№ 24
гр. Харманли, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20225630100601 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХXV от ГПК - "Бързо производство".
Производството е образувано по обективно съединени искове по
депозирана искова молба от Д. П. М. от гр. Харманли против «ДЕМАРК"'
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, п.к.
6450,ул.****, представлявано от управителя Д. М. И., с правно основание чл.
344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 6/21.05.2022г. на
управителя на „Демарк" ЕООД Д. М. И. е прекратено трудовото
правоотношение /ТПО/ на ищцата Д. П. М. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от
КТ. Като причина за прекратяване на ТПО е посочено намаляване на обема на
работа.
В законния двумесечен срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ от получаване
на Заповед № 6/21.05.2022г. на 23.05.2022г. е предявен срещу ответното
дружество искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 - 3 от КТ за признаване на уволнението
й за незаконно и за отмяна на Заповед № 6/21.05.2022г., за възстановяването й
на работа и за присъждане на обезщетение за периода, през който е останала
без работа.
Относно главния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ в исковата молба се
сочи, че макар и формално Заповед N 6/21.05.2022г. да съдържала основните
реквизити на заповед, с която се прекратява ТПО, тя не съдържала достатъчно
мотиви и фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на фактическия
състав на чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ. В правната теория се приемало, че
1
намаляване на обема на работа означавало реално намаляване на
производствената програма, на количеството на произведената и отчетена
продукция, спаднал обем на стокооборота, или на извършените услуги. В
конкретния случай липсата на мотиви не давали яснота в какво точно се
изразява намалението на обема на работа в ответното дружество и спрямо кой
предходен период се установява това намаление, как се е отразило
намалението на обема на работа на числения състав на дружеството, и защо е
прекратено точно ТПО на ищцата. Липсата на мотиви в Заповед №
6/21.05.2022г. давало основание за твърдението, че е издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, което обосновавало незаконност на
уволнението на самостоятелно основание, без спорът да се разглежда по
същество.
Ищцата оспорва наличието на фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т.
3 от КТ, поради което прекратяването на ТПО на ищцата било постановено
при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано.
Оспорва се твърдението, че в ответното дружество към м. април
2022г., когато на ищцата е отправено предизвестие за прекратяване на ТПО,
така и към датата на прекратяване на ТПО със Заповед № 6/21.05.2022г., е
намалял обемът на работа в дружеството, като обективно фактическо
състояние, в сравнение с предходни периоди, вкл. към 18.04.2022г, датата на
възстановяването на работа на ищцата след отмяна на предходно незаконно
уволнение. Независимо от правомощието на работодателя да извърши
преценка за по - целесъобразна организация на труда при спад в обема на
производството, моли съдът да осъществи съдебен контрол за законност
доколко реално е налице намаляване на обема на работата в „Демарк" ЕООД
и доколко уволнението на ищцата е предизвикано именно от настъпилото
намаление на обема на работата.
Поради обстоятелството, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ
показва близост със закриване на част от предприятието и със съкращението в
щата /чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ/, доколкото и то водило до намаляване на
необходимия персонал за осъществяване на дейността, заявявам твърдение,
че не е налице намаление на числения състав на ответното дружество, което
опровергава наличието на фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ.
Допълнителен довод в тази връзка се сочат, че обстоятелството, че трудовите
функции на ищцата като „пакетировач" в „Демарк" ЕООД, съгласно трудовия
договор № 03/04.10.2011г включват обслужване на машина за пакетиране на
хляб от двама пакетировачи в непрекъснат режим на работа, което изключва
намаляване на щатните бройки „пакетировач" дори и при намаляване на
общия обем на работа.
Ищцата се позовава и на недобросъвестно упражняване на
работодателски права в изпълнение на задължението на работодателя по чл. 8
ал. 1 от КТ и в тази връзка оспорвам презумпцията на чл. 8 ал. 2 от КТ което
обосновава незаконност на уволнението на ищцата на самостоятелно
2
основание.
