О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 25.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 763 по описа за 2020 г. на
Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу разпореждане от 04.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 607/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд,
в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.И.З. с ЕГН: ********** за
сумата от 322. 47 лева, представляваща начислена неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договор, в частта относно
вземането за законна лихва в размер на 92, 89 лева за периода от 14.06.2018 г.
до 27.08.2020 г. и в частта за разноските за горницата над сумата в размер 150,00
лв. до претендираните 200, 00 лева.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Намира, че след
като не са предоставени доказателства към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, първоинстанционният съд не е имал
възможността да извърши преценка дали са налице предпоставките за
неравноправност. Поддържа, че ако длъжникът добросъвестно би изпълнил своето
задължение да предостави гаранция, кредиторът е щял да събере вземането си и е
нямало да търпи вреди. Счита, че нищожността на договорни клаузи поради
неравноправния им за потребителя характер е особен вид недействителност и
въпроса за неустойката следва да се реши чрез комплексна преценка – свобода на
договаряне, равнопоставеност между страните и др., за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Поддържа, че
уговорената с договора за кредит неустойка за неизпълнение на договорно
задължение не е нищожна, защото има обезщетителна
функция относно евентуалните вреди от неизпълнението на паричното задължение. Поддържа,
че РС-Костинброд неправило се позовал на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС,
отхвърляйки претендираната сума за законна лихва. Искането
е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в
делото доказателства, намира следното.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.И.З.
с ЕГН: ********** за вземания по договор за паричен заем № 2990386 от
18.07.2017 г., сключен между длъжника и „И.А. М.“ АД, което от своя страна е
прехвърлило на заявителя с договор за цесия от 30.01.2017 г. и приложение № 1
към него от 02.03.2020 г., вземанията си. Претендира се главница: 488,25 лева,
договорна лихва за периода 26.07.2017 г. до 16.06.2018 г. в размер на 26. 60
лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 322. 47
лева, лихва за забава в размер на 92.89 лева за периода от 14.06.2018 г. до 27.08.2020
г., законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
плащане, разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 175. 00 лева.
Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. При
тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави. При установяване на нищожност на договора или отделна договорна клауза,
на които се основава вземането, съдът отхвърля искането за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът може служебно, т. е. без въведено
възражение от страната, да констатира неравноправния характер на договорна
клауза, без това да представлява нарушение на диспозитивното
начало. Според ал. 3 на чл. 7 ГПК /нова, ДВ бр.
100 от 2019 г. / съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси. Принципът
на състезателност обаче изисква съдът, който е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за
това страните по спора и да им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. В разглеждания случай обаче първоинционният
съд е отказал издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК поради
нищожност на договорни клаузи, противоречащи на императивни правни норми и на
добрите нрави.
Във
връзка с позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД следва
да се отбележи, че свободата на договаряне е ограничена от императивни правни
норми, вкл. от изискването да съответства на добри нрави. Фактът на
двустранното уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен
за валидността на неустоечната клауза, ако тя не
съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на
принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
правоотношения. Съдът намира, че
законосъобразно в рамките на правомощията си в заповедното производство
районният съд служебно е извършил преценка за нищожност на клаузата.
Сключеният
договор между длъжника и „И. а. М.“ АД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл. 16 от същия закон преддоговорно задължение на
кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С
клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на
кредитора си обезпечение, в случай че не заплати текущото си задължение на
падежа, след като е отпуснат и усвоен кредита и без настъпването на нов
юридически факт реално финансовата институция е прехвърлила задължението си за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата.
При
сключването на договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора си
обезпечение, в случай че не заплати текущото си задължение на падежа, а
неизпълнението му е скрепено със санкция – неустойка, начислен, в размер на 1263,
12 лева, която се заплаща разсрочено на вноски от по 52,63 лева. Целта на
неустойката като вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите
от неизпълнението. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора,
както е изложено в частната жалба, са свързани със забавата при възстановяване
на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване, разходите по събиране и др. Не може обаче да бъде споделено
становището на жалбоподателя, че претендираната
неустойката изпълнява обезщетителна функция. Първо,
уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите
от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение
чрез поръчителство. Второ, имайки предвид предмета и целта на договора за кредит,
както и неговият размер - 1500 лева, уговорената между страните неустойка при
непредставяне на обезпечение в размер на 1263. 12 лева излиза,
извън присъщите ѝ функции - обезпечителна, обезщетителна
и санкционна, като надхвърля гаранциите за изпълнение на договора, надвишава
многократно
евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението
на договора и санкционира тежко кредитополучателя чрез създаването на
предпоставки кредитодателят да се обогати
неоснователно за негова сметка. Изводът е, че след като излиза извън присъщите
ѝ обезпечителни, обезщетителни и санкционни
функции, неустойката накърнява добрите нрави и е нищожна.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД договорната клауза е нищожна и въз основа на нея не може да се породи
валидно задължение за заплащане на неустойка от длъжника Т.И. Стефанова, поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част правилно е било отхвърлено.
С обжалваното
разпореждане, предмет на настоящата проверка, е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Т.И. С., за законна лихва от 14.06.2018 г. до 27.08.2020 г.
Жалбоподателят не е заявил самостоятелна
претенция за мораторна лихва за период, предшестващ
депозирането на заявлението (от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда). Не e
съществувала пречка той да предяви като самостоятелно искане присъждане на обезщетение
върху главницата в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за времето от
настъпване на предсрочната изискуемост до депозиране на заявлението в съда, в
който случай е следвало да посочи размер на това вземане. Присъждането на
законната лихва върху главния дълг е последица от уважаването на главното
искане (иск) и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи и
държавна такса върху такава претенция. Именно поради това и размерът на
законната лихва не следва да се посочва, а ще подлежи на установяване в
изпълнителното производство в рамките, установени в заповедта за изпълнение или
съдебното решение (върху какъв размер и за кой период).
Дължимите
разноски са изчислени правилно, съобразно уважената част.
Ето защо обжалваното
разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените
съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
607/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.И.З. с ЕГН: ********** за сумата от 322. 47 лева, представляваща
начислена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по договор, в частта относно вземането за законна лихва в размер на
92, 89 лева за периода от 14.06.2018 г. до 27.08.2020 г. и в частта за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: