РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Ихтиман, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200372 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. С. М. против електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФНГ) серия К, № 8114483 от 09.09.2023 г. на ОДМВР – София.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му.
Сочи, че той не е извършил административно нарушение, доколкото на
процесната дата не е управлявал автомобил с рег. № ********, за което е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но с писмо № УРИ120400-
9378/14.05.2024 г. на ОДМВР – София е уведомен, че електронният фиш не
може да бъде анулиран по преценка на доказателствата в преписката.
В с.з. жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за
неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден
като законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА. В случая срокът за обжалване при подадена декларация тече
от датата на уведомяване за отказа за анулиране на електронния фиш. За
такова уведомяване не бяха представени доказателства до приключването на
съдебното следствие, макар съдът да задължи ОДМВР – София да представи
такива. Независимо от това, жалбоподателят е узнал за отказа, видно и от
цитирането на процесното писмо в жалбата, с което е отказано анулирането на
1
фиша. Поради това, следва да се приеме, че жалбата не е преждевременно
подадена, тъй като жалбоподателят е узнал за отказа за анулиране на
издадения електронен фиш.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
На 09.09.2023 г. в 10.42 ч. на автомагистрала „Тракия“, на км 46+100 с посока
на движение от гр. С. към гр. П., с автоматизирано техническо средство № ARH
CAM S 1 била засечена скоростта на движение на МПС – товарен автомобил Х. Р. с
рег. № ********. С техническото средство била отчетена скорост на движение на
автомобила от 125 км/ч. Предвид това, на 25.09.2023 г. от ОДМВР – София бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8114483 за нарушение
на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въпросният ЕФНГ бил издаден
на жалбоподателя А. С. М. – собственик на превозното средство и му бил връчен
на 18.03.2024 г. Същият ден, А. М. декларирал по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че
на 09.09.2034 г. в 10:42 ч. автомобилът с рег. № ******** е бил във владение на М.
И. Й. - М.. Към декларацията било приложено и копие на СУМПС № ********* на
М. И. Й. - М. С писмо с изх. № УРИ120400-9378/14.05.2024 г.
административнонаказващият орган е отказал да анулира издадения електронен
фиш, с оглед на това, че лицето, което А. М. е посочил в подадената декларация и
представеното копие на СУМПС не отговарят на снимковия материал, заснет от
техническото средство. Не са налице данни цитираното писмо да е било получено
от жалбподателя, видно и от постъпилия отговор от ОДМВР – София /лист 47 от
делото/, според който писмото е изпратено едва на 29.08.2024 г. (след образуване
на настоящото дело).
В ел. фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на
движение е било с 55 км/ч, поради въведено ограничение от 70 км/ч с птен знак
(ПЗ) В-26, съгласно въведена временна организация на безопасността на
движението (ВОБД) с рег. № РД-11-627 от 10.05.2023 г. на АПИ. Посочено е също,
че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на електронен фиш, серия К № 7246033 на 14.08.2023 г. Поради
това на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП била наложена
глоба в размер на 1200 лв.
Съдът констатира, че в хода на производството е допуснато съществено
процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на обжалвания ЕФНГ.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е
дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на
собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по
регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред. За наказващия орган не съществува
законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС,
с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът е създал
презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран
извършител да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП с декларация и свидетелство за управление на моторно превозно
средство на действителния водач. В случая жалбоподателят, на когото е издаден
обжалвания електронен фиш поради това, че той е собственик на процесното МПС
с рег. № ********, е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като е посочил
лицето, което е управлявало в посочените в електронния фиш ден и час и е
2
представил копие на валидно СУМПС.
В съставената декларация жалбоподателят е заявил, че е запознат с
наказателната отговорност, която носи съгласно чл. 313 от НК за потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация подадена пред орган на
власт.
В случая административнонаказващият орган не е анулирал издадения
електронен фиш, както повелява разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 и 3 ЗДвП –
„На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира“. Вместо това, АНО е извършил преценка съпоставяйки данните от
декларацията и СУМПС с тези по преписката и по-конкретно със снимковия
материал, заснето с техническото средство.
Според настоящия съдебен състав, при подадена декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП АНО не разполага с възможност за преценка дали да анулира вече
издадения електронен фиш. АНО следва задължително да анулира издадения
електронен фиш стига да е налице подадена декларация с представено копие на
валидно към процесната дата на нарушението СУМПС.
Дори да е налице възможност за АНО да преценява дали посоченото в
декларацията лице съвпада с това заснето от АТСС, то следва да се посочи, че за
лицева идентификация са необходими специални знания, с които нито АНО, нито
съдът разполагат.
За пълнота, следва да се посочи, че липсата на категорични и безспорни
доказателства по отношение на авторството на нарушението водят до извод за
необоснованост и незаконосъобразност на оспорвания ел.фиш, което представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К, №
8114483 на ОДМВР – София, с който А. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „Б. Д. (***-ра)“ № **, ет. *, ап. *, за нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал.
2, т. 6 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3