Моли да се има предвид следните конкретни съображения в тази
връзка:
Настоящото прекратяване на ТПО на ищцата било второ по ред. Със
Заповед № 001/11.06.2020г. е бил прекратен трудовият й договор с
дисциплинарно уволнение, признато за незаконно с влязло в сила Решение №
260061 от 20.11.2020Г. по гр.д. № 744/2020г. на Харманлийския районен съд,
потвърдено и частично изменено с Решение № 260162/11.05.2021г. по В.Гр.Д.
№ 196/2021г. на Хасковския окръжен съд, по което не е допуснато касационно
обжалване с Определение № 213/ 25.03.2022г. по гр.д. № 2959/2021г. на ВКС,
4-то г.о. Ищцата се е върнала на работа в „Демарк" ЕООД на 18.04.2022г. и на
20.04.2022г. при условията на отказ й е било връчено предизвестие №
1/20.04.2022г че ще бъде прекратен трудовият й договор след изтичане на
един месец, или считано от 21.05.2022г.Частично е била уважена молбата и с
вх. №2/21.04.2022г. да ползва платен отпуск от 37 работни дни, считано от
21.04.2022г., като работодателят е разрешил отпуск само до датата на
изтичане на едномесечното предизвестие. Заповед № 6/21.05.2022г. за
прекратяване на ТПО е връчена веднага след изтичане на ползвания платен
годишен отпуск.
Ищцата счита, че от изложените фактически обстоятелства се
обосновавал изводът, че реално ищцата не е била възстановена на заеманата
преди дисциплинарното уволнение длъжност. Прекратяването на трудовия й
договор на друго основание 3 дни след връщането й на работа не е извършено
от работодателя в интерес на работата, или като последица от изменения в
производствения режим или в обема на извършваната работа в „Демарк"
ЕООД, а е извършено с единствената цел да се прекрати нейният трудов
договор, като не й се даде възможност да работи до датата на
пенсионирането, което предстои в началото на м. юни 2022г., за да се избегне
плащане на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ.
Моли съда въз основа на всички изложени съображения и
обстоятелства, да признае уволнението на ищцата за незаконно и да отмените
Заповед № 6/21.05.2022г., с която е извършено.
Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ счита, че уважаването на
иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ обуславя основателност и на иска по чл. 344 ал.
1 т. 2 от КТ - ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност: „пакетировач" в „Демарк" ЕООД.
Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ ищцата сочи, че
уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ обуславя основателност и на
иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ - на ищцата да се заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа, поради уволнението й със Заповед
6/21.05.2022г. Претендирам обезщетение в максималния 6 - месечен период,
съгласно чл. 225 ал. 1 от КТ, считано от 21.05.2022г. до 21.11.2022г. в размер
на 4264,80 лв изчислено на база брутното й трудово възнаграждение в размер
3
на 710,80 лев в последния пълен отработен месец - м. май 2020г.
Въз основа на всички изложени съображения предявява срещу
„Демарк" ЕООД следните искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1 - 3 от
КТ.
Моли съда да признае за незаконно уволнението на Д. П. М.,
извършено със Заповед № 6/21,05.2022г. на управителя на „ДЕМАРК" ЕООД,
и отмените тази заповед като незаконосъобразна; да се възстанови Д. П. М. на
заеманата преди уволнението длъжност - „пакетировач “ в „ДЕМАРК" ЕООД;
да се присъдите на Д. П. М. обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето,
през което е останала без работа, за период от 6 месеца, считано от
21.05.2022г. до 21.11.2022г., в размер на 4264.80 лв., изчислено на база
брутното й трудово възнаграждение в размер на 710.80 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се
присъждане на разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок от ответника е депозиран
отговор на исковата молба от ответника „Демарк" ЕООД със седалище в гр.
Харманли.
Ответникът счита предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за
заплащане на обезщетение в максималния 6 - месечен период, съгласно чл.
225 ал. 1 от КТ, считано от 21.05.2022г. до 21.11.2022г. в размер на 4264,80 лв
за частично неоснователен, доколкото преди крайната дата ищецът можел да
бъде възстановен на работа. Твърди, че предявените искове са неоснователни.
В отговора се твърди, че предметът на дружеството е производство на хляб.
От появата на корона вируса през 2020г. и вследствие на международни
фактори като глобална инфлация, войната в Украйна, постоянно
повишаващите се цени на електрическата енергия, газта и на другите важни
за функционирането на дружеството суровини, обемът на работа на
предприятието бил намален многократно. Поради намаляването на обема на
работа на предприятието били намалели и доходите на същото, а разходите
му са се уВ.чили. Дружеството е във влошено икономическо състояние. За
една част от персонала не било възможно да се създаде ангажираност. Поради
намаляването на обема на работата работодателят решил да направи подбор
по реда на чл.329 от КТ и в интерес на предприятието да уволни служителите,
за които няма работа. С провеждането на подбор работодателят е целял да
провери кои от служителите му работят по-добре и притежават по-висока
квалификация, като остави по -полезните от тях на работа.
Със Заповед №1/20.04.2022г. за подбор на персонала на длъжност
„пакетировач“ поради установен намален обем на работа в „Демарк“ ЕООД
работодателят е определил критериите, по които ще се извърши подбора и е
определил комисията, която е трябвало да извърши оценката и подбора. От
съставените при извършване на подбора документи служителката Д. П. М.
била получила най-малък брой точки от всички служители. Именно и заради
това на същата й е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване
4
на трудовия договор на основание чл.328, ал. 1, т.3 от КТ. Ответникът сочи,
че твърденията на ищцата, че било налице недобросъвестно упражняване на
работодателска власт били неоснователни.
Действително веднъж ищцата е била уволнявана от работодателя, но
това уволнение се е дължало на извършено от нея дисциплинарно нарушение.
Предишната заповед, с която е бил прекратен трудовия й договор, била от
11.06.2020г. Към тази дата предприятието все още не е било засегнато в
такава степен от горепосочените икономически фактори и обемът му на
работа не е бил намален, както към сегашния момент. Ето защо и предишното
уволнение на ищцата нямало връзка с настоящото, а още по-малко
работодателят упражнява недобросъвестно работодателските си права.
В действителност ищцата подхождала недобросъвестно на работното
си място. Поради небрежното й поведение и лошото й качество на работа
ищцата е получила най-малко точки при провеждането на подбор, което от
своя страна е станало причина трудовото й правоотношение да бъде
прекратено. В случай, че ищцата е била добър служител, то същата е щяла да
получи по-голям брой точки при провеждане на подбора.
Ето защо счита, че уволнението на ищцата, освен поради намаляване
на обема на работа на предприятието, е и вследствие на лошата работа, която
вършила и непрофесионалното й поведение на работното място, а не поради
наличието на личностно отношение на работодателя към нея. Освен това,
другата служителка, която била на длъжност „пакетировач“ в предприятието -
И.К.Ж., е трудоустроена и е с 60% трайно намалена работоспособност, поради
което попада под закрилата на чл.333 от КТ. Поради това нейното уволнение
не е било възможно, още повече, че последната била и по - добър работник от
ищцата.
Ответникът възразява срещу доводите на ищцата, че липсвали
мотиви в заповедта, които налагали издаването й. В самата заповед било
посочено, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение е
намаляване на обема на работа. Освен това, мотивите на Заповедта се
допълвали от проведения по реда на чл.329 от КТ подбор. С оглед на
гореизложеното, моли съдът да отхвърли предявените от Д. П. М. срещу
„Демарк“ ЕООД искове. Претендират се съдебните разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете. Прави възражение за прекомерност
на претендираните от ответната страна съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по
срочен трудов договор № 03 от 04.10.2011 г., въз основа на който ищцата Д.
П. М. е изпълнявала длъжността “пакетировач” във фурна „ Малина“ при
5
ответника „Демарк“ ЕООД.
На 25.07.2012 г. страните сключили допълнително споразумение, с
което изменили трудовия договор от срочен в такъв за неопределено време по
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. С допълнително споразумение от 02.01.2020 г.
получаваното от ищцата възнаграждение било уВ.чено в размер на 610 лв.
Видно от представения фиш за заплати за месец май 2020 г.
възнаграждението на ищцата с допълнителни начисления възлиза на 710,80
лв.
