РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 14.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16826/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба с вх. № 159094/23.12.2019г., уточнена с молба от 26.06.2020 г.,
предявена от П.П.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
Ищецът
П.П.К. твърди,
че с постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2007 г. по досъдебно
производство (ДП) № 49/2004 г. по описа на НСлС, е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършване на престъпления по смисъла на чл. 242, ал. 1, б. „в“
и „д“, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и
„д“, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че в качеството му на длъжностно лице,
което е в непосредствена връзка е митническата служба - старши инспектор в
Митница Калотина, назначен с трудов договор № 15301 от 04.07.1997 г.,
изпълняващ длъжността на Митница Кулата, като помагач, при превоз на товар,
улеснил преноса през границите на страната (ГКПП- Кулата) без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, като
отстранил спънки при извършването на деянието.
На
19.05.2008 г., по ДП № 49/2004 г. на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП,
Софийска градска прокуратура внесла обвинителен акт и в било образувано НОХД №
1567/2008 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 състав, което било
разгледано в едно открито съдебно заседание и с определение от 01.10.2008 г.,
делото било прекратено и върнато на Софийска градска прокуратура.
На
26.01.2009 г., по ДП № 49/2004 г. на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, Софийска
градска прокуратура отново внесла обвинителен акт и в било образувано НОХД №
269/2009 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 състав.
Ищецът
твърди, че съдебното производство продължило през изключително дълъг период от
време за такъв казус с неголяма сложност. След като делото било разглеждано на
три съдебни инстанции, същото било отново върнато на Софийска градска
прокуратура.
С
постановление от 22.08.2017 г. на прокурор от СГП, наказателното производство
било прекратено.
Ищецът
твърди, че обвинението в извършено престъпление му е причинило неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания, ежедневен стрес и затруднен житейски ритъм, уронен престиж и авторитет пред роднини,
колеги и приятели, които имали отражение и към датата на предявяване на исковата
молба.
Ищецът
сочи, че е бил принуден да търпи негативните последици на
човек, обвинен в извършването на тежки умишлени престъпления.
През
целия период на наказателното производство, ищецът бил ангажиран да участва в
действията по разследване в досъдебното производство, както и в проведените 36
съдебни заседания, на които присъствал лично. Всяко от заседанията ищецът
преживявал психически, тъй като до този момент бил с установен социален статус
- висше образование, добро семейство, приятели, колеги. Известен бил в
обществото с репутация на човек, който е
изключително добросъвестен, стриктен служител, добър съпруг и всеотдаен баща.
През всички тези години, въпреки опитите му да продължи нормално живота си и да
изпълнява останалите житейски задължения, се установило състояние на траен
психически стрес.
Отношенията
със съпругата му се променили, проявявал раздразнителност, апатичност и
песимизъм и опитите му да осигури нормална спокойна семейна среда, в много
отношения били неуспешни - семейството спряло да пътува на дълги почивки, а
кратките били изпълнени с безпокойство. Ищецът бил в невъзможност да подсигури адекватно
родителско присъствие на децата си, предвид обсебващата мисъл за неизвестния
краен изход на наказателното производство. Не по-малко сътресение причинило на
ищеца и дисциплинарното му уволнения от
Агенция „Митници“, което впоследствие било отменено.
Променило
се отношението и на неговите близки, познати, роднини, които били повлияни от
мащабността на наказателния процес и у същите било насложено негативно и
укорително отношение към ищеца. Процесът бил наблюдаван от журналисти, от
представители на ЕК, от обществото. По този начин бил уронен престижа на ищеца,
това попречило на професионалното развитие
на ищеца.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло иска с възражението, че е неоснователен. Излага съображения, че липсвали
доказателства за това,че ищецът е имал качеството на обвиняем по ДП № 49/2013г.
по описа на НСлС, пр.пр.2460/2004 г. по описа на СГП, както и за това кога
постановлението на СГП от 22.08.2017 г., с което е прекратено наказателното
производство, е влязло в сила.
Ответникът сочи, че липсват доказателства
органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в
Наказателния процес. Не били налице и
доказателства, които да установяват действително търпяни вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението, както и за причинен изключителен психологически
дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна
връзка с процесното обвинение. Заявява, че делото е приключило в досъдебната му
фаза и е протекло в разумни срокове.
Ответникът възразява и срещу размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е
завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД,
на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.
Сочи, че размерът на обезщетението се определя по справедливост, като се
преценяват негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу
което е упражнено наказателна репресия. В настоящия случай, липсвали
доказателства за пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и
общото състояние на ищеца. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочели
необичайно претърпени неудобства във връзка с воденото наказателно
производство. Позовава се на задължителна съдебна практика на ВКС, според
която, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на
пострадалия.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
На 01.03.2004
г., срещу неизвестен извършител, е било образувано ДП № 49/2004 г. по описа на
НСЛС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, за това, че от 22.01.2003 г. до 18.07.2003
г., при условията на продължавано престъпление, е извършил контрабанден внос на
стоки през границата на страната – митница „Кулата“ и митница „Калотина“.
На 28.05.2007
г., П.П.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 242,
ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК.
Тези факти съдът
приема за установени от Констативен протокол от 19.07.2018 г. на Инспектората
към Висшия съдебен съвет (л. 178), който хронологично описва извършените по ДП
№ 49/2004 г. по описа на НСЛС процесуални действия, и констатациите в който
нито са оспорени от страните, нито се опровергават от други събрани по
настоящото дело доказателства.
През 2007 г., Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт в Софийски градски съд за образуване на съдебно производство
срещу П.П.К. (и останалите обвиняеми лица).
След спор за подсъдност, на 15.05.2008 г. е било образувано НОХД №
1567/2008 г. по описа на СГС, НО, 2 състав. Делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2008 г. и след като съдът е
приел за основателно искането за прекратяване на съдебното производство, е
прекратил делото и го е върнал на прокурора (отново видно от Констативния
протокол на ИВСС).
През 2009 г., Софийска градска прокуратура отново е
внесла обвинителен акт в Софийски градски съд за образуване на съдебно
производство срещу П.П.К. (и останалите обвиняеми лица) и е било образувано
НОХД № 269/2009 г. по описа на СГС, НО, 2 състав.
С
присъда от 12.06.2013 г. по НОХД № 269/2009 г. на СГС, НО, 2 състав, П.П.К. е
признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК (л. 13 и сл.).
С
решение № 282/17.07.2014 г. по ВНД № 358/2014 г. на Софийски апелативен съд,
присъдата от 12.06.2013 г. е била потвърдена (видно от решението от 04.03.2015
г. на ВКС, л. 138).
С
решение № 90/04.03.2015 г. по КНД № 1710/2014 г. на ВКС, ІІ НО, е отменено
решение № 282/17.07.2014 г. по ВНД № 358/2014 г. на САС и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд (л. 138).
С
решение № 210/25.06.2015 г. по ВНД № 199/2015 г. на Софийски апелативен съд, е
отменена присъдата от 12.06.2013 г. по НОХД № 269/2009 г. на СГС, и делото е
върнато на Софийска градска прокуратура. За да постанови решението си, САС е
приел в заключение, че при съществуващия изобилен доказателствен материал за
извършено престъпление, нереализирането на наказателна отговорност, поради
несполучливо формулиране и фактическо очертаване на обвинението, както и поради
безпомощност на правораздавателните органи пред незачитане на правовия ред, е
недопустимо (л. 127 и сл.).
С
постановление от 22.08.2017 г. на
прокурор при СГП, е прекратено
наказателното производство по ДП № 49/2004 г. по описа на НСЛС, пр.пр.
№ 2460/2004 г. на СГП, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – деянието
не съставлява престъпление.
Не се спори по делото, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство не е било обжалвано.
Видно от писмото с рег. № 32-90139/18.03.2021 г. от Агенция
„Митници“ (л. 210), трудовото правоотношение на П.П.К. с Агенция „Митници“ е
било прекратено със Заповед № 236/22.01.2004 г., на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6, вр. чл. 195, ал. 3 от Кодекса на труда.
Ищецът е подал заявление № РС-18-68/21.02.201 8 г.
до Инспектората към Висшия съдебен съвет за нарушаване правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство. Видно от Констативен протокол с изх. №
РС-18.68/19.07.2018 г. на ИВСС (л. 178 и сл.), след извършена проверка от ИВСС
по реда на глава трета „А“ от ЗСВ, е прието, че е допуснато нарушение на
правото на заявителя П.К. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
На 13.08.2018 г., между Министерство на правосъдието
и П.П.К. е
сключено Споразумение (л. 198), с което ищецът се е съгласил да получи
обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на ДП № 49/2004 г. по описа на НСЛС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, впоследствие
НОХД № 269/2009 г. на СГС, което обезщетение е в размер на 3 800 лева. В
Споразумението е посочено, че тази сума обезщетява всички вреди, разходи и
разноски във връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на посоченото наказателно производство.
Вещото лице по
СПЕ е констатирало, че ищецът трудно говори за преживяното. Невербалната
комуникация показвала, че е силно притеснен. Споделял, че не иска да си спомня
подробности, защото се разстройва и вдига кръвно. По време на разговорите с
вещото лице, ищецът бил напрегнат, говорел бързо, видимо се вълнувал и искал да
сподели всичко, за да се освободи от кошмарите, които го преследват.
В заключение,
вещото лице е приело, че ищецът има повтарящи се и нахлуващи образи за
събитията, включващи образи, мисли и усещания; Повтарящи се тревожни сънища и
кошмари; Травматичните събития разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и
поддържан във взаимоотношенията с другите. Постепенно настъпило изгаряне на
мостовете, които свързват ищеца с неговите приятели и близко обкръжение.
Неприятно му е да се среща с хора, не желае да чува какво се говори за
семейството му. Възникват неизбежни проблеми със съпругата му. Става
подозрителен и към нея, постепенно се отдалечават един от друг. Това също
оказва негативно влияние върху разклатения му душевен конфорт. Силният стрес и
последвалият страх са довели до депресивни състояния, дистрес и повишено кръвно
налягане.
В открито
съдебно заседание на 01.02.2021 г., вещото лице уточнява, че последващият страх
и депресивните състояния при ищеца са от това, че той се чувства несправедливо
обвинен, социално изолиран и в следствие на обвиненията трайно са се влошили
отношенията със съпругата му, като почти се е стигнало до развод. Майка му била
много огорчена и разочарована от него и това също се отразило зле върху
неговото общо емоционално състояние.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.В.И.и П.И.Г..
Д.В.И.заявява,
че познава ищеца повече от 20 години – свидетелката била кума
на семейството, били семейни приятели и два - три пъти месечно контактували. От ищеца и от медиите, свидетелката разбрала
за воденото срещу него наказателно производство, по което ставало въпрос за
контрабанда и било замесено името на „някакво пиле“. В медиите, ищецът бил даван и в близък план, наколко
пъти свидетелката го виждала. Според свидетелката, ищецът е отговорен, сериозен
човек, включително и в работата си, „страхотен“ баща, родител и приятел. Веднага
след започване на наказателното дело, ищецът се променил като човек. Той
отслабнал, започнал да вдига „кръвно“, правел хипертонични кризи и свидетелката три пъти викала линейка. Тези
проблеми започнали от 2007 г. – 2008 г. Не бил добре с нервите, подвиквал
(включително и на детето си), карал се, със съпругата му няколко пъти стигали до
развод. Махнали го от работа и не можел да си намери нова. Трудно започнал
работа в митническа агенция. Започнал да става сприхав, нервен, после имало
период, в който се затварял в себе си. Казвал, че му било напрегнато, нервно. Много от приятелите на ищеца променили
отношението си към него. След изявленията по телевизията, започнало „шушукане“,
приказки. Започнали да го избягват. Свидетелката сочи, че първоначално не
повярвала, но след изявленията по медиите е започнала да се съмнява, че е
възможно да се „подхлъзне“.
Свидетелят П.И.Г. заявява, че познава ищеца
от 1997 г. – 1998 г., били и семейни приятели (свидетелят със съпругата на ищеца бил на Калотина
граничен полицай, където ищецът бил митничар). За воденото срещу ищеца наказателното производство свидетелят разбрал от
медиите, от ищеца, от жена му и от митничарите от ГКПП Калотина. Ищецът го
изживял тежко, отслабнал, бил депресиран, отчуждил се. Жена му също тежко го преживяла, колегите му го
коментирали. Няколко години бил без
работа, защото виждали, че е уволнен митничар. Това се отразило и на семейството му. Колегите и приятелите на ищеца
също се отдръпнали от него, нямал социални контакти, нямал и пари, бил
притеснен. Това продължило повече от 10 години. Свидетелят сочи, че „към момента“
(свидетелят е разпитан 08.03.2021 г.), ищецът още не го бил превъзмогнал.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на
разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които
прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и
осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България
(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно, основателността на
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност
на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу
него да е прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното
не съставлява престъпление; да е претърпял
посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на Прокуратурата
се пораждат и при прекратяване на наказателното производството било защото
извършеното не съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В
настоящия случай, по делото се установи, че на 28.05.2007 г., П.П.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК.
Безспорно
се установи също така, че с постановление от 22.08.2017 г. на прокурор при СГП, наказателното производство по ДП № 49/2004 г. по описа на НСЛС,
пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, е било прекратено, на основание
чл. 24, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.
При това положение съдът приема,
че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на
исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране на отговорността на
ответника, остава да бъде установено наличието на причинна връзка между
вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, което
не е извършено от ищецът.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства се установи, че провежданото
наказателно производство срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно. Съдът приема, че негативните
последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление
лице се подразбират и от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от привличането на ищеца към
наказателна отговорност до прекратяване
на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо
ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Й. срещу България (I.v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на горното искът е доказан
по основание по отношение на неимуществените вреди, които съдът установи, че
ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу него наказателно производство,
а именно: негативни емоции, чувството на стрес, притеснения. Възраженията на ответника за липсата
на връзка между обвинението против ищеца и претърпените от него
неимуществени вреди са неоснователни.
При това положение съдът приема,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие
на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е
било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим
предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България.
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват
в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия. В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС) е
прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (близо 10 години), че повдигнатото срещу
ищеца обвинение е било за престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто
хиляди лева, и
цялостното отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинение в досъдебното
производство – 36 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен,
както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв
тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото време не е
установено по наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на
брой и/или интензивни процесуално– следствени действия.
Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, образуваното наказателно
производство се е отразило негативно на ищеца и в професионален план, на
авторитета и служебната му репутация. В
решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. №820/2012 г. на ВКС, ІV ГО, се изтъква,
че при определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и
пр.), очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване
на законите, са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица,
упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 16 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 16 000 лева в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца
неимуществени вреди.
Установи се по делото, че със Споразумението от
13.08.2018 г. между Министерство на правосъдието и П.П.К., ищецът се е съгласил да получи
обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на посоченото наказателно производство в размер на 3 800 лева, като
тази сума обезщетява всички вреди, разходи и разноски във връзка с
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото
наказателно производство.
Предмет
на разглеждане по настоящото дело е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Част от основанието на
този иск е и продължителността на
наказателното производство и продължителността на извършените с участието на ищеца
процесуални действия, които обстоятелства са част и от преценяваните от съда
критерии при определяне на дължимостта и размера на обезщетението за
неимуществени вреди (така решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г.
и решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Продължителността на наказателното производство е и
част от основанието на претенцията в административното производство по реда
на глава трета „А“ от ЗСВ, респ. на иска
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Не може да се приеме обаче, че това дава право на две
самостоятелни обезщетения за неимуществени вреди за увреденото лице - такова по
чл. 2, ал. 1, т. 3 и такова по чл. 2б, ал. 1. Противното би означавало, че
вредите от един и същи увреждащ факт (продължителността на наказателното
преследване) биха се обезщетили двукратно. При това житейски невъзможно е
неимуществените вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
да бъдат различни по вид - касае се до едни и същи болки и страдания, причинени
от самата висящност на наказателното производство, които следва да бъдат
обезщетени само еднократно, иначе би се стигнало до неоснователно обогатяване.
Следователно, основанието на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и
основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ВКС - ОСГК. По тази причина те не могат да бъдат предявени
кумулативно, а евентуално присъдено по-ранно обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (или в административното производство) следва да бъде приспаднато от размера
на последващо обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с което глобално ще
бъдат обезщетени всички вреди от воденото наказателно производство.
С
оглед на изложеното, от сумата 16 000 лева следва да се приспадне
определеното обезщетение по реда на глава трета „А“ от ЗСВ в размер на 3 800
лева, и на ищеца следва да се присъди сумата от 12 200 лева
(16 000 лв. – 3 800 лв.).
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 12 200 лева, до който
предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна лихва:
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС, „При незаконни
актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква: от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство“. В практиката си ВКС приема, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по
чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила (така решение № 197 от 17.05.11 г. по
гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г.о.).
Според
чл. 243, ал. 9 НПК, в редакцията на НПК към 22.08.2017 г., постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато
производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в
останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на този срок.
От
цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 3 (в редакцията на НПК към 22.08.2017 г.) защото
може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред
съд.
Следователно,
разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10
г., ІІІ г.о., е приложимо и при разглежданата редакция, предвид възможността
Главният прокурор да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и след изтичането на предвидените срокове (решение № 184 от
26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 191 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV ГО).
От значение за преценката е дали
постановлението за прекратяване е съобщено на лицето, което претендира вредите
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дали то е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, респ. дали има
постановено постановление за отмяна на постановлението за прекратяване от
прокурор от по-горна прокуратура. В случай че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е било съобщено на ищеца, то по отношение на
него, фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, по делото
липсват твърдения и не са представени доказателства, постановлението да е
обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения и
доказателства този акт на СГП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура,
следва да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца се е стабилизирало на датата на постановяването му – 22.08.2017 г. и за ищеца се е породило правото да получи
обезщетение за вредите, претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление, признато като такова с прекратяването на
наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че ответникът е
и в забава /аргументът за последното от т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. №
892/2015 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС/ и е възникнало вземането за лихва.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Т.Р. П., сумата от 423.60 лева, съразмерно на
уважената част от иска (3530
лв. х 0.12).
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. І ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 320 лева, включваща разноски за производството (депозит за СПЕ - 300
лева), и платени държавни такси (20 лева).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на П.П.К., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 12 200
лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по
ДП № 49/2004 г. на НСЛС, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. І от ЗОДОВ, сумата от 320 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 12 200
лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат Т.Р.
П., с адрес: ***-8, чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 423.60 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: