РЕШЕНИЕ
№1119/29.7.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и осми юли Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2655
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М.Д. с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-0442-000433/10.06.2020г.
на Началник сектор към ОД на МВР, Четвърто
РУ-Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/,
за нарушение на същия член.
В жалбата
се сочи, че НП е незаконосъобразно. Изтъква се, че собственик на автомобила е
бабата на възз., поради което имежду
тях имало сключен устен договор за управление. Сочи се, че относимата
разпоредба в случая била тази на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи се, че предвид
епидемиологичната обстановка в страната, собственика на МПС не е бил в
състояние да сключи договор за задължителна застраховка. Сочи се, че часове
след случа за автомобилът бил сключен договорът за ГО. С тези аргументи се иска
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител- адв.Д., която поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.05.2020 г., около 23:05
часа, в гр.Белослав, по ул.“Бельов“, посока ул.“Пещерата“, въззивникът управлявал товарен автомобил – „Рено
Канго“ с peг. № В6423НН. Там
въззивникът бил спрян от служители на полицията, сред които бил св. М.А. - младши автоконтрольор в Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна. В хода на проверката било установено,
посредством служебно преносимо устройство - таблет,
че за управлявания от въззивника автомобил няма сключен и действащ договор за
застраховка „гражданска отговорност „ /ГО/. В хода на проверката било
установено, че автомобилът управляван от въззивника бил собственост на св.Г.П. –
баба на въззивника.
При тези констатации св.А. съставил срещу въззивника АУАН бл.№594039 от 26.05.2020г.,
като описал допуснатото според него от Д. нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В
АУАН той описал и че МПС е собственост на Г.П.. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен
и връчен на същия, който го подписал с отбелязване, че няма възражение.
Жалбоподателят не се възползвал и от законното си право да
депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Впоследствие
срещу въззивника било издадено и процесното НП №
20-0442-000433/10.06.2020г. на Началник
сектор към ОД на МВР, Четвърто РУ-Варна, с което му било
наложено: административно наказание „глоба“ в размер 400 лв. на
основание чл.638, ал.3 от КТ.
С обжалваното НП АНО повдигнал обвинение срещу Д., за
това, че на горепосочените дата и място управлявал лек автомобил - товарен автомобил – „Рено Канго“
с peг. № В6423НН , собственост на Г.М.П., във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка "гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като го наказал като лице което не е собственик на автомобила. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2020г.
В хода на съдебното производство бе
приобщена разпечатка от електронния масив на „Гаранционен фонд”. От същата е видно, че датата 15.04.2020 г. е последната дата, в
която по отношение процесния автомобил е имало
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", като в периода
00.00 ч. на 16.04.2020 г. -09.04ч на 27.05.2020г.
автомобилът е бил без сключена
застраховка "Гражданска отговорност". Т.е. за процесния
автомобил към 23.05 ч. на дата 26.05.2020г. е нямало активна застраховка ГО.
Описаната фактическа обстановка, се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за
нарушител/водач, разпечатка от електронния масив на „Гаранционен фонд“ и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.А..
Като кореспондиращи със събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът кредитира и показанията на свидетелят Г.П.,
собственик на автомобила и баба на
въззивника.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.06.2018г. видно от пощенското
клеймо на плика, с който е била подадена / от надлежна страна – ФЛ спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник на сектор в Четвърто РУ
към ОДМВР-Варна, съгласно КЗ и Заповед рег.№ 365з-4407/26.10.2018г. на Директора
на ОД на МВР-Варна, приложена по преписката. Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ наказателните
постановления за нарушенията по чл.
638, ал. 1 до 3
от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите
по преписката нарушението е установено на територията на гр.Белослав, който
град попада в обхвата на ОД на МВР-Варна, следователно компетентен да издаде НП
е Директорът на ОД на МВР-Варна или оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег.№
365з-4407/26.10.2018г. на Директора на ОД на МВР-Варна Д.П., последният е оправомощил изрично издателя на процесното
НП В.А.Ж., работещ на длъжност Началник сектор в Четвърто РУ-Варна да издава НП
за нарушения по чл.638, ал.1 до 6 от КЗ.
АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при Четвърто РУ М.А., оправомощен
съгласно чл.647, ал.1 от КЗ. Последният текст гласи, че актовете за
установяване на административно нарушение в случаите по чл.
638, ал. 1 – 3
от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата, какъвто безспорно е и актосъставителят
Г., работещ на длъжност мл.автоконтрольор в Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
т.к. не ограничава правото на защита.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са
извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателят
е наказан за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда, че лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, бе
установено по безспорен и категоричен начин, че въззивникът Д. не е собственик
на управлявания от него автомобил. Собственик е неговата баба- св.Г.П.. Безспорно
бе установено и че към датата и часът на
деянието – 26.05.2020г. около 23.05 ч. за процесния
автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО. Съобразно показанията на
св.Г.П. автомобилът се ползвал от внука й и настоящ въззивник
в процесния ден, като всички документи за автомобила
били в жабката на същия. Следователно въззивникът е бил наясно, че за
автомобилът няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО към 23.05
ч. на 26.05.2020г., въпреки горното въззивникът е управлявал автомобила в
посочения ден и час, което също е безспорно установено и от материалите по
делото, а и не се оспорва от въззивника. Безспорно преди да предприеме
управление на което и да било МПС, независимо дали е собствено или предоставено
за ползване, правоспособният водач, какъвто е въззивникът от 27.01.2020г., е
длъжен да се увери , че за автомобилът има сключена и валидно действаща ГО. Обстоятелството,
че неговите баба и дядо не са го уведомили, че автомобилът е с изтекла
застраховка е ирелевантно в случая, тъй като той е
наказан като водач, а не като собственик на автомобила. Ирелеванто
е и обстоятелството, че предвид извънредното положение, собственикът на
автомобила не е предприел действия по сключване на задължителната застраховка
ГО. Тук следва да се посочи, че извънредното положение в страната бе обявено в
периода от 13.03 до 13.05.2020г. т.е неговият край е поставен тринадесет дни
преди процесната дата. За този период напълно
възможно е било да бъда сключена валидна ГО за автомобила. Съгласно разпоредбата
на чл. 481, ал. 3 от КЗ застраховането на водача по реда на КЗ се явява
абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните текстове от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съдът
не споделя виждането в жалбата, че въззивникът е следвало да бъде санкциониран
на основание чл. 638,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като този текст гласи, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250
лв. – за физическо лице. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Въззивникът не е собственик на превозното средство и няма
как да бъде санкциониран по този текст от закона.
Поради това
и съдът намира, че в настоящият случай съвсем правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането. Размерът на наложеното наказание е
строго фиксиран в разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането, административно - наказващият орган
изцяло се е съобразил с този размер, поради което и за съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административното наказание глоба под предвидения от законодателя размер,
поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които КЗ e призван да гарантира. Тяхното
нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и най - вече
последиците при настъпване на пътно - транспортно произшествие. Нещо повече,
въззивникът е водач на МПС само от няколко месеца- от 27.01.2020г.- четири
месеца преди нарушението, поради което и опасността от транспортни
произшествия, предвид обстоятелството, че няма достатъчно практически опит е
завишена. Поради това и съдът намира, че извършеното нарушение се характеризира
с достатъчна висока степен на обществена опасност, която изключва всякаква
възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай,
независимо от причината наложила управлението на автомобила и обстоятелството,
че само няколко часа след проверката за автомобилът е сключена задължителната
застраховка.
При
цялостна проверка на атакуваното НП съдът не констатира пороци на АУАН и НП.
Нарушението е индивидуализирано по недвусмислен начин както в АУАН, така и в
НП, който позволява на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение
е обвинен. От изложеното по-горе, касаещо съставомерността и съответно относимата
санкционна разпоредба за нарушението, е видно, че НП не страда и от наведените
пороци в жалбата.
Поради
това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова
– ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От
процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер от 80 лв., тъй като липсва каквато и да
било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на
ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, който не се е явил в с.з, а е
депозирал само писмени бележки. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест
на въззивника.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0442-000433/10.06.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР, Четвърто
РУ-Варна, с което на Г.М.Д. с ЕГН **********
е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, за нарушение на същия член, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: