РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000148 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 446 от 11.01.2021 г., постановено по т.д. 183/ 2020 г.,
Окръжен съд Бургас е приел за установено по отношение на ИВ. ЦВ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. И.В. № *, вх.*, ап.*, че в полза на „П.И.Б.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул.
„Д.Ц.“ № *, представлявано от С.А.П., Ч.Г.З. Н.Х.Б. и Р.И.Б., заедно от всеки
двама от изпълнителните директори, с адрес за връчване: гр. С. ул. „П.Ф.Н.“
№***, ет.* - адв. М.Е., съществува вземане по ч.гр.д. № 22545/2018 г. на СРС,
по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от
11.04.2018 г. за сумата от 952 695,45 евро, представляваща главница по
Договор за кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г., изменен със седем броя
последващи анекси и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., при
условията на солидарна отговорност на ИВ. ЦВ. Й. с длъжниците „А.Л. ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н. к.к. С.б.г, квартал П. №
*, представлявано от К.М. – управител, и „В.б ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Н. ул. „И.В.“ № *, представлявано от М.Дл -
1
управител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 4.04.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. ЦВ. Й., срещу постановеното
решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Застъпва се позиция, че неправилно и в противоречие със събраните
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че въззивникът,
като трето ползващо се от договора за специална сметка лице, може да търси
изпълнение само от обещателите, наредителите, които са поели задължения
със сумите от възстановен ДДС, налични по сметките им, да погасяват
задължения по договора за кредит.
Акцентира се на обстоятелството, че на 5.02.2016 г. е подписано
споразумение, във връзка с процесния договор за кредит, с което страните са
договорили конкретно посочени суми да бъдат платени от търговските
дружества и физическите лица по споразумението по конкретно посочена
банкова сметка на банката – въззиваем, за погасяване на задължения по
различни договори за кредит, включително и настоящия. След сключване на
договори за лизинг, индивидуализирани във въззивната жалба, с оглед
постъпване в банката на сумите по възстановявания данък добавена стойност
по доставката, е сключен договор от 2.08.2016 г. за откриване на специална
сметка, сочи въззивника. По силата на този договор, банката се е задължила
да открие и поддържа специална безлихвена сметка в лева, при уговорени
срокове и условия. Въззивникът настоява, че по силата на договора, банката е
следвало служебно в рамките на не повече от три работни дни да превежда
постъпили от всеки един от наредителите суми по банковата сметка,
индивидуализирана в жалбата, без да е необходимо каквото и да е съгласие
или друго волеизявление, на която и да е от страните, които суми е следвало
да се използват за погасяване на задълженията по съответните договори за
кредит, включително процесния.
Изтъкват се доводи, че видно от съдебно - счетоводната експертиза,
с постъпвали от съдоговорителите суми по специалната безлихвена сметка са
2
извършвани погашения по договора за кредит, но постъпилата от „А.Б.ООД
сума в размер на 1 289 571,73 лв. не е била преведена към специалната сметка,
съгласно уговореното, като преводът на горепосочената сума е бил
възпрепятстван чрез действията на управителя на дружеството „А.Б. ООД,
назначен от банката -въззиваем. Уточнява се, че според изчисленията на
вещото лице по експертизата, ако горепосочената сума би била преведена по
специалната сметка, дългът по кредита би бил погасен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„П.И.Б.“ АД, в който същата се оспорва, като неоснователна и се прави
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната
част.
Дружеството - въззиваем релевира доводи, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди, а
депозираната въззивна жалба се отхвърли, като неоснователна.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че въззивникът има качеството
на трето ползващо се лице по твърдения договор, то това лице не може да
противопоставя възраженията на обещателите спрямо уговарящия, като, дори
да се приеме тезата, че може да противопоставя подобни възражения по
договора за специална сметка, то те са изцяло неоснователни. Изтъква се ,че
страните по договора носят задължението сами да превеждат по специалната
сметка сумите от възстановения ДДС, постъпили по техните лични сметки,
като това е ясно формулирано в договора и неверни са твърденията, че
банката има право и задължение служебно, на база клауза за незабавно и
служебно инкасо, да превежда постъпилите суми от личните средства на
страните по специалната сметка.
На следващо място се възразява, че банката не е имала право,
съобразно вписаното представителство в Търговския регистър по партидата
на „А.Б. ООД и съобразно представените пред нея спесимени за управление
на сметките на дружеството, да изпълни нареждане, изходящо само от единия
управител - Антоанета Кабадийска.
Сочи се, че с получените суми от възстановен ДДС, „А.Б. ООД е
погасило свои задължения по друг договор – обстоятелство, потвърдено и от
допълнителното заключение на вещото лице по изпълнената съдебно-
3
счетоводна експертиза.
