Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2480 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Б.ц. „С.““ АД, твърди, че е кредитор на ответника - „Б.ц.и и.
„И.“ ООД. Посочва, че има вземане към ответника за получаване на сума в размер
на 60 000 лв., която подлежи на връщане като заплатена на отпаднало правно
основание за това. Заявява, че е издал два броя записи на заповед от 02.02.2007 г. за сумата от 20 000 лв. и за сумата от 40 000 лв., по които
поемател е ответникът. Молителят посочва, че въз основа на тези записи на
заповед ответникът се е снабдил с изпълнителни листове, издадени по реда на чл.
237, б. „Е“ ГПК срещу него и е образувал изпълнително производство, в хода на
което молителят е заплатил сумата от 53 376, 80 лв., които са преведени в полза
на отвтеника. Заявява, че не дължи тази сума, която е събрана при липса на
валидно правно основание за това и подлежи на връщане. Липсата на вземане на
ответника към молителя, което да е възникнало на основание издадените записи на
заповед е установено с влязло в сила решение от 15.03.2013 г., постановено по
т.д. № 95/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. Твърди, че ответникът не
е изпълнил задължението си по чл. 55 ЗЗД да заплати на ответника сума в размер
на 53 376, 80 лв., което е възникнало като последица от прекратяването на
търговски сделки, какъвто характер имат записите на заповед от 26.04.2007 г.,
нито на падежа, нито към настоящия момент. С оглед на това и доколкото
ответникът няма достатъчно ликвидни активи, с които да погаси своите
задължения, молителят счита, че той е неплатежоспособен търговец. Предвид
изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Б.ц.и и. „И.“ ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Б.ц.и и. „И.“” ООД, я оспорва. Твърди, че има достатъчно активи, с които
да погаси всички вои задължения, включително вземане към молителя за получаване
на сума в размер на 2 203 280 лв., представляваща дължима неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1 т. 1 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определя търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество е лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ. Следователно активно-материалноправно легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ е както кредиторът по търговска сделка, т.е. това лице, чието вземане е възникнало по силата на валидно сключена с длъжника търговска сделка, но също така и кредиторът, който е титуляр на вземане, което не е възникнало от самата търговска сделка – тя не е правопораждащ го факт, но то се отнася до нея, т.е. фактите, от които то произтича са свързани със сключването или изпълнението на сделката, която е търговска по своя характер. Вземане, което се отнася до търговска сделка, е например това, което произтича от сключването на търговска сделка, която обаче е нищожна или унищожаема и е налице хипотеза на даване при начална липса на основание или на отпаднало основание – то произтича от извъндоговорен факт, но е свързано със сключването на нищожната или унищожаема сделка. В този смисъл се е произнесъл ВКС с решение № 143 от 16.10.2015 г., постановено по т. д. № 937/2015 г. по описа на ВКС, I т.о.
Установяването на качеството кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, при условията на пълно и главно доказване в процеса е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ. Липсата на доказателства за това, че молителят е титуляр на вземане срещу длъжника от вида на описаните, означава, че това лице не е материално-правно легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, което е основание за отхвърляне на подадената молба по чл. 625 ТЗ, без изобщо да бъде анализирано финансовото състояние на търговеца и въз основа на него да бъде изследвана възможността му да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 45 от 10.03.2017 г. по т. д. № 2095/2016 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед на изложеното, в случая съдът първо следва да отговори на въпроса дали молителят „Б.ц. „С.““ АД има качеството на кредитор на ответника „Б.ц.и и. „И.“ ООД по вземане, произтичащо пряко от търговска сделка или отнасящо се до нея.
От твърденията, въведени от молителя в подадената от него молба по чл. 625 ТЗ, както и в молбата-уточнение се установява, че той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност на съществуващо в негова полза вземане срещу ответника, което не е възникнало на договорно основание, т.е. не произтича от сключена търговска сделка, а има извъндоговорен характер. Ето защо и настоящият съдебен състав трябва да се произнесе дали такова вземане е възникнало и дали то има характер на такова, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Молителят сочи, че е заплатил на ответника сумата от 53 376, 80 лв. в изпълнение на задължения, които са възникнали в негова тежест на основание издадени два броя записи на заповед от 02.02.2007 г. Записът на заповед следва да се квалифицира като абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ, доколкото е посочена като такава в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, което означава, че ако се установи, че в полза на „Б.ц. „С.““ АД е възникнало вземане за получаване на сумата от 53 376, 80 лв., което не е породено от самата сделка, но се отнася до нея, то това вземане би могло да легитимира молителя да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Както вече беше уточнено, за да се приеме, че едно вземане, което има извъндоговорен източник, какъвто е този, от който произтичат вземанията за неоснователно обогатяване в трита фактически състава, уредени в нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, може да се квалифицира като такова, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то трябва да произтича от сключването на търговска сделка, която обаче е нищожна, унищожаема или развалена поради неизпълнение на задължение по нея. Като вземане, отнасящо се до търговска сделка, не може да се квалифицира това на обеднялото лице за получаване обратно на дадена от негото на обогатилото се лице парична сума при начална липса на основание за това, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, тогава, когато се твърди, че между субектите, по отношение на които е осъществено неоснователното разместване на блага, никога не са съществували каквито и да било договорни отношения. Това е така, тъй като в този случай няма как вземането, възникнало по силата на закона и целящо предотвратяване на неоснователното обогатяване, да се отнася до търговка сделка, тъй като се твърди такава никога да не е сключвана. Вземане, възникнало на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, т.е. когато предаването на една парична сума е станало при начална липса на основание за това, може да е такова от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, само когато разместването на благата е станало на основание сключена търговска сделка, която, обаче, страда от пороци, които я правят нищожна.
От молителя не са направени твърдения за това, че двата записа на заповед, издадени на 02.02.2007 г. за сумите от 20 000 лв. и от 40 000 лв., въз основа на които се твърди, че той е престирал на ответника сумата от 53 376, 80 лв., са нищожни. Съдът не може да извърши и служебна проверка за това дали описаните две търговски делки са нищожни, тъй като документите, в които те са обективирани, изобщо не са представени по делото и няма как да се изследва дали те съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 535 - чл. 536 ТЗ, без които издадените записи на заповед биха били недействителни, както и дали са извършени при спазване на императивните материалноправни норми, на добрите нрави, при изразено съгласие за това от издателя и т.н.
Следва да се посочи, че въпросът за действителността на записите на заповед, издадени на 02.02.2007 г., не е разрешен между страните по задължителен начин с влязлото в сила решение от 15.03.2013 г., постановено по т.д. № 95/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, на което се позовава молителя. Това решение е постановено по иск, по който страни са дружествата, които са страни и в настоящото производство. Този иск, обаче, няма за предмет действителността на двата записа на заповед, а недължимостта от „Б.ц. „С.““ АД на „Б.ц.и и. „И.“ ООД на сума от 12 623, 66 лв., която представлява само част, а не целите вземания, които последното дружество претендира, че има към първото въз основа на двата записа на заповед. Ето защо и в диспозитива на съдебното решение на Окръжен съд – гр. Враца е налице произнасяне само по въпроса дали сумата от 12 623, 66 лв. се дължи от молителя на ответника. В това производство съдът не е бил сезиран с установителен иск, който да има за предмет прогласяване нищожността на двата записа на заповед, поради което произнасянето на съда по този въпрос не се обхваща от спорното материално право, което е това въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Правните изводи на съда по възражението за нищожност на записите на заповед, издадени на 02.02.2007 г., което е заявено в хода на т.д. № 95/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, се съдържат единствено в мотивите на съдебния акт, които, обаче, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, но не и произнасянето на съда по всички въведени в делото възражения и правнорелевантни факти, които не са обхванати от спорния предмет и които се съдържат единствено в мотивите, но не и в диспозитива на съдебния акт. В този смисъл са и задължителните за съда указания, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г., постановено по тълк.д. № 1 от 2000 г. по описа на ОСГК на ВКС. В тази насока се е произнасял ВКС и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 186 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 1785/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 58 от 26.04.2016 г. по гр.д. № 5180/2015 г. по описа на ВКС, І гр.о., решение № 133 от 26.10.2011 г., постановено по т. д. № 133/2011 г., по описа на ВКС, II т.о.
С оглед горното, следва да се заключи, че по делото от молителя не са представени никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че записите на заповед, в изпълнение на задълженията по които се твърди, че молителят е заплатил на ответника сумата от 53 376, 80 лв., са нищожни. Това от своя страна означава, че не се доказа в полза на молителя да е възникнало вземане срещу ответника за получаване на сумата, дадена на последния въз основа на нищожни търговски сделки, т.е. при фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В процеса не се твърди записите на заповед да са унищожени чрез предявени пред съда по реда на чл. 32 ЗЗД конститутивен иск или възражение, поради което в полза на „Б.ц. „С.““ АД не е възникнало и вземане за получаване на престираните по тях суми на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Във връзка с позоваването на молителя на влязлото в сила решение от 15.03.2013 г., постановено по т.д. № 95/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, следва да се посочи, че с него изобщо не е разгледан и решен въпросът за това дали съществува вземане в полза на „Б.ц.и и. „И.“ ООД за получаване от „Б.ц. „С.““ АД на процесната сума от 53 376, 80 лв., което да е възникнало на основание двата записа на заповед, издадени от последното дружество, на 02.02.2007 г., за сумите от 20 000 лв. и от 40 000 лв. Това е така защото това вземане не е предмет на нито един от отрицателните установителни искове, предявени по реда на чл. 694 ТЗ, които са разгледани с решението, постановено по т.д. № 95/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. Както беше посочено, с това съдебно решение е разрешен по задължителен от съда начин само въпросът дали за ответника съществува вземане, възникнало от двата записа на заповед, за получаване от молителя на сума в размер на 12 623, 66 лв., която обаче е различна от тази, която се твърди, че е заплатена от молителя в изпълнение на задълженията му по тези сделки и за връщане на която твърди, че за него е възникнало вземане срещу ответника, на което основава активната си материално-правна легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Следователно при съобразяване на посоченото и на фактите, които се обхващат от обективните предели на влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд – гр. Враца, се налага изводът, че с последното не е установено по задължителен за страните в настоящия процес начин, че липсва основание за ответника да получи от молителя сумата от 53 376, 80 лв. Ето защо и постановяването на това съдебно решение изобщо не може да бъде факт, който да води до отпадане на правното основание за престиране на тези парични средства, което са двете абстрактни търговски сделки – записите на заповед, издадени на 02.02.2007 г., каквито са твърденията на молителя.
След като в производството не се установи, че молителят е носител на вземане към „Б.ц.и и. „И.“ ООД за получаване на сумата 53 376, 80 лв., което да произтича от нищожността или унищожаемостта на издадените от него два записа на заповед, то трябва да се заключи, че той няма качеството кредитор на парично вземане, отнасящо се до търговска сделка, което означава, че не е материално-правно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество и подадената от него молба по чл. 625 ТЗ следва да се отхвърли.
По присъждане на
направените по делото разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Б.ц. „С.““ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Б.ц.и и. „И.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност на това дружество, както и поради свръхзадължеността му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: