РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Берковица, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100805 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД против Т. Г. Й. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД –
установителни искове за признаване на установено, че ответника му дължи
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 983.09 лева, от които
806,67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане
на вземането, 120.97 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
15.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 44.96 лева главница за
периода м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
13.06.2024 г. до окончателното издължаване, както и 10.49 лева - лихва за
периода 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба,
1
че Т. Г. Й., е клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в гр. София 1231, обл. София, общ. „Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632,
вх. З, ет. 4, ап. 10, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като
последното е извършено от „ДАЛСИЯ“ ООД, с която сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на РС –
Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за
поисканите от ищеа суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
2
изпълнение по ч. гр. д. № 622/2024 г. на РС – Берковица, а именно - сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 983.09 лева, от които 806,67
лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на
вземането, 120.97 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
15.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 44.96 лева главница за
периода м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
13.06.2024 г. до окончателното издължаване, както и 10.49 лева - лихва за
периода 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., като претендират и направените по
делото разноски за дьржавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ответната страна Т. Г. Й. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска – оспорва основанието за
дължимост на сумите. Възразява, че не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, съответно че е собственик или вещен ползвател на същия.
Навежда възражение за погасителна давност за задълженията за периода
01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 20.13 лева. Възразява, че не
дължи лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата
на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин.
Поддържа, че ищецът няма основание да претендира суми за дялово
разпределение, тъй като същото е извършено от „Бруната България“ ООД.
Не оспорва размера на сумите, освен тези в давност.
Претендира да му се присъдят разноски за исковото и за заповедното
производство.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца
„ДАЛСИЯ“ ООД, което дружество е било ангажирано да извърши дяловото
разпределение за процесния имот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
3
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, респективно е извършено дялово
разпределение и за ответникът е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена за топлинна енергия, респ. дялово разпределение
в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи, възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респективно дялово разпределение и размера на
обезщетението за забава за доставена топлинна енергия, респективно
за дялово разпределение.
Относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване.
Ищецът обосновава вземането си с твърдението, че ответникът, в
качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по
4
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил, че има качеството
на потребител на топлинна енергия, респективно, че е собственик или
ползвател на вещно право на ползване на имота, за който ищецът претендира
заплащане на изразходена топлинна енергия.
По делото е приета като доказателство Декларация от 22.12.2000 г. по
чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ
/л. 124-127/, в която ответникът Т. Г. Й. е декларирал, че е съсобственик на
имот, находящ се в гр. София, общ. „Връбница-2“, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632,
вх. 8, ет. 4, ап. 10, както и че притежава 4/6 ид.ч. от същия.
Така направеното извънсъдебно признание от ответника в подадената от
него декларация по чл. 14 ЗМДТ се ползва с материална доказателствена сила,
тъй като се отнася за неизгодни за него факти. Доколкото обективираните в
декларацията изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те
имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, тоест
ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора
правни последици/ доказателствената стойност е висока и имат характер на
извънсъдебно признание на факт /така Решение № 116 от 22.02.2024г. по гр.д.
№ 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/.
Макар че подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не съставлява титул
за собственост, това не я лишава от доказателствена стойност, като същата се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея
неизгодни факти /така Решение № 4106/09.07.2024 г. на СГС по гр.д. №
20231100501629/2023 г., Решение № 265413 от 13.08.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 5985/2020 г. /.
Декларацията не е оспорена от ответника. Отделно от това по делото не
са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната
администрация относно принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот.
Напротив – същото се подкрепя от приложения Протокол от
проведеното Общо събрание на етажните собственици за избор на изпълнител
на услугата дялово разпределение от 05.10.2000 г. /л. 23-25/, към който е
приложен списък на етажните собственици, който е подписан под № 10 от
5
ответника в качеството му на собственик. Издадените от ищцовото дружество
фактури /л. 26-30/ и индивидуалните справки, изготвяни от фирмата за дялово
разпределение /л. 76-78/ за исковия период също са на името на ответника.
По делото липсват доказателства за промяна на титуляра на
притежаваните от ответника права от правото на собственост.
Ответникът не твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че се
е разпоредил с притежаваните от него права от процесния имот преди
началото на исковия период.
А съгласно чл. 12, т. 11 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София задължение на потребителя – купувач е в 30 - дневен срок да
уведоми писмено продавача на топлинна енергия за всяка промяна свързана с
данните за собствеността.