Подчертава се, че всички юридически лица - страни по договора за
специална сметка, са имали свои управители, които по никакъв начин не са
били свързани с банката или контролирани от нея.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ, за установяване съществуването на
вземане в полза на банката – въззиваем против въззивника, произтичащо от
Договор за кредит № 00КР-АА-2978, сключен на 30.05.2007 г., за което
задължение е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ на 11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 22545/2018 г. на Районен
съд София, приложена към настоящото дело.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено А.Л. ООД, „В.б ЕООД и
ИВ. ЦВ. Й. да заплатят солидарно на кредитора „П.И.Б.“ АД сумата от
952 695,45 евро, представляваща главница по горепосочения договор за
кредит, ведно със законната лихва от 4.04.2018 г. до окончателното
изплащане и съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът Й. е подал възражение против заповедта за изпълнение
в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е Договор за кредит № 00КР-АА-2978, датиращ към
4
30.05.2007 г., по силата на който банката – въззиваем е предоставила на „Т.
Й.“ ЕООД, с променено наименование на „А.Л. ООД – кредитополучател,
банков кредит в размер на 3 000 000 евро, за изграждане на апартаментен
хотел (ресторант, ски-гардероб, магазин, пиано – бар, спа център с басейн,
дискотека, боулинг и хотелски апартаменти), който ще се изгради в ПИ *** в
кв.21 по плана на курортен комплекс Б. община С. съгласно разрешение за
строеж и одобрени архитектурни проекти за изграждане на сградата, срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата, ведно с
дължимите лихви и такси, при условията на договора. Страните са се
споразумели усвояването на средства от кредита да се извършва след
представяне от кредитополучателя на разходооправдателни документи,
удостоверяващи дължимите плащания за всеки етап от строителството на
сградата – чл.5 от контракта. Постигнато е съгласие относно краен срок за
погасяване на кредита 25.02.2012 г. – чл.16. Неразделна част от договарянето
е погасителен план, приет между страните и обективиращ дължимите
погасителни плащания по размер и период, като е прието, че вноските за
лихвата имат ориентировъчен характер и ще бъдат прецизирани към
падежната дата – чл.11.1 и чл.11.2 от договора.
За обезпечаване на задълженията по договора е учредена договорна
ипотека върху поземления имот, върху който е предвидено да се осъществи
бъдещото строителство на горепосочения обект, съобразно целта на кредита.
С договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. като длъжници по
съглашението, солидарно с кредитополучателя, са встъпили „В.б ЕООД и
въззивникът ИВ. ЦВ. Й..
С последователни допълнителни съглашения страните са изменяли
договорните условия, като последният анекс - №7, датира към 1.04.2016 г. С
него е изменен крайният срок на издължаване на погасителните вноски по
кредита – 1.04.2017 г., приет е нов погасителен план, удостоверен е размерът
на непогасения остатък от задължението на солидарно отговорните лица,
изменен е размерът на договорната възнаградителна лихва.
Не е спорно между страните по делото, че пълният размер на
кредита е усвоен, потвърдено и от заключението на експерта по изпълнената
пред първата инстанция съдебно – икономическа експертиза, както и че са
5
извършвани погасителни плащания срещу задълженията за връщане на
главницата и заплащане на лихва, установени от вещото лице в общ размер на
2 047 304,56 евро. Видно от заключението на вещото лице по главницата е
налице неизпълнение в размер на 952 695,44 евро, установено към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивникът – солидарен длъжник, не оспорва така формираният
размер на неиздължената главница. Ключовото възражение в производството,
поддържано и във въззивната жалба, се основава на съглашения за погасяване
на задължения по процесния договор за банков кредит, поети от трети на
договорната връзка лица.
В аспект на оплакванията, повдигнати в жалбата, следва да се
отбележи, че с договор за лизинг от 22.02.2016 г. „А.Б. ООД, като
лизингополучател, е възложил на „П.И.Б.“ АД, като лизингодател, да
придобие от трето лице правото на собственост върху ПИ *** в кв.21 по
плана на курортен комплекс Б. община С. ведно с изградената постройка
върху него – апартаментен хотел „К.“, както и да предостави за ползване това
недвижимо имущество на лизингополучателя, срещу заплащане на лизингови
вноски, при условията на съглашението.
Видно от данните по делото, на 24.02.2016 г. „А.Л. ООД е продало
на „П.И.Б.“ АД поземления имот, предмет на договорната ипотека - ПИ *** в
кв.21 по плана на курортен комплекс Б. община С. ведно с изградената
постройка върху него – апартаментен хотел „К.“.
Тези договорености са постигнати след сключване на споразумение
за извършване плащания по договори за кредит, в това число и процесния, от
5.02.2016 г., между банката, кредитополучателя, солидарния длъжник и три
търговски дружества, след което е останала непогасена главница и други
разноски по кредита в размер на 2 385 000 лв., видно от установителната част
от споразумението.
На 2.08.2016 г. е сключен договор за откриване на специална сметка
между банката – въззиваем и осем търговски дружества - лизингополучатели
по различни договори за лизинг, в това число и посочения по-горе, наречени
наредители. В съглашението е уговорено банката да открие и поддържа
специална безлихвена сметка в лева (първата сметка), по която всеки от
6
наредителите да превежда сумите, представляващи данък върху добавената
стойност, внесен във връзка с доставката по договорите за лизинг,
възстановен или подлежащ на възстановяване на наредителите от
Националната агенция по приходите. Предвидено е превеждането на сумите
по сметката в петдневен срок след възстановяването им от Националната
агенция по приходите. Страните са постигнали съгласие, че при постъпване
на суми в специалната сметка, банката следва служебно, в рамките на не
повече от три работни дни, да превежда постъпилите суми по друга банкова
сметка (втората сметка) при себе си, на която е титуляр, без да е необходимо
каквото и да е съгласие или друго волеизявление на който и да е от
наредителите, като горепосочените набрани суми ще се използват за
погасяване на задължения по договори за кредит и договори за лизинг, при
условията и по реда на Приложение 1 към договора. Видно от приложението,
60 % от постъпленията по втората сметка следва да се превеждат за
погасяване на задълженията на задължените лица по Договор за кредит №
00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г. – който е процесния.
По отношение на дружеството – наредител „А.Б. ООД са налице
твърдения в отговора на исковата молба, че е предприятие, в което банката
чрез подставено лице – „Х.“ ЕООД, притежава 50 % от дяловете. Сочи се, че
собственикът и управител на това последно дружество е служител на банката,
а един от съуправителите на „А.Б. ООД е лице, посочено от банката.
При тази фактологическа база, въззивникът сочи, че постъпила по
сметката на „А.Б. ООД сума от възстановен ДДС в размер на 1 365 065,80 лв.
не е била преведена към специалната сметка, поради действията на
съуправителя на дружеството, назначен от банката. Изтъква, че със 60 % от
наличностите по сметката, дългът по процесния договор за кредит би бил
погасен.
Съществено за проблематиката по поставения за решаване спор е
следното:
Анализът на съдържанието на уговорките по договора за специална
сметка за задължаване на банката да превежда служебно постъпилите по
първата сметка от дружествата – наредители суми по специалната втора
сметка разкриват белезите на договаряне по договор за поръчка. Дружествата
7
– наредители са възложили на банката последователност от правни действия
– превод на собствените им средства от едната сметка, в която са набрани,
наречена между страните специална, към другата сметка, откъдето са
обвързали банката и тя съответно е приела да се отреждат суми за погасяване
на кредити, измежду които и процесния. Вън от горното, чрез този комплекс
от правоотношения е учредена своеобразна форма на лично обезпечение по
дълга по банковия кредит, като дружествата са се задължили да го погасяват
със собствени средства, паралелно с длъжниците.
Неизпълнението или лошото изпълнение по това сложно
правоотношение било от наредителите, било от банката, би могло да породи
отговорност за договорно неизпълнение, без, обаче, да действа
правоизменящо, правоотлагащо или правопогасяващо спрямо задължеността
на въззивника – основен длъжник, по договора за кредит. Той остава
обвързан от задължението да престира погасителните вноски, съобразно
уговореното, и не може да оправдае собственото си неизпълнение с пропуск
на дружествата да превеждат суми по първата сметка или бездействие на
банката да нарежда служебно сумите към втората сметка и да ги отрежда за
погасяване на кредита, предмет на настоящото производство. Въззивникът не
може да претендира банката първо да търси изпълнение по отношение на
лицата, страни по договора за специална сметка, а след това от него.
В допълнение следва да се отбележи, че по делото не е проведено
доказване относно свързаността на управителя и банката – въззиваем, а на
следващо място – за действия на този управител – А.Г., осуетяващи
изпълнението на задълженията по договора за специална сметка, като отделен
е въпросът дали ефектът от подобни действия може да се разглежда по повод
забава на кредитора – банката, да получи плащане на задължението от
новозадълженото лице. По делото са приети доказателства, че същият
управител е участвал в подаване на искане за превод на суми (по специалната
сметка) след датата, на която е направено първото искане от управителя
Кабадийска от 26.07.2017 г., а именно 22.12.2017 г. От заключението на
вещото лице – основна и допълнителна задача, става ясно, че към
релевантните моменти, по сметката на „А.Б. ООД не е имало достатъчна
наличност за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит.
В аспект на гореизложеното, настоящият апелативен състав намира,
8
че повдигнатите в жалбата оплаквания са неоснователни.
По делото липсва доказване от страна на задълженото лице, че е
погасило изискуемото в горепосочения размер задължение за главницата по
кредита. Ето защо, искът е основателен.
Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на
съда от първа инстанция налагат потвърждаване на атакувания съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски, платими от
въззивника, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за един
адвокат за процесуално представителство пред настоящата инстанция, в
размер на 36 195,73 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 446 от 11.01.2021 г., постановено по
т.д. 183/ 2020 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА ИВ. ЦВ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. И.В. №
*, вх.*, ап.*, да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., бул. „Д.Ц.“ № *, представлявано от С.А.П.,
Ч.Г.З. Н.Х.Б. и Р.И.Б., заедно от всеки двама от изпълнителните директори, с
адрес за връчване: гр. С. ул. „П.Ф.Н.“ №***, ет.* - адв. М.Е., сумата от
36 195,73 лв. - съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10