Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
град Горна Оряховица, 08.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 881 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Велико Търново, ул. „Пейо Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез
процесуален представител : адвокат Т.Т. от ГАК, твърди в исковата си
молба, че съгласно данните, съдържащи се в имотния регистър, ответникът Н.Т.Т.
е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Велико Търново, представляващ УПИ
3, кв. 98, отреден за обществено обслужване за построяване на павилион, с площ
от
Твърди, че
според дружеството-ищец, поради качеството си на собственик на описания по-горе
имот, ответникът Н.Т. се явява потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, поради което, на основание чл.5,т.2 от Общите условия, е длъжен да
ползва ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към
водоснабдителната и канализационната система отклонения, като всяко
присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по установения
ред, е незаконно. Счита, че наличието на констатация за извършено нарушение - незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, обосновава дължимостта
на обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред, изчислено
съобразно методиката, предвидена в чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004г. и чл.50,ал
1 от одобрените Общи условия. Посочва, че поради това и въз основа на
констатациите на протокола за извършена на 22.10.2015г. проверка, от страна на
,,В и К Йовковци” ООД е издадена фактура № 27295900/29.01.2016г. за отчетен период
от 31.08.2015г. до 23.12.2015г., за
Заявява, че след като Т. не изпълнява задължението си, е проведено производство по реда на чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. д. № 156/2019г. по описа на ГОРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 219/31.01.2019г. за сумата от 1244,65 лв., представляваща 1003,72 лв. главница и 240,93 лв. лихва за забава. Твърди, че дължимата в полза на ищцовото дружество сума не е изплатена и до настоящия момент.
Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Н.Т.Т. с ЕГН **********
дължи на „В и К Йовковци” ООД гр. Велико Търново, сумата от 1244,65 лв., за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
219/31.01.2019г. по ч.гр.д. № 156/2019г. по описа на ГОРС, представляваща
задължение по издадена фактура № 27295900 от 29.01.2019г., за отчетен период
31.08.2015г. - 23.12.2015г., произтичащо от установено незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационни системи от страна на абоната, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да му присъди направените в
настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т. от ГАК, поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените разноски.
Ответникът Н.Т.Т. с ЕГН **********,***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита, че исковата молба спрямо него е недопустима. Счита, че липсва качеството му на пасивна процесуална страна в процеса, тъй като никога не е сключвал договор с ищцовото дружество за доставка на претендираните от него услуги. Твърди, че няма разкрита партида за обекта на ул. „Марно поле” 9, че никога не е имало партида за ВИК услуги на негово име, нито пък е монтиран водомер към този обект, чрез който да се извършва замерване на разходвано количество питейна вода. Доколкото от исковата молба може да се предположи, че претенцията е обоснована на претендирано от ищцовото дружество неизпълнение на валидно облигационно правоотношение между страните, то счита, че в случая такова правоотношение не е налице, тъй като никога не е сключвал нито формално, нито неформално, какъвто и да е договор с ищцовото дружество за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Счита, че на това основание искът спрямо него е недопустим.
Оспорва иска и като неоснователен изцяло. Твърди, че ищцовото дружество никога не е разкривало партида в обекта му на ул. „Марно поле” № 9, както и никога там не е монтиран водомер, който да бъде отчитан съгласно цитираните в исковата молба нормативни документи. Твърди, че ищцовото дружество никога не му е доставяло реално претендираното количество питейна вода, както и няма доказателства за това. Признава фактите, че той е собственик на имот на ул. „Марно поле” № 9 в гр.В.Търново. Твърди, че никога не е сключвал договор с ищцовото дружество за доставка на претендираните от него услуги, че няма разкрита партида за обекта на този адрес, че никога не е имало партида за ВиК услуги на негово име, нито пък е монтиран водомер към този обект, чрез който да се извършва замерване на разходвано количество питейна вода. Оспорва приложените към исковата молба доказателства – констативен протокол и снимков материал към него, като счита за неясно по какъв начин са събрани тези доказателства и въобще за кой обект са направени. Възразява срещу всички обстоятелства, изложени в исковата молба, освен за това, че е собственик на имот в гр. В. Търново, ул. „Марно поле” 9. Възразява, че ищцовото дружство му е доставило реално описаното количество питейна вода. Възразява, че между страните съществува каквото и да е облигационно правоотношение. Заявява, че основанието за заплащане на дължимата цена за извършена услуга не е издаването на фактурите и съответното им осчетоводяване, а извършването на доставката и размера на количеството потребена вода. Оспорва основанието, на което е направено изчислението в процесната фактура, в която няма отразено потребление по месеци и по количества. Оспорва като недопустимо прилагането на методиката, определена в цитираните в исковата молба Общи условия, тъй като той няма никакви облигационни правоотношения с дружеството-ищец. Счита, че от исковата молба не става ясно на какво нормативно основание е извършено процесното начисляване, кога е било предходното начисляване по индивидуални водомери от представители на дружеството ищец, и защо, ако то е било в законоустановените срокове, този „теч” е установен от дружеството ищец на 22.10.2015г., а начисленото му количество вода е за срок от 31.08.2015г. до 23.12.2015г. Заявява, че това го лишава от възможност да се защитава и да оспори с надлежни доказателствени средства твърденията на ищеца. Не му е ясно за кой период какво количество вода му е доставено и с какви доказателства това е установено. Твърди, че това количество питейна вода никога не му е доставяно.
Счита, че претендираните вземания са погасени по давност, с оглед датата на образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Оспорва представените с исковата молба писмени документи данъчна фактура номер **********/29.01.2016г., справка-извлечение № 64596 за дължими суми, извадка от книга за отчитане на консумирана питейна вода за обект „Павилион”, констативен протокол от 22.10.2015г., както тяхната автентичност, така и тяхното съдържание.
В съдебно заседание, ответникът, чрез
процесуалния си представител – адв. М.И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата
молба. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че ответникът Н.Т.Т. е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле” № 9. Тези факти се установяват и от приложените по делото справка, изд. от Служба по вписвания за лице Н.Т.Т. и договор за гражданско дружество от 02.09.2002 г.
Видно от приетото по делото писмено доказателство – констативен протокол от 22.10.2015г., в същия е удостоверено, че на 22.10.2015г. е извършена проверка от комисия в състав : Б. Ст.И. /инспектор реализация/ и Й.И. /отч.изм.д-ва/, на общ водомер в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” 9, 5004/196, като е констатирано следното : „При отчет на общия водомер същия се върти постоянно. При проверка на вторичните водомери бе открит теч в строяща се част, собственост на Н.Т. – същия няма разкрита партида и водомерен възел”.
Видно
от приложеното по делото извлечение от карнет, по партида на клиент Н.Т. ***, за
обект : павилион, гр./с/ „Марно поле” 9, на дата 20.11.2015г., непосочено в
този документ лице е удостоверило консумирана вода : „569 куб. метра”, код
С фактура № 27295900/29.01.2016г., издадена
от ищцовото дружество, същото е начислило на ответника Н.Т. сума за плащане от 1003,72
лв. с ДДС, за консумирана питейна вода -
С покана за доброволно плащане изх. № 1-6338/20.04.2018г.,
„ВиК Йовковци” ООД гр. Велико Търново, представлявано от управителя на
дружеството, е уведомило Н.Т., че като
потребител на ВиК услуги по абонатен номер 9127082, към датата на поканата
дължи суми за консумирана питейна вода за периода 31.08.2015г. до 23.12.2015г.,
за което е издадена една фактура на обща стойност 1221,51 лв., като дължимите
суми включват главница и законна лихва. Със същата покана, ищецът е предоставил
на ответника срок от 15 дни, считано от получаване на поканата, за заплащане на
посочената сума. Върху поканата е удостоверен отказът на Т. да получи същата на
23.04.2018г., като ответникът собственоръчно е изписал върху поканата, че няма
партида, нито действащ обект във В.Търново, ул. „Марно поле”.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр.дело № 156/2019г. по описа на ГОРС, по което е издадена Заповед № 219/31.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в полза на заявителя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез пълномощника му – адвокат Т.Т. ***, телефон : *********, против длъжника Н.Т.Т. с ЕГН **********,***, за следните суми : сумата от 1 003,72 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 31.08.2015г. до 23.12.2015г. за абонатен номер 9127082 за обект на адрес гр.Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 9, за която е издадена фактура № 27295900/29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното й плащане; сумата от 240,93 лв., представляваща лихва за забава в плащането на задължението, дължима на основание чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК Йовковци“ ООД за периода от 29.02.2016 г. до 12.12.2018 г.; сумата от 25.00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Безспорни са и фактите, че против горепосочената Заповед № 219/31.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е подадено възражение от длъжника в законноустановения срок.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице А.М..
От показанията на св. Й.И. /отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество/ се установява, че през 2015г., към края на месец октомври, ходили да отчитат водата на обектите на „Марно поле” № 9, като първо отчели общия водомер, а след това отчели индивидуалните водомери. Свидетелят посочва, че общият водомер се въртял и се оказало голяма разлика между консумираната вода на индивидуалните и общия, те тръгнали да търсят къде е причината. Свидетелят твърди, че причината се оказал обектът на г-н Т., намерили тръба с кран без водомер, оттам изтичала водата - свободно си течала. Видно от показанията на св. И., обектът е изоставен, в груб строеж е, има покрив, железни пана. Свидетелят установява, че той е съставил констативния протокол, приложен по делото, както и че той е попълнил карнета, като е записал код 14, т.е., че обектът е необитаем. Видно от показанията на св. И., в обекта нямало разкрита партида, нямало и водомер, в обекта нищо не работело. Свидетелят твърди, че предния месец, когато направили проверката, нямало такава разлика на общия водомер. Свидетелят удостоверява, че няма как да проследят пътя на тръбата, защото е в земята.
Видно от
показанията на св. Б.И. /специалист контрол приходи и инспектор реализация в ищцовото
дружество/, с И.
отишли през месец 10.2015г. да видят общия водомер и вторичните му, които са
към този общ; тогава установили, че общият върти постоянно и има доста сериозна
консумация. Свидетелят сочи, че отчели вторичните водомери и уведомили А.Г.,
който бил като отговорник на обектите, а той ги завел при един новостроящ се
обект. Свидетелят твърди, че там установили една тръба от стената с кранче,
което било развалено и от тръбата течала вода. Видно от показанията на св. И.,
тогава съставили един КП - той изготвил този протокол, подписът е негов,
свидетелят е направил и снимките с личния си телефон, а за свидетел подписът е
на А., който бил с тях и се разписал, че е присъствал. Свидетелят установява,
че там нямало изпълнен водомерен възел, нямало водомер, нямало партида за този
обект. Счита, че де факто са установили кражба на вода след общия водомер, който
стои на тротоара пред една дълга сграда и в него са включени всички обекти, с
изключение на този новостроящия. Свидетелят знае, че инкасаторът е ходил и
предния месец. Счита, че ако тогава е имало такова незаконно присъединяване, инкасаторът
е щял да го види.
Видно от показанията на св. А.Г. /съсобственик в сграда в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” 9/, в началото на есента на 2015г. сметките на съсобствениците за вода започнали да скачат значително, дошли инкасаторите, спрели всички консуматори в обектите, но общият водомер продължавал да върти. Свидетелят посочва, че започнали да търсят проблема; на последния обект на Т., който е незавършен, излизала тръба и от тази тръба течала много силно вода - буквално по алеята на парка се стичала вода. Видно от показанията на св. Г., дошли от ВиК, спрели нещо и течът спрял. Посочва, че се обадили на Т., но той казал, че не го интересува - нямал водомер и не го интересувало. Свидетелят твърди, че той не е монтирал тези отклонения. Свидетелят Г. сочи, че на проектите, които са в общината, би трябвало да има тези водопроводни отклонения, но той не е видял Т. да прави това отклонение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на оспореното от ответника вземане, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани възраженията на ответника, че между него и ищеца не е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен договор за доставяне на вода и ВиК услуги между тях, и че процесното количество вода не е доставено от „ВиК Йовковци” ООД гр. В. Търново на Н.Т. за процесния обект, намиращ се в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” № 9, поради което последният не дължи неговото заплащане. Установяването на тези обстоятелства е безспорно необходимо, тъй като водата е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „ВиК Йовковци” ООД гр. В. Търново е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС и др./.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, се установяват фактите и ищецът не спори, че имотът, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле” № 9, собственост на ответника, не е бил присъединен към водопроводната мрежа считано към датата на извършване на проверката, удостоверена с КП от 22.10.2015г., и че ответникът Н.Т. не е бил абонат на питейна вода и ВиК услуги за този обект - като обект на потребление към същата дата. Настоящият съдебен състав счита, че приложените по делото доказателства опровергават по категоричен начин твърдените от ищеца факти, че Н.Т. е потребител на ВиК услуги, по смисъла на чл.2,ал.1,т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В и К Йовковци” ООД гр. В.Търново, за обект, намиращ се на адрес : гр.В.Търново, ул. „Марно поле” 9, предоставяни от ,,ВиК Йовковци” ООД на територията на област Велико Търново, и че същият е абонат на „ВиК Йовковци” ООД гр. В.Търново с абонатен № 9127082 по партида, служебно разкрита на негово име от ищцовото дружество. Видно от данните по делото, въпреки възложената му доказателствена тежест, ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват подаване от ответника Т. на заявление по образец за присъединяване като потребител към ВиК мрежата, за доставка на ВиК услуги и за откриване на партида за обект, представляващ новострояща се сграда в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” № 9, нито въз основа на такова заявление между Н.Т. и „В и К Йовковци” ООД гр. В. Търново да е сключен валиден договор за доставка на вода и на ВиК услуги за този имот. Поради това и въз основа на ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства, не може да се обоснове извод, че ответникът Н.Т. е потребител на питейна вода и ВиК услуги за процесния имот по валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като в случая не са налице и условията, визирани в чл.59 - чл.60 от горепосочените ОУ за предоставяне на ВиК услуги за служебно откриване от ищеца – В и К оператор на партида с потребителски номер на такъв потребител. Поради това, съдът приема, че между страните по делото не е налице твърдяното от ищеца основание за начисляване на процесната сума от 1003.72 лв. по фактура № 27295900 от 29.01.2019г. и за заплащането й от ответника, като стойност на консумирана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 31.08.2015г. до 23.12.2015г., въз основа на валиден договор между страните за доставка на вода и ВиК услуги за обект, намиращ се в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” № 9.
В тази връзка, съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства – препис-извлечение от карнет с еднократно вписване в същия на „консум.вода 569 куб.м.”, без да са налице данни относно авторството на този документ и без да са положени подписи за дл.лице, съставило документа, и за абонат, както и констативен протокол от 22.10.2015г., удостоверяващ проверка на общ водомер в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” 9, без да са налице удостоверявания за извършена на надлежна проверка в обект на потребление на ответника Т., също не удостоверяват наличието на сключен валиден договор за доставка на вода и ВиК услуги между страните по делото, нито фактите, че ответникът е потребител на такива услуги като собственик и/или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, по смисъла на § 1,ал.1,т.2,б.”а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, на чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и на чл.2,ал.1,т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК Йовковци ООД гр. В.Търново. Този извод на съда се подкрепя и от всички събрани по делото доказателства, които установяват, че към момента на съставяне на горепосочения КП за обекта на собственост на Н.Т., представляващ новострояща се сграда, както и преди датата 22.10.2015г. и след това, не са предоставяни водоснабдителни и канализационни услуги, не е извършвано отчитане на потребяване на питейна вода със законно монтиран и сертифициран водомер. Поради това, съдът приема за основателни, обосновани и почиващи на доказателствата по делото, възраженията на ответната страна, че Н.Т. не е бил потребител на питейна вода и ВиК услуги за процесния недвижим имот – новострояща се сграда в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” № 9, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги, на които се позовава ищцовото дружество за установяване на вземането си, не обвързват ответника, тъй като съгласно чл.1 от същите, с тези Общи условия се уреждат отношенията между ВиК Йовковци” ООД гр. В.Търново – „ВиК оператор”, от една страна, и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна. При тези факти, основателно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че за ВиК оператора не е възникнало правото, установено в чл.50 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, да търси отговорност от Н.Т. за неизпълнение и/или нарушаване на задълженията му като потребител на вода и ВиК услуги по реда на Глава шеста от цитираните ОУ - „Отговорност при неизпълнение на задължения”, да прекъсне установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, а „изразходвани от потребителя, отведени и пречистени количества вода” да бъдат определени по реда на чл.49 от същите ОУ.
Предвид изложеното дотук и въз основа на приетите доказателства, по делото се установяват фактите, че с процесната фактура № **********/29.01.2019г. „ВиК Йовковци” ООД гр. В.Търново е начислило на ответника горепосочената сума по негова служебно открита партида, за обект, намиращ се в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” 9, за предоставена услуга вода – общо 569 куб.м., също начислена служебно, без това количество вода да е отчетено от законно монтиран и сертифициран водомер, за процесния обект, поради „незаконно присъединяване”. Същевременно, приетите писмени доказателства, кореспондиращи на показанията на свидетелите Илясов и И., както и на приетата СТЕ, обосновават категоричен извод, че в случая не е спазена и процедурата, установена в чл.49,ал.3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, за установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, и за служебно определяне на изразходвани, отведени и пречистени количества вода. В тази връзка, съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест, в процесния случай ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства за установяване на фактите приложеният Констативен протокол от 22.10.2015г. да е съставен на основанието, по реда и във формата, предвидени в чл.50,ал.3 от ОУ, и за възможността този констативен протокол да служи като основание за издаване на процесната фактура за служебно начисление на „консумирана вода”. Видно от КП от 22.10.2015г., в случая не са спазени нито процедурата, нито формата, установени в чл.50,ал.3 от ОУ за извършване на проверката и за съставяне на констативния протокол, удостоверяващ нейното осъществяване, като основание за извършване на корекция, тъй като в протокола не е удостоверено по никакъв начин, че същият се съставя при извършване на проверка по реда и на основание цитираната разпоредба, същият не е съставен и подписан от отговорното за това длъжностно лице, КП не е подписан от ответника Т. – като потребител на ВиК услуги, нито е предявен на същия по предвидения за това ред. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице и сочените от ищцовото дружество основания на чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като КП от 22.10.2015г. не е съставен и по предвидените в чл.37,ал.3 от цитираната Наредба процедура и форма. При така допуснатите груби нарушения на изискванията, въведени в чл.50,ал.3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, и в чл.37,ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема, че КП от 22.10.2015г. не може да служи за установяване и доказване на твърдяното от ищеца незаконно присъединяване на недвижим имот, собственост на ответника, към водопроводните и канализационните системи на оператора „ВиК Йовковци” ООД гр. В.Търново.
Не на последно място, видно от цитираните писмени доказателства, на които ищецът се позовава при начисляване на процесната сума за служебно определеното количество вода от 569 куб.м. за заплащане от ответника, а именно : констативен протокол от 22.10.2015г., препис-извлечение от карнетен лист, същите нямат характеристиките на официален документ /чл.179 от ГПК/, тъй като липсват достатъчно данни да са съставени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, а наред с това в същите не е удостоверено в кой конкретен обект /имот/ е открито незаконно присъединяване /вписано е единствено : „При отчет на общия водомер… бе открит теч в строяща се част, собственост на Н.Т., същия няма разкрита партида и водомерен възел”, без да е посочено откритият теч да произхожда от незаконно присъединяване към водопроводната и канализационната мрежа, без други индивидуализиращи белези за този обект - в коя част на този обект се намира течът, какво представлява незаконното присъединяване, ако такова действително е установено при извършване на тази проверка – вид, характер, дължина, точно местонахождение, от кого е реализирано и кога, присъединено ли е така намереното съоръжение към водопроводна или канализационна мрежа по смисъла на чл.49 - 50 от ОУ и чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и към коя от тези мрежи е присъединено, по какъв начин е извършено присъединяването, черпи ли това отклонение питейна вода от конкретна водопроводна мрежа или отвежда води в минаваща през този район канализационна мрежа, и пр. Поради това, при обсъждане на доказателствената сила на цитираните доказателства, съдът счита, че удостоверените с тези документи факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства и следва да се преценяват по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства, съобразно изложеното по-горе. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че показанията на свидетелите Илясов, И. и Г. и приетата СТЕ не могат санират опорочената от ищеца – ВиК оператор процедура, респ. да служат за удостоверяване на твърдените от ищеца факти относно наличието на „незаконно присъединяване” в имот, собственост на ответника, като основание за служебно начисляване и заплащане на сумата от 1003,72 лв. като стойност на 569 куб.м., служебно отчетени за потребител Н.Т. поради „незаконно присъединяване”, а приложените 4 бр. снимки, изготвени с личния мобилен телефон на св. Б.И. /показания на св. И./, не съставляват годни доказателства за установяване на тези факти, тъй като не са съставени по реда, предвиден в ГПК, а са изготвени за лични цели, с личен мобилен телефон от св. И., на неустановени време и място, и на неидентифициран предмет.
