Решение по дело №334/2018 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 24.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд            І наказателен състав,

на пети юли                                    две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 334 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-0281-000293 от 27.04.2018 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., на С.И.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г.- упълномощен, който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители И. като актосъставител и К. като свидетел по акта, както и доведения по почин на жалбоподателя свидетел Б., и приобщените писмени доказателства- АУАН бл. № 777480/18.04.2018 г., наказателно постановление № 18-0281-000293 от 27.04.2018 г., разписка за връчване на наказателно постановление, обяснение, талон за медицинско изследване № 0034557/18.04.2018 г. заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., справка за извършена проверка на анализатори на алкохол в дъха, съдът намира за установено следното:

         На 18.04.2018 г. свидетелите И. и К.- служители н.Р.н.М.К. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Около 12,30 часа полицейските служители се намирали на местостоянка срещу бензиностанция „К.“ в гр. К., находяща се на път ІІ-64, км. 0+650 метра. Забелязали, че в района на бензиностанцията и намиращата се зад нея автомивка лице управлява нерегистриран мотопед. Полицейските служители извършили проверка на лице, установили, че това бил жалбоподателя Р. и го изпробвали за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDM-0250, който отчел наличие на 0,82 промила алкохол. На Р. бил издаден талон за медицинско изследване № 0034557/18.04.2018 г., в който Р. отбелязал собственоръчно, че приема показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба за лабораторно изследване.

         Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор И. съставил процесния АУАН, с който приел, че С.Р. е осъществил нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 18.04.2018 г., около 12,35 ч., по път ІІ-64, км. 0+650 метро, между гр. К. и гр. Б., в района на бензиностанция „К.“ гр. К. по път, отворен за обществено ползване управлявал мотопед „Пежо“, неустановен модел, сив на цвят, без номер на рама, с номер на двигателя *******, 49 куб.см., като същия не бил регистриран по надлежния ред и бил без поставена регистрационна табела на определените за целта места. При извършената проверка в 12,47 ч. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDM-0250 се установило, че водачът управлява с концентрация на алкохол 0,82% на хиляда. Водачът не желаел да изпълни предписанието и да даде кръвна проба за лабораторен анализ. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0034557.

         Така съставения АУАН бил подписан от Р. без възражения, като същия получил препис от акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.04.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване, на жалбоподател Р. било наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Наказателното постановление било връчено на Р. на 18.05.2018 г., а жалбата срещу него- депозирана на 23.05.2018 г.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по делото.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- И., К., включително и от св. Б.

Прави се възражение от страна на защитата на жалбоподателя, че мястото, където било управлявано процесното МПС не представлява път по смисъла на §6 т.1 от ДР на ЗДвП. Възражението е неоснователно. Съобразно §6 т.1 от ДР на ЗДвП път по смисъла на посочения закон е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. По делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС в района на бензиностанция и находяща се до нея автомивка. Предназначението на двата обекта безспорно е свързано с движение на МПС на тяхната територия, т.е. пътната настилка на двата обекта представлява път, предназначен и използван за движение на МПС и пешеходци.

С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя Р. е осъществил вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Р. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на алкохол 0,82% на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDM-0250, като не е оспорил показанията му и е отказал да даде кръвна проба за изследване.

Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца е съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното нарушение.

Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0281-000293 от 27.04.2018 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., с което на С.И.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