№ 539
гр. В., 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420101107 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане частичен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от И. Т. И., ЕГН **********, чрез
адв. Н. И., против „ЮБ“ АД, ЕИК **, с която е предявен частичен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 908.14 лева от главницата в размер на 8 008,14 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **,
съставляваща вземане по изпълнителен лист от 12.07.2016 г., издаден по ч.гр. д. №
1273/2016 г. по описа на РС – гр. В. и въз основа на който е образувано изп. д. № ** по
описа на ДСИ при СИС при РС – гр. В. поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Изпълнителен лист от 12.07.2016 г.,
издаден по ч.гр.д.№1273/2016 г. по описа на PC-В. ищецът И. Т. И., като солидарен
длъжник, е осъден да заплати сумата в общ размер от 10 101,19 лв. (десет хиляди сто и
един лева и деветнадесет стотинки), от които сумата от 8 008,14 лв. - главница по
договор за потребителски кредит №**, сумата от 963,31 лв. - договорна лихва за
периода 20.04.2015 г. — 16.03.2016 г., сумата от 100,14 лв. - наказателна лихва за
периода 20.05.2015 г. - 16.03.2016 г. ,сумата от 180,00 лв. - нотариални такси за
периода от 14.03.2016 г. до 16.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда — 21.03.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 185,03 лв. - държавна такса и 664,57 лв. —
адвокатско възнаграждение. Съгласно Изпълнителен лист от 27.09.2016 г., издаден по
ч.гр.д. №351/2016 г. по описа на ОС-В. доверителя ми — И. Т. И., като солидарен
длъжник е осъден да заплати сумата от 91,00 лв. - съдебни разноски за въззивна
инстанция.
На 05.12.2016 г. ответната страна „ЮБ” АД е подала молба за образуване на
изпълнително дело, въз основа на която е образувано изпълнително дело № **, по
1
описа на ДСИ С.А., с район на действие Районен съд - гр. В., по което ищецът е
солидарен длъжник.
Към 14.02.2023 г., съгласно удостоверение, издадено от ДСИ С.А. по ИД № **,
задължението на И. Т. И. е както следва - сумата от 8 008,14 лв. - главница, сумата от 2
344,47 лв. - лихви, сумата от 238,22 лв. - разноски и сумата от 842,40 лв. - такси. Или
към 14.02.2022 г. задължението на И. Т. И. по ИД № **, по описа на ДСИ С.А. е общ
размер на 11 433,23 лв.Счита, че процесната сума не се дължи, тъй като е погасена по
давност.Прави възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на
претендираните от ищеца суми, като излага подробни аргументи в тази насока.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за недопустим, а
ако съдът намери, че същия е допустим, то признава иска и се иска от съда да
постанови решение при признание на иска, съобразно нормата на чл.237 ГПК.
Третото лице помагач „Е.М.“ ЕООД, конституирано на основание чл. 219, ал. 1
ГПК на страната на „ЮБ“ АД, ЕИК ** поддържа изложеното от ответника с отговора
на исковата молба.Намира, че разноски не се следват на ищеца, тъй като ответникът е
признал иска и с поведението си не е дал повод за образуване на делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети заверени преписи от Изпълнителен лист от 12.07.2016 г.,
издаден по ч.гр.д.№1273/2016 г. по описа на PC-В., както и Изпълнителен лист от
27.09.2016 г., издаден по ч.гр.д. №351/2016 г. по описа на ОС-В..
Представена по делото е и и справка от ДСИ С.А. по ИД № **, от която се
установява, че към 14.02.2023 г., съгласно удостоверение, издадено от ДСИ С.А. по ИД
№ **, задължението на И. Т. И. е както следва - сумата от 8 008,14 лв. - главница,
сумата от 2 344,47 лв. - лихви, сумата от 238,22 лв. - разноски и сумата от 842,40 лв. -
такси. Или към 14.02.2022 г. задължението на И. Т. И. по ИД № **, по описа на ДСИ
С.А. е общ размер на 11 433,23 лв.
Други относими по делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи.
Предявеният иск е допустим, като съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника за недопустимост на исковата претенция. Когато длъжникът оспорва
изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта
е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал
цесионера като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния лист (чл. 429, ал.
1 ГПК), въпреки че цесията не му е съобщена от кредитора по заповедта, но
длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на
заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният
взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело. Правният интерес
от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на
конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника
обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след
приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния
лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява
неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по
чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (ако
2
по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да
упражни правото на принудително по друго./ в.т.см. Определение № 262 от 9.07.2020 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК./
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума,
ищецът отрича претендираното от „ЮБ“ АД, ЕИК ** материално право. В тежест на
ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него
право. В тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта
на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по
давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността..
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на влизането в
сила на заповедта за изпълнение, е започнала да тече нова погасителна давност -5
годишна за вземанията по главницата.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се
реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се
направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В тежест на ответника беше възложено при условията на пълно и пряко доказване
да установи съществуването на отричаното от ищеца материално право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.Ответникът не ангажира каквито и да е
доказателства в тази насока, а напротив, направи признание, че предявеният иск е
основателен.
Следователно, искът следва да бъде уважен, като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, като ответникът
следва да му заплати 118.47 лева – платена държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца адв. И. претендира адвокатски хонорар за
предоставена безплатна правна помощ. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 21.04.2022 г., упълномощеният от ищеца адвокат Н. И. е
предоставил безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Ето
защо дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. И. от
3
ответното дружество. Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. За настоящата
съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 592.81 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. Т. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.К.“ **, НЕ ДЪЛЖИ на „ЮБ“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.п.“ **, сумата от 2 908.14 лева /две
хиляди деветстотин и осем лева и читиринадесет стотинки/, представляваща част от
главницата в размер на 8 008,14 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от
12.07.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 1273/2016 г. по описа на РС – гр. В. и въз основа на
който е образувано изп. д. № ** по описа на СИС при РС – гр. В., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮБ“ АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „О.п.“ **, ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „Р.К.“ **, сумата от 118.47 лева - разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „ЮБ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.п.“
**, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И. от САК, с адрес на кантората: гр. С., ул. „Г.“ **,
сумата от 592.81 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **, в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника – „ЮБ“ АД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4