РЕШЕНИЕ
№……………. 13.07.2021
г. гр.Балчик
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 567 по описа за
…2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „ТЪРГОВЕЦ“ ЕАД със седалище и адрес на
управлениеГР.СОФИЯ, ********против Х.А.К. с ЕГН********** ***, за признаване за
установено че има изискуемо вземане в размер на 1113.89 лв. /хиляда сто и
тринадесет лева и 89ст./, от които: 401.18/четиристотин и един лева н
18ст./лв., за потребени и предоставени мобилни услуги по договори за мобилни
услуги от 17.12.2015 г. , от 19.11.2016 г. и от 16.08.2017 г.;
712,71/седемстотин и дванадесет лева и 71ст./лв., дължими лизингови вноски по
договори за лизинг от 16.08.2017 г. и договор за лизинг от 11.09.2018 г.
Ищецът
претендира направените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът в представеното възражение в заповедното производство прави възражение за изтекла погасителна давност, в срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК признава исковете, моли съда да разсрочи изпълнението на съдебното решение.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства като взе предвид направените
доводи и възражения и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че с ответника има сключени договори за мобилни услуги от 17.12.2015 г.
, от 19.11.2016 г. и от 16.08.2017 г. за абонатен номер №*********,
за мобилен номер *******; за мобилен номер ******* и за мобилен номер
******** и два договора за лизинг, по силата на които е взел две мобилни
устройства.
Ответникът
не изпълнил задълженията си по договорите за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, което обусловило правния интерес от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение за търсената сума.
Ответникът
не изпълнил и поетите договорни задължения за заплащане на лизинговите вноски,
което обусловило едностранното прекратяване на договорите за лизинг от страна
на мобилния оператор.
Било
образувано заповедно производство №267/2020 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било уважено от съда.
Поради
връчване на заповедта в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и липсата на трудово
договор, съдът указал на ищеца да предяви иск и установи вземането си срещу ответника,
което обусловило настоящото производство.
Исковете са
допустими, подадени са при наличие на правен интерес и от лице, което притежава
надлежна активна процесуалноправна легитимация.
Ответникът
не оспорва дължимостта на вземанията. Моли съда да разсрочи изпълнението на
съдебното решение.
Материалноправно
основание на исковете е в нормата на чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от с.з.,
чл. 79 от ЗЗД.
Страните по
делото са били обвързани с договори за предоставяне на мобилни услуги от 17.12.2015
г. , от 19.11.2016 г. и от 16.08.2017 г. за абонатен номер №*********:
за мобилен номер *******; за мобилен номер ******* и за мобилен номер
******** и два договора за лизинг. В тоя
смисъл са представените по делото 3 бр.договори за мобилни услуги и 2 бр.
договори за лизинг.
За процесния период 18.08.2018г . – 17.11.2018 г., на
ответника била начислена сумата в размер на 401,18 лв., представляваща
потребени, но незаплатени мобилни услуги, за което били издадени следните фактури:
№**********/18.09.2018
г., за отчетен период 18.08.2018 г.-17.09.2018 г., на стойност 204,84 лв.; №**********/18.10.2018г.,
за отчетен период 18.09.2018 г.-17.10.2018 г., на стойност 148,13 лв.; №**********/18.11.2015 г. на стойност 48,21 лв. за периода 18.10.2018 г. –
17.11.2018 г.
Ищецът претендира и начислената в представената фактура
№**********/18.12.2018 г. сума в размер на 712,71 лв., представляваща
стойността на незаплатените лизингови вноски за двете мобилни устройства.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните за
процесния период са съществували облигационни отношения, по които ищецът е
изпълнил договорните си задължения като е предоставил далекосъобщителни услуги
и устройства на лизинг, а ответникът не е заплатил дължимите суми за ползването
далекосъобщителни услуги и лизинговите
вноски.
Неплащането на лизинговите вноски обусловило прекратяване
на договорите за лизинг от страна на мобилния оператор, което от своя страна
обусловило претецията за всички дължими лизингови вноски.
Падежът на лизинговите вноски към момента на подаване на
настоящата искова молба е изтекъл.
Изложените фактически констатации не се спорят от
ответника, не се спори и дължимостта на задълженията.
С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за
основателни и следва да ги уважи.
Възражението на ответника в заповедното производство
относно недължимост на изпълнение на вземанията по заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №267/2020 г. поради настъпила погадителна давност е неоснователно, т.к.
не е изтекъл предвидения в чл. 111 от ЗЗД давностен срок.
Съобразно чл. 241 от ГПК, при постановяване на решението,
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
По делото не се наведоха обстоятелства и не се
представиха доказателства по текста от закона, с оглед уважаване на искането на
ищеца.
Искането следва да се остави без уважение като
недоказано.
Ответникът претендира разноски, които му се дължат
съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено, че „ТЪРГОВЕЦ“ ЕАД, гр. София, ************ има вземане от Х.А.К. с
ЕГН********** ***, за сумата в размер на 1113.89 лв. /хиляда сто и тринадесет
лева и 89ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, от която: 401.18/четиристотин и един лева н 18ст./лв., за потребени и
предоставени мобилни услуги по договори за мобилни услуги от 17.12.2015 г. , от
19.11.2016 г. и от 16.08.2017 г. и сумата в размер на 712,71/седемстотин и
дванадесет лева и 71ст./лв., представляваща дължими лизингови вноски по
договори за лизинг от 16.08.2017 г. и договор за лизинг от 11.09.2018 г.
ОСЪЖДА Х.А.К.
да заплати на „ТЪРГОВЕЦ“ ЕАД сумата в размер на 209,78 лв. (двеста и девет лева и седемдесет и
осем ст.),
представляваща направените в заповедно производство съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Х.А.К.
да заплати на „ТЪРГОВЕЦ“ ЕАД сумата в размер на 75 лв. (двеста и девет лева и седемдесет и
осем ст.),
представляваща направените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :