№ 55
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Боряна Анг. Димитрова
Илияна Т. Балтова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000079 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 44 от 19.02.2025 г., постановено по т.д. № 294/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Поморие тур мениджмънт“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на “Еврокапитал България“ ЕАД, ЕИК *********,
в открито производство по несъстоятелност по т. д. № 354/2018 г. по описа на
БОС, представлявано от синдика Д. Н., сумата 1500 лв., представляваща
неплатени месечни наемни вноски за м. юли 2023 г. и м. юли 2024 г. по ф/ра №
6434/05.07.2023 г. и ф/ра № 6466/ 05.07.2024 г., които са дължими по договор
за наем на недвижим имот от 01.07.2021 г. на имот: Паркинг в УПИ VIII,
отреден за паркинг и озеленяване, находящ се в гр. София, район Лозенец, м.
Лозенец-II, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 19.09.2024 г. до пълното изплащане. Искът за
разликата над присъдения размер от 1500 лв. до пълния претендиран размер
от 37 500 лв. е отхвърлен. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника “Поморие тур мениджмънт“ ЕООД. Решението се обжалва като
недопустимо, а в условията на евентуалност – като неправилно, постановено
при неспазване на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона.
Недопустимостта на обжалвания съдебен акт се обосновава с
произнасяне на съда извън предмета на спора. Твърди се, че претендираната ог
ищеца сума в размер на 37 500 лв. е формирана като дължимата за 30 месеца
разлика между заплащаната от наемателя наемна цена в размер на 750 лв.
1
месечно и уговорената с устна уговорка наемна цена от 2000 лв. между
страните по договора за наем. По делото не съществувал спор относно
надлежното заплащане на наемната цена от 750 лв., а присъждането на 1500
лв., представляващи установени от Окръжен съд Бургас неплатени месечни
вноски за м.07.2023 г. и м.07.2024 г. съставлявало произнасяне извън предмета
на спора. Съдът не дал указания за представяне на доказателства за
заплащането на писмено уговорената между страните наемна цена от 750 лв.
Страната не знаела, че фактът на плащането на наемната цена от 750 лв. е
спорен. В тази връзка се представят писмени доказателства за установяване,
че наемите за тези два месеца са платени. Аргументира се и неправилност на
обжалваното решение, тъй като съдът е взел предвид ирелевантни към спора
доказателства, които не доказват нищо от исковата претенция.
Иска се отмяна на решението като недопустимо, евентуално неправилно
и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства – справка за извършените
плащания на наемната цена от 750 лв. по договор за наем, заедно с 18 бр.
платежни нареждания и 9 бр. извлечения от банкова сметка, заверени от
страната.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Д. Н. – постоянен синдик на ищеца “Еврокапитал България“ ЕАД (н).
Поддържа се, че е налице изначална нередовност в исковата молба, поради
несъответствие между обстоятелствената част и нейния петитум. Страната
се противопоставя на приемането на приложените към въззивната жалба
писмени доказателства предвид нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, но
потвърждава, че съгласно направената от синдика справка в счетоводството
наемите за м.07.2023 г. и м.07.2024 г. са били заплатени от въззивника.
Иска се връщане на делото за ново разглеждане по същество от
първоинстанционния съд с оглед отстраняване нередовността на исковата
молба.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение по чл. 267 ГПК е
приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Еврокапитал –
България” ЕАД (н). Ищецът посочил, че на 01.07.2021 г. сключил с ответника
“Поморие тур мениджмънт” ЕООД договор за наем на недвижим имот, по
силата на който му предоставил за временно възмездно ползване свой
собствен имот – паркинг, находящ се в ПИ с идентификатор *, находящ се в
гр. София, район Лозенец, целият с площ от 1500 кв.м. Уговорена била наемна
цена в размер на 2000 лв. месечно. Имотът бил предаден на наемателя в деня
2
на подписване на договора. На 01.01.2022 г. бил подписан анекс, с който било
уговорено, че ежемесечната наемна цена се намалява до размер от 750 лв. с
ДДС до приключване на извънредната обстановка вследствие на пандемията
от COVID-19. След като с решение на МС на РБ от 01.04.2022 г. били
отменени въведените временни противоепидемични мерки на територията на
страна, били проведени разговори между представителите на страните по
договора, при които наемателят бил призован да заплаща първоначалния
уговорен наем в размер на 2000 лв. месечно и му била неколкократно
предоставяна възможност да изплати дължимите суми в пълен размер. Тъй
като не се стигнало до доброволно уреждане на спора, наемодателят изпратил
до наемателя покана за прекратяване на договора.
Въз основа на тези фактически твърдения наемодателят-ищец отправил
искане да бъде осъден наемателят да му заплати сумата 37 500 лв.,
представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода от
01.04.2022 г. до 01.09.2024 г., които са дължими по договор за наем на
недвижим имот … заедно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорил претенциите и поискал да се отхвърлят. Възразил,
че дължимата от него наемна цена е в размер на 750 лв. с оглед анекса към
договора за наем. Заявил, че наемодателят никога не бил отправял искане за
подписване на нов анекс, нито бил представил друг документ или становище
за увеличаване на наема. Наемателят изпълнявал задълженията си по договора
за наем точно и не дължал никакви допълнителни суми на ищеца. Задължение
за претендираната от ищеца сума в размер на 37 500 лв. не съществувало.
Поискал отхвърляне на иска като неоснователен.
С обжалваното решение окръжният съд приел, че за процесния период
01.04.2022 г. - 01.09.2024 г. наемателят дължи месечен наем в размер на 750
лв.; че няма представени доказателства за платен наем за месеците юли 2023 г.
и юли 2024 г. и че искът е основателен за сумата 1500 лв. (2х750 лв.) заедно
със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане на
сумата.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
допустимостта на решението в неговата обжалвана част. В случая решението
не е обжалвано в отхвърлителната му част. В тази част то е влязло в сила и
допустимостта му не подлежи на инстанционен контрол. Въззивният съд е
длъжен служебно да провери допустимостта на решението в частта, която се
обжалва, т.е. в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
1500 лв. – сбор от два месечни наема в размер на по 750 лв. за месеците юли
2023 г. и юли 2024 г.
По повод преценката за допустимост на решението в обжалваната част с
3
разпореждане от 27.05.2025 г. по настоящото дело исковата молба е оставена
без движение като на ищеца е указано да отстрани нередовност: “Нито в
исковата молба, нито в допълнителната искова молба ищецът излага
твърдения, че ответникът не е заплатил изцяло или отчасти наемна цена в
размер на 750 лв. месечно за периода 01.04.2022 г. – 01.09.2024 г. (общо за 29
месеца). Макар и непрецизно формулирани, твърденията на ищеца могат да се
сведат до това: според ищеца уговорката за намаляване на месечния наем от
2000 лв. на 750 лв. месечно е прекратила действието си, считано от 01.04.2024
г. и от този момент нататък наемателят дължи по договора за наем
първоначално уговорения наем в размер на 2000 лв. месечно. Тъй като
наемателят е продължил да плаща наем в размер на 750 лв. месечно за
процесния период, ищецът приема, че ответникът-наемател му дължи
разликата от 1250 лв. за всеки месец от периода. На така възприетите
фактически твърдения на ищеца би отговаряла осъдителна претенция за
сумата 36 250 лв. (29 месеца по 1250 лв. = 36 250 лв.). Претендира се обаче
сумата 37 500 лв. и не е ясно как е формирана тя. Налице е противоречие
между фактическите твърдения на ищеца и отправеното искане, което
противоречие следва да се отстрани.”
С молба-уточнение от 10.06.2025 г. ищецът е уточнил, че претендира
заплащане на сумата 36 250 лв., представляваща сбор от разликата от 1250 лв.
месечно за срок от 29 месеца, която разлика е между първоначално уговорения
и платен наем в размер на 750 лв. месечно и дължимия за периода 01.04.2022 г.
- 01.09.2024 г. наем в размер на 2000 лв.
Със становище от 04.07.2025 г. ответникът поддържа тезата си, че
присъдената в полза на ищеца сума в размер на 1500 лв., представляваща
неплатен наем за м. юли 2023 г. и м. юли 2024 г., нито се претендира от ищеца,
нито се дължи от ответника, защото наемът за тези два месеца е платен. Към
становището са приложени същите доказателства, които са приложени към
въззивната жалба.
При така изяснените фактически твърдения на ищеца и отправеното от
него искане става ясно, че първоинстанционният съд се е произнесъл не по
спора, с който е бил сезиран, а по непредявен иск. Първоинстанционният съд е
изследвал обстоятелства, които изобщо не са били спорни между страните –
дали наемателят за процесния период е изплатил наем в размер на по 750 лв.
месечно; приел е, че за два месеца този наем не е платен и го е присъдил.
Ищецът не твърди, че е нарушено правото му да получи наем в размер на 750
лв. месечно, не търси защита на това свое право и съдът няма основание да му
дава такава нетърсена защита. В същото време съдът е формирал в мотивите
си воля по спорния въпрос – приел е, че след анекса, с който е определена
наемна цена от 750 лв., няма последващо изменение на договорното
правоотношение и няма основание наемателят да дължи наем в по-висок
размер от 750 лв. месечно за процесния период, но не е отхвърлил
претенцията изцяло.
4
На осн. чл. 270, ал. 3, изр. ГПК решението следва да се обезсили в
обжалваната част и в тази част (за 1500 лв.) делото да се върне за произнасяне
по предявения иск.
При новото произнасяне съдът следва да се произнесе и по искането за
присъждане на разноски за въззивната инстанция с оглед изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 44 от 19.02.2025 г., постановено по т.д. №
294/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено
“Поморие тур мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
“Еврокапитал България“ ЕАД (н), ЕИК *********, в открито производство по
несъстоятелност по т. д. № 354/2018 г. по описа на БОС, представлявано от
синдика Д. Н., сумата 1500 лв., представляваща неплатени месечни наемни
вноски за м. юли 2023 г. и м. юли 2024 г. по ф/ра № 6434/05.07.2023 г. и ф/ра №
6466/ 05.07.2024 г., които са дължими по договор за наем на недвижим имот от
01.07.2021 г. на имот: Паркинг в УПИ VIII, отреден за паркинг и озеленяване,
находящ се в гр. София, район Лозенец, м. Лозенец-II, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
19.09.2024 г. до пълното изплащане.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по предявения
иск за сумата 1500 лв. заедно със законната лихва.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5