РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500704 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от Р. П. И., чрез
адвокат Б. Б., срещу решение № 943 от 27. 09. 2022г., постановено по гр. д. №
6394/201г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения от нея иска за делба, против И. С.
Б., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А. С. О., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
на недвижим имот, представляващ:
Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80
кв.м.,състояща се от три стаи, кухня, коридор и тераса на етажа и две избени
помещения под етажа, построена върху урегулиран поземлен имот *** в кв.**
по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден със заповед № 365 от
02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м, при граници
на имота по скица:от две страни улици, собствениците на УПИ ***,УПИ ***
и УПИ *** в кв. ** по сега действащия план на с.***, одобрен със заповед Ns
365 от 02.03.1988 г. и при граници, съгласно нотариален акт № **, том **,
1
дело № 4466/1975 г. на нотариуса при тогавашния Районен съд-Перник: от
две страни улици, М.Й.И., В.А. и П.Й.Й., тъй като имотът е придобит въз
основа на давностно владение, осъществено от И. С. Б. в периода от 2008 г. до
м. ноември 2021 г., както и тя е осъдена да заплати на И. С. Б. разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
По обстойно изложени съображения във въззивната жалба,
жалбоподателката моли решението в обжалваните му части да бъде отменено
като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, необоснованост и неправилни фактически и
правни констатации от страна на Пернишкия районен съд – че е налице
изтекла придобивна давност в полза на И. С. Б. и този имот – едноетажна
масивна жилищна сграда да бъде допуснат до делба. Поддържа жалбата си и
в съдебно заседание,чрез адвокат Б. Б.. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
И. С. Б. и А. С. О., чрез адвокат С. В., са депозирали писмен отговор, с
който оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна. Молят да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат
присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Пернишкият районен съд, е допуснал до делба недвижимия имот
върху която е построена къщата /в тази част решението не се обжалва/, а е
отхвърлил искът за делба на къщата, като е приел, че тя е придобита от И. С.
Б., по изтекла придобивна давност. Съдът е приел, че се касае за наследствен
имот от П.Й.Й., починал на ***, на когото страните по делото са наследници.
В хода на процеса е починал съделителят С. Д. П. на *** и производството е
продължило по отношение на останалите съделителки, които и преди това са
участвали в процеса – И. С. Б. и А. С. О.. Съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства - нотариален акт № **, том **, нотариално дело №
678/1984 г. на нотариус при Пернишкия районен съд, удостоверение за
идентичност от 24. 11. 2021г., издадено от Община Перник, договор за
охрана на обект с техническо средство /СОТ/ от 10. 03. 2008г., служебна
бележка изх. № 16 / 25. 02. 2022г. от „Конкорд Секюрити“ ООД, декларация
по чл. 14 от ЗУТ / явно става въпрос за декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
подадена от Р. П. И. на 30. 06. 2008г./ както и свидетелските показания на
2
В.Б.Р. /поискан от ищцата, без дела и родство със страните/, Й.К.Д. /поискан
от ищцата, без дела и родство със страните/, Н.К.О. /поискан от ответниците,
без дела, но в родство със страните - съпруг на ответницата А. О./, Г.С. С.
/поискан от ответниците, без дела, но в родство със страните - братовчед на
ищцата и вуйчо на ответниците/, като свидетелските показания на последните
двама свидетели са преценени по реда на чл. 172 от ГПК и които съдът е
кредитирал в основната им част. Съдът като е взел писмените и гласни
доказателства - най – вече договора за охрана на обект с техническо средство
от 10. 03. 2008г. и свидетелските показания на свидетеля О., е направил
своите правни изводи, а именно, че И. Б. е променила /трансформирала/
своето държане по отношение на идеалните части от къщата на останалите
съсобственици, в свое самостоятелно владение, което е било явно изразено и
което е било в съответствие и с изразеното приживе желание на общия
наследодател П.Й. – къщата да остане за дъщеря му В.; с оглед
обстоятелството, че И. Б. посещава къщата основно лятно време, а ищцата
въобще не е влизала в къщата; както и извършените от И. Б. подобрения в
къщата, макар и те да не са съществени; а освен това е взел предвид и
обстоятелството, че се касае за къща на повече от петдесет години, която е
била поддържана само от И. Б., за която дори и самата ищца не твърди в
исковата молба, да е поддържала по някакъв начин къщата след 2008г.; както
и като е взел признанията направени от А. О.; съдът е направил извод, че
къщата е придобита от И. Б., поради изтекла придобивна 10 годишна давност
в нея полза.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява
допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
3
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите
във въззивната жалба, тези на насрещната страна, както и доказателствата по
делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
От приложеното към делото удостоверение за наследници № *** на
кметство ***, Община ***, Област ***се установява, че: П.Й.Й. и Н.В. Й. са
били съпрузи. Същите са имали две дъщери – съделителката Р. П. И. и В. П.
П.а. П.Й.Й. е починал на *** като е оставил за наследници съпругата си Н.В.
Й. и двете си дъщери Р. П. И. и В. П. П.. Последната е починала на *** и е
оставила за наследници – съпруг С. Д. П. /починал в хода на процеса пред
първоинстанционния съд/ и съделителките /дъщерите си/ И. С. Б. и А. С. О..
Н.В. Й. е починала на *** и е оставила за наследници – същите изброени по –
горе лица.
Приживе П.Й. е бил признат за собственик на основание наследство и
давностно владение на недвижим имот: дворно урегулирано място, находящо
се в землището на с. ***, съставляващо имот планоснимачен номер *** от
кв.** по плана на селото, с пространство на имота от 2 140 кв.м. – видно от
нотариален акт № **, том **, дело № 446б/1975г. на тогавашния нотариус
при Районен съд - Перник. За посочения имот били отредени два парцела -
парцел *** с площ от 1 110 кв.м., заедно с построена през 1965г. едноетажна
масивна жилищна сграда, със ЗП 80 кв.м. и парцел *** с площ от 715 кв.м.
Първият парцел, а именно - *** с площ от 1 110 кв.м. представлява
процесния УПИ *** в кв.** по плана за регулация и застрояване на с.***,
утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с
площ от 1 120 кв,м., при граници на имота по скица:от две страни улици,
собствениците на УПИ ***,УПИ *** и УПИ *** в кв. ** по сега действащия
план на с.***, одобрен със заповед N 365 от 02.03.1988 г. - съгласно
приложено към исковата молба удостоверение за идентичност, заедно с
построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв. м,
състояща се от три стаи, кухня, коридор и тераса на етажа и две мазета
избени помещения под етажа.
Тъй като този общият имот, от който впоследствие били отредени два
парцела бил под наклон, с голяма денивелация, то приживе П.Й. издигнал зид
в него, като по този начин терасирал двете площи и от тях впоследствие били
обособени двата парцела /сега УПИ/ – горният с по – голяма площ и с
4
построената къща в него и долният с по - малка площ и незастроен.
На 28. 05. 1984г., с нотариален акт № **, том **, дело № 678/1984г., на
тогавашния нотариус при Пернишкия районен съд, П.Й. прехвърлил на
дъщеря си Р. И. долния парцел - ***, в кв. **, по регулационния план на с.
***, с площ от 715 кв. м, срещу задължение за издръжка и гледане от нейна
страна, т.е. сделката е възмездна.
Приживе П.Й. помагал и на двете си дъщери : на В. П. и нейния съпруг,
при строежа на къщата им, находяща се също в с. ***, в близост до
училището, а на дъщеря си Р. И. и нейния съпруг, при началото на строежа на
къщата в така наречения долен парцел, но още преди строежът да достигне до
първия етаж, П.Й. починал на ***
След смъртта на същия и двете му дъщери Р. И. и В. П. се грижели за
своята майка Н. /Д./ Й. и идвали при нея в процесната къща. Самата Н. Й.
била в добро общо здравословно състояние и не изисквала полагането на
някакви ежедневни грижи, освен за много кратък период преди смъртта й.
След като В. П. починала на ***, при Н. Й. продължила да идва и да се грижи
за нея, дъщеря й Р. И.. Спорадично идвала да я вижда и нейната внучка А. С.
О. заедно със съпруга си – свидетелят Н.К.О..
След смъртта на Н. Й. на ***, И. Б. сключила на 10. 03. 2008г. договор с
„Конкорд Секюрити“ ООД, за охрана на къщата, находяща се процесния
/горен/ УПИ, с административен адрес с. ***, ***, за охраната й със сигнално
– охранителна техника /СОТ/. Причината за сключването на този договор за
охрана била, че там е вилен район, наоколо имало случаи на разбити къщи и
за да се предпазва по този начин къщата от крадци.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № ***, Р. П. И. е декларирала
процесния недвижим имот и построената в него къща със ЗП от 80 кв. м.,
придобит по наследство, в съсобственост със С. Д. П., И. С. Б. и А. С..
Впоследствие тя отново е декларирала същите обстоятелства с декларация по
чл. 14 ЗМДТ вх. № *** – подадена един ден преди предявяване на исковата
молба. И. Б. никога не е подавала декларация по чл. 14 от ЗМДТ нито за
процесния УПИ, нито за процесната къща. /л.77 - 98 и л. 115 – 135/.
След смъртта на Н. Й., Р. И. е садила в двора на къщата картофи до
преди няколко години, когато е спряла, поради здравословното си състояние
и необходимостта да се грижи за внуците си.