Със Заповед № 001/11,06.2020г. е бил прекратен трудовият й
договор с с дисциплинарно наказание -уволнение, признато за незаконно с
влязло в сила Решение № 260061 от 20.11.2020Г. по гр.д. № 744/2020г. на
Харманлийския районен съд, потвърдено и частично изменено с Решение №
260162/11.05.2021г. по В.гр.д. № 196/2021г. на Хасковския окръжен съд, по
което не е допуснато касационно обжалване с Определение №
213/25.03.2022г. по гр.д. № 2959/2021г. на ВКС, 4-то г.о.
От молба №1/13.04.2022г. депозирана от ищцата за допускане до
работното място, считано от 18.04.2022г., управителя на „Демарк" ЕООД гр.
Харманли със своя заповед №1/18.04.2022г. е потвърдил възстановяването на
работа на Д. П. М., считано от 18.04.2022г. на длъжността „ пакетировач“
От фиш за заплата за м. май 2020г. се установява, че общо
полученото възнаграждение е в размер на 710,80 лева.
От Заповед № 1/20.04.2022 г. се установява, че работодателя-
ответник е определил задължение за извършване на подбор на персонала на
длъжност “пакетировач“, поради установен намален обем на работата и
наличие на необхоД.ст от съкращаване на работници на основание
чл.328,ал.1,т.3 от КТ. В заповедта са определение следните критерии за
оценка: ефективност при изпълнение на работата; качество на изпълнение на
служебните задължения;умения за общуване с колеги и контрагенти; умения
за работа в екип, прослужено време в предприятието на работодателя;
наличие на законова закрила при уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.3 от
КТ, включително чл.333,ал.1,т.2 от КТ и степен на образование. Със същата
заповед е определена и тежестта на критериите по които ще се извърши
подборът: ефективност при изпълнение на работата -10 точки; качество на
изпълнение на служебните задължения- 10; умения за общуване с колеги,
умения за работа в екип-10; прослужено време в предприятието на
работодателя - 5 точки; наличие на законова закрила при уволнение на
основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ-60 точки и степен на образование - 5 точки.
Всичко точки 130. С тази заповед е определена и комисия която ще се
извърши оценката и подборът състояща се от Д. М. И.-управител и Д.Т. П..
Видно от карта за оценка за подбор на длъжността „пакетировач“ на
И.К.Ж. е, че същата е получила всичко 95 точки.
Видно от карта за оценка за подбор на длъжността „пакетировач“ на
6
Д. П. М. е , че същата е получила 26 точки.
От Заповед №2 от 20.04.2022г. на управителя се установява, че на
основание чл.329 от КТ след извършен подбор на персонала за длъжността
„пакетировач“ на Д. П. М. да се връчи едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.3 от
КТ.
На 20.04.2022г. работодателят е отправил едномесечно предизвестие
№1/20.04.2022г. връчено на ищцата при условията на отказ на 20.04.2022г.,
че прекратява трудовия й договор считано от 21.05.2022г. на основание
чл.328, ал.1,т.3 от КТ.
Със Заповед №5/21.04.2022г. на основание чл.155, ал.1 от КТ е
разрешен платен отпуск на Д. П. М. в размер на 18 работни дин, считано от
21.04.2022г.
Видно от приетото по делото щатно разписание на длъжностите в
ответното дружество, утвърдено от едноличния собственик на капитала на
18.04.2022г., на длъжност „ пакетировач“ са назначени Д. П. М., И.К.Ж. и
Ф.С.В..
Видно от приетото по делото щатно разписание на длъжностите в
ответното дружество, утвърдено от едноличния собственик на капитала на
21.05.2022г., на длъжност „ пакетировач“ са назначени Д. П. М., И.К.Ж., а
Ф.С.В. е назначена на длъжността „чистач/ хигиенист“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита
на свидетелите И.К.Ж. и Ф.С.В.. От показанията на свид. И.Ж. се установява,
че е работила с ищцата 6- 7 години преди първото уволнение и два дни, след
като се е върнала на работа и отново била уволнена. Същата сочи, че цехът, в
който работили се помещавал на ул. **** в гр. Харманли, бил малък и в него
се произвеждал хляб. Дневно произвеждали около 1000 броя на ден към
настоящия момент. След ковид продукцията им намаляла много.
