Р Е Ш Е Н И Е
№
……….. / 29.06.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16676 / 2019 г. по описа
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ /чл.226, ал. 1 от /отм./, предявен от ищецът Д.С.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адреса***,
офис 1, срещу ответника З. „Б.И."АД,
ЕИК***, със седалище:***, представлявано от С***, който след допуснато с протоколно
определение от 29.05.2020г. изменение в размера на
основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК, е за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата
в размер на размер на 6000.00лв./шест хиляди лева/, частичен иск от общо 15 000.00лв.,
представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени в резултат на претърпяно на 23.09.2016г. ПТП, настъпило около 12.00 часа, в гр.Варна, на паркинга под
„ДКС" до „Приморски парк", при което ищецът, пешеходец в гръб е бил
блъснат от лек автомобил марка Ауди
A3, с per. № ***,
управляван от Б***, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно
със законната лихва от 15.10.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 23.09.2016г., около 12.00 часа, в
гр.Варна, на паркинга под „ДКС" до „Приморски парк", като пешеходец в
гръб е бил блъснат лек автомобил марка Ауди A3, с per.
№ ***, управляван от Б***.
ПТП е настъпило при следните обстоятелства: Ищецът
и съпругата му, както и двамата им синове, решили да отидат на разходка в
„Морската градина". Синът на ищеца предприел паркиране на автомобила на
паркинга под Двореца на културата и спорта. Отишли до паркинга, като ищецът
излязъл от автомобила, преди синът му да паркира автомобила, т.к. мястото, на
което е следвало да паркира, е било тясно и ищеца трудно е щял да излезе от
автомобила. Докато чакал синът му да паркира, ищецът сочи, че е бил блъснат
отзад от лек автомобил марка Ауди A3, с per. № ***,
управляван от Б***. От удара паднал на земята, като другият му син пристигнал
до него и го вдигнал от земята. Веднага след удара, ищецът сочи, че е усетил
силна болка в таза, в областта на лявото рамо, дясната ръка и левия крак.
Опитал се да се изправи, но безуспешно, тогава синът му помогнал да стане.
След
произшествието, ищецът сочи, че е бил отведен в МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД. В болницата му направили рентгенови изследвания, като не се установили
фрактури, поради което е бил освободен
за домашно лечение.
Сочи
се, че ПТП е било посетено от контролните органи, които след като изяснили
механизма на настъпване на произшествието и причините за неговото настъпване,
съставили протокол за ПТП с пострадали лица № 3194. В протокола за ПТП, е бил
посочен, като виновен водача на лек автомобил марка Ауди A3, с per. № ***, а като причина за настъпване на произшествието,
че същият при паркиране е блъснал ищеца.
След
като се прибрал, ищецът излага, че се е
чувствал притеснен и уплашен от случилото се,
не е могъл да спи от преживения стрес. Изпитвал болки по цялото тяло,
чувствал се като пребит, но най-силни болки чувствал в областта на таза, лявото
рамо, дясната ръка и левия крак. Вследствие на удара, получил много натъртвания
и синини по цялото тяло. Наложило се да
взема болкоуспокояващи и да налага компреси, за да облекчава болката и
да спаднат отоците.
Сочи
се от ищецът, че на 27.09.2016г. е посетил д-р Н*** - съдебен лекар, който да
установи и да опише травмите, които е получил вследствие на настъпилото ПТП. За
прегледа, лекарят съставил Медицинско удостоверение с № 243/2016г., в което
описал установените от него увреждания. Лекарят констатирал следното: „по
задната повърхност на дясната предмишница, в горната
й трета се установява синкаво-мораво кръвонасядане с
кафеникав оттенък и размери 3/6 см. Такова кръвонасядане
с размери 4/3 см. се установявало и по предно-външната повърхност на лявата подбедрица, в горната й трета. В централната му част се
установява охлузване на кожата с размери 2/1см., покрито от тъмночервена
корица, разположена над нивото на околната кожа".
В
първите дни след инцидента, въпреки приемането на болкоуспокояващи медикаменти,
ищецът сочи, че болките, които изпитвал
не отслабвали, а напротив ставали постоянни и непоносими. През повечето
време след инцидента лежал, без да става от леглото, защото не можел да се
движи, чувствал се отслабнал, като пребит, нямал сили. Не можел да си движи
лявата ръка, постоянно се налагало някой от близките да му помага, тъй като не можел да се
обслужва сам, напр. при обличане, при хранене, дори и в банята. Затруднени
са били всички движения на тялото, дори
и при най-малкото движение в извършване на най-обикновените ежедневни нужди,
ищецът сочи, че е изпитвал болка по цялото тяло.
