РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Разград, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Йорданова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Решение № 734/ 24. 11. 2024 г. по гр. д. № 1254/ 2024 г. по описа на РС Разград в
частта, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск срещу С. Б. А.
да бъде осъдена да заплати договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева (хиляда
деветстотин седемдесет и осем лева и 0,93 ст.), дължимо за периода от 25.12,2022 г. до
05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост. Със същото решение са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от „Профи кредит България“ ЕООД искове против
С. Б. А. за осъждане на ответницата да заплати сума в общ размер на 7686,69 лв. (седем
хиляди шестстотин и осемдесет и шест лева и 69 ст.), от които неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1978,93 лева (хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и 0,93
ст.), дължимо за периода от 25.12,2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2000,00 лева
(две хиляди лева); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2500,00
лева (две хиляди и петстотин лева); лихва за забава в размер на 570,14 лева (петстотин и
седемдесет лева и 14 ст.), за периода от 26.12.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава
до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 637,62 лева
(шестстотин тридесет и седем лева и 62 ст.) , дължима от 05.01.2024 г. - датата на
1
предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е
достигнал до необосновани правни изводи, че клаузата за дължимо възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги е нищожна.
Въззиваемата С. Б. А. не е подала писмен отговор.В съдебно заседание моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са сключили на 29. 11. 2022 г. Договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“ № **********, според който въззивникът предоставил на въззиваемата
кредит в размер на 5000 лв. за срок от 36 месеца при ГПР 49, 14 %, ГЛП 41, 00 %. При тези
условия дължимата сума по кредита е станала 8678, 05 лв. В договора се съдържа клауза за
дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет „Фаст“ в размер на 2000
лв. и закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 2500 лева, с размер на
вноската по този пакет в размер на 125 лева, като тази сума е прибавена към месечната
вноска, която е станала в общ размер от 366. 07 лв. Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е в размер на 13178. 05 лв. Приложени са и Общи условия
към ДПК, според които, както са регламентирани в чл. 15, допълнителните услуги се
изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Не се спори, че въззиваемата
не е изпълнила задължението си за плащане по договора.
Въззивникът е претендирал пред районния съд в производството по чл. 410 ГПК, че
въззиваемата му дължи сумата 13216, 69 лв. По заявлението било образувано Частно
гражданско дело № 951/2024 г. Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с
която се претендират неплатено договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева,
дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст в размер на 2000 лева; неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 2500 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
2
на вземането в размер на 30 лева, начислени на 09.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 26.03.2023 г; лихва за
забава в размер на 570,14 лева лихва за забава от 26.12.2022 г. дата на изпадане на длъжника
в забава до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в размер на 637,62
лева, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е
ноеснователна.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва
да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора
дължимо от кредитополучателя възнаграждение в общ размер на 4500 лева за закупени
пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените в чл. 15 от Общи условия към договора
допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, по естеството си са свързани с
усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на
разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено
възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът
претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение
на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК
се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание
чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорени ГПР 49, 14
%, ГЛП 41, 00 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора
по кредита извън договорната лихва и увеличаване на годишния процент на разходите,
което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК . Посоченият в договора
3
ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план
суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата
дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на
изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК,
което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.
Освен това договорената клауза е неравноправна, което също води до нейната
нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради
наличието на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е неоснователен. Обстоятелството, че няма
законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за
уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и
предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретната
договорна клауза е действителна. Въззивникът, чиято е тежестта на доказване на
съществуването на вземането, отричано от въззиваемия, следва според разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК да проведе пълно доказване, че е доставял услугите. В случая такова
доказване не е проведено. По делото няма данни въззиваемата да се е възползвала от т. нар.
допълнителна услуга. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в
цитираната правна норма, като изброяването не е лимитативно. Задължението на длъжника
за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая
заявителят може да има вземане само за неплатена главница по правилата на
неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за
потребителски кредит, съгл. чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения иск е неоснователен в обжалваната част, е необосновано, поради което
в това отношение не е налице порок на решението в обжалваната част. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на
районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
4
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 734/ 24. 11. 2024 г. по гр. д. № 1254/ 2024 г. по описа на РС
Разград в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск срещу
С. Б. А. да бъде осъдена да заплати договорно възнаграждение в размер на 1978,93 лева
(хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и 0,93 ст.), дължимо за периода от 25.12,2022 г.
до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5