето защо следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното :
Жалбоподателят е бил ответник в първоинстанционното производство по иск,
предявен от Т. Ч. за заплащане на обезщетение за причинени на лекия му автомобил
вреди вседствие на рухване на тухлена ограда на служебния паркинг на поделението
на 07.12.2021г., която е собственост на същото. Защитната теза на жалбоподателя в
първоинстанционното производство е, че за военното формирование не съществува
задължение да организира съхранение на личните МПС на военнослужещите, както и
че няма доказателства дали автомобилът не е бил застрахован по застраховка Каско и
евентуално е получил обезщетение по нея. Развива и доводи, че ищецът не е бил
наряд, както се твърди в исковата молба, а е участвал в операция по охрана на
държавната граница.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.50 от ЗЗД, при което за уважаване
на исковата претенция е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми: настъпването и размерът на щетите,
причинени от вещ, собственикът на последната, респ. лицето, под чийто надзор се е
намирала, като тогава отговорността е солидарна. За уважаване на същите е
необходимо да се установи активната и пасивната материално правно легитимация на
страните, фактът на причиняване на щета от вещ, размерът на щетата. В тежест на
ищцовата страна е повеждането на пълно и главно доказване на всички елементи от
посочения фактическа състав. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е
2
обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той
дължи обезщетение. Разграничение на отговорността по чл.49 и чл.50 от ЗЗД е
направено още в ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г., според
които ако при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а
когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на
дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността
за този, който е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с
която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава
отговорността за възложилия работата е по чл. 50 ЗЗД.
С оглед посочените елементи на фактическия състав е изготвен доклада по
делото от първоинстанционния съд и е разпределена доказателствената тежест.
По отношение на активната и пасивната легитимация, съдът намира, че следва
да ползва констатациите на проведеното досъдебно производство №66-Рп/2021 на
ВОП-***, образувано по повод срутила се част на външна ограда на в.ф. ***-*** на
07.12.2021г., при което са пострадали три леки автомобила, сред които и Хонда Акорд
с ДК№ ***. Това е установено в протокол за оглед на съответните длъжностни лица.
Описани са и щетите по автомобила – деформиран преден капак, счупен преден ляв
фар, деформирани преден ляв и десет калник, спукано предно панорамно стъкло,
деформирана предна дясна врата, счупена декоративна решетка на предна броня,
множество ожулвания по предна броня, Приложен е и снимков материал на
автомобила към момента на огледа. В хода на разследването е установен собственикът
на този увреден автомобил, а именно Т. Ч..
Констатациите в протокола за оглед установяват и причинно-следствената
връзка между нанасянето на щетите и падането на оградата.
По делото е приета САЕ с в.л. С.М., която не е оспорена от страните и се
възприема като обективна и незаинтересовано. Същата е изготвена на база писмени
данни – протокол за оглед и фото албум от досъдебното производство. Остойностява
вредите, получени в резултат на затрупването на лекия автомобил от самосрутилата се
ограда на общо 7415,61лв.
Съдът намира за абсолютно ирелевантни представените от военното
формирование заповеди за провеждане на операция по охрана на границата, план за
операции, мерки за безопасност при участие в операции , ежедневно донесение за
изпълнение на задачите, правила за използване на сила, списък на личния състав при
ротации, програма за подготовка на в.ф. и др., т.к. същите нямат отношение към
спорния предмет – нанасяне на вреди на лична вещ от вещ, собственост/ поставена под
надзора на военното формирование.
3
По делото са изискване справки от застрахователни дружества относно това
дали процесният лек автомобил е имал застраховка Каско за периода, в който е
възникнал инцидента, като подобен факт не се установява от нито едно от
постъпилите удостоверение.
Събирани са и гласни доказателства досежно възникване на инцидента . Така
свидетелите М. и Н. твърдят, че са били на дежурство , когато оградата е паднала на
паркинга на поделението. Имало затрупани автомобили, но не могат да кажат чия
собственост са били.
При тези фактически данни, съдът намира, че следва да приеме за доказано че
на посочената дата – 07.12.2021г. ограда на района на в.ф. ***-*** се е срутила и е
затрупала автомобила , собственост на ищеца Ч.. Какви служебни задължения е
изпълнявал към този момент собственикът е без всякакво значение, т.к. този факт не е
елемент от фактическия състав на нормата на чл.50 от ЗЗД. САЕ установява вредите по
пера и размер, както и причинно-следствената връзка между срутването на оградата и
причиняването на щетите. Последната впрочем е установена и в досъдебното
производство- протокола за оглед, в който е описано подробно състоянието на
автомобила и причината, поради което той е заварен в това състояние. Въпреки, че не
е повдиган от нито една от страните, а и от първоинстанционния съд, въпросът
относно пасивната легитимация на ответното военно формирование, настоящата
инстанция намира, че доколкото това е предпоставка за произнасяне по иска, то следва
да се изложат доводи в тази насока. Военното формирование не е собственик на
оградата, доколкото същата съставлява обект държавна собственост по смисъла на
чл.316 от ЗОВС. Съгл. чл.14 от ЗДС министрите и другите ръководители на ведомства
управляват предоставените им имоти и вещи , като със свои заповеди ги предоставят
за ползване на съответния вид въоръжена сила, а съгл. чл.60Д от ЗОВС съответният
командващ на вид въоръжена сила следва да предостави правото на ползване на
отделните войскови райони /имоти публична държавна собственост/ - на съответните
военни формирования. По делото не са представени заповедите за предоставяне на
ползването на този район на ответното военно формирование, но доколкото между
страните няма спор по въпроса, че именно ответното в.ф. *** управлява и стопанисва
процесния войскови район, а и това се установява от проведеното досъдебно
производство, то този факт следва да се счита за доказан по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че се установяват елементите от
фактическия състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД, а именно – настъпването на вреди на
имуществото на ищеца – конкретните повреди по собственото му МПС, размерът на
щетите, установен от приетата и неоспорена от страните САЕ, причинната връзка
между срутването на оградата и настъпилите увреждания, установена както от огледа
на компетентните разследващи органи, така и от САЕ, фактът, че тази ограда е част от
4
войсковия район на в.ф. ***, т.е. че тази организационна структура на БА отговаря за
стопанисването на недвижимия имот - публична държавна собственост.
Установяването на елементите на хипотезиса на чл.50 от ЗЗД обосновава и ангажиране
на имуществената отговорност за репариране на причиненине щети. Така предявеният
иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за правилност и
законосъобразност на постановеното решение, същата се явява бланкетна и няма
конкретни въпроси, на които въззивният съд да дължи произнасяне. Въвеждането на
нови твърдения за правоизключващи факти е недопустимо във въззивното
производство, най-малкото поради необходимостта от нов доклад с разпределяне на
доказателствена тежест и събиране на нови доказателства. Именно в този смисъл е и
запрета , установен в чл.266, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното първоинстанционното решение като постановено в същия
смисъл следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 1300лв. разноски. Възражението за прекомерност, направено от
жалбоподателя не следва да бъде уважено, доколкото възнаграждение е съобразено с
цената на иска и с правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 547/28.10.2024г., пост. по гр.д.№ 817/2023, АсРС.
ОСЪЖДА военно формирование ***-***, ул. *** №***, да заплати на Т. А. Ч. ,
ЕГН **********, разноски в размер на 1300лв. заплатен адвокатски хононар за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5