Няколко
месеца след настъпилият инцидент, ищецът сочи, че продължавал да изпитва болки
в областта на лявото рамо. Също така, все още имал нужда от чужда помощ, тъй
като не можел да се обслужва сам. Не можел да си движи лявата ръка в пълен обем
и се налагало някой да му помага при обличане и събличане. Вследствие на
преживения стрес не можел да заспива нощем, а заспивайки сънувал кошмари.
Наложило се да взема успокоителни медикаменти и чайове, за да може вечер да
спи. Вследствие на всичко преживяно
станал нервен, раздразнителен и неспокоен.
След ПТП-то, ищецът излага, че е избягвал да
излиза сам, а когато излизал постоянно се оглеждал за автомобили. Когато покрай
него минел автомобил, започвал да изпитва чувство на безпокойство и страх, че
може отново да го блъсне. Често сънувал кошмари, които се повтаряли едни и същи
и нямал пълноценен сън, в резултат на което бил раздразнителен и избухлив. След
инцидента станал неспокоен, нервен и раздразнителен, като и най - малките
недоразумения с близките му хора прераствали в скандали.
Не
можел да се пребори с постоянното чувство на страх и безпокойство. Наложило се
да потърси квалифицирана помощ, като на 03.04.2017г. посетил Десислава Христанова, психолог - консултант, която да му помогне да
преодолее постоянното чувство на страх и тревожност. В продължение на три
месеца посещавал редовно психолог Д. Христанова,
която чрез специфични терапевтични техники му помагала да се възстанови от
преживеният стрес. За периода на проведената терапия, психологът му изготвил
заключение, в което описал състоянието му от първоначалното посещение до
момента на съставянето на заключението - 20.07.2017г..
Излага
се в исковата молба, че лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица №02115002958047
от З. „Б.И." АД, със срок на действие от 11.12.2015г. до 10.12.2016г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
Макар,
че инцидента се случил преди 3 години, ищецът твърди, че продължава да изпитва
болки в областта на лявото рамо, като движенията са болезнени и ограничени. Все
още сънува кошмари и не се наспива пълноценно, в резултат на което е нервен,
напрегнат и раздразнителен.
Ищецът сочи, че е депозирал
заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
С
оглед гореизложеното и претърпените от ищецът неимуществени вреди, се настоява, че е налице правен интерес от
завеждането на настоящата искова претенция.
Предявеният
иск пред Варненския районен съд е на основание чл.115, ал.2 ГПК, съгласно който
исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, се предявяват пред съда по местонастъпване
на застрахователното събитие.
Предявявайки
иск пред ВРС, ищецът е упражнил правото си на изборна местна подсъдност по
чл.115, ал.2 ГПК, с която се дерогира общата
разпоредба на ГПК.
Посочва
се банкова сметка: ***, за изплащане на обезщетението.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище:***, е депозирал отговор на исковата
молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и
размер.
Оспорва се
от ответникът изцяло исковата претенция, като неоснователна, необоснована,
недоказана и прекомерно завишена по размер.
Съображенията за това са следните: Оспорва се да е причинен деликт от водача на
лекия автомобил, застрахован при ответното дружество. Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на
пътно-транспортно произшествие, като се оспорва и твърдението транспортният
инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на
л.а. „Ауди
A3", с per. № ***.
Оспорват се и твърденията в исковата молба за осъществен от Б***, като водач на
л.а. „Ауди
A3", с per. № М
6520 АТ граждански деликт спрямо ищеца.
Оспорва се от ответникът и законосъобразността на издадения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3194/23.09.2016 г. Намира, че същият е издаден в нарушение на материалния
закон. Редът за съставянето на протоколи за ПТП е строго уреден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл.
Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.).
В тази връзка, ответникът заявява, че оспорва верността на
представения, като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП,
с пострадали лица № 3194/23.09.2016 г., в
частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо
описания механизъм на настъпване на ПТП, сочените в него обстоятелства и
причина за ПТП, както и посоченото в графа „пострадали
лица“. Констативния протокол, издаден от органите на КАТ, се сочи, че е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена
сила, но само отностно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице. Пътно-транспортното произшествие не е
реализирано в присъствието на длъжностно лице, поради което протоколът не се
ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение
на механизма на ПТП. Не са налице данни и доказателства, процесното
ПТП да е станало в присъствието на съставителя на констативния протокол и
затова обстоятелствата в него не следва да се имат предвид. От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи механизма на
настъпване на процесното ПТП.
Счита се, че липсва ясно посочен механизъм на ПТП, както и
липсват каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата молба в
тази връзка.
Предвид това, ответникът заявява, че оспорва и твърдяната причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани
от ищеца неимуществени вреди.
Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на
твърдяното ПТП, ответникът счита, че същите не са в резултат на деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
а в резултат на „случайно деяние“, според дадената в чл. 15 от НК дефениция.
Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорва твърденията, че заявените в исковата молба неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на л.а.
„Ауди A3", с peг. № ***. Твърди, че Д.К., като пешеходец
не се е съобразил с пътните условия и обстановка, като виновно с действията си
е нарушил чл. 108, ал.1 и 2, чл. 113, т.1 и чл. 114, т.1 ит.2отЗДвП.
Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Д.К.,
който се намира на паркомястото, в момента на
настъпване на ПТП. Причина за настъпване на претендираните
телесни увреждания, според ответникът са и извършени от ищеца нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, изразяващи се в движение не по тротоара или банкета на
пътното платно или по платното за движение в посока противоположна на посоката
на движение на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 108, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП. С това си поведение, както и поради внезапното навлизане в зоната на паркомястото, в нарушение на чл. 114, т.1 от ЗДвП, ищеца
се е поставил в превишен риск спрямо нормалния, и е създал предпоставките за
настъпването на претендираните травми при
осъществяване механизма на произшествието. Ако не са
били горепосочените нарушения на ЗДвП, ПТП е можело да бъде избегнато.
В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца, са настъпили
като резултат от неговото собствено виновно поведение. Съпричиняването
от страна на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
получените от него увреждания. Счита, че Д.К., като пешеходец е нарушил и чл. 113, т.1 от ЗДвП, като преди да навлезе в коридора за движение на ППС на
паркинга на „ДКС" в гр. Варна и на самото паркомясто, не се е съобразил с приближаващият л.а. „Ауди A3" с per.№ M 7520 АТ. Нарушена е и разпоредбата на чл. 114, т.2 от ЗДвП, като на пешеходците е забранено да
пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от
правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и счита, че същото
следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението му по същество
на спора, дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II
т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II
т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице
със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването
е без значение дали пострадалият е действал виновно.
Безспорно е налице съпричиняване
на вредоносния резултат в случаите, когато са нарушени правилата за движение по
ЗДвП.
Оспорва размера на предявения иск
за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респективно прекомерен и
в противоречие с принципа за
справедливост прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Ищецът е
намерил за справедливо обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди
със сумата от 6000 лева, видно от молба на
ищеца до З. „Б.и." АД относно щета № **********, а не както е предявил иска си за сумата от 3000лв., част от 15 000 лева.
Въпреки това, се сочи, че сумата от 6000 лева е прекомерна за обезщетяване на неимуществените вреди.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание,
то заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията. Няма ясно
причинно-следствена връзка между претендираните
неимуществени вреди и настъпилото ПТП. Обезщетението, което се претендира, не отговаря
на действителната вреда, като е прекомерно. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да извърши преценка на
конкретни обстоятелства, определени по относимост от
практиката на ВКС, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираната от ищеца
парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, както е изискването на закона.
Видно от приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 243/2016 г. са установени кръвонасядания и
охлузвания по кожата на крайниците с малки размери. Оздравителният процес е
приключил бързо и без негативни последици за ищеца. Претендираните
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, част
от 15 000лв., се настява,
че не отговарят на принципа на справедливост, с оглед периода на възстановяване
и реално претърпените болки и страдания.
Оспорва се от ответникът изцяло
иска за присъждане на лихва по исковата претенция за неимуществени вреди, като
неоснователен, по съображения за неоснователност на главния иск.
Моли
се за постановяване на Решение, с което да се отхвърлят предявените искове от Д.С.К.
срещу З. „Б.и." АД, като неоснователни и недоказани.
Претендира се за осъждане на ищеца да заплати направените по
делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи следните правнорелевантни факти, а именно:
- че на
посочената дата е настъпило ПТП с посочения в исковата молба механизъм,
т.е. факта, че водачът на лек автомобил марка Ауди A3, с per. № ***, управляван от Б*** е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба
обстоятелства, момент и начин на извършване;
- че в
следствие на ПТП на ищеца са били причинени сочените в исковата молба
неимуществени вреди по вид и характер;
-
причинната връзка между деянието и настъпилите вреди, както и вида и
действителния размер на последните;
- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и
причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
-че ищецът е отправил претенция до ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
но е налице отказ от страна на ответното дружество за заплащане на обезщетение
съобразно чл.496 КЗ.
В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи от
своя страна онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, – наличието
на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната
сума неимуществени вреди, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост включително и твърденията за
съпричиняване.
Прието по делото, за
безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства:
-че на
23.09.2016г. е настъпило ПТП , около 12.00 часа в гр.Варна, на паркинга под „ДКС" до „Приморски
парк", при което ищецът, пешеходец в гръб е бил блъснат от лек автомобил
марка Ауди A3.
-че е
налице договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключен между застрахователя и
собственика на лек автомобил марка лек
автомобил марка Ауди A3, с per. № ***, управляван от
Б***, валидна към датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие;
Приет по делото е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №3194 от
23.09.2016г., в който е посочено , че на посочената дата, в гр.Варна, на
паркинга под „ДКС" до „Приморски парк", ищецът е бил блъснат от лек
автомобил марка Ауди A3, с per. № ***, управляван от
Б***, по време на паркиране на този автомобил.
Представени
Лист
за преглед на пациент от МБАЛ "Света Анна - Варна" от 23.09.2016г.,
както и искане за рентгенологично изследване, които
удостоверяват причинени телесни увреждания от ПТП в рамо и тазобедрена става,
без видими травматични промени.
Прието към делото е Съдебно-медицинско удостоверение
№234/27.09.2016г., издадено от д-р Н***, съдебен лекар, от което се установява,
че по желание на ищеца му е извършен преглед на посочената дата и установено кръвонасядания и охлузване на кожата крайниците, като
описаните увреждания са получени на твърд, тъп или тъпоръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният /на 23.09.2016г. около 12.00ч. –
блъснат от лек автомобил/.
Видно от представено Наказателно постановление от
31.10.2016г., издадено от ОД МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, на Б*** ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 20лв. по чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на
100лв., с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец, по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП . НП е издадено въз основа на АУАН Г725044 от 23.09.2016г.,
за това, че на 23.09.2016г. около 12.00ч. в гр.Варна на паркинг между бул.“Княз
Борис І и Приморски парк Варна /до ДКС/, като водач на л.а. АУДИ А 3 с рег.№***,
при управление на посочения негов собствен автомобил с поведението си е
поставил в опасност живота и здравето на хората, като е блъснал намиращият се
от лявата му страна пешеходец Д. К*** ЕГН ********* от гр.Кърджали, който
вследствие на удара е получил контузия на десен лакът и дясна тазобедрена
става, като водача е напуснал местопроизшствието без
да изчака пристигането на представител на МВР и се върнал след неговото
пристигане, с което виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.2 б.“Б“ от ЗДвП.
Видно от писмено отправено искане от адв.Ж***,
от името на доверителя му Д.С.К., входирано в З.Б.И.
АД с вх.№ ОИ-366293/19.06.2019г., е заявено на последния да бъде изплатено
обезщетение съгласно задълженията на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ във връзка с претърпени от него вреди от настъпилото
ПТП на 23.09.2016г., с предупреждение, че ако такова не се изплати, ще се
предприемат действия за реализиране правата на пострадалия по съдебен ред
Видно от заключението на вещото лице А.М. Велчем, по приобщената към доказателствения
материал съдебна авто-техническа експертиза/л.87/,
което съда кредитира като компетентно дадено, обосновано и ясно, се констатира
, че след запознаване с приложените по делото материали и механизма на
настъпване на ПТП експертизата констатира, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие и полученото увреждане.
Посочен от вещото лице е следният механизъм на
настъпване на ПТП от 23.09.2016г.: На 23.09.2019г., ищецът и семейството му са планирали разходка в Морската градина.
За целта са се отправили с автомобил към паркинга под Двореца на културата и
спорта в гр. Варна. Преди влизане в паркинга, ищецът е слязъл от семейния
автомобил и е влязъл в паркинга, за да се огледа за свободно място. Видял е
свободно паркомясто, в централната част на паркинга,
и е застанал в северната част на паркомястото, с цел
да го запази, докато синът му влезе в паркинга с автомобила. Докато изчаква
паркирането, отзад го блъска л.а. Ауди A3, per. № ***. Ударът е с предната лява
броня на л.а. Ауди A3, per. № ***. В резултат на удара ищеца
пада на земята. При настъпване на удара
ищецът е бил в неподвижно положение, прав, в северната част на паркомястото, обърнат с лице на юг. При извършения оглед не
е установено наличието на прегради или
други ограничения ограничаващи видимостта на ищеца спрямо л.а. Ауди A3, рег. № ***. Вещото лице
на въпроси на адв.А. в с.з., процесуален представител
на ищеца по делото, сочи, че така, както е описано
местопроизшествието, водачът би трябвало да е имал видимост към паркиращото
МПС. От техническа гледна точка при положение,
че водачът се е движил със съобразена скорост за конкретните условия,
опасната зона за спиране е не повече от 2 метра, т.е. е имал възможност да спре
преди произшествието, при положение, че е гледал напред.
