ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
Административен
съд гр. Велико Търново, III-ти касационен състав, в закрито съдебно
заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдия Дабкова частно касационно административнонаказателно дело № 10 179/2022 г. по описа на съда
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 229, ал.1, т.2 от Административно процесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК - касационно.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от
името на Й.И.Г., действащ чрез упълномощения адвокат, с искане да бъде отменено
Определение № 396/05.07.2022г., постановено от ВТРС по АНД № 411/2022г. по
молба на същата страна за изменение на постановеното по делото Решение, в
частта за присъдените разноски.
В съобразителната част на ЧКЖ се изтъкват съображения,
че страните имат свободата да договарят размера на АВ. Видно от ДПЗС е
заплатена именно сумата от 600лв. По делото не било направено валидно възражение
от ответника за прекомерност на АВ. Поради което РС се произнесъл служебно. ПП
счита, че справедливия размер на АВ не може да се измерва само с минималните
размери по Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Поетият ангажимент за процесуално
представителство бил дългосрочно задължение, а участието на адвоката не се
изчерпва само с участието в открито с.з. С това си произнасяне РС всъщност
поощрявал АНО да пренебрегва правата на гражданите. ПП на частния жалбоподател
намира договореното АВ от 600лв. за справедливо и обосновано по смисъла на
ЗАдв., т.к. се касае за висококвалифициран труд. Освен това, привежда в
съображение и възможността да се развият допълнителни производства, редом с
основното, за които не се дължи отделно възнаграждение. Настоява, че следва да
се отчетат и променените икономически реалности.
По тези съображения жалбоподателят моли касационния
състав на съда да отмени обжалваното Определение и да измени решението на РС в
частта за разноските като им присъди пълния размер на АВ от 600лв.
В предоставения срок ответната по Молбата страна ангажира становище за неоснователност
на ЧЖ. Аргументира се с това, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, а размерът на наложеното наказание е само 20лв.
Установи се от фактическа страна, че с Решение №
239/10.06.2022г. по АНД № 411/2022г. състав на РС-В. Търново е отменил НП
№20-1275-001628/04.09.2020г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР
В. Търново срещу Й.И.Г. за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00лв. При това
въззивният съд е осъдил ОДМВР В. Търново да заплати на Й. Г. разноски за АВ в
размер на 300,0лв. За да редуцира размера от договорените и заплатени 600лв. за
АВ на 300лв., РС се позовава на направено в съпроводителното писмо на
АНПреписка възражение за прекомерност и
на обстоятелството, че при наложена глоба от 20лв. размерът на АВ в неговия
минимален по Наредбата размер от 300лв. се явява справедлив и обоснован по
смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв.
От ПП на Г. е депозирана Молба за изменение на съдебното
решение в частта за разноските. РС е оставил същата без уважение с оспореното
понастоящем Определение№
396/05.07.2022г.
При тези фактически установявания съдът приема, че е сезиран с ЧКЖ, основана на
правото по чл.248, ал.3 от ГПК. На касационна проверка е подложен акт на
РС/определение/, постановено в производство по чл.248 от ГПК, с който акт е
отхвърлена молба за изменение на постановеното Решение в частта за присъдените
разноски.
Жалбата е подадена от страна, засегната от обжалваното
определение, в срок, при изрично предвиден контрол за този вид акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Действително страните по ДПЗС имат свободата да
договарят размера на АВ. Безспорно от разписката към същия е заплатена именно
сумата от 600лв./вж. л.58 от АНД/. Позитивната правна система в България е
предвидила механизми, чрез които тази свобода да не се превърне в злоупотреба с
права. С нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН законодателят дава възможност на
другата страна да възрази по размера на разноските, а на съда правомощието да редуцира размера на договорената
сума за АВ като го приведе към този, който същата правна система определя като
обоснован и справедлив, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. Този процес протича като
се анализират обективни критерии, посочени в закона. Става въпрос за действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Настоящата инстанция не сподели оплакването за липса
на възражение за прекомерност на АВ. Такова е направено в условията на
евентуалност още със съпроводителното на АНП писмо. Този подход е допустим и не
лишава изявлението от валидното му действие. Дали РС е докладвал същото или не,
е без значение. ПП на страната е имал задължението да се запознае с преписката
и делото. В
тази връзка АСВТ установи, че РС не се е произнесъл служебно, а е упражнил правомощието
си като е бил надлежно сезиран.
Действително справедливият размер на АВ не е
тъждествен винаги на минималните размери
по Наредба №1/2004г. на ВАдвС. В случая обаче, РС е съобразил величината на
защитавания интерес – глоба от 20лв., както и фактическата и правна сложност на делото –
минимална. Реално извършените дейности от пълномощника по делото пред РС се
изразяват в явяване в две открити с.з., като първото е отложено, поради
неявяване на свидетелите, а във второто е даден ход по същество. При тези
обстоятелства касационната инстанция намира, че действително обоснован и
справедлив размер на АВ в този конкретен случай се явява именно минималният
такъв от 300лв. Определен според правилото на чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004г.,
което по дефиниция отчита, че става въпрос за висококвалифициран труд. В този
ред на мисли следва да се отбележи за яснота, че отразяването на променените икономически реалности в
посочената Наредба е извън правомощията на съда. Последният прилага закона
според неговото съдържание.
По изложените съображения АСВТ намери ЧКЖ за
неоснователна, а обжалваното Определение за правилно. Следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
вр. с чл.236 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът след съвещание в посочения
състав
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 396/05.07.2022г., постановено от РС Велико
Търново по АНД № 411/2022г. по описа на същия съд.
Определението е
окончателно.
Препис от настоящото да се
изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: