№ 823
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260508/29.07.2022г., постановено по търг. дело №580/2022 г.,
Софийски градски съд, ТО, 14с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. М. М.
против „Елон“ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ
за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство- приемане на И. И.
Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с
номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с № 20150820112225, както и Ц. М. М. е осъден да
заплати на „Елон“ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ц. М. М., подадена
чрез процесуалния му представител адв. В. В., с която се обжалва първоинстанционното
решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано тъй
като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в това, че съставения от съда проект за доклад не било указано на ищеца, че
не сочи доказателства за накърняване на добрите нрави, нито за нееквивалентност на
престациите, каквито фактически твърдения били изложени във фактическите му твърдения.
Съдът бил допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в това, че не е допуснал своевременно направено от него доказателствено
1
искане- за изслушване на ССЕ/оценителна/, която да даде оценка за това каква е била
чистата стойност на актива на „Елон“ООД към момента на приемането на И. Х. като
съдружник на 14.08.2015г. Това доказателствено искане било сторено във връзка с
твърденията на ищеца за нееквивалентност на престациите, изразяващи се в това, че срещу
внесената от Х. сума от 5000 лева в капитала на „Елон“ООД е придобил 50 на сто участие в
дружество, чийто активи по обявен годишен финансов отчет били над 500 000 лева. Тази
разлика, която според жалбоподателя възлизала над 100 пъти, сочила за неквивалентност на
престациите, което от своя страна свидетелствала за неприкрито накърняване на добрите
нрави. Като отказал събирането на посоченото доказателствено средство съдът лишил
ищеца от възможността да докаже претенцията си.
Твърди се също така, че съдът изобщо не обсъдил приетите от самия него писмени
доказателства от които се установявало по категоричен начин, че към момента на
приемането на И. Х. за съдружник в „Елон“ООД, лицето, с което този господин живеел на
семейни начала и имали общо дете – С. В. С., която е бил адвокат на „Елон“ООД по редица
търговски дела, които били с предмет дялове, вземания и други активи, включени в обхвата
на търговското предприятие на дружеството. Не е отчел и обстоятелството, че именно С. В.
С. е лицето, което е внесло от името на Х. вноската в капитала на дружеството.
Ако ги беше обсъдил и отчел всички тези обстоятелства съдът следвало да стигне до
единствено възможния и правилен извод, че Х. всъщност е само подставено лице на С.,
която докато е била адвокат на Елон е придобила и скрито съучастие в дружеството, чийто
интереси тя следвало да защитава- нарушение на чл.46 от Закона за адвокатурата, като
подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемите страни „Елон“ООД, Е. А. К. и И. И. Х. са изразили становище за
неоснователността на въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Ц. М. М.,
с която и във връзка с уточняващата молба с вх. № 268846 от 25.01.2021 г. е предявил
против „Елон“ООД, Е. А. К. и И. И. Х. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за
признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство – приемане на И. Х.
за съдружник в търговското дружество „Елон“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с
номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с № 20150820112225.
2
Твърди, че ищецът е кредитор на съдружника Е. А. К. с вземане в размер на 37 000
лв. по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№23825/2017 г. на СРС, ГО, 50 състав и
вземане в размер на 175 140 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№4947/2019 г. на СРС, 65 състав. Приемането на нов съдружник осуетявало
възможността му да се удовлетвори от вземанията си спрямо съдружника К. от имуществото
на дружеството, поради намаляването му чрез приемане на нов съдружник, тъй като така К.
вече не е негов едноличен собственик. Твърди, че непосредствен позитивен резултат от
уважаване на иска би настъпил в правната сфера на ищеца, доколкото при установяване, че
е несъществуващо вписано обстоятелство – приемане на нов съдружник и заличаването му,
имуществото на неговия длъжник Е. К. би се увеличило с 50 на сто от капитала на
дружеството „Ело ООД, а ищецът – нейн кредитор би се удовлетворил по – лесно от
имуществото на своя длъжник.
Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство, доколкото вписването от
20.08.2015 г. е било извършено въз основа на нищожно решение на едноличния собственик
на капитала от 03.08.2015 г. за приемане на И. Х. за съдружник на посочените при условие
на евентуалност основания: противоречие със закона (императивната разпоредба на чл.46 от
ЗАдв, при евентуалност – поради това, че решението е привидно, при евентуалност – поради
заобикаляне на закона (чл.46 от ЗАдв) и при евентуалност – поради накърняване ( написано
„противоречи“ в молбата от от 25.01.2021 г.) на добрите нрави.
Ответникът „Елон“ ООД е оспорил иска като недопустим, поради липса на правен
интерес за ищеца от предявяване на установителния иск; оспорил е и изцяло твърденията, че
ищецът е кредитор на съдружника К.. При евентуалност е оспорил иска и като
неоснователен.
Ответниците Х. и К., в едновременно подаден писмен отговор и от двамата от
16.03.2021 г., са депозирали общо становище, че искът е недопустим и по същество
неоснователен и са поискали съда да го отхвърли, като им присъди разноски в
производството.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по
делото приети като доказателства изпълнителен лист от 29.09.2017г., издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение от 29.09.2017г. по ч.гр.дело № 56326/2017г. на СРС, 65с-в,
че ищецът Ц. М. М. притежава срещу Е. А. К. вземане в размер на сумата от 175 140 евро,
представляваща задължение по запис на заповед от 06.01.2010г., с падеж на 06.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, за установяване на което вземане по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК е образувано гр.дело № 4948/2019г. на СГС, ГО, 1с-в.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото и приети
като доказателства изпълнителен лист от 23.04.2017г., издаден въз основа на Заповед за
3
незабавно изпълнение от 23.04.2017г. по ч.гр.дело № 23825/2017г. на СРС, 65с-в, че ищецът
Ц. М. М. притежава срещу Е. А. К. вземане в размер на сумата от 37 000 евро,
представляваща задължение по запис на заповед от 19.12.2007г., с падеж на 19.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, за установяване на което вземане по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК е образувано гр.дело № 4947/2019г. на СГС, ГО, 1с-в.
По делото не се твърди от ответниците, а и не се установява по някое от цитираните
по-горе две граждански дела, които са с предмет образувани искови производства по чл.422
ГПК за установяване вземането на Ц. М. по издадените в негова полза заповеди за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да са налице постановени и влезли в сила съдебни
актове които да отричат правата на ищеца като кредитор по отношение на Е. К. по
процесните два записа на заповед от 19.12.2007г. и от 06.01.2010г.
Напротив, видно е от представеното в производството пред въззивната инстанция
Определение № 50590/14.11.2022г. по т.д.№ 77/2022г. на ВКС, е че поради това, че не е
допусната до касационно обжалване жалбата на Е. А. К. е влязло в сила Решение №
1114/02.11.2021г. по в.гр.дело № 970/2021г. на Апелативен съд София, ГО, 8с-в, с което е
потвърдено решението по гр.дело № 4947/2019г. на СГС, с което първоинстанционният съд
е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Е. А. К. дължи на основание чл. 535 ТЗ
на Ц. М. М. сумата 37 000 евро, представляваща главница по запис на заповед от
19.12.2007г., ведно със законната лихва от 13.04.2017г. Следователно налице е влязъл в сила
окончателен съдебен акт, с който са потвърдени правата на хирографарен кредитор на
ищеца Ц. М. срещу ответника Е. К. по единия от издадените в негова полза записи на
заповед за сумата от 37 000 евро.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от служебна справка
по партидата на „Елон“ООД в търговския регистър от вписване под номер 20150820112225,
че до 20.08.2015г. Е. А. К. е била едноличен собственик на капитала на „Елон“ООД, а след
тази дата е приет за съдружник И. И. Х. при равно дялово участие за всеки от двамата
съдружници.
Не е спорно, а и се установява от справката в ТР и от представения по делото и приет
като писмено доказателство Протокол от общото събрание на дружество с ограничена
отговорност „Елон“ЕООД, проведено на 03.08.2015г., че едноличният собственик на
капитала, след като е разгледал молбата на И. И. Х., за приемането му като съдружник, е
взел решение капиталът на „Елон“ЕООД да бъде увеличен от 5000 на 10 000 лева, като
увеличението да се извърши чрез записване на нови дялове, а именно 50 дружествени дяла,
всеки един с номинална стойност от по 100 лева, с обща номинална стойност от 5 000 лева,
които да бъдат изцяло поети от новия съдружник И. Х.. При това положение капиталът на
дружеството ще бъде в размер на 10 000 лева, разпределен в 100 дяла, всеки един с
номинална стойност от по 100 лева всеки един, разпределен между съдружниците, както
следва : Е. А. К.- 50 дружествени дяла, с номинална стойност от по 100 лева всеки един, на
обща номинална стойност 5000 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството и И.
