Определение по дело №759/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1069

гр. Перник, 04.12.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.12.2019 г., III-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Петров

ЧЛЕНОВЕ: Роман Николов

 Антон Игнатов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00759 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 129 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против определение от 30.09.2019 г. по гр.д. № 4962/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е върната исковата молба на дружеството по реда на чл. 415 ГПК срещу Д. M. в частта за сумата от 1860,75 лева – договорно възнаграждение /лихва/ по договор за кредит и е прекратено в тази част производството по делото като е обезсилена за същата сума заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. 2656/2019г. на ПРС. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на определението, като се оспорва изводът на РС, че липсва идентичност между вземането предмет на заявлението и заповедта за изпълнение с вземането предмет на исковата молба. Посочва, че предмет на посочената в заявлението сума е цялото вземане по договора за кредит, а след уточненията на исковата молба са посочени и неговите компоненти (главница и лихва), чието основание е все договора за кредит и не е налице предявяване на основание различно от това заявено в заповедното дело. Иска се отмяна на определението и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

В съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. последно от ГПК не е осъществена от районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 4962/2019 г. на Районен съд - Перник е образувано по предявен установителен иск по реда на чл. 415 ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Д. M. за сумата в общ размер на 3515,46 лв., след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2656/2019г. на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. В заявлението по чл. 410, ал. 1 ГПК, заявителят изрично е посочил претендираната сума от 3515,46 лева като главница. След дадени указания от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с молба от 27.09.2019г. ищецът е уточнил, че общото неизплатено задължение по договора е в размер на 3515,46 лв., което включва: главница, представляваща отпусната сума по заема в размер на 1654,71лв. и договорно възнаграждение в размер на 1860,75лв. за ползвания кредит. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството в частта за сумата 1860,75лв., поради недопустимост на този иск по реда на чл. 415 ГПК, тъй като за това вземане – договорно възнаграждение, не е издавана заповед за изпълнение.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, съобразява следното:

Исковият процес по реда на чл. 415 ГПК, респ. чл. 422 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение, като следва да съществува идентичност в предмета на този иск и на заявлението по чл.410, респ. чл. 417 ГПК. Претендираните в исковото производство суми могат да бъдат в размер равен или по-малък от тези, за които е издадена заповед за изпълнение, но без да се излиза от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми.

В случая в заявлението е посочена сума от 3515,46 лева като главница. Няма посочени суми дължими като възнаградителна лихва. Такива суми - договорно възнаграждение за ползвания кредит, са заявени едва с молбата за уточнение на исковата молба. Както е посочено и в мотивите на т. 2 от ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, в заявлението, съответно в исковата молба може да се посочи общият размер на претендираната главница, но възнаградителните лихви и лихвите за забава трябва да бъдат конкретизирани по период и размер. Следователно при липса на посочване на вземане за възнаградителни лихви /договорно възнаграждение за ползвания кредит/ в заявлението, то не може да бъде предмет на установителен иск по реда на чл. 415 ГПК. Такава претенция би могла да се заяви с осъдителен иск отделно, но в случая такъв не е предявен при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК /т. 11.б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.09.2019 г. по гр.д. № 04962/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е върната исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 по реда на чл. 415 ГПК срещу Д.Г. M., ЕГН**********, в частта за сумата от 1860,75 лева – договорно възнаграждение /лихва/ по договор за кредит и е прекратено в тази част производството по делото като е обезсилена за същата сума заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. 02656/2019г. на РС - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1, 2 и ал. 3 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.