Произвеждали хляб, с асортимент „типов“, „ добруджа“ и бял хляб. Свид.
И.Ж. заемала длъжността „ пакетировач“ в „Демарк“ ЕООД и на тази
длъжност били 2 работнички. Работата им се състояла в рязане и пакетиране
на хляба, като двете дейности се осъществявали на две машини, които
машини ищцата познавала добре. Свид. Ж. сочи, че Д. П. си вършела
работата, но била конфликтна личност и никой не говорел с нея,но свид. Ж.
разговаряла с нея и между тях двете нямало никакви проблеми.
От показанията на свид. Ф.С.В.се установява, че през юни 2020 г.
започнала работа като „пакетировач“. През 2021г. също била пакетировач,
докато през април 2022 г. станах чистачка. През това време работила с И.Ж.
като пакетировач, но чистачката се разболя и се наложило да я замества.
След това бела преназначена на длъжността „ Чистач“. Същата не е разбрала,
че ищцата се е върнала на работа.
Съдът кредитира показанията на свид. Ж. и свид. В., като
7
последователни и безпротиворечиви и подкрепящи се от останалата
доказателствена съвкупност.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът
счита, че не следва да обсъжда, тъй като се явяват неотносими към изхода на
настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, които са
процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Безспорно е установено по делото, че ищецът до атакуваното
уволнение е работил на длъжността "пакетировач" по трудово
правоотношение, като считано от 21.05.2022 г. същото е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаление обема на работата.
Предмет на установяване по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ за признаване незаконност на уволнение, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции,
съотв. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от
намаления обем на работата на предприятието. Когато тези факти са
установени, трудовият договор със служителя е прекратен при наличие на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. След като обема на работата е намалял
и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции,
работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор
с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Намаляването на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ
предполага относително пропорционално намаляване на персонала в
структурните звена на предприятието, без обаче те да се закриват, тъй като
дейността на работодателя продължава, но при намален реално обем на
работата. Намаленият обем на работата води до намаляване на необхоД.стта
от съответната част от трудовите функции, имащи за задача осъществяването
на съответните стопански дейности с намален обем на работа, тъй като за по-
малкият обем на работа са достатъчни по-малко на брой работници или
служители. При това част от длъжностите с техните трудови функции стават
излишни, което има за последица прекратяване на трудовите договори за тези
длъжности в различните структурни образувания на работодателя. По
естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно,
фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл.
8
328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите й проследяване на
процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема
на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает
до уволнението съответния работник или служител. В настоящата хипотеза,
доказването на използвания от работодателя състав по чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ налага да бъде установено как намаляването на обема на работа на
предприятието се е отразило на дейността, в която е била заета до
уволнението си ищцата, заемаща длъжността "Пакетировач" в ответното
дружество. От заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните се установява, че видно от к. 4 от Таблица №1 приложена към
заключението на вещото лице за произведения хляб месечно, че
произведеният хляб за период от 20.04.2021 г. до 20.04.2022 г. постепенно,
постъпателно и по месечно намалява. Ако за първият пълен месец от периода
м. май 2021 г. произведеният хляб е 31267 бройки, то за последният пълен
месец на периода м. март 2022 г. е 24879 броя,като намалението е 6388 бр. за
една година. От к.4 от Таблица №2 и образуваната числова колонка за
произведения хляб месечно е видно, че произведеният хляб за период от
21.05.2021 г. до 21.05.2022 г. постепенно, постъпателно и по месечно
намалява. Ако за първият пълен месец от периода м. юни 2021 г.
произведеният хляб е 29530 бройки, то за последният пълен месец на периода
м. април 2022 г. е 24601 броя, като намалението е от 4929 бр. за една година.
Анализът за нарязания хляб, дейността, в която е била заета до
уволнението си ищцата, заемаща длъжността "Пакетировач" в ответното
дружество, в бройки е обективирано в к.2 от Таблица №1 към заключението
на вещото лице от което е видно, че нарязаният хляб за период от 20.04.2021
г. до 20.04.2022 г. постепенно, постъпателно и по месечно намалява. Ако за
първият пълен месец от периода м. май 2021 г. нарязаният хляб е 23450
бройки, то за последният пълен месец на периода м. март 2022 г. е 16420
броя, като намалението е 7030 бр. за една година. От к.2 от Таблица №2 и
образуваната числова колонка за нарязаният хляб месечно е видно, че за
период от 21.05.2021 г. до 21.05.2022 г. постепенно, постъпателно и по
месечно намалява. Ако за първият пълен месец от периода м. юни 2021 г.
нарязаният хляб е 22148 бройки, то за последният пълен месец на периода м.
април 2022 г. е 16237 броя, като намалението е от 5911 бр. за една година.
Съдът приема, че от заключението на вещото лице се установява не
само наличие на намаляване обема на работата в ответното предприятие, а и
намаление обема на работата в съответната дейност, реализирана чрез
трудова функция, в която е била заета до уволнението си ищцата, заемаща
длъжността "Пакетировач" в ответното дружество, което състояние е
продължило година преди предприемане от работодателя на мерки за
намаляване на броя на работниците за длъжността "Пакетировач" и за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Съдът приема, че
9
намаляването на обема на работата при ответника, изразяващо се намалени
количества на произведения хляб, е довело до съответно намаляване на
количеството хляб, което се нарязва и пакетира, следователно това се е
отразило и на дейността на ищцата на заеманата от нея длъжност
"Пакетировач", като наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ се
преценява към момента на уволнението.
Съдът намира обаче за недоказано по делото от ответника, на който е
възложена доказателствената тежест за това, дали проведеният от него
подбор е осъществен в съответствие с предвиденото в чл. 329 от КТ предвид
целта му - да останат на работа работниците и служителите, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре.
Съдът намира обаче за недоказано по делото от ответника, на когото
е възложена доказателствената тежест за това, дали проведеният от него
подбор е осъществен в съответствие с предвиденото в чл. 329 от КТ предвид
целта му - да останат на работа работниците и служителите, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Видно от карта за оценка за подбор
на длъжността „пакетировач“ на И.К.Ж. се установява, че същата е получила
всичко 95 точки, а от картата за оценка за подбор на длъжността
„пакетировач“ на Д. П. М. се установява, че същата е получила 26 точки. От
Заповед № 1/20.04.2022 г. се установява, че работодателя-ответник е
определил задължение за извършване на подбор на персонала на длъжност
“пакетировач“, поради установен намален обем на работата и наличие на
необхоД.ст от съкращаване на работници на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ,
като е определил критериите за извършване на подбора. От посочените
писмени доказателства за подбор съдът не може да установи кои работници
са участвали в подбора, длъжностите, които заемат и дали в подбора са
включени всички работници заемащи длъжността ”пакетировач”. В тази
връзка съдът констатира, че в щатното разписание на „Демарк“ ЕООД към
18.04.2022г. лицата заемащи длъжността „пакетировач” са Д. П. М., И.К.Ж. и
Ф.С.В.. Следователно подборът извършен въз основа на Заповед №
1/20.04.2022г. не са участвали всички работници заемащи длъжността „
пакетировач” в дружеството, а същият е извършен само между Д. П. М. и
И.К.Ж..
В посочената по- горе заповед са определени следните критерии за
оценка: ефективност при изпълнение на работата; качество на изпълнение на
служебните задължения; умения за общуване с колеги и контрагенти, умения
за работа в екип, прослужено време в предприятието на работодателя;
наличие на законова закрила при уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.3 от
КТ, включително чл.333,ал.1,т.2 от КТ и степен на образование. Със същата
заповед е определена и тежестта на критериите по които ще се извърши
подборът: ефективност при изпълнение на работата -10 точки; качество на
изпълнение на служебните задължения- 10; умения за общуване с колеги,
10
умения за работа в екип-10; прослужено време в предприятието на
работодателя - 5 точки; наличие на законова закрила при уволнение на
основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ-60 точки и степен на образование - 5 точки.