4
И. Х.- 50 дружествени дяла, с номинална стойност от по 100 лева всеки един, с обща
номинална стойност 5000 лева, представляваща 50 % от капитала на
дружеството.Дружеството продължава дейността си като дружество с ограничена
отговорност, без промяна в останалите подлежащи на вписване обстоятелства.
Не е спорно между страните, а и се установява от справка по партидата на
дружеството, че „Елон“ООД първоначално е било регистрирано като дружество с
ограничена отговорност в което като съдружници с равно дялово участие са били вписани Е.
А. К. и К. А. К..
Не е спорно, а и от вписванията по партидата на дружеството се установява, че
членственото правоотношение с К. К. е прекратено със смъртта й след което дружеството е
продължило да извършва дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност
като това обстоятелство е вписано в регистъра на 10.06.2014г.
Между страните не се спори, а и видно от представените с исковата молба съдебно
удостоверение издадено по тд.№ 2452/2014г., на СГС, ТО,9с-в и с приложено към същото
справка от деловодната система по делото се установява, че по искова молба на Е. Е. К.,
като наследник на починалия си наследодател К. А. К.- съдружник в „Елон“ООД са
предявени срещу дружеството иск за установяване на членственото й правоотношение в
дружеството, на основание клауза в дружествения договор с изразено предварително
съгласие от Е. К. да я приеме като съдружник след смъртта на К. К., както и иск с правно
основание чл.29 от ЗТР за установяване на несъществуващо вписано обстоятелство.
Видно от справката в деловодната програма исковата молба е предявена на
23.04.2014г. като производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявените обективно съединени искове с Определение № 4422/16.08.2016г., влязло в сила
от 13.03.2017г. Видно от удостовереното в справката издадена от СГС, ТО, 9с-в по това
дело „Елон“ЕООД е било представлявано от адв. С. С. като договорът за правна защита и
съдействие по силата на което адв. С. е била упълномощена да представлява и осъществява
процесуално представителство на дружеството по т.д.№ 2452/2014г. е представен и е прието
като доказателство по делото.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Съдебно
удостоверение № 2594/20.01.2020г., издадено по т.д.№ 4041/2014г. на СГС, ТО,22с-в е че на
18.06.2014г. е образувано горепосоченото дело със страни : ищец Е. Е. К., в качеството й на
наследник на съдружника и управител К. А. К./починала на 19.02.2014г./ и ответник
„Елон“ООД, по иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения от извънредно
общо събрание на „Елон“ООД, проведено на 25.04.2014г. Производството по това дело е
прекратено с определение от 18.05.2018г., влязло в сила на 22.11.2018г. Видно от
съдържанието на удостоверението „Елон“ООД е бил представляван от адв. С. В. С.,
упълномощена, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2015г.
Представено е и съдебно удостоверение от 21.01.2020г. на СГС, ТО, 22с-в, от което е
видно, че на 30.07.2014г. е образувано т.д.№ 5371/2014г. със страни : ищец Е. Е. К., в
5
качеството й на наследник на съдружника и управител К. А. К. и ответник „Елон“ООД,
производството по което дело все още не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен
акт.
Представено е и Съдебно удостоверение от 21.01.2020г. по т.д.№ 5720/2014г., от
което е видно, че на 02.09.2014г. е образувано т.д.№ 5720/2014г. на СГС, ТО, 22с-в със
страни : ищец Е. Е. К., в качеството й на наследник на съдружника К. А. К. и ответник
„Елон“ООД по иск с правно основание чл. 125 ал.1, във вр. с чл. 127 от ТЗ, с цена на иска
522 000 евро. Делото към настоящия момент още не е приключило с окончателен съдебен
акт и е насрочено в открито с.з. с призоваване на страните. Видно от удостоверението адв. С.
С. е била упълномощена от Е. А. К., в качеството й на управител на „Елон“ООД да
представлява дружеството по това дело, съгласно представено пълномощно към отговора на
исковата молба.
Представено е по делото и е прието като доказателство и Съдебно удостоверение с
изх.№ 2922/23.01.2020г., издадено по търг.дело № 4521/2014г. на СГС, ТО,7с-в, от което е
видно, че това дело е било образувано на 01.07.2014г. по искова молба с вх.№
80784/30.06.2014г., предявена от Е. Е. К. срещу „Елон“ООД по предявен от нея иск с правно
основание чл.74, ал.1 от ТЗ. С исковата молба се е искало съдът да постанови решение, с
което да се отменят решенията на ОС на „Елон“ООД, проведено на 25.04.2014г. като
незаконосъобразни и противоречащи на закона и дружествения договор, а именно решение
на ОС, с което не се приема ищецът Е. Е. К. за съдружник в „Елон“ООД, решението на ОС
за намаляване на капитала на дружеството от 5000 лева на 2500 лЕ., чрез записване и
поемане на нови 25 дяла от по 100 лева всеки един и с обща номинална стойност от 2500 лЕ.
от съдружника Е. А. К., както и решението за приемане на нов учредителен акт на
дружеството. Видно от отбелязването в съдебното удостоверение по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014г., сключен между „Елон“ЕООД и
Адвокатско дружество „Ем енд ес асошуейтс“, представлявано от адв. С. В. С.. По делото е
представен и отговор на исковата молба депозиран от адв. С. в качеството й на процесуален
представител на ответника „Елон“ООД по делото.
Не е спорно между страните наличието на съвместно фактическо съпружеско
съжителство между лицето което е прието като нов съдружник и което е придобило
дяловете вследствие увеличението на капитала И. Х. и адв. С. С., за която се твърди от
ищеца, а и се установява по делото да е била процесуален представител на дружеството
„Елон“ЕООД и едноличния собственик на капитала Е. А. К. по делата водени срещу тях от
ищеца или от съпругата му Е. Е. К..
Не е спорно също така, а и се установява от представеното по делото и прието като
доказателство Удостоверение с АУ01-2064/10.10.2019г., издадено от ГД“ГРАО“, че
съгласно отбелязванията в национална база данни „Население“ И. И. Х. и С. В. С. да имат
общо дете С. С. Х., което обстоятелство е вписано в акт за раждане № 1222/***г. на С. Х..
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
6
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ищецът
Ц. М. М. е хирографарен кредитор на Е. А. К. за вземане в размер на 37 000 евро,
представляваща сума по издаден в негова полза запис на заповед от 19.12.2007г. с настъпил
на 19.12.2016г. падеж, за което вземане в негова полза е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.дело № 23825/2017г. на СРС, 50с-в, като видно от
представеното по делото Определение № 50590/14.11.2022г. по т.д.№ 77/2022г. на ВКС не е
допуснато до касационно обжалване решението на САС, с което е потвърдено решението на
първоинстанционният Софийски градски съд, с което по предявения от ищеца положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е признато за установено, че Е. А. К.
дължи на основание чл. 535 ТЗ на Ц. М. М. сумата 37 000 евро, представляваща главница по
запис на заповед от 19.12.2007г., ведно със законната лихва от 13.04.2017г. Следователно
налице е влязъл в сила окончателен съдебен акт, с който са потвърдени правата на
хирографарен кредитор на ищеца Ц. М. срещу ответника Е. К. по единия от издадените в
негова полза записи на заповед за сумата от 37 000 евро, а по отношение на правата му
произтичащи от втория издаден в негова полза запис на заповед за сумата от 175 1400 евро
от 06.01.2010г. и с настъпил на 06.07.2017г. падеж не е налице към настоящия момент
влязъл в сила съдебен акт, с който да са отречени правата на ищеца като кредитор по
отношение и на този запис на заповед.
Следователно както е изяснено вече по делото това обстоятелство го активно
легитимира ищеца като кредитор на едноличния собственик на „Елон“- Е. А. К. да предяви
настоящия установителен иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване
несъществуването на едно вписано обстоятелство- приемането като съдружник в
„Елон“ООД на И. И. Х.. Доколкото, цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворяването на кредиторите, то е налице и правен интерес от ищеца като кредитор,
макар и да е трето лице спрямо сключените от едноличния собственик на капитала сделки да
иска прогласяване на тяхната нищожност/така и Решение № 45/23.05.2019г. по т.д.№
1286/2018г. на ВКС, 2 ТО/. В конкретния случай правният интерес на ищеца е обусловен от
това, че ако се установи нищожността на едностранната сделка на едноличния собственик
на капитала за приемане на нов съдружник, ще му даде възможност да се удовлетвори от
цялото имущество на дружеството, а не само от притежаваните от Е. К. 50 дяла от капитала,
които тя ще притежава вследствие на приемането на новия съдружник.
Както вече е изяснено в определението на САС, с което се отменя определението на
СГС за прекратяване на производството по делото, е че доколкото редът за изпълнение
върху права на длъжника върху дял от търговско дружество, уреден в чл.517 ГПК,
предвижда прекратяване на дружеството и изпълнение върху припадащата се на
съдружника длъжник част от имуществото на прекратеното дружество, за кредитора на
длъжника няма да е без правно значение дали длъжникът му е едноличен собственик на
капитала, респ. може да се удовлетвори от цялото имущество или само на ½ ид. част от
дяловете, респ. да може да се удовлетвори от половината от имуществото на „Елон“ООД. В
този ред на мисли и за ищеца като кредитор ще е налице правен интерес, преди да пристъпи
7
към изпълнение върху притежаваните от длъжника му Е. К. дялове от капитала на
„Елон“ООД да установи, че е вписано несъществуващо обстоятелство по приемане на нов
съдружник с предявен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, за да може след заличаването на вече
вписаното обстоятелство при положителен за него изход на спора, да може да насочи
принудителното си изпълнение на дяловете на Е. К., но вече като едноличен собственик на
капитала на дружеството.
По основателността на предявения иск съдът приема следното :
За осъществено процесуално представителство на адвоката се дължи възнаграждение,
което може да се договори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес
съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, с изключения за наказателни дела и
граждански дела с нематериален интерес. Нормата е възпроизведена в чл. 14, ал. 5 от
Етичния кодекс на адвоката, а според чл. 15 от този кодекс адвокатът няма правото преди
приключване на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на
адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката
правен спор/или т.нар. „резултативен хонорар“/. Според тази уредба на адвокатското
възнаграждение уговарянето на нещо различно от заплащането на парична сума би
представлявало нарушение на закона, а възнаграждение, определено като дял от предмета на
спора - накърняване на моралните норми/така и Решение № 132/08.07.2013 г. по гр. д. №
653/2012 г. на ВКС, III г. о.
Независимо от разписаните правила за определяне на възнаграждението,
законодателят изрично е забранил сключването на всякакви сделки между адвокат и неговия
доверител с предмета на делото. По силата на чл. 46 от Закона за адвокатурата адвокатът не
може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е
сделки със своя доверител относно предмета на делото. С оглед императивния характер на
нормата на чл. 46 ЗА, сделката, сключена в нарушение на установената забрана, ще е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД. Елементите на фактическия състав на
нищожността са: упълномощително правоотношение между клиент и адвокат за
осъществяване на процесуално представителство по конкретно дело и сделка между
адвоката (респ. подставено лице или скрит пълномощник) и клиента, която има за предмет
предмета на делото и е в полза на адвоката- пряко или непряко чрез друго лице.
Представителната власт на адвоката следва да е учредена за процесуално представителство,
като е без значение дали делото е образувано преди или след упълномощаването на
адвоката, като сделката между адвоката и клиента следва да е сключена по време на
висящността на делото. Предметът на делото е претендираното или отричаното от
ищеца спорно материално субективно право, като съответно предметът на сделката може
да бъде собствеността или вземането или правата по които са въведени като предмет на
делото. При съвпадение на вземането, предмет на сделката между адвоката и клиента, и
правата по вземането, заявени в образуваното гражданско или търговско дело, сделката,
сключена в полза на адвоката, е налице сделка с предмета на делото по смисъла на чл. 46
ЗА.
8
В настоящия случай, както се установи от събраните по делото писмени
доказателства, към 03.08.2015г., когато е било взето решението на едноличния собственик
на капитала на „Елон“ да се приеме като нов съдружник лицето И. Х., са били налице общо
четири неприключили искови производства по които на страната на дружеството е била
упълномощена да го представлява намиращата с в отношения на свързаност с
приобретателя адв. С. С.. А това са следните четири дела : т.д.№ 2452/2014г. на СГС, ТО,9с-
в, което има за предмет установяване на членственото правоотношение на Е. К. като
наследник по закон на починалия съдружник К. К. и за защита на членствените й права; т.д.
№ 4041/2014г. на СГС, ТО,22с-в, което има за предмет отмяна на решение на общото
събрание от 25.04.2014г., с което е отказано на Е. К. като наследник на починалия
съдружник да получи дял от капитала на дружеството; търг. дело № 5720/2014г. на СГС, ТО,
22с-в по предявен от ищеца Е. К. иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ за изплащане
стойността на дела от починалия й наследодател К. К. и по търг.дело № 4521/2014г. на СГС,
ТО,7с-в, което има за предмет предявен от Е. К. иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за
отмяна на решение на ОС от 25.04.2014г., с което й отказано да бъде приета като съдружник
в ЕОН.
Общото между всичките тези четири искови производства е че те имат за предмет
правата върху дяловете и упражняването на членствените права, които Е. К. претендира да
ги е придобила като наследник на починалия й наследодател К. К. и на основание които
придобити права е поискала да бъде приета и вписана като съдружник в дружеството, респ.
да й се изплати стойността на дружествения дял на починалия наследодател. Предмета на
тези дела обаче по никакъв начин не се припокрива с предмета на атакуваната едностранна
сделка, какъвто характер безспорно има решението на едноличния собственик на капитала
Е. К. да приеме като нов съдружник лицето И. Х., което да стане посредством увеличение на
капитала на дружеството чрез записване на нови дялове, които да бъдат поети от
новоприетия за съдружник.
Тези права върху дялове са придобити от новия съдружник на оригинерно, а не
деривативно основание и като такива те нямат нищо общо с правата върху дяловете които са
предмет на водените търговски дела и за които ищецът по тези дела Е. К. претендира да има
самостоятелни права произтичащи от членственото правоотношение на нейния
наследодател. Действията на едноличния собственик на капитала по вземане на решение за
увеличение на капитала и за приемане на нов съдружник, чрез което да осъществи
проектираното увеличение, сами по себе си нямат увреждащ характер по отношение на
кредитора Ц. М. тъй като каквото и да се е целяло чрез тази поредица от действия на
едноличния собственик, те имат и друг непосредствен ефект- да се препятства възможността
капиталът на дружеството да спадне под предвидения в устава минимум от 5000 лева,
вследствие смъртта на единия от съдружниците и евентуалното изплащане поради това на
равностойността на дела на наследниците му.
При всички положения вземането на решение за увеличение на капитала чрез
приемане на нов съдружник не засяга възможността на взискателя да се удовлетвори от
9
цялото имущество на длъжника, вкл. и като насочи принудителното изпълнение върху
дяловете на длъжника в капитала на дружеството по реда на чл. 517, ал.3 ГПК като иска
прекратяване на самото дружество. В хода на това производство и с цел избягване на
неблагоприятните последици от откриването на производство по ликвидация дружеството
може да реши да изплати на взискателя припадащата се на съдружника част от
имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, респ. последният да реши да погаси
дълга си, за да избегне настъпването на неблагоприятните последици от постановяването на
положително за взискателя решение по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.
Друго би било ако новият съдружник е придобил дяловете чрез деривативен способ,
напр. чрез прехвърляне на дялове от капитала на дружеството. Тогава основателно би се
поставил въпроса за припокриване в предмета между делата по повод спора за членствените
права на Е. К., които тя твърди да ги е придобила като единствен наследник на починалия
съдружник К. К. и имущественото разпореждане с дяловете от капитала на дружество по
силата и въз основа на което и лицето за което се твърди да е подставено лице или скрит
пълномощник на адвоката е бил приет като съдружник в дружеството.
Тогава вече предмет на извършената разпоредителна сделка и едностранната такава
на едноличния собственик, с която се приема като съдружник приобретателя на дяловете,ще
бъде същото спорно право, което е предмет на всяко от образуваните искови производства и
които са били висящи към момента на извършеното имуществено разпореждане. Съответно
би се поставил въпроса за недействителността както на имущественото разпореждане
извършено с договора за продажба на дружествен дял, така и последващото такова на
едноличния собственик на капитала за приемане на приобретателя като съдружник, взети в
противоречие с разпоредбата на чл.46 от Закона за адвокатурата.
В настоящия случай обаче такова припокриване в предмета на делата и извършената
едностранна сделка не е налице тъй като предмет на последната не са правата, които са
въведени като предмет на делото, а са новозаписаните дялове от капитала на дружеството,
които са поети от новия съдружник и посредством което е реализирано и самото увеличение
на капитала. Липсата на съвпадение води на извода, че не е налице единия от визираните по-
горе елементи на фактическия състав на основанието по чл.46 от ЗА, които да водят до
извода, че сделката, сключена в полза на адвоката, е сделка с предмета на делото по смисъла
на цитирания нормативен акт и което да има за последица недействителността на същата
поради противоречието й с императивни разпоредби на закона, въвеждащи забрана за
адвоката да придобива било пряко или не- чрез подставено лице или със скрит
пълномощник правото, вземането или вещта, които са предмет на делото по което той е
ангажиран като процесуален представител на страната, която е негов праводател.
Горното води до извода за неоснователността само на това основание на предявения
иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано
обстоятелство и то на всяко от предявените основания- поради противоречие със закона,
заобикалянето му и поради това, че извършеният едностранен акт за приемане на нов
съдружник е в противоречие с добрите нрави, както и поради допълнително заявеното в
10
допълнителната искова молба нововаявено основание- поради липса на воля на едноличния
собственик на капитала на „Елон“ да приеме за съдружник посоченото от него подставено
лице И. И. Х. вместо действителния собственик на правата върху дяловете, което е адвокат
С. С.. Основанието за нищожност на атакуваната едностранна сделка поради противоречие
с добрите нрави, дължащо се на нееквивалентност на престациите – заради това, че за
заплатените от приобретателя дялове на стойност от 5000 лева е придобил 50 на сто участие
в дружество, чийто активи по обявен годишен финансов отчет възлизали на 500 000 лева, не
е предмет на настоящото производство тъй като не е предмет на настоящото производство и
поради това не е следвало да бъде обсъждано изобщо от първоинстанционния съд. Това
съвсем ново искане е заявено за пръв път в с.з, проведено на 12.10.2021г. и то се основава на
нови фактически твърдения, различни от вече изложените в исковата и допълнителната
искова молба, поради което и не представлява форма на изменение на иска по см. на чл.214,
ал.1 ГПК, а представлява недопустимо последващо кумулативно обективно съединяване на
искове, по което съдът не е следвало да го допуска до разглеждане и не е дължал
произнасяне. Въпреки допуснатите съществени процесуални нарушения
първоинстанционният съд все пак правилно е отказал събирането на посоченото от ищеца
доказателство за установяване на нееквивалентност на престациите, преценявайки че
поискатата експертиза със задача да се даде заключение за чистата стойност на актива на
„Елон“ООД към момента на приемане на И. Х. като съдружник, е била приета като
неотносима към предмета на доказване.Но независимо от горното, дори и да беше
своевременно предявено това искане, то също щеше да е неоснователно поради
констатираната по-горе липса на идентичност между предмета на делата по които
„Елон“ООД е било представлявано от адв. С. С. и правата за които се твърди, че тя ги е
придобила чрез подставеното лице.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260508/29.07.2022г., постановено по търг. дело
№580/2022 г., Софийски градски съд, ТО, 14с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения
от Ц. М. М.,ЕГН ********** против „Елон“ООД, ЕИК *********, И. И. Х., ЕГН
********** и Е. А. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ
за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство- приемане на И. И.
11
Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с
номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с № 20150820112225, както и Ц. М. М. е осъден да
заплати на „Елон“ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12