Тоест Т. Г. Й. в качеството на потребител–купувач на топлинна енергия е
имал задължение да уведоми писмено продавача на топлинна енергия – ищеца
“Топлофикация София” ЕАД за промяната на титуляра на правото на
собственост на топлоснабдения имот, в случай, че такава е настъпила, за което
не само, че липсват данни по делото, но и не се твърди от ответника.
Ето защо съдът приема за доказано, че ответникът е бил задължено лице
за потребената енергия за целия процесен период съобразно притежаваните от
него права в качеството на съсобственик на 4/6 ид.ч. от топлоснабдения имот.
Реалното използване на имота през процесния период няма отношение
при извършване на преценка относно качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди /Решение № 4106/09.07.2024 г. на СГС по гр.д. №
20231100501629/2023 г., Решение № 265413 от 13.08.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 5985/2020 г., Решение № 262163 от 29.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
421/2021 г./
Предвид изложеното съдът приема, че като собственик на имота
ответникът е потребител на топлинна енергия и между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение за процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през
процесния период. На съда е служебно известно, че Общите условия на ищеца
са публикувани и са влезли в сила, за което са представени и доказателства
6
към исковата молба. ОУ обвързват ответника дори и без изричното им
приемане съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката съобразно притежаваните от него права.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот:
Не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и
че сградата е топлоснабдена.
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се
установява от Протокол на ОС на етажната собственост от 05.10.2000 г. за
избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 23 ведно с
приложен списък на етажните собственицил на л.24-25, който е подписан от
ответника/, Договор ТС-1/20.10.2000 г. /л. 21-22 от делото/, Договор Д-0-
72/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение /л. 31-37/,
както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице В. В. /л. 93-л. 101/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за
избор на фирма за дялово разпределение и договор, сключен при общи
условия между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“
ООД /сега „ДАЛСИЯ“ ООД/, като видно от експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. В. /л. 93-л.
101/, услугата е предоставена през процесния период.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила Договор ТС-1/20.10.2000 г. /л. 21-22 от делото/ с Бруната“ ООД /сега
„ДАЛСИЯ“ ООД/ за доставка и монтаж на индивидуални разпределители тип
RMK 87 и извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
7
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия /който е сключен
въз основа на решение на Общото събрание, обективирано в Протокол от
05.10.2000 г. на л. 23-25 по делото/. Съгласно чл. 20 договора е сключен като
безсрочен, като липсват доказателства същият да е прекратен.
Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава
на осъщественото въз основа на договора възлагане, сключен между него и
„Бруната“ ООД /сега „ДАЛСИЯ“ ООД/ като фирма изпълнител за дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а.
В случая извършването на услугата е възложено на „Бруната“ ООД /сега
„ДАЛСИЯ“ ООД /.
В съответствие с разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ топлопредносното
предприятие е сключило договор с избрания търговец извършващ дялово
разпределение „Бруната“ ООД /сега „ДАЛСИЯ“ ООД/, в който съгласно
изискванията на ал. 3 на същата разпоредба е уговорено цената за тази услуга
да се заплаща от топлопреносното предприятиве вместо потребителите –
Договор Д-0-72/09.06.2020 г. на л. 31-37 по делото.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да
извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка
извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово
разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие
е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.
От експертното заключение по изготвената СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице В. В. /л. 93-101/, което съдът кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че през процесния период всички измервания са правилно изчислени и в
съответствие с изискванията на приложимите разпоредби.
8
Крайните изводи, до които е достигнало вещото лице са следните:
Общите топломери са преминали изикуемите се проверки и са били
годни през отчетения период.
От отчетеното количество ТЕ /топлинна енергия/ от топломерите са
приспаднати технологичните разходи /загубите на топлина в самата
абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в
нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, като за
разпределение между абонатите е дадено само „чистото количество“
ТЕ.
Според главните отчети на ФДР /фирмата за дялово разпределение/ в
процесния имот за процесния период не се отчита ТЕ за отоплителни
уреди с монтирани уреди за дялово разпределение. Заплаща се само ТЕ
за сградна инсталация. Не се отчита и не се заплаща ТЕ за БГВ
/битова гореща вода/.
За процесния период дяловото разпределение на ТЕ е извършено от
ДАЛСИЯ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, представляваща Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за толоснабдяването.