Всичко точки 130.
Видно от определените критерии за подбор работодателят ”Демарк”
ЕООД е допуснал сред критериите за оценка, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2
от КТ.
Преценката на работодателя, кой от служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната
проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор,
респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно
материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се
упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328,
ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или
намаляване обема на работата. При упражняване на правото на подбор
преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка
по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от
работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните
качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците
в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на
показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в
различни негови актове, както и в заповеди, чиято конкретна форма е въпрос
на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение.
Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване
е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което
при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя.
Комисията определена със Заповед № 1/20.04.2022 г. е разработила
общо 6 критерия за подбор, които бяха посочени по - горе, но съдът приема,
че тези по т.3- умения за общуване с колеги и контрагенти, умения за работа в
екип, т. 5 -закрила при уволнение по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ не попадат към
нито един от двата критерия за извършване на подбор съгласно чл. 329 от КТ.
По отношение на критерия по т.5 се приема, че подборът следва да се
извърши по отношение на работниците и служителите, заемащи еднакви или
сходни длъжности независимо от това дали някой се ползва от закрилата
по чл. 333 от КТ, съобразно критериите по чл. 329 от КТ и едва след
определяне кой работник следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на
останалите по посочените по-горе икономически критерии, работодателят би
трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално преодоляване
на закрилата, която в случая не е абсолютна. Включването му като елемент от
11
общо шестте за извършването на подбор, не е съобразен с разпоредбата на чл.
329 от КТ.
Критериите за подбор по чл. 329 КТ са само икономически и не може
да бъде включвана като такъв критерий закрилата по чл. 333 КТ, тъй като това
прави самият подбор незаконосъобразен. Работодателят е длъжен да извърши
сравнение между служителите, заемащи еднакви длъжности по критериите
на чл. 329 КТ. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на
критериите на закона. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не
означава извършване на подбор по законовите критерии. Критериите за
подбор по чл. 329 КТ са само икономически и не може да бъде включвана
като такъв критерий закрилата по чл. 333 КТ, тъй като това прави самият
подбор незаконосъобразен. /Решение № 426 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1441/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Р./
Последното налага извод за недоказаност по делото за
законосъобразното извършване на подбора, както и че именно ищцата се
справя най-зле с възложената й трудова дейност, като предпоставка за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с нея на
процесното основание - намаляване обема на работата по чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено незаконосъобразно, при
което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен
и следва да бъде уважен, а процесната заповед бъде отменена.
Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
незаконността на уволнението обуславя разглеждането по същество и на
обусловените от неговия изход акцесорен искове по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволението длъжност «пакетировач» в
«ДЕМАРК"' ЕООД, ЕИК: **** гр. Харманли.
Възстановяването на предишната работа и правото на обезщетение за
оставането без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника са в
зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславят от
уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. След като уволнението е
признато за незаконно и е доказано, че ищецът преди уволнението си е заемал
длъжността, на която желае да бъде възстановен, то очевидно е налице
правно основание за възстановяването на Д. П. М. на предишната заемана
длъжност – «пакетировач» в «ДЕМАРК"' ЕООД, ЕИК: **** гр. Харманли,
поради което, като основателен, следва да се уважи и искът по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ.
Настоящият състав намира предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ, за основателен, поради следните съображения:
За да се присъди на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 КТ следва да
е налице връзка между незаконното уволнение и оставането без работа по
12
трудово правоотношение поради незаконното уволнение, а не по друга
причина.
Правото на ищцата на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставането
и без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника е в
зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславя от
уважаването на иска по чл.344, ал.1, т. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 КТ, ищцата има право на
обезщетение при незаконно уволнение, в размер на брутното й трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече
от шест месеца, поради уволнението, като в тежест на ищцата е да установи
и да докаже, че е останала без работа поради незаконното уволнение.
Видно от представените и приети по делото трудова книжка серия
Т, №530169 и направената справка в трудовата книжка от съда, в съдебно
заседание проведено на 19.01.2023г. след прекратяването на трудовото
правоотношение с обжалваната заповед ищцата не е започнала работа по
трудово правоотношение, поради което има право на обезщетение за времето
през което е останала без работа, за срок от шест месеца, поради признатото
за незаконно уволнение извършено на основание чл.328, ал. 1, т.3 от КТ със
Заповед № 6/21.05.2022г. на управителя на «ДЕМАРК"' ЕООД, ЕИК: **** гр.
Харманли.
В разглеждания казус е безспорно, че след възстановяването й на
работа, ищцата не е отработила 10 работни дни.В този смисъл без значение е
размерът на последното й трудово възнаграждение, което би имало правна
стойност, ако бяха изпълнени изискванията на чл. 177, ал. 2 КТ. В този
смисъл при изчисляването на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
следва да се определи на база получаваното трудово възнаграждение към
датата на предходното и уволнение, което в случая е 710,80 лева. от които
допълнителни възнаграждения за нощен труд и работа в официални празници
в размер на 71,52 лв. Съобразно гореизложеното тези допълнителни
възнаграждения следва да се приспаднат от размера на дължимото се
обезщетение по чл. 225 от КТ, при което същото възлиза на 639,28 лв. Що се
отнася до периода, същият обхваща времето от 21.05.2022г. до 21.11.2022г.
Следователно предявеният осъдителен иск трябва да бъде уважен за сумата
от 3835,68 лв. за периода от 21.05.2022г. до 21.11.2022г, като се отхвърли за
разликата над тази сума до пълния претендирай размер от 4264,80 лв.
Обстоятелството, че ищцата е получавала след прекратяването на
трудовото й правоотношение пенсия за осигурителен стаж и възраст не е
определящо за присъждане на претендиранато обезщетение по чл.225, ал.1
КТ, тъй като пенсията се дължи на друго основание и е плащане по
осигурително правоотношение. Отговорността на работодателя по чл.225,
ал.1 КТ е договорна, в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и
произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на
работодателя. Правопораждащият факт за заплащането на обезщетение по
13
чл.225, ал.1 КТ е признаването незаконността на уволнението. / ТР № 3/1996
г.ОСГК на ВС/.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищцата Д. П. М. следва да се присъдят направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. С Постановление № 37 ат 24.03.2022г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната определя
минимална работна заплата в размер на 710,00 лева, а съгласно чл.7, ал.1,т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
Настоящият договор за правна помощ е сключен преди 01.01.2023г. когато е
определен нов размер на минималната работна заплата и възнаграждението за
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е в
размер на 710,00 лева. Съобразно с уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ разноските са в размер на 498,50 лв. или в общ
размер 1208,50 лева. Представени са два договора за правна помощ и
съдействие с договорено и изплатено възнаграждение и списък на разноските
по чл.80 от ГПК в размер на 1200,00 лева, като разноските следва да се
присъдят в този размер.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество
„Демарк“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 19,51 лв.
съобразно с отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Харманли дължимите държавни такси
по предявените искове в общ размер на 313,43 лв., от които по 80,00 лв. за
двете неоценяеми претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и за иска по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ в размер на 153,43 лева, определени съгласно чл. 1 и чл.
3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Харманли, ул. ****, извършено на основание чл.328, ал. 1, т.3 от КТ със
Заповед № 6 / 21.05.2022г. от управителя на „Демарк" ЕООД с ЕИК **** гр.
Харманли, ул. ****.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ Д. П. М. с ЕГН
********** от гр. Харманли, ул. ****, на заеманата от нея преди уволнението
длъжност «пакетировач» в „Демарк" ЕООД с ЕИК **** гр. Харманли.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ „ДЕМАРК” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****, да
заплати на Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, сумата
в размер на 3835,68 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода от 21.05.2022г. до 21.11.2022г, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 13.07.2022г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер
от 4264,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЕМАРК” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****, да
заплати на Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, сумата
в размер на общо 1200,00 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от КТ Д. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, да заплати на „ДЕМАРК” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****,
сумата в размер на 19,51 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЕМАРК” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****, да
заплати по сметка на PC - Харманли държавна такса в размер на 313,43 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 09.02.2023г.,
която дата е обявена на страните, съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
15