РЕШЕНИЕ
№ 1838
гр. Варна, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203334 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Л. Ш. С. – А., ЕГН /ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул. „4-та“ № 4,
вх. В, ет. 3, ап. 9 срещу Наказателно постановление № 23-0460-000779/30.06.2023 г.,
издадено от Началник Група в ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което са й
наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.2 от
ЗДвП; 2/. административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и 3/.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се , че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно не е отразено правилно обстоятелствата по
нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали има извършени
1
нарушения на ЗДвП.
В проведените по делото три съдебни заседания жалбоподателката се явява
лично и се представлява от процесуален представител -адвокат В., която поддържат
жалбата и молят НП да бъде отменено.
В пренията по съществото на делото възз. излага своите възприятия относно
възникналия пътен инцидент, като сочи, че не тя е виновна за възникване на
произшествието.
Наказващият орган редовно призован, в съдебно заседание не се явява. По делото
е постъпило писмено становище от процесуален представите- юрисконсулт, който
ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в
минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.06.2023 г., малко преди 13:00 часа, въззивницата Л. Ш. С. – А. управлявала лек
автомобил – „Тойота Айго“ с peг. № В 1916 НР, в гр.Варна, по ул.“Четвърта“. Автомобилът
бил собственост на св. М.Я., племенница на възз., която също пътувала в автомобила.
Въззивницата се прибирала към дома си, като възнамерявала да прибере автомобила във
вътрешния двор на кооперацията, в която живее във „Вилна зона“, ул. „4-та“ № 4.
Пътят, по който се движела възз. нямал обозначени пътни ленти, но бил предназначен
за двупосочно движение. Тъй като достъпът до двора на кооперацията се осъществявал
посредством преминаване през бариера, възз. се отклонила в лявата част на пътното платно
/предназначена за насрещно движение/, от където предприела маневра завиване надясно към
бариерата. В този момент в дясната част на пътното платно се движел лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№В 1476 ТМ , управляван от свидетелката А. В. С..
В момента, в който автомобилът на св.В.С. преминавал покрай този управляван от възз.,
последната се намирала по средата на пътното платно и продължила маневрата завиване
надясно, като с предната дясна част на автомобила си ударила задната лява част на
автомобила управляван от св.В.С.. В резултат на удара по двата автомобила били причинени
материални щети- по автомобилна управляван от възз. щетите били в предна дясна част, а
по автомобила на св.В.С. били причинени охлузвания в задната лява част.
Тъй като между участниците в пътнотранспортното произшествие възникнали
разногласия относно вината за настъпилия пътен инцидент, на тел.112 бил подаден сигнал.
В 12:58ч. сигнал бил подаден от възз., която обяснила на оператора, че е блъсната от друг
автомобил, като съобщила неговата марка и модел. В 13:05ч. на тел.112 бил подаден и
2
сигнал от св. В.С., която споделила на оператора, че е блъснала друга автомобил, който
завивал на дясно от лява лента.
На мястото на инцидента пристигнали служители на Пето РУ-Варна- св.Ст.Г. и св.П.
М.. Там те установили възз. С. – А. и св. В.С., както и двата автомобила. Била проведена
беседа с всяка от участничките в ПТП. Бил направен оглед по двата автомобила,
обективиран в протокол за ПТП и фотоснимки. Били проверени документите и
автомобилите на участниците, като от органите на полицията било установено, че
автомобилът управляван от възз. не е оборудван с пожарогасител и не е преминал
задължителен технически преглед. С оглед установеното, св.Г. преценил, че възз. е виновна
за настъпване на ПТП и й съставил АУАН, като приел, че : ……. при маневра престрояване
от лява в дясна не пропуска движещият се в дясна лента в права посока лек автомобил
"Мерцедес" с регистрационен № В1476ТМ.ПТП с материални щети по двете превозни
средсва.2.МПС не в представен на задължителен годишен технически преглед
2020година.З.Автомобила не в оборудван с Пожарогасител което се води значителна
техническа неизправност…….“.
Актът бил предявен на възз., като в него било вписано, че няма възражения, но възз. го
подписала с отбелязване „собствено мнение“.
Възражения постъпили и в законоустановения 7-дневен срок.
АНО след извършена формална проверка, изразяваща се в изискване на докладна
записка от актосъставителя, който не е бил очевидец на нарушението и писмено
становище на полицейски инспектор в Пето РУ-Варна, излязъл със становище, че
АУАН е правомерен и законосъобразен.
На 30.06.2023год. било издадено проверяваното НП на Началник Група в ОД на
МВР-Варна, Пето РУ, Златни пясъци. В него АНО възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на
31.07.2023г., като на 01.08.2023г. била депозирана жалба срещу него.
В хода на въззивното производство, съдът изиска и приложи по делото
материалите по АНП в цялост, тъй като при изпращане на материалите ведно с
жалбата, АНО дори не бе приложил заповед, удостоверяваща компетентността му да
издава НП, както и тази на актосътавителя. Бяха изискани и приобщени фотоснимки –
2 листа формат А4, възражение от Л. А. С. от 06.06.2023г. ведно с графика на
инцидента на 05.06.2023г. и 13 броя фотоснимки, съдържащи се на 13 броя листи
формат А4.
В хода на възз. следствие бяха изискани, приобщени и възпроизведени в с.з.
записите от регистрираните обаждания на тел.112.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
3
Като непредубедени, съдът кредитира показанията на двамата полицейски
служители Г. и М., депозирани в с.з. По делото отсъстват данни двамата полицейски
служители да са в каквито и да било отношения с двете участнички в инцидента.
Същите изложиха възприятията си относно инцидента, на базата на споделеното от
участницшти, като техните показания са в унисон с останалите кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства.
Съдът прецени показанията на св. Я., като отчете, че същата е племенница
въззивницата. Въпреки това не намери опора в доказателствата по делото да ги
изключи априори, а напротив ги оцени съобразно събраните в процеса такива. От
показанията на тази свидетелка съдът не кредитира единствено частта, в която сочи, че
автомобилът на възз. се е намирал в дясната част на пътното платно, тъй като в тази
част те не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни, писмени
доказателства и веществени доказателства. Те не кореспондират дари с изготвената от
възз. и приложена към възражението й графика на ПТП, от която е видно, че
автомобилът се е намирал в средата на пътното платно , ориентиран с предна дясна
част към бариерата в момента на удара с другия автомобил.
Съдът кредитира и показанията на св. В.С., като разбира се отчете подразбиращото
се съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като същата е участник в ПТП, при което
изначално е имало спор по вината и съответно по обстоятелството кой от водачите е
допуснал нарушение на ЗДвП. Въпреки горното съдът намери, че следва да даде вяра
на нейните показания, тъй като същите са в унисон с показанията на органите на реда,
с кредитираната част от показанията на св.Я., с изготвените скици и протокол за ПТП,
с фотоснимките и установените обективни находки по двата автомобила.
Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени и веществени
доказателства, както и звукозаписа от тел.112.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП / на 01.08.2023г. на следващия ден след връчване на НП / и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
4
приобщената в хода на съдебното следствие Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от
ЗАНН за пункт първи и трети от НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
По пункт първи от НП:
Въззивницата е наказана с административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста / лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение
на чл. 25, ал.2 от ЗДвП.
С пункт първи от НП на въззивницата е наложено наказание за това, че на
05.06.2023год., при управление на МПС нарушила разпоредбата на чл. 25, ал.2 от
ЗДвП като в резултат на това е причинила ПТП.
В случая, наложената от административнонаказващия орган санкция се основава на
разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание глоба в размер на 200 лв. за водач, който поради неспазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие.
Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в
разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е
определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази
дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е причинено
ПТП, в резултат на което да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя
от посочените последици. Нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, посочена като нарушена в
АУАН и НП задължава водачът при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното
постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да
5
кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба.
На първо място от така повдигнатото административно обвинение с двата акта по
този пункт от НП не става ясно за какво точно нарушение е наказана възз.. С АУАН й е
предявено обвинение от фактическа страна, че „при маневра престрояване от лява в
дясна не пропуска движещият се в дясна лента в права посока лек автомобил
"Мерцедес" с регистрационен № В1476ТМ.ПТП с материални щети по двете превозни
средсва“. От така описаното нарушение не става ясно какво действие е вменено на
възз. В двата акта е описана само, че същата се престроявала от дясна в лява лента ,
като не е пропуснала движещия се в дясната лента автомобил. Липсва описание на
съставомерен признак причиняване на ПТП от страна на възз.
Привлеченият към отговорност субект се защитава срещу предявените му с АУАН и
НП факти, а не срещу правни квалификации. А, факти в АУАН и НП, че възз. е
причинила ПТП липсват. При така повдигнатото обвинение безспорно не е ясно какво
точно нарушение е приел АНО , че е извършено от възз. Вярно е, че наказаният се
защитава срещу фактите предявени с АУАН и НП, но и в двата акта липсват елементи
от фактическия състав на разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП. Както в АУАН , така и в НП е преписан част от състава на нарушението на
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП вр.чл.25, ал.2 от ЗДвП без да е посочена
за какво точно се ангажира отговорността на възз. В какво в крайна сметка я обвинява
АНО може само да се гадае и предполага. Така безспорно възз. е лишена от
възможност да разбере в какво точно я обвинява АНО и срещу какви факти да гради
своята защита. Нещо повече това описание лишава от възз. съдът да прецени има ли
извършено нарушение, какво е то и законосъобразно ли се ангажира отговорността на
въззивницата.
На следващо място, с АУАН и НП е повдигнато обвинение, че възз. „ ….. при
маневра престрояване от лява в дясна не пропуска движещият се в дясна лента в
права посока лек автомобил…..“. В хода на съдебното следствие, обаче, включително
и чрез показанията на актосъстаителя бе установено, че в участъка на пътния инцидент
няма обозначени пътни ленти, а се касае за едно пътно платно, предназначено за
двупосочно движение.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.С.-А. наказателно
постановление по пункт първи се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено в тази му част, каквито са и възраженията наведени в
жалбата и в с.з.
По пункт втори от НП: С пункт втори от НП, на възз. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185
от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП .
6
Видно от процесното НП, възз. е наказана на основание чл. 185 от ЗДП, за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДП. Чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не съдържа в себе си
задължение за водачите да не управляват ППС, което не е преминало ГТП. Чл. 147, ал.
1 от ЗДП въвежда задължение за собствениците ежегодно да представят ППС на
преглед за техническата им изправност. В ЗДвП липсва санкционна норма за водач,
който е нарушил чл. 147 от ЗДП. Водач, който управлява ППС, което не е минало ГТП
може да бъде санкционира за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 6, но не и за нарушение на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. За нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП може да бъде
санкциониран само собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед на
основание чл. 181, ал. 1 от ЗДвП, но не и водач, който управлява такова ППС.
На следващо място, видно от съдържанието на АУАН и НП възз. е обвинена за това,
че автомобилът не е преминал задължителен технически преглед през 2020г. към
05.06.2023г. Съгласно нормата на чл. 34 от ЗАНН АУАН би могъл да бъде съставен в
едногодишен срок от извършване на нарушението, в случая той и НП са издадени за
нарушение извършено преди повече от една година.
За прецизност следва да се посочи и че в протокола за ПТП липса на ГТП е
отразена за автомобила, управляван от участник 2. За автомобила, управляван от възз.
е отразено, че има валиден ГТП.
Поради това и съдът намира, че НП подлежи на отмяна и по този пункт.
По пункт трети от НП: С този пункт на възз. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
Настоящият въззивен съд приема, че в административнонаказателното
производство по този пункт от НП е допуснато съществено процесуално нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и е неправилно приложен законът.
Въззивницата е наказана за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Последната въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат
технически изправни. Същевременно нормата на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП въвежда
задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС и да се оборудват с
пожарогасител. Следователно се касае за две отделни и самостоятелно формулирани
от законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно
от тези задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни
материалноправни норми, по аргумент съответно от чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 185 ЗДвП,
осъществява състава на самостоятелно административно нарушение. В тази връзка е и
7
константната практика на АдмС-Варна- например Решение по кас. адм. нак. д. №
267/2021 г. по описа на АдмС – Варна, Решение по кас. адм. нак. д. № 2613/2020 г. по
описа на АдмС – Варна и много други, според която практика нарушения от вида на
процесното се квалифицират именно по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така формулираните самостоятелни материалноправни норми /чл. 139, ал. 1, т.
1 и чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП/ и при наличието на изрична самостоятелна санкционна
норма за деянието управление на МПС, което е технически неизправно /чл. 179, ал. 6,
т. 2 ЗДвП/ и общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, то не е възможно позоваването
на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "п" ППЗДвП. Действително посочената норма от ППЗДвП
определя като технически неизправно МПС, което няма допълнително оборудване с
пожарогасител. ЗДвП като акт от по-висока степен спрямо ППЗДвП разграничава
техническата неизправност на МПС от оборудването на МПС. Освен това
законодателят определя като компетентен за определянето на класификацията на
неизправностите единствено министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи с наредба - чл. 101, ал.
4 от ЗДвП, а не с правилник за приложението на закона.
В този смисъл настоящия състав намира, че неправилно актосъставителят е посочил
нарушената материалноправна норма, както и АНО санкционната разпоредба.
В процесните по делото АУАН и НП е налице противоречие в повдигнатото
обвинение, предвид несъответствието на словесното описание на нарушението и
посочената за нарушена материалноправна норма, което препятства възможността на
наказаното лице да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение.
Това безспорно води до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, тъй
като по този начин се затруднява правото му на защита, а несъмнено всяко нарушение
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице е съществено процесуално
нарушение. Процесното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП, установяващ задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да
бъдат технически изправни, като е счетено, че превозното средство се е движело със
значителна неизправност. В случая не става въпрос за констатирана техническа
неизправност на автомобила, още по-малко за значителна такава, а за липса на елемент
от задължителното оборудване.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че липсата на пожарогасител
представлява техническа неизправност на МПС, въпреки посочването от законодателя
самостоятелно задължение, от една страна, за управление на технически изправно
ППС и от друга страна, за оборудването на МПС с пожарогасител, то НП се явява
отново незаконосъобразно, предвид следното:
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС,
предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП,
8
следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на
съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния
казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат
"неизправността" и да посочат, че същата е "значителна", без обаче да излагат каквито
и да е факти, обосноваващи преценката за определената от органите степен на
значимост на неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като значителна са
посочени в § 6, т. 72 ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са:
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност
като значителна са посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл. 101,
ал. 4 ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 "значителни" са
неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на
превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат
риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при
констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не
може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се
придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе
необходимите мерки за безопасността на движението. Съдът съобрази и че в ЗДвП е
направено разграничение между техническата изправност на ППС и оборудването им с
редакция ДВ, бр. 51 от 2007 г., докато нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "п" ППЗДвП е с
непроменена редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр.
25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., а посочената наредба е приета 2011 г.
Освен това според Раздел І, т. 7. 2. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ Н-32 под наименованието "Друго оборудване" по отношение на елемента
"Пожарогасител" липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна
неизправност, но същевременно със забележка, че "изискването за пожарогасител
указва елементи, които са свързани със състоянието на превозното средство и неговата
годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност".
Последното е в потвърждение на довода за наличието на неяснота на вмененото
нарушение - по какъв критерий, твърдяната неизправност е приета за значителна. В
случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не
са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е
значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
9
описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което
представлява основание за отмяна на НП и по този пункт като незаконосъобразно.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в цялост.
С оглед горните изводи, съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на
основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който обаче не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не се е явил в последното по делото заседание. Съдът, обаче
е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно
не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
10
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото
пълномощно, се установява, че жалбоподателката е възложила на адв.В. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда
по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита
и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева и същото
е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
наказващия орган и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите
на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
приложимата й редакция, когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. възнаграждението
е 400 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
420 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в
размер на 400 лева е в рамките на нормативно определения, поради което и не може да
бъде преценен като прекомерен съобразно действителната фактическа и правна
сложност на случая. Поради това и ОД на МВР-Варна, към чиято структура се числи
наказващият орган, следва да заплати на възз. Л. Ш. С. – А., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, Вилна зона, ул. „4-та“ № 4, вх. В, ет. 3, ап. 9 сумата от 400, 00 /четиристотин/
лв. , представляваща съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение по
11
настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0460-000779/30.06.2023 г. издадено
от Началник Група в ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на Л. Ш. С. –
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул. „4-та“ № 4, вх. В, ет. 3, ап. 9 са
наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.2 от
ЗДвП; 2/. административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и 3/.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Л. Ш. С. – А., ЕГН/ЛНЧ **********,
с адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул. „4-та“ № 4, вх. В, ет. 3, ап. 9 сумата от 400, 00
/четиристотин/ лева представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12