РЕШЕНИЕ
Номер
1301 от 11.11.2022 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, деветнадесети състав, на тринадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Христо Христов
Членове:
1. Веселин Енчев
2. Нели Стоянова
при
секретаря И. Г. и
прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова КАНД № 1477 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.Г.Ч.
с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството му на управител и законен
представител на „Гартланд” ЕООД с ЕИК *********, против Решение №
712/04.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 1020/2022 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5083602 на ОД на МВР – Бургас, с
който на жалбоподателя в качеството му на законен представител на „Гартланд”
ЕООД на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.
С касационната жалба се излагат твърдения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че на процесната дата и час
автомобилът, собственост на фирмата на касатора, с който е било извършено
нарушението, е бил предоставен на работник на фирмата – Г. И., поради което и
нарушението е извършено от същия, а не от законния представител на фирмата.
Сочи се, че последният в законоустановения срок е подал декларация по чл. 189,
ал.5 ЗДВП пред органа, в която е посочил лицето, управлявало процесното МПС, но
не е могъл да представи към нея СУМПС на лицето, на което е бил предоставен
автомобилът за управление, понеже същият отказал да му го представи, поради
което декларацията не е била зачетена и е била ангажирана отговорността на
управителя на фирмата-собственик на автомобила, т.е. на лице, което не е
съпричастно към нарушението, с което е постигната според касатора една
несправедливост. Иска се поради това отмяна на решението и на потвърдения с
него електронен фиш, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът чрез процесуален
представител поддържа жалбата, не сочи доказателства, претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата и за
оставяне в сила на решението на РС-Бургас, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е
потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 5083602 на
ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от
с.з. на касатора И.Г.Ч., в качеството му на законен представител на фирма
„Гартланд” ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
лв.
Видно от описаната в ел.фиш фактическата обстановка, на 30.06.2021 г. в 07:45 часа
в гр. Бургас, ул. „Крайезерна” № 79 до фирма „Аско” ЕООД от бензиностанция
„Ромпетрол” към ПВ Запад, при разрешена скорост за движение в населено място до
50 км/ч, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост, е установено
с ARH CAM S1, че МПС „Форд Транзит” с рег.№ А4814НТ,
със собственик фирма „Гартланд” ЕООД, е управлявано със скорост 99 км/ч, в
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на законния представител на собственика
на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лв. на осн.чл.189, ал.4
вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление,
първоинстанционния съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни
органи, както и че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч и че са спазени
законовите изисквания за съдържание на АУАН и НП. Приел
е още, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол, като
използването й е станало при спазване на нормативните изисквания за техническа
изправност на измервателния уред. Намерено е за неоснователно възражението на
наказаното лице, че електронният фиш е съставен неправилно по реда на чл. 189,
ал.4 ЗДвП, като е посочено, че е спазено изискването на тази законова норма
нарушението да е констатирано с автоматизирано техническо средство. Съдът е
приел също за неоснователно възражението, че електронният фиш не съдържа всички
необходими реквизити, като се е позовал на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, приемайки,
че електронният фиш е валиден и е издаден от компетентен орган. Прието е също,
че правилно е бил определен и субектът на административнонаказателна
отговорност, доколкото управителят на дружеството-собственик на автомобила, не
е процедирал съгласно кумулативните изисквания на чл.189, ал.5 ЗДвП –
представил е в законоустановения срок декларация пред органа, в която е посочил
другото лице, което е управлявало автомобила, но не е представил неговото
СУМПС, както изисква посочената норма. На последно място, по въпроса за
наложената глоба, съдът е изложил съображения, че доколкото нарушението е
безспорно установено, а размерът на глобата е фиксиран в закона, то наложеното
наказание е съответно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал.4 вр.чл.182, ал.1,
т.5 ЗДвП.
Преценил е като
неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния
закон и на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание.
В случая нарушението, за
което е ангажирана отговорността на касатора И.Ч. и за което е издаден
процесният ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост в рамките на
населено място, която е до 50 км/ч, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Няма спор, че собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е фирма „Гартланд” ЕООД, със законен представител И.Г.Ч.. Съгласно
чл.188, ал.2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на МПС. Електронния фиш е
издаден на Ч. в качеството му на физическо лице, представляващо собственика на
процесния автомобил – „Гартланд” ЕООД.
В 14-дневният срок от получаването на ЕФ законния представител на
собственика на автомобила не е заплатил глобата, а е подал до АНО писмена
декларация с вх.№ 769000-22743/2021г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР
Бургас с данни за лицето, на което е предоставил автомобила за ползване и без
да приложи изискуемото съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на лицето, посочено като извършило
нарушението.
С писмо с рег. № 251000-17838/03.09.2021 г. директора на ОД на МВР
Бургас е уведомило И.Ч., че във връзка с подадената жалба, към която е
приложена декларация, касаеща ЕФ сер. К № 5083602, няма да се приемат действия
за анулиране на ЕФ, както и действия за издаване на нов фиш на посочения
ползвател, тъй като не е предоставено копие на СУМПС
на лицето, посочено от Ч., като извършител на нарушението.
Установено е, че в ЕФ изрично е указана и ясно изписана
възможността да се подаде на основание чл.
189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 5от ЗДвП за анулирането на издаден
на собственика ЕФ законът изисква същият да представи кумулативно както писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и копие на
свидетелството му за управление на МПС. Съгласно посочената разпоредба „В
14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство".
Следва да се посочи, че законодателят изисква и двата документа,
доколкото се предполага добросъвестност на собственика на автомобила, който
освен че следва в писмена декларация да посочи лицето, което е извършило
вмененото на собственика нарушение с ЕФ, в потвърждение на декларираното
представя и копие на СУМПС на лицето посочено
като нарушител от собственика. Това законодателно разрешение е в съответствие с
целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния извършител на
нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на автомобила,
т. е. издирването на действителния извършител е в тежест на собственика.
Идеята на закона е отговорността за нарушението, за което е
съставен ЕФ, да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от
собственика на автомобила, като задължение на собственика на автомобила е да
посочи надлежно лицето, извършило нарушението – чл.
189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на което само е предоставило управлението
на моторното превозно средство.
Предвид изложеното възраженията на касатора в този аспект,
посочени и в отговора по касационната жалба са неоснователни. Правилно с ЕФ е
ангажирана отговорността в случая на законния представител на собственика на
автомобила. Нормата на чл. 188
от ЗДвП определя
административнонаказателно отговорното лице, което в случая правилно е
преценено, че следва да е законният представител на юридическо лице, собственик
на автомобила, при управлението на който е извършено нарушението.
Правилен е и изводът на БРС, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити,
визирани в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, както и че правилно е
определена административнонаказателната разпоредба – чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
която е с фиксиран размер на наказанието, респ. законосъобразно е определено
наказанието като вид и размер.
Правилно първоинстанционния съд е стигнал до заключение и че е
взета предвид допустимата грешка при измерването на скоростта на движение на
автомобила (+/- 3км/ч), както и че измерването на скоростта е извършено с годно
техническо средство.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното
решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл.
221, ал. 2, пр. последно от АПК препраща към тях.
По всички изложени по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Воден от
горното, както и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 712 от 04.07.2022 година, постановено по административно
наказателно дело № 1020/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.