Видно от заключението на вещото лице д-р Д.А.Д. по
приобщената към доказателствения материал
съдебно-медицинска експертиза/л.91/, неоспорена от страните и кредитирана
от съда като компетентно изготвена и обоснована, се констатира, че от
представената по ГД № 16676/2019год.
медицинска документация и проведения клиничен преглед на 02.03.2020год., в
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, в резултат на ПТП
на 23.09.2014год., като
пешеходец св. Д.С.К., е получил контузия на дясната раменна става, кръвонасядания по дясната предмишница,
лявата подбедрица, ожулване по лявата подбедрица. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани
в областта на левия долен и десния горен крайници., респективно при удар от
детайл на лек автомобил, с последващо падане и удар в
подлежащата настилка. В своята
съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Травматични
увреждания обичайно се възстановяват в рамките на 2-3
седмици. Към момента
на проведения клиничен преглед не са налице данни за възникнали усложнения във
връзка с гореописаните травматични увреждания.
В с.з. вещото лице д-р Д., сочи, че реално такива увреждания
могат да отшумят за по - дълъг период от време, и като има предвид възрастта и
наличните вече изменения в костната структура на г-н К., това е така. При
извършване на прегледа на 02.03.2020год.,, излага, че е установил болезненост в областта на лявата
раменна става, която се засилва при
движение на страни и назад.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на
ищецът, посредством разпита като свидетел Г***
К. EГН **********
/син ищеца
по делото/, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, отчитайки
факта, че е пряк свидетел на процесното ПТП на
23.09.2016г.
Свидетелят, изслушан в с.з., сочи следното: „Аз бях с баща си при
настъпване на ПТП. В колата бяхме аз, майка ми, брат ми и моята приятелка.
Отидохме в близост до Двореца на културата и спорта, морската градина, където
има кортове. Там има паркинг за паркиране, и т.к. имаше много коли по това
време, спряхме колата, за да слезем. Приятелката ми и майка ми слязоха и
отидоха в градината. А аз, баща ми и брат ми, останахме, за да можем да
паркираме. Т.к. нямаше места, брат ми отиде да обърне. Той управляваше автомобила. Там се минава под
„Приморски“ булеварда, обръща пред
Двореца на културата и спорта и се връща обратно, защото когато лятото има
много коли, има само едно платно за
движение. През това време, аз изчаквах на входа на Морската, а баща ми отиде да
търси места за паркиране между колите, защото имаше много коли, влизащи и
излизащи, и т.к. видя едно място за паркиране, отиде да го запази, така да се
каже. През това време брат ми отиде, както казах, да обърне от другия край на
булеварда през тунела от долу и го чакахме да се върне. Баща ми отиде да запази
мястото. Аз останах на мястото, където бяхме слезнали,
за да чакам брат ми, като се върне, за да му посоча мястото къде да паркира.
Т.к. паркинга там е с един вход-изход, от едно място, аз бях в близост, в пряка
видимост към баща ми. През това време
гледах други коли, които идваха, с цел понеже изчаквах колата на брат ми да
видя, като няколко коли може би преди
брат ми, видях една кола, която влезна към паркинга. След това видях, че брат
ми вече идва, видя ме къде съм, и му посочих къде да отиде, къде да се насочи,
за да паркира, като видях баща ми там. В
следващият момент, видях една кола, която беше влезнала преди брат ми в
паркинга, да спира на мястото зад баща ми. Той беше застанал на свободното паркомясто. В следващият момент видях баща ми да пада
ударен от автомобила. Видях, че той пада на земята. Веднага изтичах при
него, за да го вдигна, за да му окажа помощ. Възрастен човек, все пак, не знаех
колко е пострадал. Той беше доста уплашен, притеснен, трепереше целия, каза, че
го боли ръката. Аз го заведох в Бърза помощ впоследствие. Аз се обадих на 112, за да съобщим, като попитаха за
линейка, т.к. нямаше нещо видимо, кървящи рани, аз им казах по телефона, че ще
го заведем до Бърза помощ и по-бързо щеше да стане. В
Бърза помощ установиха охлузвания, зачервявания, болки в таза се оплакваше,
болки в лявата ръка, в лявото рамо. Дясната ръка, предмишницата,
където беше паднал, беше цялата охлузена, понеже долу настилката беше
асфалтова, дето се е сурнал по нея. И левият крак го
болеше. Мисля, че го болеше и главата, заради което направиха и снимки -
рентген. Казаха, че няма счупени кости. След това го освободиха за домашно
лечение. Казаха да си почива. Нямаше нужда да го приемат в болница. Баща ми
беше видимо стресиран, под уплаха, притеснен, нервен, неспокоен. Не беше в
нормално здраве. Самите охлузвания минаха след няколко седмици. Те си
зараснаха. Синините около след месец минаха, но болките в ставите се проточиха
във времето. Може би до следващата
пролет, половин година. На следващото лято, до някаква степен баща ми каза, че
малко по-добре се чувства. Психическото му състояние - беше притеснен от автомобилите, не искаше да
управлява автомобила си. Като излизаше на улицата беше малко по-внимателен, със страх,че може някой
да го блъсне, все пак възрастен човек. В началото имаше и проблеми със съня.
