№144
гр. Силистра, 19.05.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Виолета
Александрова
Членове: 1.
Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело №
112 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на П.П.М. против Определение № 854 / 27.04.2020 г. по гр.д.№ 398 / 2020
г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му
за постановяване на привременни мерки спрямо детето П.П.П. в производство по
чл. 59, ал. 9 от СК.
За да откаже да разгледа искането,
съдът се е позовал на наличната трайна уредба на мерките за местоживеене на
детето, упражняването на родителските права и личните контакти на родител с
дете, каквато е установена с влязлото в сила Решение № 234 / 03.07.2019 г. по
гр.д.№ 447 / 2019 г. на Силистренския районен съд. Намерил е, че в този случай
не е налице неопределеност на отношенията, а интересите на детето се охраняват
от влезлия в сила съдебен акт. Липсва законова уредба за постановяването на
привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. Според районния съд,
случаите са изчерпателно уредени в чл. 323 от ГПК и чл. 127, ал. 3 и чл. 133,
ал. 3 от СК, което прави искането недопустимо.
Жалбоподателят счита, че в случая
следва да се приложи аналогия на закона. Сочи
практика в този смисъл: Определение № 78 от 15.15.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 136 /
2018 г. на ОС Видин и Определение № 2887 по в.ч.гр.д.№ 2146 / 2017 г. на ОС
Варна. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СсРС за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на
искането за привременни мерки.
По допустимостта и основателността на
частната жалба:
Силистренският окръжен съд намира
частната жалба за процесуално допустима, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, въпреки че произнасянето на съда по искане за привременни мерки не е
самостоятелно производство и на практика с него не се прегражда основното
производство по чл. 59, ал. 9 от СК. Освен това произнасяне на съда по
съществото на искането не подлежи на обжалване – аргумент от чл. 323, ал. 3 от ГПК. В същото време основните принципи, на които стъпват всички мерки в защита
на най-добрия интерес на детето, в това число и съдебните, са подчинени на
принципите за адекватност и навременност в прилагането им. Първият принцип е
прогласен в чл. 3, т. 9 от Закона за закрила на детето – „грижа в съответствие
с потребностите на детето“; а вторият в т. 3 – „незабавност на действията по
закрила на детето“. И макар този закон да касае административноправната закрила
на децата, не може да се изключи, че на същите принципи следва да се подчинява
и т.нар. „детско правосъдие“, което е правосъдие, ориентирано към защита на
интересите им. В този смисъл чл. 3, ал. 1 от Конвенция за правата на детето, приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр.32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г., е категоричен: „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи.“
Настоящият състав на Силистренския
окръжен съд няма нужда да чака тълкувателна практика на ВКС или решение на
наднационална съдебна юрисдикция, призвана да защитава основни човешки права,
за да приеме очевидното: че „най-добрият интерес на детето“ не позволява да се
тълкуват национални правни норми, в т.ч. процесуални, в такъв смисъл, който
ограничава съда да разгледа по същество отправено до него искане за защита на
този интерес.
В светлината на гореизложеното ВКС е
имал възможност да се произнесе положително за допустимостта на привременните
мерки в производството по чл. 106, ал. 5 от отменения СК’85, сега чл. 59, ал. 9 от СК, макар и косвено, тъй
като не това е бил въпросът по чл. 280, ал. 1 от ГПК, казвайки че „Производството
по чл. 106, ал. 5 СК (отм.) за изменение на мерките за лични отношения по
правното си естество не е исково, а производство по спорна администрация.
Наложената в това производство обезпечителна мярка по правната си същност
съставлява привременна мярка относно упражняването на личните контакти между
родител и дете, поради което при определянето ѝ не се изхожда от целта и
същността на обезпечаването на иска. При определяне на привременните мерки,
съдът изхожда от интересите на детето; ръководи се от доказателствата доколко
детето е изложено на опасност; възможно ли е контактите да му въздействат
отрицателно; застрашени ли са физическото и душевното му здраве…“ – Решение №
26 от 02.03.2010 по гр.д.№ 598 / 2009 г. на ВКС, IV
г.о.
С оглед на гореизложеното допустима се
явява както частната жалба срещу обжалваното определение, така и искането за
постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК,
поради което Силистренският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 854 / 27.04.2020
г. по гр.д.№ 398 / 2020 г. на Силистренския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Силистренския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането
за привременни мерки.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.