№ 11416
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110171732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от мъжа против жената, без да е заявена претенция за произнасяне по
въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с
небрачен иск с правно основание чл. 53 от СК. Сочи се, че страните са във
фактическа раздяла от 2010 г., която е довела да разрушаване на брачната
връзка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата
молба и не взема становище по същата.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за
установено от фактическа страна следното:
К. Г. Б. и В. Е. Б. са сключили граждански брак на 12.05.2006 г., видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански акт № 3123 от 12.05.2006 г. на Столична община, район
„Сердика“ /л. 3 от делото/, като при сключването му жената е приела
фамилното име на съпруга. От брака страните имат едно дете – Виктория
К.ова Г.а, родена на 29.09.2000 г., респ. същата е навършила пълнолетие към
датата на приключване на устните състезания по делото.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Марийка Костова Петрова (майка на ищеца), които съдът кредитира изцяло,
се установява, че ответницата не живее в България, като с ищеца са във
фактическа раздяла от 2010 г., която е довела до загубването на обич и
уважение между тях.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, достигна до
следните правни изводи:
І. Относно иска по чл. 49 от СК:
1
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на съпрузите
е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС №10/1971, т. 3), нито задължително води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В случая обаче раздялата е израз на дълбок разрив в
съпружеските отношения, а именно на несъгласие по фундаментален за
семейната общност въпрос – мястото на живеене на семейството, още повече,
че става дума за това дали то да бъде в една или друга държава. Брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината,
доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
ІІ. Относно иска по чл. 53 от СК:
Няма спор между страните след прекратяването на брака съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име. Като взе предвид, че при
сключването на брака ответницата е променила своето фамилно име
„Величкова“, като е приела да носи това на съпруга си „Б.“, то съдът намира,
че искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на „Величкова“
е основателно и трябва да бъде уважено.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище
и издръжката между съпрузите.
Страните нямат родени от брака деца, нито някоя от тях е заявила искане
за издръжка след развода и за ползване на семейното жилище, поради което и
съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а и страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата
на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената първоначална държавна такса
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.
329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид изхода на делото, всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС по 25,00 лева -окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от
тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 3123 от 12.05.2006 г. на Столична община, район „Сердика““, между К. Г.
Б., с ЕГН **********, и В. Е. Б., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49,
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода В. Е. Б., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – Величкова.
2
ОСЪЖДА В. Е. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3