РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20241210100048
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.409, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Д, седалище и адрес на управление гр.С представлявано от Р
чрез адв.Х. Х., за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Сочи се, че издаденият в
полза на дружеството изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е изгубен и не може да бъде намерен.
Длъжникът „Фе направил възражение по чл.409, ал.3 от ГПК за погасяване на дължимите
към кредитора суми в общ размер от 9 083.30 лв., като сочи, че плащането е извършено
преди да му е била връчена заповедта за изпълнение. Поради това се навежда, че длъжникът
не е дал повод за образуване на заповедното производство, а изпълнителен лист изобщо не е
следвало да бъде издаван след като към датата на издаване на изпълнителния лист
задължението вече е било погасено. Представя доказателства за плащане на задължението.
По горните съображения намира, че не следва да отговаря за разноските, направени от
кредитора за държавна такса и адвокатско възнаграждение, присъдени със заповедта за
изпълнение. Евентуално е направено възражение за намаляването им поради прекомерност.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото, и след като обсъди исканията и
възраженията на страните, намира следното:
На 05.01.2024г. заявителят „Де подал по куриер в Районен съд-Благоевград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, входирано с вх.№364/08.01.2024г.,
срещу длъжника „Фешън съплай“ ЕАД. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на
заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№30/09.01.2024г. за следните суми: сумата от 9 083.30 лв. /девет хиляди и осемдесет и три
лева и тридесет стотинки/, от която: - сумата от 8 481.54 лв. - дължима главница по издадени
електронни фактури за извършени куриерски услуги за доставка на пратки в периода от
12.06.2023г. до 16.10.2023г.; - сумата от 601.76 лв. - вземания за платени от кредитора митни
сборове за сметка на длъжника по издадени справки за платени митни сборове за периода от
12.06.2023г. до 23.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 05.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за платена
държавна такса в размер на 181.67 лв. /сто осемдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 948 лв. /деветстотин четиридесет и осем
лева/ с вкл. ДДС.
Заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника на 07.02.2024г. – връчена
лично на управителя Д. В указания в заповедта едномесечен срок за възражение, ответникът
не е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение по заповедта, нито е
подал възражение по чл.414а от ГПК, че е изпълнил задължението си по заповедта
1
изцяло/отчасти с приложени към заявлението доказателства за плащането. Поради това на
основание чл.416 от ГПК, предвид липсата на подадено в срок възражение съдът е приел, че
заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за присъдените
със заповедта суми, по силата на Разпореждане №789/18.03.2024г. Издаденият изпълнителен
лист е получен от адв.Юна 03.06.2024г.
На 03.07.2024г. по делото е постъпила молба от заявителя за издаване на дубликат на
изпълнителния лист, тъй като първообразът е загубен от адв.ССочи се, че въз основа на
изпълнителния лист не е било образувано изпълнително производство. По делото е налична
справка от КЧСИ, видно от която срещу длъжника „Ф няма образувани и висящи
изпълнителни дела.
В производството по издаване на дубликат на изпълнителния лист, на 26.09.2024г.,
длъжникът „Фешън съплай“ ЕАД е представил платежно нареждане от дата 17.01.2024г. за
извършено плащане в полза на кредита в размер на 9083.30 лв. по процесните фактури.
В насроченото открито съдебно заседание процесуалният представител на заявителя не
оспорва плащането. Моли да се издаде дубликат на изпълнителен лист за разноските по
заповедта, доколкото длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.1 от ГПК ако първообразният изпълнителен лист
бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава
дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
Твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е
изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Молителят по чл.409 от ГПК
черпи права от твърдението, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, а това
твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е
издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този
документ физически не съществува или не се намиране в държане на молителя, който
поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални
срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на
отрицателния.
Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както
и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например
чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно, за да се приемат за доказани
твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
В настоящия случай е доказан факта на издаване на изпълнителния лист и факта, че
молителят е получил този изпълнителен лист чрез упълномощен адвокат. Установено е също
така, че въз основа на този изпълнителен лист не е образувано изпълнително производство.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че листът е в наличност и се намира в държане на
подателя на молбата за издаване на дубликат. Правилата на логиката изискват в този случай
да бъде прието за установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по листа, е
изгубил документа /Решение №134 от 17.03.2011г. по гр.д.№1713/2010г. на ВКС, IV г.о./.
Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.3 от ГПК в производството по издаване на дубликат
на изпълнителен лист длъжникът може да противопостави възражения за погасяване на
дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. По
отношение на тези възражения съдът, разглеждащ молбата за издаването на дубликат от
изпълнителния лист, се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред
/чл.409, ал.4, изр.1 от ГПК/. Влизането в сила на това решение преклудира възможността
длъжникът да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в
производството по издаване на дубликата /чл.409, ал.4, изр.2 от ГПК/, включително и при
последващ иск по чл.439 от ГПК.
От това следва, че предмет на производството по чл.409 от ГПК е самото съществуване на
изпълняемото материално право, по отношение на което се иска издаването на дубликат от
изпълнителния лист. Поради това решението за издаване на дубликат от изпълнителния лист
се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването или не на изпълняемото
право, към релевантния за това момент /чл.149, ал.2 от ГПК/. Решението, с което молбата за
издаване на дубликат се уважава изцяло или отчасти, установява със сила на пресъдено
2
нещо, съществуването на изпълняемото право в пълния му размер или до размера, за който
молбата е била уважена. Същевременно решението, с което молбата за издаване на дубликат
от изпълнителния лист се отхвърля, установява със сила на пресъдено нещо погасяването на
изпълняемото право, поради настъпили след издаването на изпълнителното основание
обстоятелства. Затова производството по чл.409 от ГПК съдържа елементи характерни за
исковото производство и е определено като такова в т.2 от мотивите на ТР №5/12.07.2018г.,
постановено по тълкувателно дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Възможността на длъжника да прави възражения в производството по чл.409 от ГПК е
ограничена само до тези за погасяването на дълга, на обстоятелства, настъпили след
постановяване на изпълнителното основание, като решението по чл.409, ал.4 от ГПК се
полза със сила на пресъдено нещо само по отношение на тези обстоятелства. В
производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист длъжникът не може да
прави възражения свързани със съществуването на изпълняемото право, доколкото
законът предполага, че те са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното
основание /Решение №273 от 08.04.2019г. на ВКС по гр.д.№1640/2018г., IV г.о./ .
Възражението по чл.409, ал.3 от ГПК, което ответникът в това производство може и следва
да противопостави на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист, се свежда до
изтъкването на погасяващи изпълняемото право обстоятелства, настъпили след
установяване на съществуването му.
В настоящото производство не е спорно между страните, а и се установява от
приложените доказателства, че след издаване на изпълнителното основание /заповедта за
изпълнение/ длъжникът е погасил дължимата главница от 9 083.30 лв., като плащането не е
достатъчно да покрие и останалите присъдени със заповедта суми. Съгласно задължителните
разяснения по т.1 от Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК на ВКС поредността за
погасяване по чл.76, ал.2 от ЗЗД не се прилага при предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона.
В случая с направеното плащане от 17.01.2024г. длъжникът е заявил, че погасява главницата
по фактурите; това плащане следва да се счита за прието от кредитора, съобразявайки
изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание, че признава плащането
и че са останали неплатени разноските, т.е. следва да се приеме, че кредиторът е отнесъл
предложеното плащане като погашение към главницата. Поради това са останали непогасени
присъдената със заповедта законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 05.01.2023г. до датата на плащането – 17.01.2024г., която съдът изчисли
служебно в размер на 45.23 лв., както и присъдените със заповедта разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Съобразно гореизложените разяснения и цитирана
съдебна практика, в производството по чл.409 от ГПК длъжникът не може да оспорва
съществуването на вземането – че кредиторът няма право на лихви/разноски, респ. да
оспорва размера на същите поради прекомерност, тъй като съществуването на вземането е
установено с влязло в сила изпълнително основание. Подобни възражения са преклудирани
с влизане в сила на изпълнителното основание и е следвало да бъдат релевирани в рамките
на заповедното производство – с подаване на възражение, с което да се оспори дължимостта
им или техния размер. Длъжникът в настоящото производство може да направи единствено
възражение, че присъдените суми са погасени чрез плащане или друг способ след
издаването на заповедта. В случая такова възражение не е направено и липсват
доказателства за плащане, поради което следва да се издаде дупликат на изпълнителен лист
за същите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист
в полза на кредитора „Д Е седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от Р срещу
длъжника „Ф“ ЕАД, ЕИК седалище и адрес на управление гр.Бпредставлявано от Д въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №30/09.01.2024г.
по ч.гр.д.№48/2024г. по описа на РС-Благоевград, за сумата от 9 083.30 лв. /девет хиляди и
3
осемдесет и три лева и тридесет стотинки/, от която: - сумата от 8 481.54 лв. - дължима
главница по издадени електронни фактури за извършени куриерски услуги за доставка на
пратки в периода от 12.06.2023г. до 16.10.2023г.; - сумата от 601.76 лв. - вземания за платени
от кредитора митни сборове за сметка на длъжника по издадени справки за платени митни
сборове за периода от 12.06.2023г. до 23.10.2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ДУБЛИКАТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на кредитора „Д,
ЕИК , седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от Р, срещу длъжника „Фешън
Сседалище и адрес на управление гр.Б представлявано от Двъз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №30/09.01.2024г. по ч.гр.д.№48/2024г.
по описа на РС-Благоевград, за следните суми: сумата от 45.23 лв. /четиридесет и пет лева и
двадесет и три стотинки/ - законна лихва върху главницата от 9 083.30 лв. /включваща: -
сумата от 8 481.54 лв. - дължима главница по издадени електронни фактури за извършени
куриерски услуги за доставка на пратки в периода от 12.06.2023г. до 16.10.2023г.; - сумата от
601.76 лв. - вземания за платени от кредитора митни сборове за сметка на длъжника по
издадени справки за платени митни сборове за периода от 12.06.2023г. до 23.10.2023г./,
дължима за периода от датата на подаване на заявлението – 05.01.2024г. до изплащане на
вземането – 17.01.2024г., както и сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 181.67 лв. /сто осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 948 лв. /деветстотин четиридесет и осем лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4