5
И. Б. е пристроила баня с тоалетна към къщата, сменила е прозорците на
къщата с други от ПВЦ и е ремонтирала покрива – подреждане на керемиди и
подмазване на капаците. Същата е идвала на къщата основно лятно време, но
без преспиване, а понякога и пролетно и есенно време, също без преспиване и
поради това прозорците на старата къща не са светели вечерно време.
Р. И. не е знаела, че има поставен СОТ на къщата и е имало случай,
когато тя се е опитала да влезе в къщата, но техниката се е задействала.
Горната фактическа обстановка се установява освен от гореописаните
писмени доказателства и от свидетелските показания на В.Б.Р. /поискан от
ищцата, на ***., без дела и родство със страните/, Й.К.Д. /поискан от ищцата,
на ***., без дела и родство със страните/, Н.К.О. /поискан от ответниците, на
***., без дела, съпруг на ответницата А. О./, Г.С. С. /поискан от ответниците,
без дела, в родство със страните - братовчед на ищцата и вуйчо на двете
ответници/.
От дадените свидетелски показания, се оформят две групи свидетели :
Първата на В.Б.Р. и Й.К.Д. и втората на Н.К.О. и Г.С. С. Съдът намира,
че свидетелските показания на първата група свидетели следва да се
кредитират в по – голяма степен отколкото тези на втората група свидетели,
по следните съображения :
Те са свидетели без родство и дела със страните, за разлика от вторите
живеят в с. ***, като свидетелят Й.Д. живее през 10-тина къщи от процесната,
а свидетелят Й.Д. има нощно време видимост както към къщата на Р. И., така
и към процесната къща.
Заинтересоваността на свидетеля Н. О. се обуславя от обстоятелството,
че той и съпругата му А. имат материална заинтересованост от това
процесната къща да остане за И. Б., а наследствената къща от В. и С. П. да
остане на нейната сестра А. и на него като съпруг на последната. Именно
поради тези съображения съдът не дава вяра на свидетелските им показания,
че Р. И. не е садила никога картофи в двора на къщата, както и че И. имала
къщата от своята майка В..
Съдът не дава вяра на свидетелските показания на първата група
свидетели единствено в частта им, че И. Б. не е извършвала нито
пристрояване на банята, нито смяна на прозорците, нито пренареждане на
6
керемидите, което може да се дължи и на разстоянието от улицата, по която
те са преминавали до къщата и на специфичното разположение на къщата - в
двор с голям наклон.
Извършването на подобрения и поддръжка на къщата от страна на И. Б.
се установява от свидетелските показания на Н.К.О.. Що се отнася до
свидетелските показания на Г.С. С. – то съдът ги кредитира единствено в
частта им, че П.Й. е започнал да строи къща на Р. И. в долния парцел, но още
преди строежът да стигне до първия етаж, той е починал, тъй като по
отношение на тях той е бил пряк свидетел. В цялата им останала част те са
косвени свидетелски показания - преразказ на казаното му от И. Б..
Същественото в случая е, че никой от свидетелите не установи да е
имало уговорка, в която да е участвала и Р. И., приживе на П.Й. или след
неговата смърт – процесната къща да остане за В. П., респективно за нейните
две дъщери.
Другото е, че никой от свидетелите не установи, след поставяне на СОТ-
а през 2008г., И. Б. да е сменила бравата на входната врата на къщата и по
този начин да е лишила Р. И. от достъп до къщата. Дори и в писмения отговор
намя твърдения в тази насока. Признанията на С. П. и А. О., направени в
писмения им отговор, че И. Б. е придобила давност къщата за периода от
2008г. до датата на предявяване на иска, преценени по реда на чл. 175 от ГПК,
с оглед обстоятелството, че първият е баща, а втората е сестра на И. Б., не
дават основание на съда да ги приеме.
Единственият, който споменава за сменена брава на вратата е свидетелят
Й.К.Д.. В съдебно заседание на 06. 06. 2022г., същият е казал : „Не мога да
кажа точно кой стопанисва къщата, защото е сменена ключалка и има СОТ“.
Видно от формулировката на отговора, той не касае предходно време, а касае
настоящия момент – към момента на разпита на свидетеля. Именно поради
изложеното съдът му дава вяра на свидетелските показания и за това, че не е
виждал вечерно време да светят прозорците на старата /процесната / къща, а е
виждал, че светят прозорците на новата къща на Р..
От правна страна. Константна е съдебната практиката на ВКС, че при
съсобственост /и особено при такава възникнала от наследяване/, всеки от
съсобствениците е владелец на собствените си идеални част от имота и
държател по отношение на идеалните части на останалите съсобственици. В
7
тежест на И. Б. е било да докаже възражението си, че е придобила къщата,
чрез придобивна давност за периода от месец март 2008г. до 22. 11. 2021г. –
за период повече от дванадесет години, а именно :
Че през месец март 2008г. тя е променила своето качество от владелец
на собствената си идеална част от къщата и на държател на останалите
идеални части на останалите съсобственици /сънаследници/, в изцяло свое
владение.
Че това е станало по явен /виден/ начин за останалите съсобственици,
който демонстрира намерението й тя да свои цялата къща като своя
собствена.
Че това е продължило до датата на предявяване на исковата молба за
делба.
Това обаче не е извършено по делото :
Изграждането на незначителни подобрения по къщата и
преподреждането на керемидите и замазването на капаците на къщата, води
до други правни последици спрямо останалите съсобственици /сънаследници/,
но не и до придобиване на къщата по придобивна давност от И. Б..
Поставянето на СОТ има за цел да осигури безопасността от къщата от
страна на крадци и точно такава цел е установена и по настоящето дело при
поставянето на СОТ-а. Това, че И. Б. не е казала на останалите съсобственици
/сънаследници/ за поставянето на СОТ-а и кодът за същия, в никакъв начин не
би могло да се възприеме като отблъскване на тяхното владение и
демонстриране на воля да свои къщата като своя собствена, още по – малко
пък като явно извършено.
И на последно място. Декларирането на даден имот по реда на чл. 14 от
ЗМДТ не поражда вещни права за декларатора и не представлява
упражняване на фактическа власт на декларатора по отношение на този имот,
но то изразява неговото субективно отношение към този имот. По настоящето
дело се установи, че Р. И. е декларирала идеалната си ½ част от процесната
къща на 30. 06. 2008г., в съсобственост с останалите сънаследници, а И. Б.
въобще не е подавала такава декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесната
къща.
С оглед гореизложеното, възражението на И. Б., че е придобила
8
процесната къща поради изтекла придобивна давност за периода от 2008г. до
датата на предявяване на иска, е недоказано и неоснователно.
Следователно въззивната жалба се явява основателна. Решението в
обжалваната му част следва да бъде отменено и процесната къща следва да
бъде допусната до делба между съделителите Р. П. И., И. С. Б. и А. С. О., при
делбени квоти :
2 / 4 идеални части за Р. П. И.,
1 / 4 идеална част за И. С. Б. и
1 / 4 идеална част за А. С. О..
Жалбоподателката е направила разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд в размер на 825лв., от които 25лв. за държавна такса
и 800лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по делото И. Б. и А. О.
следва да бъдат осъдени да й заплатят тези разноски.
Водим от гореизложеното в същия смисъл Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Отменява решение № 943 от 27. 09. 2022г., постановено по гр. д. №
6394/2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен, предявения от Р. П. И., с ЕГН ********** и
адрес: ***, иск за делба, против И. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А.
С. О., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на недвижим имот, представляващ:
Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80
кв.м., състояща се от три стаи,кухня,коридор и тераса на етажа и две избени
помещения под етажа, построена върху урегулиран поземлен имот *** в кв.**
по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден със заповед № 365 от
02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м, при граници
на имота по скица:от две страни улици, собствениците на УПИ ***,УПИ ***
и УПИ *** в кв. ** по сега действащия план на с.***, одобрен със заповед Ns
365 от 02.03.1988 г. и при граници, съгласно нотариален акт № **, том **,
дело № 4466/1975 г. на нотариуса при тогавашния Районен съд-Перник: от
две страни улици, М.Й.И., В.А. и П.Й.Й., тъй като имотът е придобит въз
основа на давностно владение, осъществено от И. С. Б. в периода от 2008 г. до
м. ноември 2021 г., както и в частта му, с която Р. П. И. е осъдена да заплати
9
на И. С. Б. сумата 175 лева разноски съобразно отхвърлената част от иска и
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Допуска делбата и на следния недвижим имот - едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от около 80 кв.м., състояща се от три
стаи, кухня, коридор и тераса на етажа и две избени помещения под етажа,
построена върху урегулиран поземлен имот *** в кв.** по плана за регулация
и застрояване на с. ***, утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на кмета
на Община Перник, с площ от 1 120 кв.м., при граници на имота по скица: от
две страни улици, собствениците на УПИ ***,УПИ *** и УПИ *** в кв. ** по
сега действащия план на с.***, одобрен със заповед Ns 365 от 02.03.1988 г. и
при граници, съгласно нотариален акт № **, том **, дело № 4466/1975 г. на
нотариуса при тогавашния Районен съд-Перник: от две страни улици, М.Й.И.,
В.А. и П.Й.Й.,
между следните съделители и при следните делбени квоти :
-Р. П. И. с 2 / 4 идеални части,
-И. С. Б. с 1 / 4 идеална част и
-А. С. О. с 1 / 4 идеална част.
Осъжда И. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А. С. О., с ЕГН:
********** и адрес: ***, да заплатят на Р. П. И., с ЕГН ********** и адрес:
***, сумата 825лв. /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща
направените от нея разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10