Относно стойността на топлинната енергия, съответно на
услугата за дялово разпределение съдът кредитира изцяло експертното
заключение по изготвената СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА от
вещото лице К. Н. /л. 131-138/, съгласно което:
За процесния период няма платени суми по издадените фактури /а и
такива не се твърдят и не се доказват от ответника/.
За процесния имот са издавани фактури с прогнозно потребена ТЕ, с
кредитни известия задълженията са сторнирани и след това са издадени
изравнителни сметки за отчетената реално потребена ТЕ, които са
подробно описани в заключението на вещото лице.
Не е начислявана сума за потребена битова гореща вода /БГВ/ и
стойността на това задължение е 0.00 лева.
стойността на сумата за потребена топлоенергия за отопление е
779.30 лева /което не съответства напълно на осчетоводения от ищеца
и претендиран по делото размер от 806.67 лева/
стойността на услугата за дялово разпределение е 44.96 лева /което
9
съответства напълно на осчетоводения от ищеца и претендиран по
делото размер/
Ето защо съдът намира, че предявените искове за така посочените суми
– за двете главници за топлинната енергия, съответно на услугата за дялово
разпределение са доказани по основание и в размера съгласно заключението
на вещото лице, а именно 779.30 лева – главница за топлинна енергия и 44.96
лева – главница за дялово разпределение, като от тези суми ответника
отговаря съобразно своя дял в съсобствеността, а именно – за 4/6 ид.ч.
предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици са длъжни
да заплащат цената за топлинна енергия, тоест ответника е задължен за 519.53
лева – главница за топлинна енергия и 29.97 лева – главница за дялово
разпределение,
Относно претенциите за мораторни лихви върху главницата за
топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок от
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно заключението на вещото лице К. Н. /л. 131-138/ размерът на
законната лихва върху просрочените задължения за ТЕ за периода 15.09.2021
г. до 15.05.2024 г. е в размер на 176.35 лева, предвид което ответника отговаря
съобразно правата си в съсобствеността за 4/6 от тази сума, а именно за 117.57
лева.
Относно претенциите за мораторни лихви върху за цената на
услугата дялово разпределение:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
10
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение не се подкрепя от събраните по
делото доказателства и като такава се явява неоснователна.
Относно релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност – направено в заповедното и в исковото
производство:
Вземанията за топлинна енергия и за възнаграждение за дялово
разпределение представляват периодични плащания и се погасяват с
изтичането на 3 – годишен давностен срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по
кратък давностен срок.“.
Тригодишният давностен срок е приложим и за вземанията за дялово
разпределение – така Решение № 261393 от 21.04.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 5310/2021 г., Решение № 517 от 14.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
11
1439/2021 г., в които се приема, че вземанията за възнаграждение за дялово
разпределение представляват периодични плащания и се погасяват с
изтичането на 3 – годишен давностен срок /съгласно Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
ищцовото дружество не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/ и
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението - по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД /в същия смисъл са и цитираните
по-горе решения на СГС/.
Обективирането на задълженията в една обща фактура, не променя
падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /така Решение № 1853 от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
214/2022 г., Решение № 517 от 14.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1439/2021
г./.
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 13.06.2024
г. /видно от входящата дата на заявлението по приложеното ч.гр.д. № 622/2024
г. 36014/2024 г. по описа на Софийски районен съд, приложено към ч.гр.д. №
622/2024 г. по описа на Районен съд-Берковица, от която дата установителният
иск се счита предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
респективно чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тоест тригодишният срок е изтекъл за част от процесния период, а
именно: за месец 05.2021 г. до 12.06.2021 г., както за вземането за топлинна
енергия, така и за вземането за дялово разпределение.
Следователно за посочения период възражението на ответника следва да
се уважи, като искът се отхвърли за погасената по давност част от вземанията
за двете главници – за периода месец 05.2021 г. до 12.06.2021 г., като същите се
приспаднат от общите дължими суми.
Съгласно заключението на вещото лице сумите за дялово разпределение
за месец май и юни 2021 г. са по 1.80 лева, предвид което от общата дължима
сума от 44.96 лева за целия период следва да се приспаднат 1.80 лева за месец
май и 0.72 ст. за месец юни 2021 или общо 2.52 лева, като от оставащата сума
12
от 42.44 лева ответникът отговаря съобразно своя дял в съсобствеността от 4/6
ид.ч., а имено за 28.99 лева и искът се отхвърли над този размер като
неоснователен.
Видно от приложената на л. 29 фактура за топлинна енергия са месец
май и юни 2021 г. са начислени по 22.09 лева, предвид което от общата
дължима сума от 779.30 лева за целия период следва да се приспаднат 22.09
лева за месец май и 8.84 лева за месец юни 2021 или общо 30.93 лева, като от
оставащата сума от 748.37 лева ответникът отговаря съобразно своя дял в
съсобствеността от 4/6 ид.ч., а имено за 498.91 лева и искът се отхвърли над
този размер като неоснователен.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така
и за исковото производство съобразно уважената част на исковете или 0.66 % в
какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно –
1027.29 лева за исковото производство /от общо заплатените суми, а именно -
175 лева за ДТ, 10 лева за 2 бр. съдебни удостоверения, 350 лева първоначален
депозит и 150 лева допълнителен за вещо лице по ССче, 400 лева
първоначален депозит и 371.50 лева допълнителен за вещо лице по СТЕ и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с
оглед фактическата и правна сложност на делото/ и 49.50 лева за заповедното
производство /от общо 25 лева за ДТ и 50 лева от определеното
юрисконсултско възнаграждение/.
Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер
при условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП – за исковото
производство на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му
в две ОСЗ без явяване на процесуалния представител на ищеца, а за
заповедното производство на основание чл. 26 от Наредбата.
13
Ответникът също има право на направените от него разноски съобразно
отхвърлената част на исковете или 0.34 %
От пълномощника на ответника своевременно е поискано присъждане
на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна
правна помощ на ответника, за което е представен Договор за правна помощ
/л. 55 от делото – за исковото производство и на л. 9 по приложеното ч.гр.д. №
622/24 г. – за заповедното производство/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, когато е осъществена безплатна
адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Това възнаграждение се
присъжда в полза на адвоката, оказал безплатната помощ и съдействие.
В случая за исковото производство се претендира възнаграждение в
размер на 400 лева, което е в предвидения минимален размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство се
явява неоснователно, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати
0.34 % от посочената сума на пълномощника на ответника съобразно
отхвърлената част от исковете или 136 лева.
По отношение на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева за заповедното производство обаче съдът намира
възражението за основателно по следните съображения:
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК от адвокат
представлява вид адвокатска защита, за която се дължи възнаграждение на
адвоката.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото
процесуално действие.
14
За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-
2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ,
бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение
към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично. Ирелевантно в случая е дали възражението е мотивирано или не, тъй
като закона не изисква обосноваване на възражението, за да породи същото
своите правни последици.
Съдът намира, че в случая размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по аналогия по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата,
която предвижда, че за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби /без да са поставени каквито и
да е изисквания към съдържанието на тези молби и за техния обем/
възнаграждението е в размер на 200 лева /в този смисъл е и Определение №
640 от 23.10.2024 г. на ОС-Монтана по ч.гр.д. № 406/2024 г./.
В случая адвоката на ответника претендира да му бъдат присъдени 400
лева, което е над минималния размер от 200 лева съгласно Наредбата, поради
което съдът намира, че искането над този размер е прекомерно и не е
съобразено с вида на предоставената адвокатска защита и съдействие, като
ищеца следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на адвоката на
ответника за оказаната безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство в размер на 68 лева – равняваща се на 0.34 % от 200 лева
съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С.,
15
ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов
следните суми за жилище, находящо се в гр. София 1231, обл. София, общ.
„Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10, от които 498.91 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 13.06.2021 г. до м.04.2023г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, 117.57 лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г.., както и суми за
дялово разпределение- 28.99 лева главница за периода 13.06.2021 г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 622/2024 г. по описа на РС
Берковица, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми до
пълния предявен размер и за периода за главниците за периода месец 05.2021 г.
до 12.06.2021 г., както и изцяло иска за заплащане на лихва върху главницата
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА от 1027.29 лева -
разноски за исковото производство и 49.50 лева - разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от А. А. и И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от
САК с адрес – гр. Б., на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 136 лева - за исковото производство и 68 лева - за
заповедното производство, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Й. с ЕГН **********.
Решението е постановено при участието в процеса на ДАЛСИЯ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Братя
Бъкстон № 85, като трето лице - помагач на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД.
16
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
17