Гледа цяла вечер телевизия, пуши на терасата. Като съм го питал казва, че има
проблеми със съня. Посъветваха ни да отидем на психолог, за да може да помогне.
Насочих го към психолог, с който баща ми се срещаше няколко пъти. Мисля, че
беше проведена и някаква терапия. Имаше някакво подобрение.“
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Искът за неимуществени вреди, е предявен от активно
легитимирано лице-пострадал от ПТП, което твърди, че в резултат на станалото
ПТП са му били причинени неимуществени вреди. В случая е спазено и изискването
на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил към застрахователната компания
писмена застрахователна претенция. Застрахователят не е определил обезщетение
за неимуществени вреди в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като в случая са налице
предпоставките на чл.496, ал.3 от КЗ, предвид че с писменото уведомление до
застрахователното дружество, пострадалия ищец е представил констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие.
Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
присъждане на неимуществени вреди, е
допустим, а разгледан по същество е и частично основателен.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по
несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил,
настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди, както и
причинността между ПТП и настъпилите вреди.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно
чл.429 ал.1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
чл.432, ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице правото на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
обезщетение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
прекия причинител на вредата и застрахователя. В процесният
случай, е прието за безпорно по чл.146, ал.1, .т.4 от ГПК, че е бил налице договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между застрахователя и собственика на лек автомобил марка лек автомобил марка Ауди A3, с per. № ***, управляван от Б***, валиден към датата на
настъпване на процесното
пътно - транспортното произшествие – 23.09.2016г.
Наред с изложеното, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното. Самият
институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на
който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма. В
настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
От протокол за ПТП, съдът счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил АУДИ А 3, с рег.№***,
управляван от Б***, който при нарушение на правилата за движение, като се е движил на
23.09.2016г. около 12.00ч. в гр.Варна на паркинг между бул.“Княз Борис І и
Приморски парк Варна /до ДКС/, като водач на л.а. АУДИ А 3 с рег.№***, при
управление на посочения негов собствен автомобил, с поведението си е поставил в
опасност живота и здравето на хората, като е блъснал намиращият се от лявата му
страна пешеходец Д.К. ЕГН ********* от гр.Кърджали, който вследствие на удара е
получил контузия на десен лакът и дясна тазобедрена става, като водача е
напуснал местопроизшствието без да изчака
пристигането на представител на МВР и се върнал след неговото пристигане, с
което виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2 б.“Б“ от ЗДвП.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от
страните, се установява по несъмнен начин, че всички
травматични увреждания, са
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето на ищеца,
неопасно за живота. Според експерта, при извършване на преглед на пострадалия
ищец, на 02.03.2020г., е установил
болезненост в областта на лявата раменна става, която се засилва при движение на страни и назад.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност, в
резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
отговорността за вреди.
По силата
на предвидената в чл.45, ал.2 от ЗЗД, оборима
презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на
противното. Ответникът е навел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца.
Факта на съпричиняване подлежи на
самостоятелно доказване в гражданското производство и за този факт гражданският
съд не може да гради изводите си въз основа събраните в
административно-наказателното производство доказателства.
Поведението на пострадалият, не е предмет на
административно-наказателното производство, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на противоправното
нарушение на правилата на движение. Съпричиняването на
вредоносния резултат, с оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства, в рамките на производството по
разглеждане на предявения срещу застрахователя иск.
Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, до вредоносения резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди / решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №
762/2010 /г. В тази връзка от събраните по делото доказателства се доказа, че с
поведението си страната е способствала за настъпването на претърпените от нея
вреди. Такива вреди не биха настъпили, в случай че пострадалия беше спазил
своето задължение да застане на тротоар, а при липса на такъв на банкета на
пътя.
Видно е от показанията на свидетелят Г*** К., баща му Д.С.К./ищец
по настоящото дело/ е запазил едно от местата за паркиране, т.к. е имало много
влизащи и излизащи коли на паркинга, като на практика е застанал на едно от
свободните паркоместа: “….. В следващият
момент, видях една кола, която беше влезнала преди брат ми в паркинга, да спира
на мястото зад баща ми. Той беше застанал на свободното паркомясто.
В следващият момент видях баща ми да пада ударен от автомобила…“. И съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза, относно поведението на пострадалия ищец: “….застанал
в северната част на паркомястото, с цел да го запази,
докато синът му влезе в паркинга с автомобила….“, се установява, че ищецът е нарушил
разпоредбата на чл.108 от ЗДвП: „Пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно“:, както и
разпоредбата на чл.114 от ЗДвП, съгласно която: „На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за
движение“.
При изложеното, ищецът като е застанал на самото паркомясто,
като пешеходец, а не на тротоар или банкета на пътното платно, което паркомясто е определено за навлизане и установяване в покой
на моторно превозно средство, но не е място за установяване и задържане на
пешеходци по него, е нарушил правилата по ЗДвП, поради което съдът намира, че с
това свое противоправно поведение, което също е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди, е допринесъл за настъпване на
вредоносния за него резултат, като е улеснил настъпването на причинените му
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясната раменна става, кръвонасядания по дясната предмишница,
лявата подбедрица, ожулване по лявата подбедрица, които в съвкупност са обусловили вреченно разстройство на здравето, неопасно за живота, като размера на това съпричиняване съда
определя на 20%, доколкото все пак добрата видимост, съгласно САТЕ, водача на
л.а- е следвало да бъде внимателен и предпазлив при паркирането на
управляваното от него МПС. Наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на противоправния резултат
е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. При
определяне степента на съпричиняване, съдът съпоставя
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредение,
като по този начин определя действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящият случай, съдът приема, че
поведението на пострадалия, не е тъждествено с това на лекия автомобил, доколкото
преимуществено за настъпване на ПТП вина има водача, който е нарушил
задълженията, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2
б.“Б“ от ЗДвП, като се има предвид че вменената отговорност на водачите на МПС
за осигуряване безопасността на движението по чл.20, ал.2 от ЗДвП е значително
завишена спрямо тази на другите участници в движението.
Относно вида и интензитета на
понесените болки и страдания, съдът кредитира свидетелските показания, както и
заключението на вещото лице д-р Д.А.Д.
по приобщената съдебно-медицинска експертиза. Макар свидетелските показания да
следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая те кореспондират и с
други доказателства по делото - представената експертиза относно вида на
травматичните увреждания.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, но
тя не е абстрактно понятие, а се определя и обосновава от конкретните
обстоятелства по случая, характера и степента на засягане на здравето и
физическата цялост на пострадалия, последващото
възстановяване, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета,
продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и други.
Съобразявайки тежестта на
настъпилите телесни увреждания на ищеца, при които видно от СМЕ, ищецът е
получил контузия на дясната раменна става, кръвонасядания
по дясната предмишница, лявата подбедрица,
ожулване по лявата подбедрица, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
и които обичайно се възстановяват в рамките на 2-3
седмици, съдът приема, че при ПТП ищеца не е получил увреждания, които изискват
продължителен период на възстановяване и които да са свързани с много болки,
страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за
него, при нарушаване нормалният ритъм на живот на същия. Св. Г*** К./чиито показания съдът отчита като
дадени при заинтересованост/, в качеството му на син на ищеца, сам сочи, че
охлузванията са преминали за около няколко седмици, а синините по тялото за
около месец. Болките в ставите излага, че са се проточили до следващата пролет.
Предвид по-напредналата възраст на пострадалия, съдът преценявайки и изложеното
от вещото лице по СМЕ, че извършване на преглед на 02.03.2020год.,, е установил болезненост в областта на лявата
раменна става, която се засилва при
движение на страни и назад, съдът приема, че страданията на ищеца са били с по-висока
продължителност от обичайните за този вид увреждания, но от друга страна
отчита, че травмите за него са без опасност за живота и не толкова сериозни.
Съдът възприема като безспорно, че инцидента е бил съпроводен с негативни
емоционални преживявания за пострадалия, съответно че е оставил отпечатък психиката
му, като е предизвикал страх и неувереност при идентични ситуации, проблеми със
съня, продължили дълго време след процесното ПТП, съответно нуждата от посещение на психолог,
за каквато свидетелства неговия син в дадените пред съда показания.
При изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че сумата от
3000,00лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които са били под формата на физически болки и страдания, резултат от
ПТП, довели в своята съвкупност до временно разстройство на здравето на
ищеца, неопасно за живота, които във времето до
настоящия момент не са довели до сериозни усложнения. Посочената сума, съдът
намира за съответна на характера и
тежестта на получените от ищецът
травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,
като съобразява и последиците в психологичен план. Следва да се има предвид
обстоятелството, че при всички случаи участието в ПТП, е свързано с негативни
последици в психо-емоционален план, при което, така
определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му и с установения в чл.52, ал.1 от ЗЗД принцип на
справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищецът.
След редукцията на обезщетението/20%/, в съответствие с
изложените по-горе мотиви за наличие на съпричиняване
от страна на ищеца по отношение на настъпилите увреждания, съдът определя
същото в размер на 2400.00лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди.
До горепосоченият размер искът
следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 6000.00лв., претендирани
като частичен иск от обща сума в размер на 15000,00лв.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава от 15.10.2016г., до окончателното изплащане
на сумата, съдът намира следното:
Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаване и на обективно-съединения с него иск за заплащане на обезщетение за
забава. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Установява се, че застрахователя е бил сезиран
с претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите /искане от адв.Ж***,
от името на доверителя му Д.С.К., входирано в З.Б.И.
АД с вх.№ ОИ-366293/19.06.2019г./. Не е определил и не е изплатил обезщетение.
Следователно дължи да заплати законна лихва върху главницата, считано от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, т.е считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата
По разноските:
С оглед изхода на делото, и двете
страни имат право на присъждане на разноски.
Ищецът, съобразно представените
доказателства е направил следните разноски по делото: за държавна такса 240.00лв./120.00лв.
по първоначална ИМ + 120.00лв. за увеличен размер на искова претенция/, за депозит за СМЕ 150.00лв., за депозит за
САТЕ 100.00лв., за адв.възнаграждение 760.00лв. с
ДДС, общо 1250.00лв.
При направено възражение от
ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение,
заплатено от ищеца, съдът съобразявайки размерите, определени в Наредба
№1/2004г. за МРАВ/обн.ДВ,
бр.64 от 23.07.2004г., с последно изменение бр.7 от 22.01.2019г., в сила до
15.05.2020г., като приложима към вйъзникналото
правоотношение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020г.-л.97/, намира че следва да редуцира същото до
размера, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от посочената наредба, който възлиза на 398.00лв.,
при което да присъди този размер ведно с ДДС или сумата от 477,60лв. за адв.възнаграждение.
В полза на ищецът, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковата претенция/2400лв./, следва да се присъдят разноски в
размер на 387,04 лева.
Ответникът, претендира присъждане
на разноски, съгласно представените по делото доказателства, както следва: за адв.възнаграждение 450,00лв., за депозит за САТЕ 150,00лв.,
общо 600.00лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, в полза на ответника се
дължат за присъждане разноски в размер на 360,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от , З. „Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адреса***,
офис 1, сумата от 2400.00лв./две хиляди и
четиристотин лева/, частичен
иск от общо 15 000.00лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, резултат от
нанесени на ищеца телесни повреди, както следва: контузия
на дясната раменна става, кръвонасядания по дясната предмишница, лявата подбедрица,
ожулване по лявата подбедрица, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, причинени в резултат на реализирано на 23.09.2016г. ПТП, настъпило около 12.00
часа, в гр.Варна, на паркинга под „ДКС" до „Приморски парк", при
което ищецът, като пешеходец в гръб е бил блъснат от лек автомобил марка Ауди A3,
с per. № ***, управляван от Б***, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от
11.07.2019г.,
т.е. считано от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 2400.00лв. до претендирания
размер от 6000,00лв., частичен
иск от общо 15 000.00лв., както и като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва,
считано за периода от 15.10.2016г. до 11.07.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. „Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище:***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адреса***,
офис 1, сумата в размер на 387,04лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, З. „Б.И."АД, ЕИК ***, със
седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.С.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адреса***,
офис 1,
сумата от 360,00лв., представляваща
реализирани от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
УКАЗВА
на ответното дружество З. „Б.И."АД, ЕИК ***, със
седалище:***, че
присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по банковата
сметка на ищеца, посочена в искане
отправено от адв.Ж***, от името на доверителя му Д.С.К.,
входирано в З.Б.И. АД с вх.№ ОИ-366293/19.06.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: