№ 20996
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х.
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110101530 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от “..................
против Е. С. Е. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумите 1 907,62
лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от
11.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 348,96 лева- мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., както и сумата от 14,63 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,56 лева - мораторна лихва
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 19.12.2022 г.
В о.с.з. провело се на 11.12.2023г. представителя на ищеца посочва, че е
налице сключено споразумение за разсрочено погасяване на натрупаното
задължение на 7 равни месечни вноски, като към датата на о.с.з. длъжникът не
е заплатил първата месечна вноска по сметка на ишеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
1
В о.с.з. провело се на 11.12.2023г. не се явява, не изпраща представител.
Третото лице помагач на страната на ищеца
„**************************” ООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Ответникът не спори, че в исковия период между ищеца и
*************************** г., е съществувало облигационно отношение,
по силата на което до топлоснабдения имот с адрес: гр. София, жк.
*******************, аб. № ************************ ИД номер 178992 в
сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното
качество, количество и претендираната цена; че Е. Т. Е. е била собственик на
процесния имот в исковия период; че ответникът е единствен наследник на Е.
Т. Е., което обстоятелство е обективирано в проекто-доклада, който е бил
обявен за окончателен с протоколно определение от 27.11.2023г., в
присъствието на ответника.
Горните обстоятелства се установяват и от приобщените към делото
писмени доказателства, а именно нотариален акт № 26, том LLLXVII, дело №
33934/94г., от който е видно, че собственик на процесния недвижим имот е
2
*************************** г. От Удостоверение за наследници с Изх. №
163/23.01.2023г. се установява че Е. Т. Е. оставила единствен наследник по
закон синът си Е. С. Е.-ответник по настоящото производство.
По делото е представено споразумение между страните, се установява, че
ответникът се задължил да погаси задължението си към ищеца в размер на
2594,96 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр. София, жк.
*******************, аб. № ************************ ИД номер 178992,
ведно със законна лихва за периода от 11.01.2023 г., лихва за забава в размер
на 352,52 лв. за периода от 30.09.2020 г. до 19.12.2022 г., както и сумата от
126,89 лв. съдебни разноски, направени от ищеца във връзка с образуване на
делото.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. поради
обстоятелството, че не се оспорва от ищеца претендираното от ишеца
потребено количество топлинна енергия, при съобразяване с изравнителните
сметки, задължението възлиза в размер на 1 907,62 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.12.2019 г. до
30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 14,63 лв., поради което и
искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са приложими ОУ на
3
„*********************“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и
влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „*********************“ ЕАД тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид датите, на които са
изготвени общите фактури за отчетните периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г.,
мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г.,
предвид което този иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото са представени доказателства за това, че ответникът признава
мораторната лихва начислена върху натрупаната главница за дялово
разпределение, доколкото е сключил споразумение с ищеца, в което е
включено посоченото задължение, предвид което този иск следва да се уважи
изцяло.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 100 лв., представляващи,
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, Е. С. Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА на
„*********************“ ЕАД, ЕИК *********************, сумата от 1
907,62 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период
от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 348,96 лева- мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., както и сумата от 14,63 лева
- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,56 лева - мораторна лихва
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 19.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. Е., ЕГН **********, да
заплати на „*********************“ ЕАД, ЕИК *********************,
сумата от 100 лв., представляваща разноски, в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5