Съдът счита, че ищцовото дружество не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество вода, визирано във фактура № **********/29.01.2016г., на стойност 1003,72 лв., е доставено реално на ищеца, поради което последният да дължи неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като ел. енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /в този смисъл е Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. При тези обстоятелства, основателни се явяват и доводите на ответната страна, че претендирането от ищеца на процесната сума, начислена въз основа на презумирано наличие на „незаконно присъединяване” към ВиК мрежата, без да е установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес е реално доставено от ищеца – ВиК оператор и от ответника Т. реално да е потребена питейна вода в количество от 569 куб.м., което да се равнява на процесната сума от 1003,72 лв. с включен ДДС, определена по реда на чл.49 - 50 от ОУ и чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.
Предвид изложеното, съдът приема за необосновани, неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото, твърденията на ищцовата страна, че ответникът, като потребител на вода и ВиК услуги, за обект, намиращ се в гр. В.Търново, ул. „Марно поле” № 9, за който имот да се предоставят ВиК услуги, е допуснал неизпълнение и/или нарушаване на задълженията за потребителите, установени в ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК Йовковци” ООД В. Търново, което от своя страна да е породило правото на ищеца – ВиК оператор да начисли служебно количеството вода – 569 куб.м., за което е издадена процесната фактури, на обща стойност 1003,72 лв., на основание и по реда на чл.49 - 50 от ОУ и чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като същите не са приложими по отношение на ответника и не е спазена процедурата и формата за установяване на твърдяното от ищеца „незаконно присъединяване”.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ищеца факти и основания за начисляване на процесната сума в общ размер от 1003,72 лв. на ответника, съответно не се установява породено задължение на ответника Н.Т. за заплащане на начислената му сума на ищеца. В този смисъл, доводите на ответната страна за недължимост на процесната сума от 1003,72 лв. и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на вода и ВиК услуги, и в нарушение на нормите, уреждащи защитата на потребителите, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Поради това, съдът приема, че искът по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД не е установен и доказан в своето основание, което обуславя неговата неоснователност и недоказаност в процесния случай. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че искът по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД също се явява неоснователен и недоказан по отношение на акцесорната претенция за законна лихва от датата на заявлението – 13.12.2018г. до окончателното изплащане на главницата, и на претенцията на обезщетение за забава в размер на сумата от 240,93 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата по фактурата, считано от 29.02.2016г. до 12.12.2018г.
Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 25 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 360 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 75 лв., за възнаграждение на вещо лице – 150 лв., както и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 384 лв.
Наред с това и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени, съразмерно на отхвърлената част от иска, сторените в настоящото производство разноски за възнаграждение на вещо лице – 150 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 400 лв., което съдът не намира за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и реализираната в пълен обем защита чрез изготвяне на писмен отговор на исковата молба и процесуално представителство в проведените три съдебни заседания на упълномощения от ответника процесуален представител – адв. М.И. от ВТАК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез процесуален представител – адвокат Т.Т. от ГАК, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.Т.Т. с ЕГН **********,***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, СУМАТА от 1003,72 лв. /хиляда и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за отчетен период от 31.08.2015г. до 23.12.2015г., за абонатен номер 9127082, за обект, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле” № 9, по фактура № ********** от 29.01.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г., до изплащането на вземането, както и СУМАТА от 240,93 лв. /двеста и четиридесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата по фактурата, считано за периода от 29.02.2016г. до 12.12.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 219/31.01.2019г. по ч. гр. дело № 156/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез процесуален представител – адвокат Т.Т. от ГАК, за заплащане от ответника Н.Т.Т. с ЕГН **********,***, на сумата 25 лв., представляваща разноски за платена държавна такса в заповедното производство, и на сумата от 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 219/31.01.2019г. по ч. гр. дело № 156/2019г. по описа на ГОРС, както и на сумата 75 лв., представляваща разноски за доплатена държавна такса в исковото производство, на сумата от 384 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство, и на сумата от 150 – депозит за вещо лице по настоящото дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Т. с ЕГН **********,***, СУМА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................