Р Е Ш Е Н И Е 551
Гр.Шумен, 29 септември 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Б.
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1546 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Трудов спор по чл.357 от КТ с правно основание чл.242 КТ и чл.55 от ЗЗД, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Т.Д.Б.
***, срещу “М. Р.-С.***”ЕТ-гр.Ш.***. Ищеца сочи, че
трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл.325 т.1 от КТ, със
Заповед № 2/29.06.2007г. на законния представител на търговеца. Твърди че
останали неизплатени трудовите възнаграждения. моли ответникът да бъде осъден
да й заплати трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април в общ
размер 357,40 лв, който е променен с допълнителна
искова молба на 414 лв.; мораторна лихва,
конкретизирана по размер и период с общ размер 50 лв. и заплатени от нея
задължения на работодателя за осигуровки в размер на 232,70 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 50.00 лв. от
месец май 2007г. до 23.04.2009г. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника
да й заплати посочената сума, мораторна лихва, както
и законната лихва, ведно с деловодните разноски.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Ищеца и ответника, редовно призовани, не се
явяват в открито съдебно заседание
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От представения трудов договор №2/21.02.2007г. е видно, че страните са били в трудово правоотношение, като ищеца била назначена при ответника на длъжността "шивач". Със Заповед №2 от 29.06.2007г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие. На ищеца останали да се дължат неизплатени заплати за няколко месеца. За установяване факта на неизплатено трудово възнаграждение за исковия период, по делото беше назначена съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която е възприето изцяло от съда като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице, след като се е запознало с приложените по делото доказателства и е направило справка със счетоводните документи, намиращи се у ответника и съотносими съм настоящият спор, е установило, че за процесния период от три месеца на ищеца са били начислени, но неизплатени заплати, както следва: сумата от 46,62 лв. за месец февруари 2007г. и сумата от 155.39 лв. за месец март 2007г. и 155,39лв. за месец април 2007г. Експертизата е констатирала, че в счетоводството на търговеца липсват данни за заплащане на посочените възнаграждения и за осигуровки върху тях. Или съдът счита, че първата обективно съединена искова претенция се явява основателна и доказана до размера установен с експертизата, и следва да се уважи за сумата от 357,40 лева, какъвто е сборът на дължимите трудови възнаграждения след приспадането на личната вноска за обществено и здравно осигурява на работника и дължимия данък общ доход, а иска в останалата му част до пълния предявен размер, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2009г., до окончателното й заплащане. Съдът приема, че е сезиран с претенция за неизплатена заплата, в общ размер на 414 лв., понеже това е сбора на сумите по месеци, конкретизирани в допълнителната искова молба. В първоначалната молба искът е в размер на установения с експертизата, поради което претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 414 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Досежно акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения: съдът счита, че след като се установи основателността на главният иск и размера на срочното задължение на ответника, предмет на този иск, то следва да се приеме, че и претенция за заплащане на лихва за забава също се явява основателна. Размерът на лихвата за забава е както следва: 14,42 лв. за заплатата за месец февруари; 46,23 лв. за заплата за месец март и 44, 46лв. за заплата за месец април или в общ размер на 105,11лв. Доколкото с исковата молба и с допълнителната такава се претендира по-малка сума и липсва надлежно искане за увеличение на иска по размер, то искът следва да бъде уважен до претендирания от ищеца в размер на 50 лв.
Относно претенцията на основание чл.55 от ЗЗД, конкретизирана с допълнителна искова молба за осъждане на ответника да заплати внесените от ищеца задължения за обществено осигуряване, съдът намира същата за изцяло основателна. Вещото лице е посочило размера на дължимите осигуровки, дължими от работника и от работодателя за трите месеца в общ размер 166,04 лв. и лихвата за забава, считано от месец май 2007г. до датата на завеждане на исковата молба. Видно от представените писмени доказателства- вносни бележки от кредитна институция “Р.*** банк”, съдът установи, че посочената от вещото лице сума е била внесена от ищеца. Незаплащайки дължимите осигуровки, ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата с претендираната сума, поради което искът е основателен.
По отношение на акцесорната претенция по чл.86
от ЗЗД, във връзка с чл.55 от ЗЗД, съдът намира същата за недоказана. Съгласно
чл.84 ал.2 от ЗЗД обезщетение за забава се дължи след покана от страна на
кредитора. В настоящия случай не е безспорно установено на коя дата е бил
поканен работодателя да възстанови платената сума от работника, поради което е
недоказан началния период на забавата, посочен в исковата молба като месец
април 2007г. и обезщетение не следва да бъде присъждано. Лихва за забава, в
настоящия казус е дължима от датата на завеждане на исковата молба в съда,
която има роля на горепосочената покана до окончателното заплащане на сумата от
166,04 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответника не следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца деловодни
разноски, доколкото такива не са направени в настоящото производство. Ответника
следва да заплати държавна такса върху присъдените суми по трите уважени искови
претенции в размер на 150 лв. или по 50
лв. за всеки обективно съединен иск/чл.1 от Тарифа за държавните такси/, както
и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза
в размер на 80 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА “М. Р.-С.***” ЕТ- гр.Ш.***, с Булстат № *********, представлявано от М. Р. П.*** с ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление: ул.”Д. Б.***” №4 да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН: ********** ***, сумата от 357,40 лв./триста петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2007г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2009г., до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудови възнаграждения, в останалата
му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “М. Р.-С.***” ЕТ-гр.Ш.***, с Булстат № *********, представлявано от М. Р. П.*** с ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: ул.”Д. Б.***” №4 да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН: ********** сумата от 50 лв./петдесет лева/, представляваща лихва за забава върху сумата от 357,40 лв. за периода от 20.03.2007г. до 23.04.2009г.
ОСЪЖДА “М. Р.С.***” ЕТ-гр.Ш.***, с Булстат № *********, представлявано от М. Р. П.*** с ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: ул.”Д. Б.***” №4 да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН: ********** сумата от 166,04 лв./сто шестдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща внесени от ищеца задължения от страна на работодателя за обществено осигуряване, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2009г., до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Д.Б. с ЕГН: ********** срещу “М. Р.-С.***” ЕТ- гр.Ш.***, с Булстат № 127001177за заплащане на обезщетение за забава в размер на 50/петдесет лева/ върху сумата заплатена от ищеца за здравно и обществено осигуряване, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “М. Р.-С.***” ЕТ- гр.Ш.***, с Булстат № *********, представлявано от М. Р. П.*** с ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление: ул.”Д. Б.***” №4 да заплати в полза на Районен съд - гр.Ш.*** държавна такса в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и сумата 80 лв. /шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
ШОС в 2 седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: