№ 143
гр. ******, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130100953 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: ********** срещу П. В. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, с която е предявен иск, с правно осн. чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, за отмяна
на дарение, обективирано в нотариален акт № 94, том IV, рег. № ******, дело 653 от
28.08.2012 г., по силата на което ищецът е дарил на ответника със собствения си
недвижим имот: дворно място, находящо се в **********, с площ 690 кв.м.
съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 345 в кв. 62 по плана на селото,
от който имот 680,00 кв.м. са включени в УПИ IV-345 в кв. 62 по плана на селото, при
граници: улица, улица, УПИ III-346, V-349, заедно с построената в същото дворно
място жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв.м., при запазено
право на ползване безвъзмедно пожизнено в полза на ищцата. Претендират се и
сторените в производството съдебно-деловодни разноски по делото.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 28.08.2012 г. ищцата дарила в полза на ******та си П. В. М. посочения имот.
На 06.06.2021 г. ищцата посочва, че ****** й В.М.М. – ****** на П. приключил
живота си по собствено желание. Това ищцата сочи, че се отразило зле на здравето и
през следващите години здравословните проблеми се задълбочили, което довело до
почти загуба на двигателната й активност и невъзможност да се справя с елементарни
ежедневни дейности. С това се повишили и разходите й. Твърди, че през последните
години се влошило значително здравето на ищцата страдала от хипертония, пресърдно
мъждене и трептене. Излага, че към момента е в тежко здравословно състояние и няма
достатъчно средства за издръжката си, освен това и се нуждаела от ежедневни грижи.
Макар ограничения й физически капацитет за придвижване, се налагало да пътува с
автобуси за провеждане на регулярни медицински прегледи. Сочи, че е молила
1
******та си П. да я превози, но тя отказвала. След смъртта на ******а си до
настоящия момент за ищцата не били достатъчни средствата, които получава, за да се
обслужва, затова помолила ответницата за издръжка, но тя отказала.
През последните месеци твърди и че не може да се свърже с ответницата по
никакъв начин, тъй като телефонният й номер и ме******джър са блокирани. В
началото на месец май 2024г. провели разговор, от който станало ясно, че ответницата
отказва на ищцата всякаква подкрепа. На 20.06.2024 г. отново отправила покана в този
смисъл, но й било отказано. С исковата молба ищцата отправя покана до ответницата
да й заплаща издръжка в размер на 400 лева/месечно, тъй като е в нужда, защото
средствата й не били достатъчни да си осигури нормално съществуване. Счита, че
ответницата е можела да осигури тази издръжка без затруднения, защото разполага с
достатъчно средства. Поради изложеното счита, че са налице основанията на чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното дарение и уважаване на исковата
претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №94 том IV, рег. №******, дело №653/2012г. от 28.08.2012г.
на нотариус З.А., вписан под вх. № 4401/29.08.2012 г. към СВ при РС ****** П. Д. Н.
дарява на своята ****** П. В. М. следния недвижим имот: дворно място, находящо се
в ********** с площ от 690 кв.м., представляващо поземлен имот с пл. № 345 в кв. 62
по плана на селото по, от които 680 кв.м. са включени в УПИ № IV-345 в същия
квартал, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от
70 кв.м., със запазено пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителката.
Представена е етапна епикриза от 01.06.2024 – 31.07.2024 г., в която са описани
поставените диагнози на лицето, а именно: хипертонично сърце, др.видове
стенокардия, предсърдно мъждене и трептене. Също така и етапна епикриза за
периода 01.01.2024 – 31.03.2025 г., в която са описани поставени диагнози относно
сърдечни и мозъчни проблеми. Предписано е лечение с медикаменти и ежедневна
консумация на плодове.
Приети и приобщени към материалите по делото са скица и данъчна оценка за
имота.
Съгласно справка от ТД на НАП ****** П. Д. Н. е работила в ****** в периода
18.06.2019 – 01.03.2022 г., като през 2021 г. годишният доход на лицето е в размер на
11 641,52 лева и 3457,12 за 2022 г. Относно П. В. В. за периода 2021 – 2025 г. е
регистриран трудов договор през 2024 г., като е реализиран доход в размер на 2728,69
лева.
Съгласно удостоверения от Службата по вписванията при РС ****** през
периода 2004 – 2025 г. П. В. В. е придобила процесния недвижим имот по силата на
посочената сделка, а на името на П. Д. Н. не е регистрирана към настоящия момент
собственост върху недвижим имот.
Видно от справка от ОД на МВР – ******, сектор „Пътна полиция“ не са
установени и данни за собственост върху превозни средства, собственост на някоя от
страните.
2
Изготвена е и справка от ТП на НОИ ******, от която е видно, че за периода
2021 – 2025 г. П. В. М. не е получавала парични обезщетения от държавното
обществено осигуряване, а П. Д. Н. през 2010 г. е получавала парично обезщетение за
временна неработоспособност в за 5 месеца в общ размер от 1507 лева, както и от 2021
– 2025 г. получава ежемесечна пенсия, която по последни данни е в размер на 1011,85
лева.
Представена е приходна квитанция съгласно която задълженията за данъци
спрямо имот, находящ се в с. ******, собственост на П. В. М., генерирани в периода
2013 – 2016 г., са заплатени от П. Д..
Съгласно свидетелските показания, дадени от Д.Д.П., ****** на ищцата,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, неговата ****** П. е живяла и
работила в ******, където е спяла между ******те. Правела го, за да подпомага
финансово семейството си. Нейният ****** В. живеел в семейната къща в с. ******.
След смъртта на В., П. прехвърлила имота на своята ****** П. с очакването, че тя ще
се грижи за нея в бъдеще. Според свидетеля, П. била на около 7-8 години, когато
получила къщата. В началото П. се грижела за ******та си – осигурявала дрехи,
храна, поддържала я за училище, прибирала я и оказвала подкрепа. Тази грижа
продължила до момента, в който П. започнала да се омъжва още в млада възраст и
постепенно тръгнала по „другия път“. След това П. започнала да проявява неуважение
към ****** си и впоследствие – и към ****** си П.. След смъртта на В., който е
сложил край на живота си, П. започнала да обижда и заплашва ****** си,
включително да я принуждава да напусне къщата. Свидетелят споделя, че ****** му
П. преживяла много тежко загубата на ******а си – здравословното състояние рязко
се влошило, станала неподвижна, обезсърчена и нервно нестабилна. Според него, тя не
получава никаква помощ от П., въпреки че се нуждаела от постоянни грижи и средства
– особено за транспорт до лекар в ****** или ******, което струва между 30 и 80 лв.
В село ****** нямало медицински лица, а личният лекар на П. се намирал в град
******. Придвижването до там струвало 30-40 лв., а до ****** – около 80 лв. По
данни на свидетеля, П. посещава личния си лекар около два пъти месечно, като ако й
се налагало да използва влак, трябвало да извърви 6 км пеша, тъй като жп спирката е
отдалечена. Ищцата живеела сама и се справяла с домакинството колкото
позволявали силите. Била в лошо здраве – страдала от високо кръвно, безсъние и болки
в ставите. Нямала достъп до пресни плодове и зеленчуци поради липса на средства и
транспорт, а лекарските предписания били да приема хранителни добавки и повече
плодове и зеленчуци. Хранела се оскъдно и ползвала предимно помощ от приятелки и
свидетеля, който носел дърва и храна, когато има възможност. П. имала и ******,
която живеела в гр. ****** и помагала доколкото може, тъй като и тя имала семейство.
По време на тежко боледуване от COVID-19, П. била гледана именно от ****** си.
Според свидетеля, П. не оказала никаква подкрепа по време на това заболяване и
единственото желание било да вземе къщата. Свидетелят подчертава, че П. не живее
в имота, не се грижи за ****** си и често отсъствала дълго, като по слухове се
намирала в ******. Тя е млада, здрава и без деца, но водела нестабилен личен живот,
сменяйки партньори. П., от своя страна, нямала доходи, не обработвала двора, не
отдавала стаи или парцел под наем и не можела да си позволи задоволяването на
3
елементарни нужди заради ограничените средства.
Свидетелката В.П.А., близка ****** на ищцата, също споделя своите преки
впечатления и възприятия. Свидетелката посочва, че поддържа редовен контакт с П. –
обикновено на всеки 3-4 дни, и е информирана за нейното здравословно, социално и
емоционално състояние. Потвърждава, че П. – ******та на П. – е живяла в къщата при
****** си, докато е бил жив ****** В.. Къщата в село ****** е била прехвърлена на
П. от П., когато последната е била на около 7-8 години. След това, П. продължила да
подпомага и да се грижи както за ******а си, така и за ******та си – осигурявала им
храна, пари и други вещи. За да не пречи, самата тя живеела в къщички към
кравеферма, където и работела. Всички свои доходи насочвала към поддържането на
дома на ******а си и ******та си. След смъртта на ******а , В., П. изпаднала в
тежко емоционално състояние, което трайно се е отразило върху психичното и
физическото здраве. Преживяванията се задълбочили и тя се оттеглила в
уединение. По това време П. постепенно се отдалечила, а по-късно заминала извън
страната. Отношенията между ****** и ****** значително се влошили. Свидетелката
твърди, че П. не поддържа никакъв контакт с П. от около две години и последните им
комуникации, включително по телефон и чрез социални мрежи, са били придружени
от грубо отношение от страна на ******та. Единствено П. поискала издръжка от П.
преди две години, но това така и не било по никакъв начин отразено. Свидетелката
сочи, че П. се издържа сама с пенсия в размер на около 1000 лв. Тя водела живот,
подчинен на строга икономия. Описва, че приема лекарства за нерви, хипертония и
безсъние. Не успява да спазва препоръчителната диета, тъй като плодовете и
зеленчуците били скъпи, а транспортната свързаност на село ****** с близки градове
е силно ограничена. Нямало автобуси до ******, а транспортът до ****** и ******
посочва, че е скъп (30–80 лв. еднопосочно с такси). П. посещавала личния си лекар в
гр. ******, както и специалист (невролог) във ******, но не получавала придружаване
или помощ за придвижване от страна на П.. Според свидетелката, П. е молила
******та си за финансова подкрепа, особено след смъртта на ******а , но е била
отказвана и нагрубявана. Последно П. е нарекла ****** си „алчна“ при молба за
помощ. П. е изразила желание да продадат къщата и да се преместят в гр. ******,
където да има достъп до медицински и търговски услуги, но П. категорично е отказала
и се е държала обидно. Свeдетелката споделя, че е помагала лично на П. – с дрехи,
обувки и бельо, които донася при завръщанията си в България. П. не реализирала
допълнителни доходи от имоти, аренда или земеделие. Не обработвала двора си, не
отглеждала животни, не правела зимнина и живеела в почти пълна изолация. По време
на боледуване от COVID-19, П. е била в тежко състояние. Тогава ****** Д. се е
завърнала от Германия, за да я гледа. П., макар да е знаела за здравословното
състояние, не е оказала никаква помощ – нито присъствена, нито финансова.
Свидетелката заявява, че П. е с труден характер, не е общителна, живее в чужбина
(понастоящем вероятно в ******), няма деца. Според нея, П. е здрава и
работоспособна жена, способна да окаже грижа и финансова подкрепа, но не го прави.
Свидетелката С. Н. Д. посочва, че съпругът на П. е ****** на ****** . П.
живеела понастоящем сама в село ******. След смъртта на ******а , децата са
заминали и тя е останала напълно сама. Свидетелката, която живее в град ******,
4
редовно я посещава, носи храна и я води на лекар, тъй като в селото няма
обществен транспорт, дори до близкия град ******. След загубата на ******а си, П.
била в силно емоционално и психическо разстройство. ****** е помагала известно
време за лечението . По-късно П. преболедува тежко и Ковид, което влошило общото
състояние. По здравословни причини свидетелката посочва, че тя се нуждае от
редовно лечение и средства – посещавала лекар между 3 и 4 пъти месечно, за да
бъдат изписвани лекарства, тъй като често страдала от високо кръвно налягане и
сърдечни проблеми.Свидетелката уточнява, че П. е била на около 7–8 години, когато
П. е дарила имота, като по това време майката на П. я е представлявала. След
дарението детето е живяло в къщата на ****** си, която се е грижила за него и за
****** му. П. е работила в ****** в село ****** и е издържала внучките си, като е
осигурявала всичко необходимо. Последният път, когато свидетелката е виждала двете
внучки, е било на погребението на ****** им. Оттогава те не проявявали интерес към
състоянието на ****** си. Според свидетелката П. и ****** нямат уважение към П.,
независимо от това, че тя ги е гледала и подпомагала. П. вече била пенсионерка, със
сериозни здравословни проблеми – освен сърцето и кръвното налягане, имала и
неврологични оплаквания, за които е водена на специализирани прегледи. Не можела
да спазва предписано диетично хранене и не можела да си позволи хранителни
добавки. В селото нямало аптека, нито пазар за плодове и основни стоки. За да посети
лекар в ****** или ******, трябвало да плати за транспорт – 30 лв. до ****** и 80 лв.
до ******. Свидетелката заявява, че П. се движи трудно, предимно лежи и не можела
сама да се обслужва. Помагал предимно ****** Д., който съдействал с
домакинската работа. Освен него, една ****** на П. също я подпомагала.
Свидетелката и нейните деца пазарували също от нейно име и носели храна и
лекарства. Получавала и обаждания от ******та на П., която живее в Германия, за да
предаде какво е нужно. Свидетелката е присъствала на случаи, в които П. се е
опитвала да се свърже с П., но последната е затваряла телефона. Видяла е П. да
плаче след такива опити. Според нея, П. не оказва никаква помощ – нито финансово,
нито морално. Дори й писала в съобщения по социалните мрежи, за да я помоли за
помощ, но й отговаряно, че П. не желае да бъде безпокоена. Свидетелката знае, че П.
работи в ******, няма деца и е в добро здраве. Посочва, че П. не обработвала двора
си, тъй като не можела да се движи. Не отдавала имота под наем поради неговия
малък размер и не реализирала никакви доходи от него. Живеела в много скромни
условия – пазарувала от магазини за втора употреба и едва успява да си закупи
лекарства. Не посещавала лекарите по лична преценка, а поради стриктен график,
наложен от здравословното състояние, особено след преболедуването на Ковид,
който е засегнал белите дробове и сърцето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез който дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случай, че дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може
да бъде отменено по съдебен ред на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Моралното
задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при
5
настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в
нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава
издръжка.
За успешното провеждане на предявения иск в процеса ищцата, при условията
на пълно и главно доказване, следва да установят следните предпоставки: възникнало
по силата на договор за дарение правоотношение между страните за безвъзмездно
преминаване на правото на собственост върху недвижим имот от правната сфера на
дарителя в правната сфера на дарения; че дарителката има трайно и обективно
съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на който получаваните от
нея материални средства не покриват осигуряващи нормалното й човешко
съществуване разходи; че е поискала такава от дарената, а последната е отказала да
даде издръжката, която е поискана; че за ответницата е налице възможност да заплаща
поисканата издръжка.
В тежест на ответника е да установи, че е заплащал поисканата му от
дарителката издръжка.
Безспорно се установява, че с нотариален акт №94 том IV, рег. №******, дело
№653/2012г. от 28.08.2012г. на нотариус З.А., вписан под вх. № 4401/29.08.2012 г. към
СВ при РС ****** П. Д. Н. дарява на своята ****** П. В. М. процесния недвижим
имот със запазено пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителката.
Съобразно свидетелските показания ищцата е отправяла покани до ответницата
през последните две-три години за даване на издръжка, но без успех. Доколкото
доказателства за писмена такава не са ангажирани по делото, то исковата молба също
се явява такава и получаването й е израз на писмена покана. След като надареният не е
изявил воля за даване издръжка на дарителя след получаване на исковата молба, то
следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в”
ЗЗД.
В теорията и съдебната практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в”
ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите
обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди,
индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия
живот в страната. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва
да се установи и при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. Установи се, че източникът на
доходи на ищцата е от нейната пенсия в размер на 1011,85 лева месечно. Разходите й
за лекарства, посещение на лекарски специалисти, както и покриване на ежедневните
й нужди, в това число – разходи за храна и битови услуги – ВиК и електричество, се
установи, че не могат да бъдат посрещани само от песията й. Налага се допълнителна
помощ. Непосилно за ищцата се явява и закупуване на необходимите хранителни
добавки и спазване на диета чрез набавяне на плодове и зеленчуци в ежедневното й
меню. Доходът й се оказва недостатъчен и съобразно изложеното от свидетелите,
често й се налагала допълнителна финансова подкрепа от близките й. Това се
6
осъществявало най-често от ****** й, ****** й и нейна ******. Отдалечеността на
село ****** от градовете ******, ****** и ******, неуредеността на публичния
транспорт, както и необходимостта на ищцата да посещава медицински специалисти,
налага на същата пътуване ежемесечно по няколко пъти до гр. ****** и/или до гр.
******. Разходите за пътуването се установява в зависимост от дестинацията, че
възлизат на между 30–80 лв. еднопосочно, тъй като се налага придвижване с
такси/наета кола. Отделно от това се реализират и разходи за медикаменти, които
съобразно представените епикризи са немалко на брой. Не се установява по делото
дарителката да има друго движимо и недвижимо имущество, от което да получават
доходи. Не се установи и да е в състояние да реализира доходи от трудова дейност
предвид здравословното й състояние – трудно подвижна, със сърдечни и мозъчни
заболявания. Невъзможността й да се движи свободно я препятства и от отглеждане на
плодове и зеленчуци в градината. Напредналата й възраст – 67 годишна и влошеното
й здравословно състояние логично обуславят извода, че е налице трудност да
реализира странична дейност, от която да получава съществени доходи.
С оглед общата икономическа обстановка в страната, получаваният от нея
доход от пенсии е видно, че обективно не би могъл да осигури пълноценно покриване
на жизнените й нужди в битов план от разнообразна храна и лекарства, които да й
осигурят нормален живот. Това налага извода, че към настоящия момент дарителката е
изпаднала в трайна нужда от предоставяне на издръжка.
Обстоятелството, че ищцата е подпомагана спорадично от нейните роднини и
други лица и по този начин е компенсирана някаква част нейната липса на средства, е
ирелевантно за задължението на дарената й ****** при установена нужда да й
предоставя издръжка. С изпадане на дарителката в нужда, моралното задължение на
дарената се превръща в правно и по изрична разпоредба на закона това задължение е
парично и като такова - носимо. Влошените отношения между страните също не водят
до отпадане на задължението на ответницата да престира издръжка. Издръжката може
да бъде престирана в натура само в случай, че е налице съгласие между страните в
правоотношението. Но не се събраха данни опровергаващи възможността на
ответницата да реализира доходи и да полага грижи и/или изплаща издръжка на
****** си. Не се твърди от ответницата и не се установява по делото тя да е
предлагала парична помощ, която ищцата да е отказала да приеме, при което да е
изпаднала в забава като кредитор.
От ответницата по делото не е въведено възражение за липса на достатъчно
средства в нейния патримониум да заплаща издръжка в поискания размер от ****** й,
което би я поставило в по-лошо положение от това на дарителката й и в който случай
не би могло да се приеме, че е налице непризнателност.
Искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД се уважава когато надареният не дава на
дарителя издръжката, която има възможност да даде.
С оглед на горните мотиви, съдът намира, че са установени по делото
необходимите предпоставки и се е породило в полза на ищцата потестативното право
да иска отмяна на извършеното в полза на ответницата дарение, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
7
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по
делото разноски в общ размер от 672,00лв, от които 72 лева - за държавни такси и 600
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ направеното от П. Д. Н., ЕГН ********** в полза на П. В. М.,
ЕГН ********** ДАРЕНИЕ на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село ******, общ.
******, обл. ******, цялото с площ от 690 кв.м. /шестстотин и деветдесет квадратни
метра/, съставляващо поземлен имот № 345 /триста четиридесет и пет/ в кв. 62
/шестдесет и втори/ по плана на селото, от койото имот 680 кв.м. са включени в УПИ
IV-345 /четири-триста четиридесет и пет/в същия квартал при граници: от две страни
улици и поземлени имоти № III-346 и V-349, ведно с построената в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра/, извършено с
нотариален акт № 94, том IV, рег. № ******, дело № 653/2012 г. по описа на нотариус
З.А. при Районен съд гр. ******, поради отказ на дарената да даде на дарителката
издръжка, от която тя се нуждае, на основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Н.,
ЕГН **********, ********** сумата от 600 (шестстотин) лева, съставляващи
заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 72 (седемдесет и два)
лева – дължими държавни такси, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
8