Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260025, 08.06.2021 година, град Търговище,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На единадесети май две хиляди двадесет и първа година:
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Красимира Кирилова,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2275 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.348, ал.1 от ГПК, за делба във фаза по извършване на делбата.
И двете страни в първото по
делото заседание след допускане на делбата са предявили претенции за възлагане
на имота на осн. чл.349 от ГПК.
На осн.
чл.346 от ГПК ответникът претендира от ищцата заплащане на сумата от 5972лв.,
представляваща стойността на извършени лично от него подобрения в имота,
подробно описани в молба от 27.01.2021г. (лист 58 от делото).
Ответницата оспорва претенциите
по сметки и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: С решение № 218/15.06.2020г.
постановено по делото, потвърдено с Решение №260014/21.09.2020г. постановено по
в.гр.д.№199/2020г. на ВОС, съдът е допуснал извършване на СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.А.З.
***, действаща чрез процесуален представител А.М. ***, със съдебен адрес ***,
офис 7 и И.М.З. ***, на следният недвижими имот в с.Г.Н., общ.Търговище:
Поземлен имот с пл.сн.№ 235 в кв.30, с площ от 735
кв.м., за който е отреден УПИ ХХ-237 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, ведно с
построените в него къща, стопански постройки и навес, при равни квоти:1/2 ид.част за А.А.З. и 1/2 ид.ч. за И.М.З..
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата, ответникът е предявил срещу ответницата и
съдът е приел за разглеждане направеното
по реда на чл. 346 от ГПК искане за уреждане на сметки, с правно основание чл.
30,ал.3 от ЗС, за заплащане от последната първоначално на сумата от 5000лв.
увеличена в съдебно заседание на 5972лв., с която сума се твърди, че е увеличен
дела на А.З. в имота за направени от ответника И.З. подобрения, както следва: направа
н абаня и тоалетна и съблекалня към нея – фаянсови
плочки, клекало, душ, мивка; сменени ПВЦ прозорци и
дограма; външна мазилка на къщата с каменна облицовка и обличане на стъпала с теракот.
Във връзка с направеното искане
по сметки, по делото са назначени две вещи лица. Според заключение на в.л. инж.Д.Д. направените подобрение от ответника в имота са на
стойност 5870лв., а според второто вещо лице инж.Н.Н.
са на стойност 5080лв.
Според заключението на допуснатата Съдебно –техническа
допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Пазарната му стойност е 16100лв.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна във връзка с твърдения за извършени
от ищеца подобрения в имота, по делото е разпитана свидетелката Е.Х.. В
показанията си твърди, че подобрения в къщата е правил само И.. Облицована е с
камъни от преди 6-7 години. Камъните не са купувани, а са взети от кариера
наблизо. И. сам си ги е лепил. Също така е сменил и прозорците. Не е влизала в
къщата от около 5-6 години. Не знае А. да е участвала в ремонтите по някакъв
начин.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: С
оглед направените искания и от двете страни в последното съдебно заседание за
изнасяне на имота на публична продан и заключението на вещото лице, съдът
счита, че предвид изложената по-горе фактическа обстановка, е налице хипотезата
на чл. 348 от ГПК: “когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан”. В
конкретния случай, безспорно е установено по делото, че допуснатият до делба
Поземлен имот с пл.сн.№ 235 в кв.30, с площ от 735
кв.м., за който е отреден УПИ ХХ-237 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, ведно с
построените в него къща, стопански постройки и навес е неподеляем.
Предвид обстоятелството, че не са налице основанията на закона и за възлагане
на имота в хипотезите на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, на единия от съделителите,
то единствената възможност за реалното извършване на делбата, е чрез изнасянето
на този имот на публична продан, с първоначална цена – 16100лв.
По отношение на направеното от ответника искане по сметки, по реда на чл.
346 от ГПК, за
заплащане стойността на извършени по време на фактическата раздяла и платени от
него подобрения в имота в размер на 5972 лв., следва да се има предвид
следното: Съдебната
практика е последователна относно това че когато фактическата раздяла е прекъснала
всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен
какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от
другия /ТР № 35/1971г. на ВС Р № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. ІІ гр.о.
Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот -
съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла защото чрез тях
се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за
извършените подобрения, или разноски в имота – съпружеска имуществена общност
след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на другия/ или след
развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка,
защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл.346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на
подобренията и необходимите разноски.
В настоящия случай,
данните по делото сочат, че визираните подобрения са били направени и
следващият се за тях разход е бил извършен от ищеца без знанието на ответницата
и без нейното противопоставяне (по делото липсват твърдения за извършване на
подобренията със съгласието на другия съсобственик), поради което отношенията
между двамата съделители следва да се уредят по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие по чл.60 и сл. ЗЗД (гестия). При условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, когато чуждата работа е предприета и в собствен интерес, отговорността за
заплащане на подобренията е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението
на стойността на квотата на всеки от съсобствениците.
На първо място, съдът приема, че
е доказано от показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло
кредитира, приложените писмени доказателства и заключението на вещите лица,
извършени след оглед на имота, че действително само ответника е извършил
твърдения ремонт в периода на
фактическата им раздяла, по-точно от преди 6-7 години.
Предвид гореизложено, съдът
приема, че извършените от ответника подобрения в имота след раздялата на
страните са в размер на 5080лв., предвид твърдения на св.Х., че за облицовката
не са закупувани камъни.
Тъй
като ответникът е действал и в свой интерес, на него се дължи сумата, която
заинтересования – другия съсобственик би заплатил, ако той беше извършил подобрението,
т.е. това е сумата, с която ответникът, в чийто интерес е била предприета
работата, се е обогатил до размера на извършените за подобренията разходи,
съразмерно на частта си. Това е така, тъй като при всички положения,
възмездяването се дължи по общия принцип за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като изключение от това са само луксозните подобрения, които
винаги остават за сметка на подобрителя. Предвид това, тъй като притежаваната
от А.З. част в съсобствения имот е ½ ид.ч., то в такъв размер направените от ответника разходи
следва да се присъдят в тежест на обогатилата се от подобренията ищца.
Следователно,
претенцията по сметки относно направените от ответника разходи за извършените
подобрения в процесния имот следва да се уредят на основание водене на чужда
работа без пълномощие по чл.60-чл.62 ЗЗД, като стойността на разноските следва
да бъде разпределена съобразно правилото на чл.30, ал.3 ЗС – всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, в случая:
1/2 ид.ч. за И.З. и 1/2 ид.ч.
за А.З..
Предвид установения размер на разходите за
извършване на посочените подобрения – 5080лв. с включен процент овехтяване,
следва, че дължимата от ищцата сума съответна на притежаваните права в
съсобствеността е в размер на 2540лв.,
за която претенцията е основателна и следва да се уважи. В останалата част и до пълният претендиран размер от 5972лв. исковата претенция следва да
се отхвърли като неоснователна.
Съобразно квотите си, съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят окончателни държавни такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище за извършване на делбата
на основание чл.355 от ГПК във вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и държавна такса върху уважената претенция по сметки в размер на 101.60лв.
Разноските на страните остават в
тежест на страните така какво са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот находящ
се в с.Г.Н., общ.Търговище и представляващ: Поземлен имот с пл.сн.№ 235 в кв.30, с площ от 735 кв.м., за който е отреден
УПИ ХХ-237 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, ведно с построените в него къща,
стопански постройки и навес, при граници : улица, ПИ № 473 и ПИ № 238, на осн. чл.348 от ГПК.
Пазарната цена на имота е 16100лв.
ПРАВАТА /квотите/ на съделителите
от имота са: 1/2 ид.част за А.А.З. и
1/2 ид.ч. за И.М.З..
ОСЪЖДА А.А.З.
с ЕГН-********** ***, действаща чрез процесуален представител А.М. ***, със
съдебен адрес ***, офис 7, да заплати на И.М.З. с ЕГН-********** ***, чрез адв.Н.С. ***, сумата
от 2540лв., представляваща извършени от ответника подобрения в имота – фаянсови
плочки, поставяне на клекало, душ, мивка; сменени ПВЦ
прозорци и дограма; външна мазилка на къщата с каменна облицовка и обличане на
стъпала с теракот, в периода 2009г.-2019г. на осн.
чл.346, ал.2 от ГПК във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД, като в останалата част и до
пълният претендиран размер от 5972лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.З.
с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд, държавна такса върху дела си от недвижимият
имот, в размер на 322лв.
ОСЪЖДА А.А.З.
с ЕГН-********** ***, действаща чрез процесуален представител А.М. ***, със
съдебен адрес ***, офис 7, да заплати в полза на бъджена на съдебната власт по
сметка на Търговищки районен съд, държавна такса върху дела си от недвижимият
имот в размер на 322лв., както и
сумата от 101.60лв., представляваща
държавна такса върху уважената претенция по сметки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :